Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (86) (Два гроба)

82.

Пендъргаст гледаше как Албан бяга. Разбираше защо. Собствената му дарба му бе позволила да види достатъчно напред в бъдещето и на практика да го победи. Генетично подсилената му възможност да вижда в бъдещето, за да извършва така успешно убийствата в хотела, да се измъкне с такава лекота от преследването, да отвлече брат си от Ривърсайд Драйв, да оцелее и да победи в почти всеки мислим сблъсък — същият този дар сега се беше обърнал срещу него. Познаването на бъдещето, дори десетина-петнайсет секунди напред, се оказваше двуостър меч с ужасно коварно острие.

Междувременно безизходното положение продължаваше. Напрежението достигаше точката на пречупване; дефектните се бяха събрали от едната страна, яростни, неорганизирани, беснеещи, а срещу тях беше Бригадата на близнаците, подредена в стройни редици, мълчалива, но дълбоко потресена. А между тях се намираше малката група нацистки офицери, които тепърва осъзнаваха дилемата си, докато двете групи близнаци, всяка от по стотина човека, стояха една срещу друга.

— Подчинявайте се! — изрева Шеерман на дефектните. — Връщайте се в лагера! — Посочи Пендъргаст.

— Арестувайте този човек!

Стоящият начело на тълпата Тристрам извика:

— Докоснете ли баща ми, ще атакуваме!

Думите му бяха последвани от утвърдително мърморене. Оберфюрерът се поколеба. Пендъргаст чакаше. И тогава разбра, че моментът е настъпил.

Най-неочаквано той пристъпи към строените войници и сграбчи един за яката на униформата, както учител хваща буйно момче.

— Спрете го! — изпищя Шеерман и извади пистолета си, но патовата ситуация сякаш го беше парализирала. Явно беше изненадан от внезапното и неочаквано бягство на Албан. Пендъргаст не му обърна внимание и помъкна изумения пасивен войник през пространството между двете групи, като с другата си ръка сграбчи един от дефектните — близнака на войника — за парцаливата риза, дръпна го от тълпата и постави двамата един до друг.

— Запознай се с брат си! — извика той на войника. — Със собствения си брат! — обърна се към групите близнаци, изправени една срещу друга. — А сега всички намерете своя брат или сестра! Собствената си плът и кръв!

И Пендъргаст видя как въпреки нежеланието им погледите на близнаците се спират върху двойниците им от другата страна. Надигна се неспокойно мърморене и стегнатите редици на войниците започнаха да се развалят, да се отпускат.

— Достатъчно — каза Шеерман и вдигна пистолета си към Пендъргаст.

— Свали оръжието или ще атакуваме! — извика Тристрам.

— Вие да атакувате? С мотиките ли? Ще бъдете избити — презрително отвърна Шеерман.

— Ще ни избиете и с експеримента ви ще бъде свършено!

Шеерман се поколеба и погледът му се стрелна към тълпата парцаливи близнаци.

— Тези хора — Пендъргаст посочи нацистките началници, — тези хора са вашият истински враг. Те разделят брат от брата, сестра от сестрата. Те са превърнали всички ви в опитни зайчета. Но не и самите себе си. Те не участват в експеримента. И те остават начело. Защо?

Пистолетът на оберфюрера трепереше леко в ръката му. Кипналата тълпа пристъпи към него.

— Стреляй и ще умреш! — извика глас, последван от друг.

— Върни се в строя, войнико! — презрително нареди Шеерман.

Войникът не помръдна.

— Изпълнявай, или ще бъдеш наказан! — изрева Шеерман и насочи пистолета от главата на Пендъргаст към войника.

— Свали оръжието — бавно каза войникът. — Или ще избием всички ви.

Лицето на командира побеля и след малко той отпусна ръка.

— Назад.

Оберфюрерът предпазливо отстъпи крачка назад. После още една. Внезапно ръката му отново се вдигна и той стреля в гърдите на войника и изрева на нацистките офицери:

— Атакувайте слабите близнаци! Огън! Унищожете ги!

Близнаците и от двете страни нададоха яростен рев. За един изпълнен с ужас момент всички замръзнаха. А след това сякаш се отприщи бент. Безредната тълпа близнаци се втурна към нацистите с вдигнати селскостопански инструменти.

Шеерман отстъпи, като стреляше в множеството, но тълпата дефектни се хвърли с рев върху него. Изтрещяха изстрели от войниците и командирите им и в следващия миг схватката стана ръкопашна, нацистките офицери стреляха безразборно от упор и сееха смърт около себе си. Настъпи пълен хаос, още изстрели отекнаха над полето, войниците се бореха с дрипавите дефектни, трещяха автоматични откоси, лопати и коси посрещаха със звън карабини, писъците на ранените се надигаха от облака прах и кръв.

— Братя и сестри! — извиси се гласът на Тристрам. — Не убивайте собствената си плът и кръв!

Нещо се случваше. Мнозина от Бригадата на близнаците нарушаваха строя, преминаваха на другата страна, някои захвърляха оръжия и прегръщаха братята и сестрите си, други се обръщаха срещу офицерите. Но една малка група близнаци остана с нацистите и продължаваше да ги защитава яростно.

В настъпилия хаос постепенно се оформиха две страни. Малката група верни войници и нацистките им офицери бяха принудени да отстъпят бавно, като през цялото време стреляха и нанасяха огромни поражения. Останалите от Бригадата на близнаците, които бяха застанали на страната на дефектните, предприеха по-организирана атака и сложиха край на клането. Нацистите потърсиха убежище в царевицата. Сражението продължи в нивите и скоро избухна пожар, пламъците плъзнаха по сухите стъбла и плътният дим покри всичко, създавайки още по-голяма суматоха.

Пендъргаст взе пистолета на един мъртъв войник и тръгна към мястото на най-свирепата битка, като си пробиваше път през изпочупените стъбла и гъстия дим. Търсеше Тристрам. Чуваше гласа на момчето — Тристрам викаше, призоваваше, окуражаваше другарите си да продължат напред — и беше потресен до дъното на душата си, когато си даде сметка колко е подценявал сина си.

Заобиколи бързо нацистките офицери и групата верни войници, които отстъпваха към езерото, излезе им в гръб, приклекна и ги зачака да приближат. Когато се появиха, вдигна пистолета, прицели се в оберфюрера, който се намираше най-отзад, както и беше очаквал, и го свали с един-единствен куршум. Моментално се озова под силен обстрел, автоматичните откоси посякоха царевицата около него. Загубата на командира обаче деморализира отстъпващата група и след момент на паника и объркване войниците си плюха на петите и побягнаха към езерото, преследвани от останалите.

Пендъргаст продължи на изток през царевицата към гората. Мина през храсталаците, изкачи се на билото на кратера и спря да се огледа. Отстъпващите войници бяха дошли с лодки и от мястото си Пендъргаст видя какво става — една част от тях беше залегнала и даваше отпор, докато останалите се качваха в лодките и повреждаха останалите, за да не могат да ги преследват. Последва още един свиреп сблъсък, когато авангардът на разбунтувалите се начело с Тристрам стигна брега. Нацистите и шепата им последователи обаче успяха да потеглят и бързо се отдалечиха навътре в езерото, като оставиха след себе си няколко разбити и горящи катера.

Стрелбата намаля и когато лодките стигнаха средата на езерото, затихна съвсем. Над цялата сцена се стелеше дим. Нацистите се бяха измъкнали и се връщаха в крепостта — да окажат последен отпор.