Майкъл Конъли
Последният койот (41)

41

Бош отново следваше койота. Обаче този път животното не го водеше по пътеката през храсталаците на планината. Койотът не беше в обичайната си среда. Той водеше Бош по стръмния наклон на асфалтиран път. Бош се огледа и забеляза, че се намира на висок мост над огромно водно пространство, което се беше ширнало безбрежно пред очите му чак до хоризонта. Започна да се паникьосва, когато койотът отиде далеч напред. Хукна след животното, но то прехвърли най-високата точка на моста и изчезна. Сега мостът бе безлюден. Там беше само Бош. Той с мъка се изкачи на върха и се огледа наоколо. Небето бе кървавочервено и сякаш пулсираше в ритъма на сърцето му.

Бош плъзна поглед във всички посоки, но койота го нямаше. Той беше съвсем сам.

Но ненадейно се оказа, че не е така. Ръце на невидим човек го сграбчиха изотзад и го бутнаха към перилата. Бош се съпротивляваше. Той неистово заблъска с лакти, застопори пети в земята и се опита да спре движението към ръба. Опитваше се да проговори, да извика за помощ, но от гърлото му не излизаше нито звук. Видя как водата под него проблесна като люспите на риба.

После така бързо, както го бяха сграбчили, ръцете изчезнаха и той отново бе сам. Рязко се извърна, но зад него нямаше никой. Чу как зад гърба му рязко изщрака затваряща се врата. Обърна се отново, но пак не видя никого. Нямаше и врата.