Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (14)

ГЛАВА ХIV

Джен Талибранд беше висок, с дълго лице и тъмни, близко разположени очи под черни вежди. Не само тялото, но и ръцете, и краката му бяха дълги. Грижливо сресаните му тъмни коси се къдреха на тила му.

Дрехите му бяха със същата кройка като на Братвин, но с по-богати украшения от златни нишки върху черния фон, а и коланът му бе украсен със скъпоценности. На показалеца на дясната му ръка имаше пръстен, вместо ботуши носеше ниски обувки с токи, обсипани със скъпоценни камъни.

Ръката, която протегна за поздрав, беше мека и малко влажна. Гласът му бе тих, говореше английски почти толкова добре като Братвин.

— И така, сър, вие сте човекът от Земята, който е проявил такава грижа за съдбата на моя нещастен брат и дори сте пристигнал тук, за да ми съобщите за смъртта му. Благодаря ви, макар че вашата вест, разбира се, е ужасна.

— Седни, Джен — тихо каза Братвин, — и не се опитвай да се правиш, че си дълбоко потресен.

Джен Талибранд се огледа, ясно се виждаше, че устните му ей сега ще изрекат ругатня.

— Наистина. Очаквах това, защото Ларс често поставяше на карта живота си, откогато толкова глупаво се замеси в този проблем, мъчейки се да го реши.

Седна на стола, скръсти нозе и се облегна. Сетне взе чашата с бира, която му поднесе девойката.

— Разкажете ми как е станало — помоли той. — Вероятно е било на Земята, защото вие сте оттам.

Хорн кимна и накъсо му разказа. Когато завърши, Джен поклати глава.

— Предупреждавах го, но той не ме слушаше. Ако беше последвал съвета ми, щеше да си живее мирно и тихо в имението си.

— Може би щеше да живее — избоботи Братвин, в гласа му звучеше сарказъм, — но не мирно.

Хорн разглеждаше лицето на Талибранд, като безуспешно се опитваше да прочете по него истинските му чувства.

— Ларс по-голям или по-малък брат ви беше, мистър Талибранд?

Нещо в него се обърна, преди да получи отговора.

— Той беше три години по-малък от мен и за ваше сведение не „мистър“, а „съветник“. Аз съм Съветник на честта.

Хорн се изкашля.

Талибранд стана.

— Утре ще направим помен за брат ми. Вие не познавате семейството ни, мистър Хорн.

Той подчерта думата „мистър“ по начин, чието значение не убягна на събеседника му.

— Тук не е прието да правим помен, като каним странични хора, само семейството и близките приятели, които е споменал починалият, проявявайки последната си воля. Брат ми, естествено, не е оставил никакви наставления, поне в последно време, когато си беше тук, между пътешествията от планета на планета, но съм сигурен, че би искал и вие да присъствате.

Тъмните му очи мрачно горяха.

Хорн погледна Братвин, но той не му направи никакъв знак. „Сега вече е невъзможно да отклоня поканата“ — помисли си той.

Стана, поклони се и отговори официално:

— Това ще бъде чест за мен.

С крайчеца на очите си забеляза, че Братвин му кимна, съгласявайки се.

* * *

— Поканен сте за тази нощ и можете да останете, колкото искате — каза Джен Талибранд.

Той смяташе, че съгласието на госта се разбира от само себе си. Заповяда на двама от слугите си да вземат багажа на Хорн от хотела, където се беше настанил след пристигането си на Криу’н Дич.

Сетне го покани в разкошния си автомобил. Този модел беше модерен на Земята преди две години, но откакто беше пристигнал, Хорн не видя на Криу’н Дич нищо, което можеше да се сравни с тази кола.

— Според мен Съветник Талибранд хич не е беден — отбеляза Дери.

— Може и да не е най-богатият на Криу’н Дич — отговори Братвин, — но прадядо му е бил достатъчно далновиден да построи космодрум върху част от владенията си. Затова семейството му, макар и не най-заможно като земевладелци, е най-богатото във всички други отношения в този свят.

Това обясняваше много неща.

Автомобилът тихо се носеше по градските улици.

Въпреки че градът беше най-гъстонаселеният на планетата, Хорн едва ли можеше да го смята за град. Пътуваха покрай космодрума. От току-що пристигнал кораб разтоварваха андроиди, те вървяха вкупом по летателното поле, сетне ги затвориха в оградена площадка.

Нима мнозина от тях са хора? Тази мисъл терзаеше Хорн. Нищо чудно, че Ларс Талибранд е бил удостоен с такава чест, защото е открил ужасната истина.

— Според мен, Съветник, това е част от вашето семейно състояние, нали? — попита той.

Талибранд, който седеше удобно облегнат отстрани, кимна.

Пътуваха по разнебитен път, не особено подходящ за подобен автомобил, през гори и поля, разорани от бедни арендатори, които използваха впрегатен добитък. На други работеха скъпи роботи, подготвяйки почвата за новата реколта. Всички тези поля принадлежаха на семейство Талибранд.

Вече се беше стъмнило, когато наближиха къщата. Тя беше дълго каменно здание с дървен покрив. Около нея се простираха градини, които напомниха на Хорн собственото му семейство и предизвикаха у него чувство на все по-засилваща се носталгия.

— Ще вечеряме един час след настъпването на тъмнината — му обясни Талибранд.

Влязоха в къщата.

— Моля да вечеряте с нас. Слугите ми са на ваше разположение. Те ще ви заведат в стаята ви. Вероятно багажът ви още не е пристигнал от града, но всичко, което намерите в стаята, е на ваше разположение.

Помещението бе много по-комфортно, отколкото всички други, които беше виждал досега на Криу’н Дич. Намери криундички костюм и за миг се поколеба, преди да го облече. Предпочиташе да си остане в земните дрехи. Тъкмо се облече и на вратата тихо се почука.

„Сигурно слугите на Талибранд са донесли багажа ми от града“ — предположи той и извика:

— Влезте!

На прага застана една жена, не, почти момиче. Бързо се шмугна в стаята и веднага затвори вратата. Опря гръб на нея и го погледна така, сякаш това й струваше огромно усилие.

Хорн беше твърде поразен, за да направи нещо повече, освен просто да я гледа.

След малко обаче тя се стегна и приближи до него.

— Моля да ме извините за нахълтването ми — изрече тя с напрежение, което го учуди, — но бях длъжна да дойда.

— Никога не съм имал нещо против, когато при мен са нахълтвали красиви момичета — глупаво отговори Хорн. — Може би искате да седнете?

Посочи едно от креслата.

— Не, страх ме е да остана. Ако Джен разбере, че съм идвала тук, много ще се ядоса. Наричат ме Мода Талибранд. Наистина ли сте дошъл тук да съобщите за смъртта на Ларс?

В гласа й прозвуча настойчива молба. Хорн се поколеба.

— Мода Талибранд — повтори той. — Тогава сте сестра на Ларс?

— Не. — Тя с гордо движение отметна глава. — Аз съм неговата вдовица.

Известно време Хорн асимилираше тази новина. Тя чакаше нетърпеливо, хвърляйки страхливи погледи към вратата, когато отвън се чуваха стъпки. Най-сетне не можа да издържи мълчанието и помоли:

— Ако обичате, отговорете ми!

— На вас ще кажа — бавно произнесе Хорн, — ако обещаете да не ме издадете, че дойдох тук не само за да съобщя за смъртта на Ларс, а и за да проверя дали не мога да продължа неговото дело. От моя страна е твърде дръзко, нали? Наистина не познавах вашия съпруг приживе. Ала откакто умря, го опознах много добре. Сега бих искал да се опитам да завърша делото му.

Тя го погледна, горната й устна трепереше. Понечи да каже нещо, но после се обърна и изхвръкна от стаята.

Хорн я видя отново на следния ден.

На вечеря тя не се появи на масата, на следния ден обаче по време на устроения от Талибранд обед седеше в единия край на дългата дървена маса в голямата зала. Беше облечена в черно, с черна лента в косите. От време на време вдигаше поглед и поглеждаше стола, драпиран в черно, който стоеше в другия край на масата.

Според Хорн обедът беше по-скоро предлог да се напълнят стомасите на гостите и да се изпият огромни количества бира, отколкото да се почете паметта на загиналия Ларс Талибранд. Джен произнесе реч, в която превъзнасяше добродетелите на брат си, но личеше, че думите не излизат от сърцето му. Братвин вероятно беше дошъл на помена като член на семейството — нали каза, че е техен далечен роднина. Той говори по-добре, но твърде дълго. Нетърпеливите слушатели — това бяха главно силни, набити младежи и мъже на средна възраст, както и няколко по-възрастни, които през цялото време си поплакваха — бързаха да се върнат към бирата.

Един мъж, чийто син бил отвлечен и го продали като андроид, скочи и удари с юмрук по масата, отрупана с празни чинии, чаши и купи. Сетне се покачи отгоре и опря ръце о бедрата си.

— Ларс Талибранд — изрева той, — щом тези пияни идиоти не могат да кажат за теб най-доброто, тогава ще го направя аз! Те седят, наливат се с бира и поглъщат месото, без да мислят защо всъщност са тук!

Хорн седеше до Братвин и той тихо му обясни кой е говорещият и какво говори. Джен Талибранд бавно стана. Лицето му потъмня.

— Каква бира? — рязко попита той. — Какво месо? Чий дом и чие гостоприемство не зачитате?

Човекът върху масата го погледна отгоре надолу и се усмихна.

— Не се опитвайте да ме измамите, Джен Талибранд. Вие се радвате, че брат ви е мъртъв, защото беше по-свестен от вас.

— Ще бъде по-добре да се махнете оттук — посъветва Братвин с тих глас Хорн. — Може да стане бой.

Действително Джен Талибранд също скочи върху масата и заповяда на слугите си да му хвърлят меча. Сетне се нахвърли срещу човека, който го оскърби. Някои от присъстващите се смееха и се радваха на предстоящия бой, други напускаха залата.

Макар че Хорн не се смяташе за страхливец, все пак последва съвета на Братвин и придружен от него, излезе.

— До довечера стойте в стаята си — намръщено му препоръча Съветникът. — Положението може да се влоши. Джен Талибранд никак не е любезен, а понастоящем има на разположение една малка армия.

Хорн се обърна — вратата на голямата зала се разтвори и вътре нахлу група сражаващи се хора. Дери ускори крачка.

Отначало помисли, че е сбъркал стаята, когато най-сетне се добра до нея, защото в креслото седеше сгърбена фигура в безцветна дреха и нещо мърмореше с тих старчески глас. Той се извини и понечи да излезе.

— Моля да ми простите, мистър Хорн — изрече старицата, — но трябва да поговоря с вас. Длъжна съм да ви разкажа за моя син. Ларс е моят син. Той е мъртъв, нали?

Тя се опита да стане от креслото. Най-после успя и за пръв път лъч светлина падна върху лицето й. Безкрайно учуден, Хорн забеляза, че лицето на майката на Ларс Талибранд е синьо.