Яна Язова
Бенковски (257)

10. Милин камък

Надясно от пътя за село Баница, в една котловина, осеяна с черкезки села, размесени между българските селища, като оловни зърна в една броеница с Маргарит, като сухи кладенци сред цъфнали градини, се издигаше на 200 метра от земята едно островърхо земно възвишение, надарено от природата с изобилни камъни на своя връх, с оскъдни храсталаци в своя среден пояс и с дребна дъбова горица в своето подножие.

Туй именно възвишение изглеждаше като че ли зърнато някога си от окото на твореца, когато е помислювал за съдбините на тая земя. Местните жители го наричаха Милин камък. До този ден за него не се знаеше нищо друго освен неговото име.

Милин камък влезе в историята на героичните борби за свобода, когато враждебно настроените околовръстни дувари на село Баница, заети от черкезки и татарски чалми, загърмяха. Тогава командующият четата Никола Войновски, изправен с хората си и с един тежко натоварен обоз пред тия дувари, отправи своя поглед към него.

На часа колята бидоха изоставени на шосето, припасите и оръжията се натовариха от четниците на гръб и бежешком пренесоха през опасната котловина, по стръмната и запречена от дъбови дървета, рове, и храсти пътека към каменистото върше на Милин камък.

Христо Ботев в скоро време чу страшния вой на черкезките и татарските потери, който се изкачваше подир тях по стръмнината. Този вой се придружаваше от гърменето на винчестери. Те бяха открили измамата, бяха напуснали своите сгодни прикрития зад дуварите от двете страни на шосето и скочили върху разпенените си от ярост коне. Напразно обаче те бързаха да осуетят завземането на каменливия връх, който като някаква крепост се издигаше в равнината, заобиколен от техните села.