Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (51) (Два гроба)

47.

Констанс Грийн седеше абсолютно неподвижно в облицованата с плочки стая 027, намираща се на първото подземно ниво на болница за психично болни престъпници „Маунт Мърси“. В миналото помещението се беше използвало за водолечение — терапия, наложена от Брадфорд Тюк, един от първите психиатри на „Маунт Мърси“. Клиновете за оковите отдавна бяха махнати от стените, но забележимото хлътване в центъра на пода показваше къде се е намирал големият отточен канал, сега запълнен с цимент.

Обикновено помещението се използваше за закрити сеанси между докторите и пациентите, които не представляваха сериозна заплаха. Обзавеждането беше удобно. Но макар че столовете и масите не бяха завинтени за пода, никъде в стаята нямаше остри или тежки предмети. Вратата не се заключваше, но отвън дискретно стоеше охрана.

Единственият друг човек в стаята беше специален агент Пендъргаст. Той крачеше бавно напред-назад. Стъпките му бяха несигурни, лицето — изключително бледо.

Констанс го наблюдава известно време, след което погледът й се спря върху полицейските доклади, зърнестите черно-бели снимки от охранителните камери, анализите на криминалистите и ДНК резултатите, подредени спретнато на масата пред нея. Беше прочела и прегледала всичко, запомняйки всеки детайл от сложната картина. Информацията след това бе подложена на медитативна практика, известна като цан б’цан, най-трудното от изкуствата на чонг ран — древна дисциплина от Бутан, чиито тънкости бяха известни само на неколцина души в западния свят — и двама от тях се намираха в тази стая.

По време на медитацията си Констанс беше получила неочаквано откровение.

След няколко минути тя погледна отново Пендъргаст, който продължаваше да се разхожда пред нея.

— Мисля, че ще е най-добре да прегледаме събитията, които ни доведоха до сегашното състояние — тихо и спокойно каза тя. — Жена ти Хелън Естерхази, потомка на нацистки доктор, е била продукт на генетичен експеримент с близнаци, организиран от група, наричаща се Der Bund, Заветът. Преди дванайсет години, когато заплашила да разкрие истината за експериментите, те организирали убийството й, но след сложна измама, замислена от собствения й брат Джъдсън, оцеляла, а вместо нея умряла увредената й близначка Ема. Неотдавна Der Bund научили, че Хелън е все още жива, отвлекли я малко преди да я заведеш на сигурно място и я убили.

Пендъргаст забави крачка.

— Още в самото начало на брака ви жена ти родила момчета близнаци, без да разбереш. Децата били продукт на продължаващите експерименти на Der Bund в областта на евгениката и манипулирането на гените. Единият син, наречен Албан, се оформил като много интелигентен, агресивен и безжалостен убиец, пример на тевтонското съвършенство според представите на нацистката идеология. Другият, когото си нарекъл Тристрам, е събрал в себе си остатъците от общия им генетичен материал и съответно е противоположност на Албан — слаб, кротък, съчувстващ, мил и простодушен. Двамата били доведени тук, в Ню Йорк, като някакъв вид бета-тест, чиято цел е неизвестна освен факта, че Албан убива хора в хотелски стаи и оставя послания, насочени към теб. Права ли съм дотук?

Пендъргаст кимна, без да я поглежда.

— Тристрам избягал и дошъл при теб. Снощи Албан го открил и го отвлякъл, както неотдавна била отвлечена и Хелън Естерхази.

Това директно, сухо, лишено от емоции изреждане някак успяваше да разреди заредената атмосфера в стаята. Изражението на Пендъргаст леко се отпусна. Той спря да крачи и погледна Констанс.

— Не мога да се поставя на твое място, Алойзиъс — продължи тя. — Защото и двамата знаем, че ако бях на твое място, ако това се бе случило с мен, реакцията ми щеше да бъде доста… по-остра и импулсивна от твоята. Но фактът, че идваш при мен, е много показателен. Зная, че несъмнено се измъчваш от трагедията, с която е приключило отвличането на жена ти. И усещам, че този жесток поврат на съдбата, че синът ти, за чието съществуване не си подозирал, е бил отвлечен по подобен начин, те е парализирал. Не се доверяваш на собствените си преценки. Ако беше разработил план за действие, сега нямаше да си тук с мен.

Пендъргаст продължи да я гледа. Накрая седна на стола от другата страна на масата.

— Напълно си права. Попаднал съм в парадокс. Ако не направя нищо, никога няма да видя отново Тристрам. Ако тръгна след него, мога да ускоря смъртта му, както стана с жена ми.

Известно време и двамата седяха мълчаливо. Накрая Констанс се размърда.

— За мен ситуацията е ясна. Нямаш избор. Става въпрос за детето ти. Вече твърде дълго водиш тази борба по периферията на истинския ти враг. Трябва да атакуваш директно нервния център — тяхната територия, гнездото на усойниците. Трябва да идеш в Нова Годои.

Погледът на Пендъргаст се спря върху документите на масата и той пое дълбок, треперлив дъх.

— Спомни си за моето дете — продължи Констанс. — Когато научихме за заплахата срещу него, не се поколебахме да действаме. Въпреки че това ми докара обвинение в детеубийство. Трябва да действаш сега, решително. И с насилие.

Пендъргаст повдигна вежди.

— Да — насилие. Голямо и решително насилие. Понякога то е единственото решение. Открих го лично…

Гласът й замря. Тишината се нарушаваше единствено от тиктакането на стария стенен часовник.

— Съжалявам — тихо каза той. — В такова състояние съм, че изобщо не помислих да те попитам за детето ти. Вече трябва да си научила нещо.

— Само преди пет дни получих знака. Най-сетне е в Индия, далеч от Тибет, дълбоко в планините над Дхар-масала. В безопасност е.

— Това е добре — каза Пендъргаст и отново се възцари тишина. Но когато Пендъргаст понечи да стане, Констанс заговори отново.

— Има и още нещо. — Тя посочи снимките и документите. — Усещам нещо необичайно у Албан. Нещо в начина, по който възприема реалността.

— Какво?

— Не съм сигурна. По някакъв начин вижда… знае… повече, отколкото виждаме и знаем ние.

Пендъргаст се намръщи.

— Не разбирам.

— Аз самата не го разбирам напълно. Но имам чувството, че има някаква сила, нещо като допълнително сетиво, което у нормалните човешки същества е недоразвито или липсва.

— Сетиво? Нещо като шесто чувство? Да не намекваш, че е ясновидец или екстрасенс?

— Нищо толкова очевидно. Нещо по-фино, но може би още по-могъщо.

Пендъргаст за момент се замисли.

— Сдобих се с някои стари документи, взети от нацистка тайна квартира в Горен Ийст Сайд. Отнасят се за фамилията Естерхази и в тях се споменава нещо, известно като Kopenhagener Fenster.

— Копенхагенски прозорец — преведе Констанс.

— Да. Документите го споменават често, но никъде не дават обяснение. Изглежда, е свързано с манипулирането на гените, квантовата механика или може би с някаква комбинация на двете. Ясно е обаче, че учените, работещи върху Копенхагенския прозорец, са вярвали, че той е много обещаващ за бъдещето на господарската раса. Може би е свързан със силата, за която говориш.

Констанс не отговори. Пендъргаст сви и отпусна юмруци в настъпилата тишина.

— Ще последвам съвета ти. — Погледна си часовника. — Мога да стигна в Бразилия за вечеря. Ще приключа това по един или друг начин.

— Много внимавай. И не забравяй какво ти казах — понякога насилието е единственият отговор.

Той се поклони, после спря блестящите си сребристи очи върху нея.

— Трябва да знаеш едно — ако не успея да върна Тристрам жив и здрав, повече няма да ме видиш. Ще трябва да се оправяш сама.

Отнесеното й, почти пророческо изражение изчезна и тя леко се изчерви. Един дълъг момент двамата просто се гледаха над масата. Накрая Констанс вдигна ръка и погали Пендъргаст по бузата.

— В такъв случай ти казвам евентуално сбогом — рече тя.

Пендъргаст пое ръката й и я стисна нежно. После стана да си върви.

— Чакай — спря го Констанс.

Пендъргаст се обърна. Констанс се изчерви още повече и сведе глава, избягвайки да го поглежда в очите.

— Мой скъпи пазителю — рече тя толкова тихо, че едва се чуваше. — Надявам се… Надявам се да намериш покой.