Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (53) (Два гроба)

49.

Заведението на Кейбъл стрийт беше като от друга епоха. Никоя холивудска ретроверига не би могла да се сравнява с него. Беше съвършено, до счупените джубоксове при всяка маса, набръчкания линолеум на пода и пластмасовите плотове на прасковени и тюркоазени триъгълници, оплютото от мухи меню и изрусените сервитьорки, предаващи ранните поръчки на готвачите отзад.

Поне кафето бе силно.

Кори отиде до дамската тоалетна, бръкна в джоба си и изхвърли латексовите ръкавици, които бе носила в автокъщата. Запита се какво ли ще каже Рико, след като установи, че папките са преравяни. Поне можеше да си вземе един почивен ден, за да не й се налага да слуша мърморенето му. Излезе от тоалетната, върна се в сепарето, отпи глътка кафе и се заслуша в приказките на Фут. Той беше ядосан и колкото повече говореше, толкова повече се засилваше гневът му.

— Направо побеснявам при мисълта, че онези типове не могат да изкарат честно и един долар. Аз съм дилър номер две в автокъщата. И знаеш ли защо? Защото хората усещат, че не мамя. Нямам нужда да прибягвам до евтини номера, за да си изкарвам парите.

— Убедена съм, че те са натопили баща ми.

— Колкото повече се замислям, толкова повече ми се струва, че си права. Джак беше свестен човек. Не го биваше за търговец, но беше почтен. Трудно ми е да си го представя да обира банка.

Последва мълчание.

— И как изкарваш пари, ако някой иска да си купи кола на цена двеста долара над фактурната? — попита Кори.

— Има какви ли не честни начини да продадеш кола. Да кажем, че продаваш някоя за седемдесет хиляди. Първо получаваш три процента дилърска комисиона. Тя не се изважда от фактурната цена, така че това прави две хиляди и сто на момента. После можеш да получиш и поощрение в размер на още една-две хилядарки. И на всичко това има разумна печалба при честното продаване на изплащане. Не е нужно да надуваш процента.

Отхапа от хрускавата си препечена филийка и задъвка.

— Както и да е — продължи след още една глътка кафе, — кредитната измама не е единствената им схема. Понякога продават една кола и после, ако клиентът е възрастен или неопитен и ако остави колата за известно време и се върне за нея по-късно, преправят документите и му пробутват по-евтин боклук, който изглежда по същия начин. На два пъти съм виждал как поправят катастрофирали при пробно шофиране коли и ги продават като нови. И двамата Рико окуражават тази практика. Не пряко, не са чак такива глупаци, а с намигване и кимане, ако разбираш какво искам да кажа.

Фут махна на сервитьорката и поръча още пържени яйца. Имаше изумителен апетит. Погледна я преценяващо през масата.

— Абсолютно ли си сигурна, че баща ти не е обрал банката?

— Не е! — Кори настръхна. — Сигурна съм, по дяволите!

— Ясно, добре. Вярвам ти.

Умълчаха се.

— Може да опитаме да им заложим капан — каза Кори.

— И аз си мислех нещо от този род. — Фут допи кафето си, махна отново на сервитьорката и посочи чашата си. — Знаеш ли, можем да постигнем повече от това само да изчистим името на баща ти. Нищо не ни пречи да разбием цялата схема, докато го правим.

— Как?

Фут се замисли за момент.

— Ще пуснем мним купувач. С бръмбар. Ще се погрижим Рико лично да поеме продажбата. След това ще предадем записа на полицията и те ще започнат разследване. Случи ли се това, ченгетата ще са много по-склонни да приемат, че са скроили номер на татко ти.

Кори се сети за лекциите в „Джон Джей“.

— Бръмбар? Забранено е, ако няма съдебно разпореждане. Ченгетата няма да си мръднат пръста.

— Ами алибито на баща ти? Къде е бил той по време на обира?

Кори се изчерви.

— Изобщо не съм го питала за това. Не ми се стори… правилно.

— Сигурно си мисли, че алибито му е слабо, иначе нямаше да побегне. Може пък да греши. Ако мобилният му телефон е бил включен, биха могли да проследят местоположението му. Възможно е някой да е видял него или колата му. Може да е използвал кредитната си карта около часа на обира. Или да е бил онлайн в дома си. В наши дни има безброй начини да определиш местоположението на човек във всеки един момент. Джак може да разполага с желязно алиби, без дори да го подозира.

Кори се замисли. В казаното от Фут имаше резон.

— Има ли някакъв начин да се свържеш с баща си? — попита Фут.

— Не. Трябва да ида там, където е.

— Имам кола. Можем да идем заедно.

Кори го погледна. Фут беше достатъчно искрен млад мъж. Но тя не искаше да разкрива на никого къде е баща й, дори на него.

— Благодаря, но по-добре не. Утре ще си взема почивен ден и ще ида при него. После ще ти се обадя.

— Става. Между другото, имам приятел, който със сигурност ще се съгласи да си сложи бръмбар и да изобличи кучите синове. Той е професионален актьор и обожава подобни номера. Ще уредя нещата. Може и да си права, възможно е ченгетата да не могат да действат въз основата на такъв сигнал, но е повече от сигурно, че ще привлечем вниманието им. А ако прокурорът чуе записа, той може да издейства съдебно разпореждане.

— Благодаря.

— Хей, виж, Джак ми харесва. Искам да му помогна. Но не съм някакъв рицар в бляскава броня, да знаеш. Правя го и за себе си. Отърваването от онези лъжци ще ми осигури повече клиенти. Може дори да отворя собствена автокъща. — Той се усмихна. — Но ти трябва да разбереш къде е бил баща ти по време на обира и да ми се обадиш. Обзалагам се, че има начин да се докаже, че не е извършителят.