Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (17)

ГЛАВА ХVII

Офицерът стоеше сред група мъже в края на лагера. Дери си пробиваше път през тълпата измръзнали андроиди и ясно чу гласа на космонавта. Диз каза на спътника си:

— Какво чух току-що, Кайер?

Кайер! С това име бе подписано писмото, което намери в джоба на Уд.

Сега Кайер стоеше тук, на нюхолмския космодрум. В един миг Хорн се запита какво ли е станало с онова писмо. Сигурно е попаднало в ръцете на Джен Талибранд от Криу’н Дич.

Кайер беше нисичък човек с остри очички. По лицето му се четеше страх, когато погледна към кошарата с андроиди.

— Няма нищо, мистър Диз. Мисля, че е извикало някое от момчетата. Ще вървим ли нататък?

Хорн успя да стигне оградата.

— Диз! — пак извика той. — Елате и ме вижте!

Острите очички на Кайер се впиха в лицето на Дери и странен низ от мисли като светкавица премина през ума му. Очевидно третият в групата беше служител от космодрума. Хорн беше съвсем безпомощен.

Диз се вгледа в кошарата. С внезапен отчаян порив Кайер го хвана за ръката. Офицерът сърдито го отблъсна и спря току пред Хорн, а през това време Кайер зад него горещо го убеждаваше в нещо.

Диз задълго впи изпитателен поглед в лицето на Дери.

— Не можете ли да ме познаете? — прошепна Хорн.

След продължително мълчание офицерът кимна.

— Вие сте Дери Хорн. В името на всички звезди, искам да зная защо Кайер се мъчи да ви продаде на мен като андроид?

Обърна се на пети и рязко заговори със служителя.

— Арестувайте този човек! — и посочи Кайер. — А този освободете от кошарата. Той не е андроид, той е човек. Само преди три месеца аз лично го докарах от Земята.

Служителят отвори широко очи, още по-широко — устата си. Внезапно извади пистолет и го насочи към Кайер. Но нисичкият мъж вече бе разбрал, че положението му е безнадеждно, и челюстите му заработиха, както тогава Уд на космодрума.

— Спрете го! — изрева Хорн. — В зъба му е скрита отрова!

— Късно е! — яростно изрече Диз.

Той се спусна напред и подхвана Кайер, който беше започнал да се свлича.

— Жалко! Щях да бъда много доволен, ако по-рано ми бяхте казали това. Ей, вие! — отново изрева той на служителя. — Освободете приятеля ми оттам! Вече ви казах, че е човек. Побързайте, де!

Служителят се поколеба, но се подчини, въпреки че все още предупредително държеше Хорн на мушката. Дери излезе от клетката, олюлявайки се. Другите андроиди неспокойно се размърдаха и тихо си зашепнаха, гледайки подире му.

— Е… — започна Диз. Излезе напред и хвана Хорн за ръка. — Изглеждате отвратително! Къде бяхте? Как стана така, че онзи се опитваше да ви продаде като андроид? Знаеше ли, че сте човек?

— Изобщо не съществуват никакви андроиди! Всички те са хора! Аз бях там, където ги обработват. Отвличат множество деца от различни планети, сетне ги обработват и ги боядисват, а после ги откарват на Земята като продукция на химическите фабрики. Сам видях всичко това. Според мен и Ларс Талибранд го е открил, затова са го убили.

— Какво?!

— Вероятно е узнал твърде много и са го осъдили на смърт — поясни служителят. — Но убежденията му са смешни! Всичко това не би могло да остане незабелязано толкова години!

— Не би могло?! — Хорн погледна служителя и очите му проблеснаха. — Какво възнаграждение получавате за всяка партия андроиди, която пристига на Нюхолм? Диз, отведете ме колкото се може по-скоро при управителя на космодрума. Длъжен съм светкавично да се върна на Криу’н Дич и да си разчистя сметките с човека, който ме продаде като андроид!

Диз погледна Кайер и взе решение.

— Капитан Лароу ме чака да заведа стоката до кораба, но аз не мога да ви оставя просто така тук. Необходим съм ви, за да докажете вашата самоличност. Почакайте за миг, ще съобщя на стареца, че ще му се наложи да се откаже от мен този рейс. Ей сега ще се върна.

* * *

Спокойни и с вид на солидни хора, чиновниците се спогледаха. Сетне единият се обърна към седящия в средата Хорн:

— И така, мистър Хорн, значи на Криу’н Дич този човек ви отвлече и ви изпрати във фабриката за андроиди? Там ви придадоха външност на изкуствено създадените…

— Я престанете с това „изкуствени“! — избухна Дери. — Нали вече ви казах, че са човешки деца! Не зная точно откъде ги докарват, но извършват отвличания дори и близо до Криу’н Дич!

Отново последва многозначително разменяне на погледи и човекът в средата се наведе над бюрото:

— Мистър Диз — каза той тихо, — вашият приятел очевидно много е пострадал. Може би ще бъде по-добре, ако го заведете на психиатър, който ние ще ви посочим, и той ще получи съответното лечение.

— Но това ще означава край на всичко! — изрева Дери. — Как мога да се лекувам, когато търговците на андроиди продължават да вършат мръсните си дела!

Ала под ледените погледи на чиновниците борбеният дух го напусна. Той безнадеждно махна с ръка и се обърна.

— Мистър Диз — започна един от чиновниците, — като човек, който — доколкото зная — отдавна търгува с андроиди, може би вие разбирате какво очакват от нас да направим? Този човек с фамилия Хорн иска да нарушим жизнено важните за икономиката на планетата връзки със Земята, нали така!

— Ах, вие! — яростно извика Хорн. — Сигурно бихте продал като андроид и собствения си син! Диз, да се махаме оттук!

Докато напускаха министерството на търговията, Диз мълчеше. Навън замислено каза:

— Звучи фантастично, нали? Как, по дяволите, нещо подобно е могло да остане незабелязано?

— Много просто.

Хорн говореше уморено, защото през всичките тези дълги самотни дни, прекарани заедно с другите андроиди, той беше обмислил организацията на търговците на андроиди.

— Част от материала за правенето на андроиди идва от сравнително близки светове — Криу’н Дич, Ърсуърлд, Лигос, Верние. Сега вероятно отвличанията там не са многобройни, макар че преди разкритията на Ларс Талибранд те са били огромно количество.

Очите му едва забелязваха мрачните, сиви, блестящи, залети от дъжда улици, докато в мислите си възстановяваше описваните от него събития.

— Сега човечеството е проникнало далеч във Вселената, добре го знаете. Отначало Земята, естествено, се е интересувала от съдбата на колониите си, после това е престанало да бъде нещо ново, потокът емигранти секнал и Нюхолм се превърнал в свят на пионери. Този приятен статут той съхранява и до днес. Трябва да признаете, че не се интересува от съдбата на другите светове. Картата, която ми показахте, е осеяна с въпросителни оттатък Криу’н Дич и Верние. Едва ли някой ще си направи труда да извърши проучвания, а сетне да провери обозначенията на картата. Хората повече не се интересуват от тези неща. А там, извън познатите светове, вълната колонисти вероятно е проникнала още по-далеч. През изминалите две-три години от времето, когато тази карта е уточнявана за последен път, в списъка навярно са включени още дузина светове. Съобщенията за откриването им не са достигнали Нюхолм, а и Земята нищо не знае за тях. Точно там, отвън, търговците на андроиди въртят мръсните си дела. Такава е работата. Това е единственото правдоподобно обяснение.

— Може би искате да кажете, че никога не е имало нещо подобно на андроиди?

Хорн поклати глава.

— Разбира се, че не! Може би някога на Земята са правени опити, защото там знанията по биохимия са много напреднали. Вероятно тези андроиди са били напълно недееспособни, но аз добре познавам хората на Земята и предполагам, че е имало огромно търсене. И тогава някой си е казал: „Знам отговора!“, и организирал внос на андроиди, за да задоволи търсенето. Доколкото видях, от самото начало този бизнес е бил основан на отвличания. Вероятно обаче той е бил достатъчно доходоносен за търговците и те с удоволствие налапали приказката, че онова, което се внася на Земята, са истински андроиди. Та вие самият виждате! Изведнъж се появява изгодна стока, с която външните светове могат да търгуват със Земята, за да купят нещо от нея, да не говорим за вноса на необходими стоки от богатата планета-майка. Станало така, че шайката похитители организирала търговия с роби. А големите умове се погрижили тайната никога да не бъде разкрита. Агентите им се разделили на отделения, а самите отвличания се извършвали на много отдалечени, изолирани планети, за чието съществуване никой на Земята не знаел. Щабът — мястото, където ме плениха — представлява богато селско имение, нищо повече. Дори мисля, че има няколко центъра. Най-важните агенти трябва да се самоубиват, когато се появи опасност тайната им да бъде разкрита. Хората, които работят в именията, са подложени на непрекъснат риск. По всяко време могат да ги продадат като андроиди, за да запазят тайната. Няма никакви преки контакти между местата на отвличанията, похитителите и получателите — освен самите андроиди. На твоя свят три пъти преминавах от ръка в ръка, а и опитът на Кайер да ме продаде с тази пратка. За по-сигурно при превозване групите андроиди се разделят. Те вярват, че са произведени изкуствено, и обликът на синьокожите изкуствени хора толкова дълбоко се е вкоренил в съзнанието на обществеността, че това се приема за чиста монета. До грешката в стерилността и раждането на Ларс Талибранд, които са хвърлили сянка на подозрение върху цялата тази работа.

— А как е станало раждането на Ларс Талибранд? — попита Диз.

Хорн му разказа. Офицерът бавно кимна.

— Понякога подслушвах андроидите. Слизах в товарните сектори и слушах разговорите им. От време на време вземах на борда един или двама, които бяха работили в бараките за андроиди на много светове и може би са получили особено образование. Сред тях се разпространява нещо като митология. Те говорят за това само шепнешком и ако някой човек ги завари, лицата им веднага стават виновни и тутакси млъкват. Струва ми се, че знаят за Талибранд. Андроидите, които са били в бараките, разказват на новите: установен е фактът, че някои са родени от хора, и трябва да работят търпеливо и да се държат добре, защото един път ще дойде Талибранд — мисля, че са имали предвид Ларс — и ще им съобщи, че те наистина са хора. Ще се измият със специално средство и синият цвят на кожата им ще изчезне. — Той вдигна рамене. — Никога не сме обръщали внимание на тези приказки. Смятахме ги за историйки, измислени от умните андроиди, за да се погрижат останалите да работят и да се държат добре.

— Така е! — мрачно отбеляза Хорн. — Талибранд направи нещичко. Той издири някои деца, продадени като андроиди. Върнаха ги на родителите, но досега не съм знаел, че синият цвят на кожата им може да се премахне. Съществува ли такова нещо?

Диз поклати глава.

— Не.

Хорн вдигна рамене.

— Значи тук не ми вярват, нали? — Отново се върна на предишната тема. — Но на Криу’н Дич има един човек, казва се Братвин, който ще ми повярва. Сигурно ще е най-добре да замина колкото се може по-бързо затам.

— Как? — логично попита Диз. — Ще ви сметнат за андроид. Дори аз да дойда с вас и да се закълна, че сте човек, най-вероятно няма да ви пуснат да заминете от тази планета. Както ви казах, няма никаква възможност да се премахне синият цвят на кожата.

— Все пак ако достатъчно дълго остана жив — гласът на Хорн внезапно стана звънък, — непрекъснато ще държа под око търговците на андроиди. Остава ми само да дочакам пристигането на Шембо. Той ме познава толкова добре, колкото и вие. Тогава ме докара на Криу’н Дич.

— Можем да опитаме — съгласи се Диз. — Искам да ви попитам, разбрахте ли кой е убил Ларс Талибранд?

— Не — отвърна Хорн. — Но ми се струва, че знам кой носи отговорността за неговата смърт.

— Кой?

— Неговият брат. Брат му Джен е наел убиеца.