Яна Язова
Бенковски (83)

1. Предупреждения

Ако въстанието, което трябваше да избухне през тази 1876 година, бе подготовлявано от хора, които денонощно бяха събирали оръжие, то на същото място бе имало други, които бяха гледали с всички сили да предотвратят неговото употребление.

„Там, където бурята почва да свири, добрият пастир прибира овцете под покрива на кошарата“ — казват някои. А ето, и такива пастири по онова време е имало много.

Гласове на предупреждение са се надигали от всички страни на този къс земя, която всички са чувствали силно застрашена. Това са гласове на добри съотечественици, останали хладнокръвни сред общото сгорещяване на умовете, но и умове на чужденци, които се превръщат в едни ужасени наблюдатели. Това са крясъци на птици, които бягат пред ураган. Те предупреждавали навсякъде и зовели народа, ала навсуе. Това, което ги следваше, нахлу и се разрази с такава сила, че техните гласове не достигнаха до ушите на ония, които трябваше да загинат.

На 4 март 1876 година руският вицеконсул, българинът Найден Геров, изпрати първото си шифровано послание-доклад до руския посланик негово превъзходителство граф Н. П. Игнатиев в Цариград като едно предупреждение за Русия, към която бяха устремени всичките му надежди:

„До негово превъзходителство

г. Игнатиев,

С приближаването на пролетта вълнението на духовете се усилва все повече и повече. Според най-нови сведения между българите наистина се правят приготовления за въстание и опит за това ще бъде направен непременно някъде. Дали с оглед на това или поради нещо друго турците от своя страна, по внушение на властта, също се въоръжават. В същото време в джамиите се проповядва народът да се опълчи против неверните. Настроението и на двете страни е такова, че в случай на избухване ще стане голямо кръвопролитие.

Геров“

„Уважаеми господин Николай Павлович — следва неговото обширно послание-доклад от 12 април 1876 година. — С докладите ми от… имах чест да доведа до знанието на Ваше превъзходителство слуховете, които се носеха тогава, от една страна, че българите се подготовляват за въстание, а от друга страна — че турците замислят да изтребят българите.

Тъй като тези слухове не престават, считам за неизлишно да Ви представя по-подробно сведения за тях със заключения за последствията, които може да има в известен случай това възбуждение на българи и турци едни против други.

От докладите ми е станало известно на Ваше превъзходителство, че няколко години вече наред емисари в качеството си на агенти на така наречения Таен български комитет обикалят България, за да подготвят българите за въстание, което този комитет ще организира за сваляне на турското иго.

При тежкото потисничество на турското господство народът се поддавал толкова по-лесно на внушението на споменатите агенти, колкото от година на година по-непоносимо ставало неговото положение.

В изпълнение на заповед на централното правителство местните власти обявили навсякъде на турското население — сега това се знае положително — да се въоръжава, защото българите подготвят заговор за изтребването му.

Имали ли са българите в заговора такъв замисъл — да убиват поголовно турците, — това би могло да се узнае само при следствие, такова изявление било направено от местните власти още преди началото на следствието и така възбудило турците, че те сами започнали да заплашват, че ще извършат това.

Заплашващото положение, което турците са взели по отношение на българите при този случай, безчинствата, убийствата и всякакъв вид насилия, на които се отдавали, и безнаказаността, с която ги извършвали, възбудиха и онези българи, които не знаели нищо за заговора и съвсем не мислели за въстание и ги заставили също да се въоръжават за защита в случай на нападение на турците.

Това взаимно възбуждение на турци и българи едни против други се поддържа у първите, от една страна, от самата власт, която не престава да внушава на мюсюлманите предстоящата опасност от българите, а от друга страна — от дервиши и други тайнствени лица, които обикалят градове и села и проповядват свещена война против неверните.

У турците има предание, че те са гости в Европа и рано или късно трябва да си отидат оттук. Народът вярва в това, че така уже писано в книгите; а интелигентните турци вадят същото заключение от хода на нещата и че всичко това е само въпрос на време.

Заедно с поверието, че рано или късно трябва да си отидат оттук, у турците има и друго предание, че според писанията тази земя, която е взета с помощта на оръжието, ще бъде отстъпена с оръжие в ръка. Това предание е така разпространено, че няма турчин, който да не го знае, и по повод на Херцеговското въстание едни от турците го посочваше като заплаха за християните и казваше, че ако се случи турците да си отидат оттук, то в съгласие с него те не ще оставят страната, преди да я облеят с кръв.

Въоръжаването на българите отначало се извършвало бавно и тайно, но с настъпването на пролетта то станало по-усилено и започнало да се върши открито, така че било забелязано от турците, че селяните само купуват оръжие, барут и олово. И наистина в началото на този месец за една неделя са продадени в Пловдив до десет хиляди оки олово, което е закупено все от селяни.

Такова настроение на умовете сред българите, което сега вече не е тайна, възбудило само по себе си, разбира се, още повече турците против тях. Сега турците от своя страна се готвят да нападнат българите, за да ги избият, и говорят открито за това по кафенета и други публични места. Така миналата неделя в калема (в канцеларията на губернатора), четейки във вестниците съобщения от Херцеговина, писарите повели във връзка с това разговор помежду си в присъствието на един наш поданик арменец и всички се съгласили на това, че в положението, до което са достигнали нещата, друг изход за турците няма, освен да изтребят гяурите, за да се избавят от тях, или сами да загинат при това последно усилие да се спасят.

Българите от своя страна също не скриват, че едни се въоръжават, като казват, за да се защищават от турците, в случай, че се опитат да изпълнят заплахите за изтреблението им, а други — открито за въстание против турското господство.

Геров“

Един чужд наблюдател, една прелетна птица в Отоманската империя, разтревожен от признаците на настъпващата буря в същото това време надава първите си предупредителни гласове, предназначени да бъдат чути вън от пределите на страната. Още на 7 април докладът на британския вицеконсул И. Хътън Дюпюи летеше от Адрианопол към:

„Негово превъзходителство

сър Хенри Елиот

британски посланик в Константинопол

Господине,

Имам чест да съобщя на Ваше превъзходителство, че драгоманът на вицеконсулството, който напоследък се завърна от Ески Заара, ме запозна със състоянието на духовете там, от което стана ясно, че страхът у народа никак не е преминал и че всеки момент може да се дойде до конфликт между мюсюлманското и българското население. Той ме уведоми също, че и двете страни са в състояние на въоръжена подготовка, за да дойдат до открити действия на насилие при най-малкото предизвикателство.

Имам чест и пр.

И. Хътън Дюпюи“

От Цариград-Ортакьой на 12 април тръгна първото Окръжно писмо, подписано от екзарха на българската православна църква Антим I, адресирано до негово високопреосвещенство г-на Доситея Самоковски, митрополит в Самоков:

„Ваше високопреосвещенство,

Длъжността, която имате като пастир, да удържате повереното Вам от Бога паство към престола на Негово императорско величество султана и чувство на вярност и преданост, Ви е толкова познато, защото напомнюването й само от наша страна в обикновени времена би било докачение за Ваше високопреосвещенство. Но понеже се намираме в смутни времена, затова Ви писахме досега два пъти нарочно с тая цел, да Ви направим особено внимателни и бодри в това да положите всевъзможни старания да предпазите християните на богоспасяемата Ваша епархия от всякакви тайни или явни достоосъдителни подбуждения, които би се стремили да ги извадят от правия на верноподаничеството път и да ги вкарат в жалостни безчиния, на които гибелните следствия да тежат после върху целия народ.

Антим, екзарх български“

На 21 април котленските села бидоха призовани от своя народен пастир сливенския митрополит Серафим със следущото послание:

„Чада наши, от Господа много възлюблени, дължа като народен пастир да ви кажа в тия смутни и опасни времена и следущите си пастирски съвети:

Нека бъдем, чада мои, внимателни и добри, особено же в тия смутни и опасни времена, та да се предпазим от всякакви тайни или явни достоосъдителни подбуждения, които биха се стремили да ви извадят из правия на верноподанничеството път и да ви вкарат в жалостни безчиния, на които гибелните следствия щат тежат после на целия народ.

… Чада, не считам за излишно да ви подканя и вторично да разберете добре, че днешните времена са от най-критическите, смутни и опасни, та най-настоятелно да бдите всички, а най-паче вий, свещениците, за съхранението мира и тишината между християните на всяко място, същевременно же да не забравяте и към Всевишнаго Бога в молитвите си да се молите за скорошното прекратяване на тия бурни и опасни времена. Призовавам Божията благодат над вас и оставам ваш

архиепастир Серафим“

В това време, когато отвсякъде се надигаха гласове на предупреждение за настъпващата буря, стотини безименни куриери и вестоносци кръстосваха из цялата страна, като носеха нейните ветрове от място на място. Тайнствени и непознати лица, облечени като търговци и лодкари, минуваха Дунава и оставяха на българския бряг нейните светкавици. Всяка телеграма, която имаше най-невинно съдържание, носеше смърт, всеки куриер, който носеше в подплатата на гърдите си пришито писмо, притискаше на гърдите си гибел.

Една телеграма от Бекет, пратена до Димитър Горов в Гюргево, гласеше:

„Един търговец от Враца дошъл в Оряхово с пари. Отговорете какво да правим. Искат сами да видят стоката, да връчат парите.“

Тази телеграма получи следния отговор:

„Търговецът с парите непременно да дойде да вземе стоката, с колата заедно. Чакаме го заедно с търговеца на хотел «Гран Тудор».

Горов“

Едно писмо на Тома Кърджиев от Гюргево до Димитър Горов в Букурещ, изпратено на 15 април, започва със следните думи:

„Нужно е днес-утре непременно да изпратите всичките картуши^[1] 4000 за отсреща^[2]… Сега имам на ръце всичко и всичко 1300 картуша. Днес тях ще изпроводя, а утре нямам какво да провождам, пък работата не търпи отлагане — не може да се чака.“

На 16 април същият Тома Кърджиев пише на Георги Петкович в Русе:

„Днес ти изпращам 1000 картуша. Отговори за приемането им. Тъй също вчера дадох на наш бай Димитър 400 картуша, които не знам дали е занесъл.“

На 17 април една телеграма, изпратена от Иваница Данчов до Янко Ангелов в Гюргево, издава следното невинно съдържание:

„Стоката, която иде от Браила, изпратете я до Иванча (х. Димитров) у Зимнича. Той ще я разправя.“

На 18 април куриер от Горна Оряховица донася писмо от първия апостол на главния Търновски окръг до Петрана Обретенова в Русе:

„Сестро Петрано… мене ми пишат от Гюргево, че ви изпращат 17 револвера и 3500 картуша… Други път, като ни пращате нещо, забелязвайте колко парчета давате на хората ни, за да знаем каква сметка от тях да дириме. Сега те ни донесоха 12 револвера, 3 ками и 23 сигнални пищялки…“

Същия ден друго писмо на Стефан Стамболов пристигна в дома на Георги Петкович в Русе:

„За динамит писахме да ни купят 2–3 оки. Помисли си, байновата, че вам е най-потребно това вещество. Добре е, ако и вие изпратите няколко наполеона, за да си купите.“

Други куриер е отнесъл вече трето писмо от Горна Оряховица до Тома Кърджиев в Русе:

„Като обиколят тримата ви хора селата, които са покрай пътя, и ви разкажат какви са те във всяко отношение, ще определите вие сами какви ще бъдат вашите действия, дали явни и насилствени, или тайни и предпазливи. Работата е час по-скоро да се изпратят хората да узнаят пътя и по-скоро да се приготвите, защото нашите селяни взеха вече сами да се бунтуват, без да чакат заповеди. И сега ние вече не ги разпалваме да станат, но ги уговаряме да чакат до определения ден, който ще им се извести.

Ваш брат Стамболов“