Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (69) (Два гроба)

65.

Стая 4 се намираше в недрата на най-старата част на крепостта.

Представляваше подобно на тунел помещение от масивни базалтови блокове с под от вулканична пепел и сводест таван и се осветяваше от една-единствена гола крушка. Завлякоха Пендъргаст в нея, изправиха го до стената под дулото на автомат и го оковаха за огромни железни скоби, набити в камъка, с разперени максимално ръце и крака.

Под зоркия поглед на Шеерман войниците се убедиха, че оковите са стегнати, и го оставиха така, като изгасиха осветлението, излязоха и затвориха тежката желязна врата. За момент в помещението продължаваше да влиза светлина от мъничкото прозорче във вратата, но тя също угасна, когато го захлопнаха.

Възцари се пълен мрак.

Пендъргаст стоеше във влажната тъмнина и се вслушваше. Войниците бяха отвън и той чуваше движенията им и откъслечни думи. Освен тези звуци не можеше да долови нищо освен някакво басово буботене, бръмчене на големи генератори и още нещо, нещо още по-дълбоко — може би естественото движение на лава под не напълно угасналия вулкан. И сякаш в потвърждение на това се усещаше слабо, но ясно доловимо потрепване на пода и стената, сякаш цялата крепост потръпваше в отговор на удрянето на някакъв гигантски камертон дълбоко в земните недра.

Пендъргаст продължаваше да се вслушва в мрака. И да мисли. Да мисли за онова, което бе казал Фишер.

 

 

Измина около час. После се чуха стъпки, последвани от стържене на тежко резе. Вратата се отвори и в помещението падна дълга ивица светлина. На прага се очертаха два силуета. Спряха за момент един до друг, след това пристъпиха напред и се разделиха.

Голата крушка под тавана светна. И Пендъргаст видя, че пред него са застанали Фишер и Албан.

Албан. Албан, без никакви маскировки, гримове и костюми.

Чертите му бяха като на Тристрам — само че в тях беше запечатана една много различна, дори диаметрално противоположна личност. Албан излъчваше върховна самоувереност, небрежна харизма, само намек за арогантност, смесена с развеселеност. Около него витаеше спокойната атмосфера на дисциплина, дистанциране от света на чувствата, страстта и интуицията.

В много отношения приличаше повече на Пендъргаст, отколкото Тристрам. Макар че — за свой смут и ужас — Пендъргаст забеляза, че Албан е наследил устата и очите на майка си. Но колкото повече се взираше в това бледо изсечено лице с високо чело, синьо-виолетови очи, руса коса и изваяни устни, толкова повече усещаше, че нещо липсва. В тази личност имаше дупка, огромна дупка там, където би трябвало да е сърцето.

Едва след това Пендъргаст огледа останалото от сина си — чистата току-що изгладена работна риза и простите дочени панталони, плетения кожен колан и здравите, изработени на ръка кожени ботуши. Дрехите му странно контрастираха с много добре ушития и скъп сив костюм на Фишер с неговите златни пръстени, часовник и запалка.

Накрая Фишер наруши мълчанието.

— Агент Пендъргаст, ще ми позволите ли удоволствието да ви представя официално сина ви Албан?

Албан стоеше и го гледаше. Беше невъзможно да се каже какво има в очите му, какви емоции изпитва, ако изобщо изпитваше някакви — толкова съвършено се владееше.

— Здравей отново, татко — каза той с дълбок приятен глас, без грубия акцент, така ясно изразен в говора на Тристрам.

Пендъргаст не отговори.

На вратата рязко се почука.

— Влез, Бергер — каза Фишер.

Дребен, много слаб човек с тясно лице влезе в стаята, понесъл старомодна докторска чанта в едната си ръка и сгъваема маса в другата. Зад него, подтикван с приклада на автомат, вървеше Егон. Косата му беше сплъстена и разрошена, на побелялото му лице бе изписано безпокойство. Гледаше като преследвано животно.

Стражът затвори вратата и застана пред нея с оръжие в ръце. Фишер изчака Егон да бъде прикован към стената също като Пендъргаст, след което се обърна отново към агента.

— Оставам с впечатлението, че сте човек, изпълнен с огромно научно любопитство. В това отношение не се различавате много от нас. Е, имате ли да споделите някакви наблюдения? Въпроси? Защото след като започнем, няма да имате друга възможност да говорите.

— Къде е Тристрам? — попита Пендъргаст. — Жив ли е?

— Тристрам ли? Значи сте дали име на der Schwächling^[1]. Колко мило. Колко семейно от ваша страна. Ако имате предвид Четирийсет и седем, естествено, че е жив. Той носи всички резервни части на Албан. Поради тази и единствено поради тази причина той е много важно момче. Бедете спокоен, той е отново при нас. Моментът на свобода го накара да подивее донякъде, но вече е опитомен отново и е много добре. — Фишер замълча за момент. — Всъщност неговото отвличане и връщане постигна три цели. Албан отново си има донор за в бъдеще, ако се наложи. Освен това знаехме, че отвличането му ще ви привлече насам като пеперуда към пламък. И в същото време успешното измъкване на Четирийсет и седем от собствената ви къща, където се е намирал под вашата охрана, е подобаващ край на последната фаза от начинанието ни. Каква възхитителна икономия на действия! Как би могло да се каже — с един куршум три заека, нали?

— Последната фаза от начинанието ви — с безизразен тон рече Пендъргаст. — Използвахте тази фраза и преди. Предполагам, че имате предвид така наречения бета-тест?

За момент Фишер като че ли се изненада. После се усмихна.

— Отлично, отлично. Да, имах предвид нашия бета-тест.

— Какво всъщност представлява той?

— Сигурен съм, че вече сте се досетили. През изминалия половин век ние следвахме стъпките на доктор Менгеле и доктор Фауст и продължихме великата им работа върху близнаците.

— Работа, започната върху безпомощни жертви, държани в концентрационни лагери — каза Пендъргаст.

— Работа, започнала по време на онази злощастна война и по-късно пренесена тук, в Бразилия. Работа, която вече е приключена — отчасти благодарение на вас.

— И какви са научните принципи, застъпени в нея? — хладно попита Пендъргаст.

Фишер потупа брадичката си с пръст.

— Просто на теория, изключително трудно на практика. След зачеването и първата митоза двете дъщерни клетки се отделят и започват да се развиват самостоятелно, прокарвайки пътя към идентични близнаци. Когато двата ембриона достигнат стадия морула^[2], започва наистина деликатната работа. Започваме процес на прехвърляне на генетичен материал между ембрионите. При добрия подсилваме генетичния материал с най-доброто от другия ембрион, като заместваме по-некачествения материал, който отива в лошия ембрион.

— Но ако близнаците са идентични, как може да има разлика между ембрионите? — попита Пендъргаст.

Фините черти на Фишер се озариха от усмивка.

— А, господин Пендъргаст, вие идентифицирахте съвсем точно основния въпрос, с който учените ни се бореха години наред. Отговорът е следният. Човешкият геном съдържа три милиарда основни двойки. Дори при идентичните близнаци са налице грешки — лоши копия, обърнати секвенции и тъй нататък. Ние подсилваме тази вариация, като леко облъчваме неоплодената яйцеклетка и сперматозоидите преди зачеването. Не толкова много, че да създадем изрод, а само колкото да получим необходимата вариация за размяна на гени. Така вместо да смесваме гените слепешком, по грубия начин, по който го прави природата, ние можем да изградим мъж или жена според внимателно установени спецификации.

— И какво става с „лошия“ ембрион?

— Нищо не се пилее напразно. Лошите близнаци също се развиват. Вашият… Тристрам е идеален пример за това. — Фишер се засмя. — Той или тя се възпитава като работна ръка в лагерите и полетата, като полезен и осъществен член на обществото. Arbeit macht frei. И, разбира се, лошият близнак, der Schwachling, е отличен донор на органи и кръв, ако добрият близнак пострада или се нуждае от трансплантация. Естествено, това са най-подходящите за трансплантиране органи, които не могат да бъдат отхвърлени. — Фишер млъкна, за да запали нова цигара. — Подробното проучване, усъвършенстването на процедурата, идеалният краен резултат — можете да си представите, че за постигането на всичко това са нужни години, десетилетия усилен труд. И много, много повторения, всяко от които малко по-добро от предишното.

— Повторения — каза Пендъргаст. — С други думи, двойка близнаци, междинни стъпки в процеса, които не са отговаряли на очакваните спецификации. Човешки същества, които трябва да се ликвидират.

— В никакъв случай. Можете да ги видите всеки ден в градчето, как живеят своя полезен и продуктивен живот.

— Можете да видите и двойниците им в онзи ваш подземен концлагер.

Фишер повдигна вежда.

— Господи, доста зает сте били нощес.

— А Албан? Предполагам, че той е върхът, венецът на начинанието ви, нали?

Фишер трудно можеше да скрие гордостта си.

— Точно така.

— Което означава, че той самият е бета-тестът — отговори на собствения си въпрос Пендъргаст.

— Да. Като истински човек на науката доктор Фауст предложи собственото си семейство. Линията Фауст-Естерхази се оказа изключително богата. Но трябва да кажа, че линията Пендъргаст се оказа още по-богата. Съюзът между вас и Хелън, макар и случаен, създаде забележителен продукт. Забележителен, надхвърлящ всичките ни очаквания. — Фишер поклати глава. — Бяхме позволили на родителите й да заминат за Америка и да живеят там свободно, да отгледат децата си. Един от ранните ни експерименти целеше да разберем как субектите ни функционират в друга среда. Оказа се катастрофален провал. Когато порасна, Хелън се откъсна от нас. Тялото й вече беше подготвено винаги да създава близнаци — това беше лесно. След случайното й забременяване тя бе принудена да се върне тук. В противен случай плодовете щяха да умрат без специалните грижи, необходими за износването им. Но тя се върна в Бразилия след осмата седмица на бременността, твърде късно за бластоцитните процедури^[3], които бяхме разработили в Нова Годои. Това ни принуди да опитаме нещо ново — сложна експериментална техника на прехвърляне на генетичен материал между по-развити плодове. Несъмнено ще оцените иронията, хер Пендъргаст. Именно това закъснение ни доведе до бляскавия успех. Винаги сме смятали, че генетичната работа трябва да се извърши рано, още през първите няколко седмици. А ето че постигнахме големия пробив със закъснялата работа върху близнаците на Хелън. — Фишер замълча. — Тя така и не прие факта, че не можем да й позволим да отведе децата обратно в Америка. Трябваше да ги задържим, разбира се. Още от самото начало Албан беше наистина много обещаващ.

През цялото това време Албан слушаше с абсолютно равнодушна физиономия.

— Той говори за майка ти — каза му Пендъргаст. — Това не те ли смущава поне малко?

— Да ме смущава ли? — отвърна Албан. — Тъкмо напротив, чувствам единствено гордост. Виж само колко лесно беше да науча мястото на срещата ви в Сентръл Парк — не от друг, а от служител в нюйоркската полиция! И колко бързо хората ни си свършиха работата.

Последва кратко мълчание.

— А „Лонгитюд Фармасютикълс“? — попита Пендъргаст. — Какво за тях?

— Просто една от многото сателитни компании, свързани в една или друга степен с нашата работа — отвърна Фишер. — Проучванията ни бяха сложни, деликатни и разнопосочни, трябваше да черпим от много източници. Обикновено ги държим наблизо, но когато възникнат инциденти, както стана с „Лонгитюд“, се налага да се предприемат някои неприятни мерки. — Фишер поклати глава.

— Споменахте, че съм поне отчасти отговорен за успешното завършване на начинанието ви — каза Пендъргаст. — Че сте ме включили във финалната фаза. Какво всъщност искате да кажете с това?

— Скъпи ми агент Пендъргаст, несъмнено се досещате и за това. Вече го споменах — вашата атака срещу Vergeltung, упоритото ви преследване на Хелън и нас, нейните похитители. Бяхме намислили друг последен бета-тест за Албан, но когато на сцената се появихте вие, решихме да превърнем неуспеха във възможност. Напълно променихме параметрите на теста — при това доста бързо, следва да отбележа. Решихме да пуснем Албан в Ню Йорк. Да докаже, че може да убива безнаказано дори когато разкрива самоличността си пред охранителните камери. И като оставя следи, които да ви убедят, че убиецът всъщност е собственият ви син. Това откритие щеше да ви осигури… достатъчна мотивация да го хванете, нали така? Щом най-големият и дързък детектив има възможността, но не може да залови собствения си син убиец, това не означава ли, че нашият бета-тест е постигнал успех? Пълен, безусловен успех?

Пендъргаст не отговори.

— А след това Четирийсет и седем избяга и се добра до вас. И ние отново се възползвахме от неприятния инцидент. Променихме последната мисия на Албан. Вместо пето убийство той трябваше да отвлече Четирийсет и седем от собствения ви дом. Мисия, която той изпълни безупречно. — Фишер се обърна към Албан. — Много добра работа, момчето ми.

Албан кимна в отговор на похвалата.

— Значи вече сте усъвършенствали работата си върху близнаците — рече Пендъргаст. — Можете да ги произвеждате по ваше желание. Единият е идеалната машина за убиване, силен, интелигентен, безстрашен и коварен. И, което е най-важното, напълно свободен от каквито и да било етични задръжки.

Фишер кимна.

— Подобни задръжки, както се изразихте, ни костваха войната, нали така.

— Освен това имате друг близнак, който е толкова слаб, колкото е силен първият, напълно лишен от каквито и да било способности. Използвате го за робски труд, а при необходимост и като банка за органи. Е, след като сте усъвършенствали този процес, тази способност да произвеждате тези дяволски съвършени човешки същества, какво ще правите оттук нататък?

— Какво ще правим ли? — Фишер сякаш се слиса от въпроса. — Та нима не е очевидно? Онова, което се зарекохме, което се заклехме да направим, когато войските ви прегазиха градовете ни, убиха лидера ни и разпердушиниха нашия Райх. Хер Пендъргаст, има ли причина да си мислите, че целта ни се различава от онази, която сме си поставили от самото начало? Единствената разлика сега, след седемдесет години непрекъсната работа, е в това, че сме готови да я постигнем. Финалният бета-тест е завършен. Вече можем да започнем… как да се изразя? Масовото внедряване.

Пусна цигарата си на пода и я смачка.

— Но това започна да става досадно.

Обърна се към Бергер и отсече:

— Можете да започвате.