Яна Язова
Бенковски (96)

2. Продължение на ежедневната работа

Като завърши прегледа на околните височини, той напусна прозореца на горния етаж на къщата и свика апостолите на заседание.

— Аз се чудя как можете да спите в такова време, когато всичко живо се е събудило! — каза той, без да гледа, че повечето от тях току-що бяха сложили глави да поотдъхнат кой където свари. — Станете да напишем прокламация към българския народ!

Апостолът Панайот Волов, който бе задрямал, с глава, опряна на ръката си, веднага скочи. Той се интересуваше твърде много от написване на прокламацията. Като най-образован от всички, отдавна имаше съставен своя проект, който бе озаглавил Възвание към българския народ.

— Тази прокламация трябва да бъде написана твърде внимателно — започна той, за да прокара приемането на своя проект и предотврати нечия намеса. — Образованият свят ще съди по нас само по нашето Възвание.

Бенковски веднага даде своя отговор.

— Аз нямам нищо общо с коварните дипломации! — каза той. — Българин съм, апостол съм на свободата, искам да ме разбират само ония, на които съм дошел да помагам! Без да гледаме дали са употребени на място омразните точки и запетаи, седнете да напишем нашата прокламация, както излезе от сърцата ни!

Георги Икономов, който бе съгласен с него във всичко, скочи и пръв се настани на масата, като каза, че българският народ има нужда само от такива прокламации. Че граматиката никаква роля не играе там, където пукат пушки и гърмят топове.

Волов наведе нежното си и поруменяло лице. И този път черните му, добри очи овлажняха. Ала и този път той не искаше един негов проект да попречи, щото приготовлението за бунта да не се върши тъй бързо и успешно, както се вършеше под заповедите на неговия помощник. Той мълчаливо оттегли своя проект за Възвание, както и цял преди това бе оттеглил себе си.

Когато през този съдбоносен ден апостолът Захари Стоянов отправи към него почти шепнешком и в ухото му този въпрос, защо мълчи, защо отстъпва и оставя всичко в ръцете на Бенковски, когато нему е поръчано да организира IV окръг, когато той е отговорен за всичко, което се върши в него и пред лицето на народа, и пред своите другари, Панайот Волов се изчерви, но намери сили да овладеете гласа си и да му отговори кротко: „Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене.“

В скоро време шестима бързописци преписваха вече с най-голяма бързина по един препис за всяко село в IV окръг Прокламацията на Георги Бенковски към българския народ, която носеше подписите на четиримата апостоли:

„Братя българи!

Дойде краят на зверската тирания, която от пет века търпим под османска насилническа власт. Всеки от нас очакваше това с нетърпение. На… настъпва денят на народното въстание на всички българи в България, Тракия и Македония. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време Крум, Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да зашеметим врага.

… Нашите юнаци българи не трябва ни най-малко да се боят от смъртта. Те не трябва да се страхуват от прогнилата от само себе си турска власт, която отдавна чака своята разруха. Напред, братя! Грабнете оръжие в ръце и с него всички дружно да се бием храбро против нея, за да защитим по такъв начин свободата си и родината си!

О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си! Въставайки днес, спечели свободата си с бой и със собствената си кръв! Нека се строши хомотът, що реже врата ни като трион!

Ти, който търсиш чест и правото на свобода, защити честта, правото и свободата на оня, който ще потърси закрила у теб! Бъди смел и храбър! Бий се безстрашно срещу врага, но не отказвай великодушието си към падналите в плен.

От днес от името на нашия народ ние обявихме пред целия цивилизован свят: Пълна свобода или смърт!

Напред, напред, братя, Бог е с нас!“

— На мястото на датата ще оставите три точки! — обърна се към писарите Георги Бенковски. — Числото аз ще попълня собственоръчно.

Тази мярка той взимаше, за да не узнаят писарите датата на обявяване на въстанието — 1 май, която дата бе уговорена вече само между апостолите — и да я разгласят из селището.

Той не знаеше, че друга сила, по-висша от всички началства, бе решила вече датата за обявяване на въстанието и че тя нямаше да бъде 1 май, а тъкмо датата на днешния ден — 20 април!…