Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (20)

ГЛАВА ХХ

Главното здание ярко пламтеше.

Дървеният покрив наполовина бе обхванат от пламъци, димът излизаше от двукрилата врата, през която беше проведена последната отчаяна атака.

В светлината на огъня Братвин обиколи къщата, разпитвайки всички за Хорн.

Най-сетне завърши обиколката си, без да получи отговор. Върна се, паднал духом.

Вероятно този глупак се е опитал да намери Талибранд и са го убили.

Може би…

Силен вик го изтръгна от мрачните му мисли. Обърна се и видя някой да сочи къщата.

От вратата, залитайки и обвит в дим, излезе човек, който носеше нещо на ръце.

Това беше Хорн. Без да приеме ничия помощ, той се спусна по склона и сложи товара си на земята.

— Бих искал някой да се погрижи за нея — изрече с хрипкав от дима и горещината глас. — Тя беше жена на добър човек.

* * *

— Слязох долу, за да я потърся сред групата жени и деца, на които позволиха да си отидат — разказваше Хорн. — Съветник Братвин ми обясни, че нито един криундички слуга не ще се опълчи срещу господаря си. Смятах, че същото се отнася и за членовете на семейството на Талибранд, както и за семействата на слугите. Но явно някой вътре в къщата беше запалил пожара.

Братвин кимна.

— Жената на Ларс.

— Да, Мода Талибранд. Знаех, че мрази девера си и беше права, макар само да предполагаше деянията му. Когато не я открих сред другите жени, аз се убедих, че Талибранд е научил кой е причинил пожара и иска да й отмъсти, затова я е заключил в горящата къща. Така и беше.

Хорн вдигна чашата с бира и отпи огромна глътка.

Съветниците седяха в меките си кресла в залата, ядяха и слушаха. Кимаха одобрително и си разменяха погледи с Братвин.

Лицата им все още изглеждаха изморени, но вече си бяха починали след нощния бой и продължиха заседанието си освежени.

Братвин се изкашля.

— За да ни разбира нашият високоуважаван гост Дери Хорн, предлагам част от обсъжданията да се провежда на английски език! Точка първа: решено е на космодрумите на Криу’н Дич повече да не се разтоварват и товарят тъй наречените андроиди. Освен това в бъдеще гражданите на Криу’н Дич под заплаха от строго наказание не бива да участват в каквато и да било форма в търговията с андроиди. Кой е съгласен?

Всички вдигнаха ръце.

— Точка втора: решено е, че Дери Хорн, гражданин на Земята, получава гражданство и на нашата планета.

Отново всички вдигнаха ръце.

— Точка трета: да се впише в книгата — Джен Талибранд заради престъплението си губи правото на гражданство, както и правото на наследство и на титлата Съветник на честта. Кой е съгласен?

За трети път всички вдигнаха ръце.

— Добре. — Братвин седна. — Въпросът за наследството ще изясним по-късно. Сега ще ви направя едно предложение, Хорн. Какво смятате да правите за синята си кожа? В края на краищата в това се заключаваше първоначалната идея да се различават андроидите от хората както на нашата планета, така и навсякъде. Вие с удоволствие бихте премахнал този цвят, нали?

Хорн смутено погледна синята си кожа.

— Доколкото зная, това е невъзможно.

Братвин бръкна в джоба си и извади сивия портфейл на Ларс Талибранд.

— Като приятел на загиналия Гражданин на Галактиката — намигна той, — мисля, че вие трябва да намерите друг Гражданин на Галактиката, който е готов да ви помогне. Може би знаете, че на Верние живее лекар, който се нарича Гайк и има същата титла като Ларс Талибранд. Ще ви изпратим при него и твърде вероятно е той да знае пътищата и средствата как да победи тази синя зараза.

Той се настани по-удобно и протегна портфейла на Хорн.

— Мисля, господа, че няма никой по-достоен да получи бившия документ за гражданство на Ларс Талибранд, нали?

Във въпросителния му тон се съдържаше констатация. Братвин огледа събралите се. Всички кимнаха одобрително.

— Какво ще стане после?

Хорн стана и закрачи назад-напред.

— Не зная. Трябва да се погрижим тази търговия да престане. Може би ще е достатъчно да забраним на търговците да използват космодрумите. А ако е недостатъчно… е, ще говорим по-късно.

— Правилно. Може би е по-добре да отидете в работния ми кабинет?

Малко смутен, Хорн се подчини. Когато влезе в малката стая, зад гърба си чу смеха на хората.

Мода Талибранд стана от стола, за да го поздрави.

Беше снела траурното облекло и носеше простичка бяла рокля, която беше обикновената дреха на жените на Криу’н Дич. По лицето й се четеше странна смесица от радост и печал.

Дълго мълчаха.

Най-сетне тя заговори с такъв тон, като че ли продължаваха току-що прекъснат разговор.

— Както знаете, винаги съм вярвала, че няма по-добър човек от моя мъж. Изглеждаше ми такъв в сравнение със своя брат. Но сега съм убедена, че в Галактиката има още един човек като Ларс, и аз го срещнах. А там, където има двама, би трябвало да има още много такива.

В гърлото на Хорн внезапно се надигна буца, той не можеше да приказва.

Мислеше за рижия човек, когото видя убит в хотелската стая на Земята.

* * *

Решението бе обявено.

Обясниха на Шембо новите наредби за търговията с андроиди и му съобщиха, че за в бъдеще ще се наложи да се откаже от нея, колкото и да е печеливша.

Той се усмихна и вдигна рамене.

— Търговия ще има. — Мислено вече търсеше замяна. — Ако не с това, то с друго.

Решението достигна и планетата, където корабите кацаха до бурното солено море. Внезапно тук повя леден вятър.

Но на Ърсуърлд, Верние, Лигос и на други светове то беше като слънчев лъч, пробил буреносните облаци.

По-късно така стана и на другите светове, чиито названия не бяха известни на повечето хора.

Съобщиха и на Диз и той каза:

— Никога сериозно не съм вярвал, че ще успее да направи това.

Диз се отказа от мечтата си да стане капитан на собствен кораб и обмисли дали не може да си намери такава работа, чрез която да изкупи неволното си участие в търговията с роби.

Решението стана известно и на Земята и Дери Хорн старши каза намръщено на баща си:

— Това сукалче, синът ми, наистина е извършил нещо забележително там, извън границите!

— Освен всичко друго той развали хубавия бизнес на някои хора — измърмори баща му, четейки съобщението, че Верние, Ърсуърлд и Лигос са последвали примера на Криу’н Дич и са затворили космодрумите си за търговията с андроиди.

Сетне мълчаливо погледнаха Роул, слугата им.

Дали той знаеше?

Разбира се, решението много бързо се разпространи сред андроидите, много по-бързо, отколкото официалното му признаване.

Нали андроидите работеха като разсилни!

След като решението стана известно на Земята, шофьорът на един боклукчийски камион, който служеше за връзка между Дорди и Бърл, им го съобщи.

В работната му зона се намираше и хотелът, където беше убит Ларс Талибранд. Освен това той живееше в една барака с Бърл.

Именно той донесе в хотела съобщение от Бърл за Дорди.

— Какво ще кажеш, а? Никога не съм мислил, че този толкова хилав на вид младеж ще победи. Какво мислиш да правиш, ако решението бъде прието и тук и задълженията, които ни задържат, изчезнат? Отначало аз…

Последва дълъг низ буйни фантазии.

След като го изслуша, Дорди се усмихна и му отговори. Това беше резултат от дълги размишления.

— Най-добре е да предложим да дадат на Дери Хорн званието Гражданин на Галактиката!