Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (12)

ГЛАВА ХII

Шембо пое положението в свои ръце, затова първият импулс на Хорн беше да му се подчини, но сетне се стегна.

— Не! Имам по-добро предложение. Какво ще стане да ги вземем с нас, както те искаха да направят с мен? Ако нямате нищо против, разбира се.

Той погледна Шембо. Капитанът се усмихна криво.

— Щом искате, това е добра идея. Можете ли да управлявате тази машина?

— Ще им заповядаме да излязат и да вървят пеш — вдигна рамене Хорн. — Те трябва да вървят като нас.

— Добре.

Шембо насочи пистолета към шофьора.

— Ей, ти… върви заедно с приятелчето си!

За момент Хорн помисли, че шофьорът ще рискува и ще се опита да избяга, но после сякаш размисли и се подчини.

Дери заповяда на двамата да вървят към кораба пред тях. Това не беше никак лесно, обаче за щастие наблизо нямаше никого, за да задава въпроси, освен членовете на екипажа, на които обясниха накратко ситуацията.

Те поставиха неохотно двамата похитители с гръб към кораба. Шембо извика пет-шест яки момчета — тук изглежда екипажът беше по-многоброен, отколкото на корабите, с които Хорн беше пътувал — да ги пазят, после свали пистолета.

— Всичко е наред — произнесе Хорн с най-сериозния тон, на който беше способен. — Отначало искаме да узнаем имената и фамилиите ви.

Шофьорът погледна бившия си пътник, който изглежда беше шефът. Той не каза нищо, само кимна, сякаш очакваше, че шофьорът ще направи нещо. Но онзи само леко поклати глава и за голямо учудване на Хорн пътникът удари шофьора в брадата. Когато пазачите скочиха, за да се намесят, той вече се беше проснал на земята.

Миг по-късно редом с него се свлече и пътникът. Преди да падне, раздвижи долната си челюст и това движение обясни на Шембо много неща. Той пъхна ръка в устата му с недоволно мърморене.

— В зъба му е имало отрова — обясни на Хорн. — Това не е добре. И двамата са мъртви.

В същия момент Хорн ясно разбра, че тези хора са се заинтересували от него, защото той от своя страна се е заинтересувал от съдбата на Ларс Талибранд.

Внезапно му се поиска да е познавал рижия мъж още приживе.

Какво би направил Талибранд в тази ситуация? Е, навярно щеше да знае какво трябва да се направи. Та той е познавал работата си, а Хорн — не. Ако положението беше същото, в което се е намирал и Талибранд, Дери беше длъжен да изясни всичко или да умре.

Каза на Шембо, че трябва да вземат от труповете всичко, което би разкрило самоличността им, и да ги оставят там, където са. Нека за тях се погрижат нюхолмците. А той иска да замине за Криу’н Дич.

* * *

По време на пътуването Хорн проучи нещата, иззети при обиска на двата трупа. Откри истинско съкровище.

Документите им доказваха, че те са били агенти по вноса и износа от Мансплейн — една от близките планети. Имената им бяха Уд и Кавелгрейк. Уд беше главният.

Хорн остави документите настрана и разгледа другите им вещи. Парите взе — макар да бяха само няколкостотин, все пак можеха да му потрябват.

Много важни бяха три делови писма.

В едното се съобщаваше, че на Нюхолм пристига товарен кораб с андроиди, сетне стоката трябва да замине транзит за Земята. Това се наричаше „обикновената процедура“. Писмото беше късо. Хорн прекопира подписа и зачете следващото.

Тук откри нещо. Адресирано беше от столицата на Нюхолм, която току-що напусна. Проклятие! С удоволствие би отишъл да види кой е този Кайер, който беше подписал писмото. Там пишеше: „Научихме, че младежът, който се казва Дери Хорн и твърди, че е от семейството Хорн, производители на роботи, има намерение да замине на 4.4.008 от Нюхолм за Криу’н Дич с криундички кораб, командван от капитан Шембо. Във връзка с това, че споменатият Дери Хорн е замесен в обстоятелствата около смъртта на Ларс Талибранд, а по-късно уби един от нашите агенти, ние трябва да го арестуваме. Нали Талибранд беше от Криу’н Дич. Трудно е да се предположи, че Хорн ще ни причини сериозни неприятности, но бихме искали да вземем съответните предпазни мерки. Според мен лесно ще го арестуваме.“

Хорн се намръщи, че го наричаха „младеж“, и се захвана с третото писмо. То бе от по-раншна дата, преди единадесет дни. Също беше късо: „Повече не бива да се тревожите за криундичкия проблем. На Земята ще разберат за това твърде късно.“

Хорн остави писмото и се замисли.

По всичко изглежда, цялата история можеше да се сведе към един общ знаменател. Талибранд е поверил документа си за гражданство на андроид. Този, който обясни на Хорн какво представлява Гражданинът на Галактиката, също бе андроид. Уд и спътникът му, агенти по внос и износ, се занимаваха с търговия на андроиди…

Каква всъщност е работата? Хорн си представи огромна междузвездна организация на андроиди престъпници, които си разменят съобщения.

Възможно ли е?

Не! Тази мисъл беше смешна. Отново се върна на първия вариант, на факта, на който се спря в началото — че Талибранд е поверил документите си на Дорди.

Но можеше и да не е така.

Та това също беше смешно! Ако Талибранд е проследил заговор на андроиди, Дорди никога нямаше да даде документа на човек и да го подтикне да продължи работата на Ларс.

Пак измъкна от джоба си портфейла от метална тъкан и прелисти страниците на книжката, запълнени с печати. Слаб шум в коридора го накара да застане нащрек. Бързо скри сивия портфейл. След късо почукване Шембо влезе в стаята.

Увиснал във въздуха, мъжът спокойно се усмихваше на Хорн.

— Вие не сте такъв, какъвто очаквах — изрече без предисловия той. — Казаха ми, че ще карам богат и разглезен младеж. Помислих, че през този рейс всички ние ще ви прислужваме като андроиди. Нали не е така?

— Не е — усмихна се Хорн. — Също както говорехте за андроидите — за моето семейство е по-добре да си има работа с роботи. Тези, които сега се намират в трюмовете на вашия кораб, са направени във фабриките на дядо ми.

Шембо бавно кимна. Движението се предаде на тялото му и близо минута той се клатеше във въздуха като огромно махало. Още повече усложни люлеенето, изваждайки пакет цигари от джоба си. Предложи и на Хорн.

— И защо пътешествате?

Хорн се поколеба. Шембо направи много за него. Очевидно никога не си е имал работа с хората, свързани с Ларс Талибранд. Но ще е по-сигурно, ако се придържа към първоначалната легенда.

— Дядо ми иска аз да наследя бизнеса му — отвърна той, вдигайки рамене. — Само че не ми харесва особено да седя зад бюрото и да смятам. Обясних му, че искам да се погрижа за износа. Затова той ми нареди да предприема това пътуване и да огледам всичко лично.

— Така, така — Шембо се обви в гъст облак дим. — И далеч ли отивате? По-далеч от Криу’н Дич?

— Може би по-далеч, а може би и не. — Хорн реши да пусне въдица. — Беше ми интересно да замина от Земята в Космоса, за да разбера откъде идват андроидите, които получаваме от търговията си. Спомням си, веднъж дядо каза, че с удоволствие ще започне и изработката на андроиди.

Шембо се изхили.

— Няма да може да го направи — откровено каза той.

— Вероятно. Поне аз никога повече не съм чувал да се говори за това.

Капитанът протегна ръка с два кръстосани пръста.

— В търговията с андроиди всичко е абсолютно стабилно. Хората, които се занимават с това, знаят какво правят и никой освен тях не може да се намеси в тази работа.

— Навярно е така — съгласи се Хорн.

Той се намръщи. Разбира се, това не беше опит да се наруши монопола, за който Талибранд е получил гражданство на всички тези планети, или пък може би беше именно така? И, най-сетне, доколкото успяваше да събере късчетата, които му бяха известни, в една обща картина, всички светове, участващи в търговията с андроиди, ги използваха като разменна монета, а дори и като мито. Като окончателен получател на андроидите, Земята ще бъде единствената потърпевша, ако монополът внезапно повиши цената, но тя е достатъчно богата, за да се справи сама с това.

И все пак работата на Талибранд в някаква степен се отнасяше до андроидите и информацията, с която той разполагаше, беше толкова опасна, че са го преследвали и убили.

— Шембо, на кораба си сега превозвате около една трета от роботите, които са докарани от Земята. Какво е станало с останалите?

Капитанът се втренчи в него.

— Та нали вие сте човекът, който трябва да знае! Това е ваш бизнес, а не мой.

Хорн осъзна, че е изтърсил глупост, и се опита да замаже положението.

— Ще се изразя по-точно. Само исках да зная какво е съотношението на роботите на различните светове. От Земята до Нюхолм за един андроид дават осем робота. Вие докарахте много андроиди, но взехте сравнително малко роботи. — Той се поколеба. — Разбира се, и това струва нещо, ала…

— А, сега ми стана ясно. — Шембо вдигна вежди. — Във външните светове, далеч зад Криу’н Дич, андроидите са добри и евтини. Разбирате ли? А роботите, обратно — колкото по-далеч от Земята, толкова са по-скъпи, цената им надвишава тази на андроидите. Естествено ние също изработваме роботи, но те са много по-лоши от докараните от Земята. Вашите са много по-добри. И колкото по-далеч, толкова са по-скъпи.

Разбира се, това беше съвсем ясно.

Ако андроидите идваха отнякъде зад Ърсуърлд, тогава варирането в цената им беше много логично. Върху нея влияеха и загубите, за които говореше Диз, като гледаше свитите под дъжда фигури. Колкото по-далеч трябваше да се транспортират, толкова загубите бяха по-големи и толкова по-скъпи ставаха андроидите.

Шембо многословно описа положението и обясни колебанията в цените на пазара. Хорн го слушаше с половин ухо.

Талибранд е получил званието Гражданин на Галактиката на Криун’н Дич. Безспорно това е станало официално и правителствените служители вероятно ще могат да му разкажат защо го е получил.