Яна Язова
Бенковски (223)

15. Новите крепости

Двете черкови „Свети Атанас“ и „Свети Архангел“ — горната и долната, както ги наричаха, едната на запад, другата на изток — бяха щръкнали като две крепости, побрали в себе си населението на всички тия застрашени квартали, претъпкани със старци, жени, деца и възрастни.

Цялата войска бе събрана вече в двете крепости.

Навън бяха останали само военачалниците.

Имало върховни напрежения, при някои битки, когато редниците са били командвани направо от генерали. Ако при голямата катастрофа на Наполеона върху равнището Мон Сен-Жан всеки един батальон е бил предвождан от по един генерал, то не се знаят генерали, които като прости редници да са залагали себе си пред две крепости, когато е дошло времето за тяхното загиване.

Защото тия, които бяха останали вън и решиха да постоянстват, не само генерали бяха… Както и тия, които се бяха прибрали в двете черкови, не бяха само войска.

Ако черковите, пълни с хора, бяха два кораба в бурно море, те им бяха кормчиите, но и капитаните.

Преди да стигне тази буря до двата кораба, да ги подхване от всички страни, да ги преобърне в бездната, да ги размеси със стихиите, да смаже бордовете им, да превърне мачтите им в люшкани от пяната трески, да разбърка писъците на пасажерите им с бурята, да направи една гигантска бърканица от вълните, частите на кораба и частите от човешките тела, преди бедствието да пристъпи от всички страни и започне своята работа, трябваше да мине върху тях.

Двете черкови, препълнени с народ, затворени, укрепени, имаха пред себе си две улици с хубави дворове, градини с круши, ябълки и череши, каменни тухлени огради — с френско грозде, шипки и акации. В тия две улици бяха най-добрите къщи на града.

На първата улица, която водеше от горната черкова към долната, преди 50 години и старият Иван Гинов, за когото казваха: „Иван е роден с късмет“, след като намери два товара злато в земята, се нареди при богатите хора и си изгради на нея хубав дом. Неговата яхана, в която денем и нощем се приготовляваха фишеците и куршумите за въстанието, бе малко по-надолу при реката. Тя се съобщаваше с двора на училището и черковата „Свети Архангел“.

Втората улица започваше от черковата „Свети Архангел“ и минаваше край тъй наречените Гичеви къщи. Тази втора улица стигаше до пещерския път. Пещерският път пък от своя страна отиваше към горната черкова „Свети Атанас“. Преди да стигне черковата, той пресичаше реката.

Именно на тази пресечка на пещерския път с реката застанаха последните защитници на Перущица, когато окопите и табиите на всички покрайнини на селото се бяха заели вече от врага.

А по какви причини се бяха спрели те на това място?

Където се кръстосваше пещерският път с реката, имаше две постройки, забележителни по своите големи и просторни чардаци. Цачовото кафене над реката, с чардак, пълен с маси и столове, на които млади и стари, мъже и голобради момци, сядаха да се отморят на прохлада и от сутрин до вечер шумно да спорят и разискват по работите на предстоящото въстание. Вторият чардак на Разановата сапунджийница, изпълнен с няколко реда многоетажни дървени полици, покрити с черничева шума и клони, служеше за хранене на копринени буби.

Тия две сгради имаха чардаците си готови за барикади. Трябваше само да се натрупат на купища масите, столовете, тезгяхите и да се катурнат дървените етажерки, пълни с черничеви клони. Те имаха тесните си малки прозорчета за мазгали, каменните си и тухлени стени за крепости, реката за ров. Имаха зад гърба си като най-добро закритие двете описани улици с големи къщи и оградни стени, здравият строеж на които свидетелстваше за съществуванието на старинни, почти феодални родове.

Когато Петър Бонев доведе своите другари на това място при реката, погледна двете сгради, една от които беше Цачовото кафене, а другата Разановата сапунджийница, и каза:

— По-добри позиции, от които да защищаваме и двете черкови, няма да намерим. Не трябва да излизаме от тях!

Тия думи бяха чути от провидението.