Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (15) (Два гроба)

11.

И след като се раздели със Сингълтън, Д’Агоста тръгна право към центъра. „Шибаният Хефлър“. Смяташе да избърше пода с кучия син. Да му отреже топките и да ги използва за украса на коледната елха. Спомни си как бяха посетили Хефлър с Пендъргаст и как Пендъргаст го беше нагласил. Голям майтап падна. Д’Агоста реши, че ще повтори „номера Пендъргаст“.

С подобни приятни мисли спря при ДНК лабораторията на Уилям стрийт, крило на Централна болница. Погледна си часовника — осем сутринта. Беше говорил с дежурния и бе научил, че Хефлър е в кабинета си от три след полунощ. Това бе добър знак, макар че Д’Агоста не беше съвсем сигурен какво означава.

Излезе от необозначената кола, затръшна вратата и тръгна към стъкления вход на сградата. Мина покрай рецепцията, вдигнал значката си.

— Лейтенант Д’Агоста — каза високо, без да забавя крачка. — Отивам при доктор Хефлър.

— Лейтенант, трябва да се подпишете…

Д’Агоста обаче продължи към асансьора и натисна бутона за горния етаж, където Хефлър се бе настанил в уютен ъглов кабинет с дъбова ламперия.

Излезе от асансьора и видя, че в приемната няма секретарка — още беше твърде рано. Отвори вратата на вътрешния кабинет.

И там беше Хефлър.

— А, лейтенант… — започна директорът и скочи на крака.

Д’Агоста се поколеба за момент. Това не беше онзи Хефлър, когото познаваше — лъскавият надут пуяк с костюм за хиляда долара. Този Хефлър беше смачкан, уморен и с вид на човек, когото наскоро са изправяли на червения килим.

Въпреки това започна предварително подготвената си реч.

— Доктор Хефлър, чакаме вече повече от шейсет часа…

— Да, Да! — прекъсна го Хефлър. — И аз разполагам с резултатите. Пристигнаха току-що. Работим по случая от три през нощта.

Мълчание. Грижливо поддържаните пръсти на Хефлър енергично потупаха една папка на бюрото му.

— Всичко е тук. И моля, позволете ми да се извиня за забавянето. Имаме недостиг на хора заради бюджетните съкращения… знаете как е. — На лицето му цъфна усмивка, която беше някъде между саркастична и глуповата.

При тези думи Д’Агоста усети как вятърът в платната му замира. Някой вече беше натрил носа на Хефлър. Сингълтън? Замълча, пое дълбоко дъх и се опита да смени скоростите.

— Значи имате резултатите и от двете убийства?

— Абсолютно. Моля, лейтенант, седнете. Ще ви запозная накратко.

Д’Агоста с неохота се настани на предложения му стол.

— Само ще обобщя, но можете спокойно да ме прекъсвате, ако имате въпроси. — Хефлър отвори папката. — ДНК пробите бяха отлични, екипът е свършил чудесна работа. Разполагаме с ясни профили от косми, отпечатъци, както и от парчето от ухо, разбира се. Всички са с много високо ниво на точност. Можем да потвърдим, че парчето от ухо наистина принадлежи на извършителя.

Той обърна страницата.

— Относно второто убийство също разполагаме с ясни ДНК профили от косми, отпечатъци и от върха на пръста. Тук също имаме пълно съответствие между тях и с ДНК профилите от първото убийство. Пръстът и парчето от ухото са от един и същи индивид — убиеца.

— Колко сигурни са тези резултати?

— Много сигурни. Това са отлични профили с предостатъчно незамърсен материал. Вероятността от съвпадение е по-малка от едно на милиард. — Хефлър вече започваше да възвръща донякъде самоувереността си.

Д’Агоста кимна. В това всъщност нямаше нищо ново, но беше добре да има потвърждение.

— Направихте ли справка с ДНК базите данни?

— Да. Направихме справка с всички ресурси, до които имаме достъп. Никакви съответствия. Това, разбира се, не е изненадващо, тъй като огромното мнозинство хора нямат ДНК профили в базите данни.

Хефлър затвори доклада.

— Това копие е за вас, лейтенант. Пратих файла на шефа на отдел „Убийства“, на екипа за анализ и на централния отдел „Разследване и ресурси“. Пропуснал ли съм някого?

— Не се сещам. — Д’Агоста стана и взе папката. — Доктор Хефлър, когато ви се обади, капитан Сингълтън спомена ли ви, че искаме и анализ на митохондриалната ДНК?

— Капитан Сингълтън изобщо не ми се е обаждал.

Д’Агоста го погледна в очите. Някой определено беше наритал задника на кучия син и той искаше да знае кой точно.

— Някой трябва да ви се е обадил.

— Комисарят.

— Комисарят ли? Талиабо ли имате предвид? Кога?

Кратко колебание.

— В два след полунощ.

— Нима? И какво каза?

— Информира ме, че това е много важен случай и че дори най-малкият проблем може да… сложи край на нечии кариери.

Секунда мълчание.

След което Хефлър се ухили.

— Така че успех, лейтенант. Получихте резултатите, които искахте. Имате си работа със сериозен убиец. Да се надяваме, че няма да имате… проблем.

Усмивката показваше, че адски му се иска да се случи точно обратното.