Джон Броснан
Краят на небесните господари (15)

Глава петнадесета

Орбиталната станция Караганда се намираше в точката Лагранж 5, а мястото на Белведере беше в Лагранж 4. Двете точки бяха разположени по орбитата на Луната и имаха предимствата на най-устойчивите места във вечната гравитационна борба между Земята и нейния спътник. Имаше още три точки на Лагранж, но те не предлагаха такава стабилност и тамошните станции трябваше да маневрират от време на време, за да поддържат орбитата си. Белведере и Караганда бяха първите станции и естествено заемаха най-добрите места.

Майлоу се наслаждаваше на престоя си в Караганда. И нейните обитатели бяха християни, но поради руския си произход се придържаха в основни линии към старата руска православна църква. Почти по нищо не приличаха на пуританите от Белведере. Тук нямаше разделение на половете, освен това си позволяваха удоволствия като алкохола. Ужасеното лице на Отец Шоу достави на Майлоу неизразимо удоволствие, когато по време на първата официална среща с управляващата групировка на Караганда той прие поднесената чаша водка.

— Братко Джеймз! Какво си мислиш, че правиш? — изломоти със задъхан шепот Отец Шоу.

— Не искам да проявявам невежливост спрямо нашите домакини — прошепна в отговор Майлоу с безстрастно лице.

— Безсмъртната ти душа е в опасност! Ще съобщя за постъпката ти още щом се върнем!

— Разбира се, Отче — каза Майлоу, поднасяйки чашата към устните си.

Отпи огромна глътка. Питието изгоря гърлото му. Великолепен вкус. Вярно, остра и силна, но истинска водка. Откога не беше пил? Поне от най-ранния период в Белведере, преди налагането на свирепите правила. Твърде дълго.

Седналите около масата управници на Караганда също проявиха изненадата си. Твърде добре познаваха задушаващите нрави на хората от Белведере. Но това беше нещо ново и те оглеждаха любопитно Майлоу.

— Интересно — каза той и остави празната чаша на масата.

Отец Шоу сякаш щеше да се пръсне от високо кръвно. Само присъствието на останалите го удържаше от словесно буйство.

Целта на срещата беше и двамата от Белведере да научат подробностите за предстоящата експедиция до Земята. Освен управниците присъстваше и капитан Иля Вюшков — човекът, който трябваше да възглави експедицията. И той като останалите се отличаваше с широкото си славянско лице, но изглежда още не беше навършил и тридесет години. Излъчваше жизненост и готовност за действие, които привидно липсваха у началниците му. Майлоу не се учуди, когато по-късно научи, че Иля и всички в екипажа му са доброволци. Каза си, че по-нататък може би ще извлече полза от качествата на този Иля.

— Остава да се направят последните промени в кораба — каза в началото на срещата Саша Якинфович, президентът на Караганда. — Отнеха ни повече време от очакваното, но се надяваме да тръгнете след седем дни. А дотогава дано ви хареса гостоприемството на Караганда.

— Ще се постараем — отвърна Майлоу и тогава прие водката.

Несъмнено и животът в Караганда си имаше своите ограничения, но поне не се усещаше суровостта на Белведере. Залата за съвещания беше обзаведена с красиви и удобни мебели, по стените се виждаха гравюри. Разбира се, бяха с религиозни сюжети, но и това разнообразяваше след потискащо голите стени на Белведере.

— Значи смятате да постигнете търговско споразумение с хората от Земята? — обърна се Майлоу към президента.

Въпросът му развесели управниците на Караганда. Президентът каза:

— Въобще не смятаме да правим това. Разбира се, казахме това на земните хора, но ние просто ще ги завладеем.

— Естествено — промърмори Майлоу. — Но вероятно ще окажат съпротива?

— Не се съмняваме в това. Сами ни казаха, че имат огнестрелно оръжие, дори оръдия, но нямат нито лазери, нито други видове излъчватели. Капитан Вюшков и неговите хора лесно ще смажат всеки опит за съпротива.

Капитан Вюшков се усмихна на тези думи и кимна. Майлоу отново го погледна одобрително и каза на президента:

— Е, Отец Шоу и аз сме загрижени само дали могат да бъдат спасени душите на земните хора. Ако успее планът ви да ги подчини, нашата задача става още по-лека. — Той се пресегна и вдигна празната си чаша. — Моля ви, налейте ми още от вашата чудесна водка, за да вдигнем тост за успеха на нашите общи начинания. — И докато пълнеха чашата му, той слушаше как Отец Шоу пръска слюнки по него.

Когато най-после останаха сами в стаята си, Отец Шоу можа на воля да излее злобата си. Но отначало от устата му се чуваха само неразбираеми звуци, той обвинително сочеше с пръст Майлоу, който се отпусна на леглото, скръсти ръце и го загледа невъзмутимо. Това поведение още повече вбеси Отец Шоу. Накрая забълбукаха и думите.

— Ти… ти… това е… това… ти… нетърпимо… как се държиш… нетърпимо… Ще си платиш… уверявам те!

— О, щом отново почувствахте притегляне, бузите ви възвърнаха цвета си — каза му Майлоу.

— И продължаваш с наглостта си! — задъха се Отецът. — Братко Джеймз, щом се върнем в Белведере, ти… ти ще бъдеш лишен от ранга си в Църквата. Ще се погрижа така да те накажат, че сам ще поискаш Бог да те прибере, преди да е изтекъл отреденият ти живот!

— Млъквай бе, глупак! — отрони Майлоу. Време беше да свали маската. — Ако не започнеш да се държиш по-кротко, никога няма да видиш Белведере.

Отец Шоу замръзна. Явно не вярваше на ушите си.

— Братко Джеймз… — прошепна изумено, — държиш се сякаш те е обладал зъл дух.

Майлоу кимна.

— Доста добре казано. Да, обладан съм. От себе си. Аз съм Майлоу Хейз. Брат Джеймз беше само маска. При това много полезна. Помогна ми да оцелея през безкрайно тъпите години, които бях принуден да прекарам в гнусното ви общество. Но сега съм свободен и не смятам да се преструвам нито секунда повече. И въобще не смятам да ти угаждам, смешно дебело прасе.

Отец Шоу отстъпи крачка назад. В очите му се появи страх.

— Да, обладал те е демон! Това безбожно място ти вреди. Ще се моля за тебе…

Майлоу скочи мълниеносно от леглото, хвана с две ръце гърлото на Отеца и без усилие го вдигна от пода. За втори път през последния час лицето на Отец Шоу се наля с кръв, но сега причината беше друга.

— По-добре се моли за себе си — студено го посъветва Майлоу, докато другият се опитваше да си поеме дъх. — Или ще правиш каквото ти казвам, или ще те пречукам. Разбра ли ме?

Отец Шоу направи опит да кимне. Майлоу го пусна и той падна на колене, закашля се, въздухът свиреше в дробовете му. Майлоу се върна на леглото. Отецът си остана на колене, гледаше Майлоу уплашено, потривайки врата си.

— Какво си ти? Дявол?

— Казах ти вече. Името ми е Майлоу Хейз. Някога, на Земята ръководех генинженерната корпорация „Хейз“. Беше една от най-силните Генетични корпорации преди войните. После избягах под фалшиво име от планетата, ясно ти е защо, нали? И от тогава се криех в Белведере. Досега.

Лицето на Отец Шоу ясно показваше убеждението му, че Майлоу, или обладалият го демон, е в ноктите на лудостта.

— Но си роден в Белведере — възрази той.

Майлоу му обясни какво всъщност е представлявало това раждане и как първият Майлоу е избягал на Марс. Когато млъкна, Отец Шоу вече не знаеше на какво да вярва.

— Ще оценя сдържаността ти, ако не дрънкаш за това пред всеки. Дори да опиташ, няма да ти повярват. Освен това ще кажа, че това е психическо разстройство, причинено от безтегловността. Не забравяй — тук лекарят съм аз. А сега трябва да обещаеш само едно — ще ми се подчиняваш напълно. Уверявам те, другата възможност ще бъде крайно нежелателна за тебе. И така?…

След малко Отец Шоу кимна.

— Кълна се.

— Добре — каза Майлоу. — Не е нужно да оставаш на колене. Не съм от боговете, които държат на ритуалите. Ще се задоволя и с искреното ти послушание.

 

Майлоу се забавляваше с Тайра, но внезапно беше грубо прекъснат.

— Майлоу! — Звукът беше толкова силен, че едва не му спука тъпанчетата, а Тайра се сви уплашено. Е, няма как, каза си Майлоу, много е добра в уплахата. Дръпна се от момичето и седна на леглото. — Ашли, ти наистина подбираш най-подходящите моменти, за да си бъбрим с тебе. Сега какво има?

Както говореше, Тайра се възползва от възможността, скочи и се втурна към банята.

— Писна ми вече, Майлоу! — гръмотевично отекна гласът на Ашли. — Кога ще ми покажеш някакви резултати!

— Имай малко търпение. Вече е само въпрос на време. Трябва да покрием хиляди квадратни мили на този леден шелф, а ти ми отдели малко паяци за работа. Ако би желала да използваме и резервните?…

— Я не ме разсмивай! — отсече тя. — Без тях съм безпомощна.

— Не искаш ли да ми се довериш? Мислех си, че отново сме партньори.

— Ха! — Късият зъл смях беше достатъчно красноречив.

— Сериозно ти говоря, и така паяците изследваха повече от половината шелф. Всеки момент бихме могли да се доберем до целта.

— Ще ти дам още една седмица.

— После?…

— Ще те сваля на леда. Както си облечен сега.

— Ашли, бъди разумна. Не мога да гарантирам, че до една седмица ще открием станцията. Ашли?…

Инстинктивно усети, че тя е прекратила „присъствието“ си. Поседя намръщен на леглото, стана и тръгна към банята.

 

— Господине, установихме връзка с Белведере — каза радиооператорът и стана от стола си.

Отец Шоу зае мястото му. Нервно избърса потта от челото си.

— Сега излезте — каза на радиооператора, опитвайки се да не забрави указанията му как се работи с апаратурата.

Изчака съскането на затварящата се врата, приведе се ниско над микрофона и натисна бутона за предаване.

— Говори Отец Шоу, обаждам се от станцията Караганда. Кой е насреща?

Никой не отговори, той видя, че още натиска бутона. Пусна го и веднага чу глас:

— Повтарям, аз съм брат Робърт, свързочник втори клас. Край.

— Слушай ме внимателно — настоятелно каза Отец Шоу, — искам да попиташ Центъра за цялата информация, с която разполага за мъж на име Виктор Париш. Ъ-ъ край.

Последва пауза, озадаченият глас се обади:

— Веднага ли искате тази информация, Отец Шоу? Край.

— Разбира се, че веднага, тъп… — Млъкна и се помъчи да си наложи спокойствие. — Много е важно. Побързай, моля те. Край.

— Слушам, Отец Шоу — отвърна безизразно брат Робърт. — Ще ми е нужно малко време. Моля ви, изчакайте.

„Ще чакам, глупчо, ядосано помисли Отец Шоу, какво друго ми остава?“ Но чакането само изостряше нетърпението му. И страха. Знаеше, че е в безопасност. Брат Джеймз в момента обикаляше с водач почти завършения кораб, който трябваше да ги понесе на Земята. И Отец Шоу трябваше да отиде, но се отказа в последната минута, извини се, че не се чувства добре. Но мисълта, че човекът, скрит под името брат Джеймз, би могъл да разкрие с какво се занимава, караше стомаха на Отец Шоу да се гърчи, трудно му беше да диша от ужас. Потисна желанието да се огледа нервно през рамо.

— Отец Шоу, чувате ли ме? Край.

— Да, да! — припряно отговори той. — Какво научи?

Отговор нямаше. Сети се, че не е натиснал бутона за предаване. Сега се поправи.

— Тук съм — каза по-спокойно. — Какво научи? Край.

— Според Центъра имало е човек на име Виктор Париш, но преди много време. По-точно преди около сто и шестдесет години. Вероятно не е този, от когото се интересувате? Край.

— Какво е станало с него? Край.

— Загинал е при трагична злополука, Отче. По време на експедицията до Марс през 2298 година. Всички членове на екипажа, освен един, са умрели поради разхерметизация на кораба. Край.

Отец Шоу вече трепереше. Брат Джеймз беше казал истината… Натисна бутона за предаване.

— Братко Робърт, това е безкрайно важно. Слушай внимателно. Искам веднага да се обадиш на Отец Маси. Имам спешно съобщение за него…

Сърцето на Отец Шоу подскочи лудо — една ръка се появи сякаш отникъде, вкопчи се в китката му и я дръпна от бутона. Той изви глава. Брат Джеймз се усмихваше над него. Невъзможно! Не беше чул влизането му.

— Как?… Как?…

— Ало? Отец Шоу? Чувате ли ме? Край.

— Но… нали разглеждаше кораба… — запелтечи Отец Шоу, струваше му се, че китката му е счупена. Усмивката не слизаше от лицето на брат Джеймз.

— И аз се измъкнах. Казах им колко съм загрижен за здравословното ти състояние. Пътуването дотук ти се отрази зле, би могло да стане… и по-лошо.

С вледеняваща яснота Отец Шоу схвана намерението му.

— Ти… ще ме убиеш.

— О не, разбира се, че не. Ако правиш каквото ти казвам.

— Отец Шоу? Обадете се, Отец Шоу! Край.

— А сега — продължи брат Джеймз, — кажи на нашия приятел в Белведере, че съобщението ти за Отец Маси е следното: Досега нашата мисия, с Божия помощ, е успешна. Имаш всички основания да вярваш, че и до края тя ще се увенчае с успех. С нетърпение очакваш да изпълниш Божията воля на Земята. Край на предаването. — Той пусна китката на Отец Шоу. — Хайде.

Отец Шоу натисна бутона за предаване и повтори думите. После китката му отново беше дръпната настрани.

— Мисля, че трябва да се връщаме в стаята си — каза брат Джеймз. — Изглеждаш уморен. Имаш нужда от почивка.