Яна Язова
Бенковски (213)

5. Пратениците

На следния ден, събота, от връх Власевица слязоха трима помаци, въоръжени с пушки и ятагани. Те предпазливо дадоха знакове на външната въстаническа стража да се приближи към тях. Тези помаци се направиха, че не виждат оръжието в ръцете на раите, а от своя страна пък тримата стражи, които се притекоха срещу тях, не показаха, че в лицето на помака, който ги водеше, са познали стария разбойник и верен приятел на Ахмедаа Тъмръшлията Дели Хасан.

— Ние сме изпратени от агата Ахмед Тъмръшлията — каза Дели Хасан, като се обърна към стражите с дружелюбна и напълно невинна усмивка. Такава усмивка този голям разбойник си имаше по рождение. Тази усмивка бе станала пословична между турци и българи като самото му име. Твърде много помагаше в занаята му и той я употребяваше навред като средство, което обезоръжаваше неговите жертви. — Искаме от вас два товара хляб с мулета, десет оки ракия и пет оки нарязан тютюн.

Външните стражи предадоха искането на тримата помаци от вътрешната стража. Додето те диреха Петър Бонев по всички табии, налице веднага се яви старата власт — чорбаджиите. Досега те първи бяха узнавали за всички турски пратеници и веднага изпълнявали желанията на господарите, каквито и да бяха те, като не бяха допущали да се превърнат в заповеди и насилия. Тази е била от векове тяхната задача, тяхната политическа линия, чрез която са се явявали като закрилници и избавители на народа. Тъй стана и сега. Старата власт първа узна за пристигането на тримата пратеници на Ахмедаа Тъмръшлията, додето новата власт бе заета с окопаването на табиите.

Старата власт се спусна незабавно към Власевица и с необходимите почести въведе в Перущица тримата въоръжени помаци. През туй време исканият хляб се събираше от техни хора по къщите. Ракията и тютюна веднага наложиха като еднократен и непредвиден данък на по-видни търговци.

Когато обаче тримата въоръжени пратеници на Ахмед ага Тъмръшлията дойдоха до Хаджитилевото кафене при църквата „Свети Архангел“ въоръжени въстаници излязоха срещу тях, лишиха ги от пушките им и ятаганите им и тогава ги въведоха в кафенето.

Додето навън чорбаджиите тичаха от къща на къща да разпореждат събирането на исканите от помаците два товара хляб, рязан тютюн и ракия, Хаджитилевото кафене се превърна в техен затвор.

Защо взехте моето оръжие и оръжието на моите другари? — добродушно усмихнат запита Дели Хасан. — Защо виждам толкова въоръжени хора в Перущица?…

Такива са времената, аго — отвърнаха му тия, които го заобикаляха и го имаха вече за свой пленник.

В това време Петър Бонев биде известен за пристигането на тримата пратеници на Ахмед ага. Шетането на чорбаджиите по перущенските къщи на часа биде преустановено под заплахата на смъртно наказание. Събраните от тях два товара хляб, десет оки ракия и пет оки нарязан тютюн се върнаха на ограбените селяни. Тримата помаци бидоха завързани с въжета за столовете, на които бяха седнали в Хаджитилевото кафене.

Не се минаха и няколко часа, по всички окопи и табии, а оттам из цялото селище се разнесе ужасната новина, че Калофер Гинчев е бил убит от устински читак при лозята, като бил застрелян с пушка и после насечен с ятаган.

Заедно с новината се разнесе и викът:

— Щом е тъй… и ние да отрепем помаците!…

Петър Бонев обиколи всички табии и околии да се допита до въстаниците какви мерки да се вземат срещу тримата пратеници на Ахмед ага.

Късно през нощта в Хаджитилевото кафене се получи заповед Дели Хасан и другарите му да бъдат убити и заровени под големия орех на „Света Троица“, а над гроба им цялата нива да се разоре!