Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (46) (Два гроба)

42.

Кабинетът на надзорен специален агент Питър С. Джойс беше един от най-задръстените в голямата сграда на Федерал Плаза 26. Лавиците бяха пълни с книги по американска история и наказателно и морско право; стените бяха украсени със снимки на неговия очукан от вятъра и вълните десетметров слуп „Бремето на доказателството“. Бюрото на Джойс обаче беше абсолютно чисто, подобно на палубата на кораб, очакващ наближаващата буря. Единственият прозорец на помещението гледаше към нощния Долен Манхатън — Джойс бе освидетелствана нощна птица и винаги запазваше най-сериозната част от работата си за накрая.

На вратата се почука и Джойс каза:

— Влез.

Вратата се отвори и специален агент Пендъргаст влезе в кабинета. Затвори тихо, пристъпи напред и се настани в единствения стол пред бюрото.

Джойс изпита леко раздразнение, че посетителят е седнал без покана, но се овладя. Имаше по-важни работи за вършене.

— Агент Пендъргаст — започна той. — През трите години, откакто бях прехвърлен в Ню Йорк, аз толерирах вашето, така да се каже, нестандартно поведение като агент, често въпреки съветите на другите. Прикривал съм ви неведнъж, подкрепях методите ви, когато други искаха да ви изправят на червения килим. Правил съм го по различни причини. Самият аз не си падам по строгото придържане към протокола. Не харесвам залитането на ФБР към бюрокрацията. Интересуват ме най-вече резултатите — и вие рядко сте ме разочаровали в това отношение. Може и да сте нестандартен, но сте адски ефективен. Военният ви опит е силно впечатляващ, поне от онова, което видях от незасекретените доклади в досието ви. Там има и една изключително добра похвала от покойния Майкъл Декер, един от най-изтъкнатите и почитани агенти в близката ни история. Често си мисля за тази похвала, когато на бюрото ми се появяват оплаквания относно поведението ви.

Наведе се напред, опря ръце върху бюрото и сплете пръсти.

— Но сега, агент Пендъргаст, вие направихте нещо, което не мога да игнорирам, нито да толерирам. Престъпихте много, наистина много допустимите граници.

— Официалното оплакване на агент Гибс ли имате предвид? — попита Пендъргаст.

Дори да беше изненадан от въпроса, Джойс не го показа с нищо.

— Само отчасти. — Той се поколеба. — Не съм приятел на агент Гибс или на Отдела за поведенчески науки. Твърденията му, че действате на своя глава, не координирате действията ви, отклонявате се от стандартната процедура и не работите в екип не ме притесняват особено. — Той махна пренебрежително с ръка. — Другите му обвинения обаче са по-сериозни. Например въвличането ви в този случай, без да изчакате официално разрешение. Точно вие би трябвало да знаете много добре, че Гибс работи по случая само защото нюйоркската полиция се обърна специално за помощ към Отдела за поведенчески науки. Вие не сте от този отдел, връзката ви със случая е неясна и опитите ви да се включите в него сериозно разбуниха някои духове тук. Все пак бих могъл да се престоря, че не забелязвам дори и това — но не мога да пропусна най-колосалното ви прегрешение.

— Което е? — поинтересува се Пендъргаст.

— Премълчаване на критично важна за разследването информация.

— И мога ли да попитам каква е тази информация?

— Че Хотелския убиец е ваш син.

Пендъргаст се вцепени.

— Гибс подозираше, че премълчавате информация, агент Пендъргаст. От нюйоркската полиция го потвърдиха. Когато днес следобед научили, че подозирате, че убиецът е ваш син, те не взели новината на сериозно. Помислили си, че сте… ами че не сте съвсем на себе си. Но, разбира се, били длъжни да проверят. Сравняването на ДНК на Хотелския убиец с вашата, която имаме на файл, както знаете, потвърждава твърдението. — Джойс въздъхна. — Вие сте спестили тази информация от разследването — информация, която е от жизненоважно значение. За подобно нещо не може да се намери оправдание. Не само че изглежда зле, но е зле. Това далеч надхвърля конфликта на интереси и граничи с обвинение за съучастничество.

Пендъргаст не отговори. Гледаше Джойс с непроницаемо изражение.

— Агент Пендъргаст, нямам представа как синът ви се е замесил в това, нито защо, нито как сте научили и какво смятате да направите. Ясно ми е, че се намирате в непоносима за вас ситуация, за което имате най-дълбоките ми съчувствия. Но нека бъда честен с вас — действията ви по този въпрос са неетични в най-добрия случай и незаконни в най-лошия.

Джойс остави думите му да увиснат във въздуха за известно време, след което продължи:

— Както знаете, когато се стигне до дисциплинарни действия, имаме строго определени бюрократични стъпки. Като главен надзираващ не мога дори да ви плесна през ръцете. Затова изпратих доклад до кабинета на главния специален агент на филиала в Ню Йорк с описание на нарушенията ви и предложение за незабавното ви отстраняване.

Нова пауза.

— От кабинета ми върнаха случая. Не искат да се замесват по никакъв начин. Затова тази сутрин пратих доклада отново, този път до Отдела за професионална отговорност.

Джойс въздъхна. Изгледа косо Пендъргаст, сякаш се мъчеше да реши някакъв японски пъзел.

— При обичайни обстоятелства ОПО щяха да ви се нахвърлят като мухи на лайно. Щяха да ви разпитват, да викат свидетели, да вземат решение и да наложат наказание. Щяха да ви изцедят като парцал. А какво се случи вместо това? Само след час получих отговор: „Отстраняване за трийсет дни“.

Джойс поклати глава.

— Това е. Вместо между пет и десет години в затвора, вие сте отстранен от работа за трийсет дни. Един месец неплатен отпуск. И тъй като годишната ви заплата във ФБР е — колко, почетен долар годишно? — едва ли ще ви заболи толкова много. — Той повдигна замислено вежда. — Не знам кой ви е ангелът пазител, специален агент Пендъргаст, но ще ви кажа едно — страхотен късметлия сте.

В помещението се възцари тишина. Накрая Джойс се размърда в стола си.

— Има ли нещо, което бихте искали да добавите?

Пендъргаст едва доловимо поклати глава.

— Бих казал, че описахте великолепно ситуацията, надзорен специален агент Джойс.

— В такъв случай вземете си вашите трийсет дни отпуск. И стойте далеч, много далеч от този случай.

Джойс се извърна от Пендъргаст, взе един брой на „Яхти за вашия бюджет“ от рафта зад себе си, отвори го на бюрото и зачете.