Джули Гарууд
Бърз триумф (25)

Двадесет и трета глава

Откъм апартамента на Уолкър гърмяха фойерверки, при това съвсем не празнични. Корди се озова в центъра на грандиозен скандал. И тримата братя бяха там. Ейдън мълчеше, облегнат на бюфета със скръстени ръце, и наблюдаваше Спенсър, който крачеше гневно и крещеше на Уолкър. Най-малкият сякаш изобщо не забелязваше врявата. Тя се обърна с намерението да се изниже незабелязано, но Ейдън я улови за китката.

— Обясних ви, че му дадох дума, а един Медисън никога не я престъпва — спокойно се защити Уолкър. — Не е ли така, Ейдън?

— Ти нямаш правомощията да сключваш сделки — роптаеше Спенсър.

— Корди, ела да седнеш до мен — помоли я Уолкър.

Ейдън пусна ръката й, но тя имаше само едно желание, да си тръгне.

— Не, аз мисля да…

— Иди да седнеш — подкани я Спенсър. — Няма да вилнея повече. Обещавам.

И спази обещанието си в продължение на цяла една минута.

— Какво си въобразяваш, за бога? Никога не си проявявал и капка интерес към работата ни, а изведнъж тръгваш да купуваш земя за хотел? По дяволите, да не си се побъркал?

Тя забеляза, че Уолкър присви юмруци, затова ги покри с длан и ги потупа успокояващо.

— А ти какво мислиш, Корди? — попита я той.

— Струва ми се, че водите прекалено оживен спор.

— Оживен спор? — засмя се Ейдън. — Така ли наричаш това бойно поле?

— Май трябва да ви оставя насаме. — Надигна се да си тръгне, но Уолкър я дръпна назад.

— Искам да ни кажеш мнението си — настоя той. И обясни с по-мек тон: — Ейдън и Спенсър няма да отстъпят, аз също. Може пък ти да успееш да ги накараш да разберат каква изгодна сделка съм сключил.

— Не, аз наистина трябва да си вървя…

Но Уолкър не я пускаше. Накрая тя се примири и се настани покорно до него. Ако му беше нужен съюзник, щеше да направи каквото можеше. Огледа всеки един от братята.

— Може ли да задам няколко въпроса?

— Давай — насърчи я Спенсър.

— Договорът подписан ли е?

— Още не — отговори й Уолкър. — Конгресмен Чембърс каза, че напоследък е прекалено зает с кампанията, но насрочихме дата през първата седмица след първичните избори. Уговорихме условията по телефона.

— Той ще отрече изобщо да е провеждан такъв разговор — обади се навъсено Спенсър. — Повярвай ми, проклетото копеле ще се отметне от думите си. Няма да продаде такъв апетитен парцел, все едно сменя кон за кокошка…

Ейдън кимна.

— Конгресменът е… — Млъкна, преди да бе изрекъл думата, която се въртеше в ума му, после продължи: — Той е корумпиран и непочтен човек. Не искам да си имам работа с него. Няма как да му се има доверие.

— Не е необходимо дори да се срещате с него — посочи Уолкър. — Веднага щом подпише документите, ще изчезне от сцената. Няма да има нищо общо нито с хотела, нито с курорта.

— Договорът готов ли е за подпис? — осведоми се Корди.

— Донякъде… Той е първоначалният, предложен от Спенсър, в който е коригирана само цената. Конгресмен Чембърс ме увери, че е прочел внимателно всяка дума и е съгласен с променените условия. Братовчед му също се е запознал с книжата и бил готов да ги подпише.

Спенсър се отпусна на един стол срещу него. Подпря ръце върху коленете си, наведе се напред и попита:

— И как се случи това? Как изобщо се забърка в тази история?

— Вече ви обясних. Чембърс се свърза с мен. Каза, че искал да сключи сделката, но вие сте затръшнали вратата под носа му за всякакви бъдещи преговори. Показа ми договора, който сте му занесли, но той отказал да подпише…

— След като се отметна от думите си — напомни Спенсър.

— Точно така, отметнал се е, но после размислил и осъзнал, че продажбата на парцела ще доведе до икономически подем за района… Попита ме колко бих дал. Назовах му сумата и се съгласи. Получаваме Рок Пойнт на половината от първоначалната цена. Това е дяволски изгодна сделка.

Ейдън се опитваше да сдържи гнева си.

— Чембърс няма да подпише — заяви той. — Това е просто хитро обмислен ход, за да изпревари кметицата Грийн на първичните избори. Фолсбъро е еднопартиен град и който и да ги спечели, ще победи и на основните през ноември.

Спенсър кимна.

— Грийн водеше убедително, докато конгресмен Чембърс не даде пресконференция, на която хвърли новината, че ни е продал Рок Пойнт. Обзалагам се, че до изборите ще свика поне още една, за да напомни на избирателите, че е спасил района, като е докарал хотелска верига „Хамилтън“ в града.

— Ще подпише — настоя Уолкър.

— Не, няма — възрази Ейдън, изгубил търпение към упоритостта на брат си. — Никога няма да продаде земята на такава символична сума. Той е алчен и манипулативен. Не може да се вярва на нито една негова дума. Самият факт, че е отложил оформянето на документите за след изборите, трябваше да събуди у теб някакво съмнение. Ще изчака да спечели, после ще се откаже от сделката. Все още си мисли, че може да измъкне повече пари за Рок Пойнт. На пресата ще каже, че ние сме се оттеглили, или ще излезе с друга убедителна история.

Уолкър не се предаваше. И каза упорито:

— Вие всички си мислите, че ме е използвал.

— Точно така — отсече Спенсър и спорът продължи да се разгаря, докато той отново се разкрещя, а лицето на Ейдън придоби предишното си каменно изражение.

След десетина минути безполезни словесни престрелки, Корди вдигна ръка. Братята млъкнаха.

— Не сме в класната ти стая, Корделия. Имаш ли да кажеш нещо? — попита Ейдън.

— Според мен в тази пиеса има две основни действащи лица. Първото е въпросният политик. — Обърна се към Уолкър и продължи: — Намирам идеята ти да купиш Рок Пойнт на половин цена за брилянтна. Сега единственото, което трябва да направиш, е да изчакаш Ейдън да принуди конгресмена и братовчед му да подпишат договора.

— И как ще стане това, моля? — поиска да узнае Спенсър.

— Просто ще го изненада.

— Така ли? — повдигна вежди Ейдън. Тънка усмивка смекчи изражението му.

Тя кимна бавно.

— Знаеш какво да правиш. — Излишно беше да обяснява точно на него.

Мислите му бяха почти толкова коварни, колкото и нейните.

Изправи се и се приготви да си тръгне:

— Трябва да вървя. Софи ще пристигне всеки момент, а войната тук може да продължи до сутринта…

— Почакай — спря я Уолкър. — Спомена за две действащи лица.

— Да, точно така. Второто си ти. На Спенсър и Ейдън им е трудно да приемат, че си решил да се включиш в семейния бизнес и да станеш част от отбора. Предлагам тримата да седнете и да се разберете по въпроса.

Уолкър бавно кимна в знак на съгласие, а Корди се отправи към вратата.

— Веднага се връщам — каза Ейдън на братята си и се втурна след нея.

Щом се озоваха в коридора, той я погледна усмихнато:

— Ти си много проницателна, доктор Кейн.

— Благодаря, мистър Медисън — отвърна тя, доста учудена от похвалата.

Ейдън не раздаваше лесно комплименти.

Охранителят пред асансьора отново беше друг. Не носеше бадж с името си, но Ейдън го познаваше.

— Как е брат ти, Джош? — попита той.

— Много добре — отвърна младият мъж. — Смята през есента да се върне на терена. Сигурен е, че дотогава ще успее да сформира отбор.

— Радвам се да го чуя.

„Как може да помни толкова много подробности?“ — мислеше си с удивление Корди. Той имаше стотици служители. Невъзможно беше да познава лично всеки един от тях, но тя подозираше, че беше точно така.

След като я представи на Джош, Ейдън я улови за ръката и я поведе към апартамента. Погледна назад към охранителя и подхвърли:

— Знаеш правилото.

— Да, сър. Знам го.

Корди спря по средата на коридора и попита настойчиво:

— Какво правило?

Ейдън се опитваше да я издърпа към стаята, но тя не помръдваше.

Джош не забеляза малката схватка и отговори:

— Не можете да напускате етажа, освен ако не сте с мистър Медисън.

Тя впери очи в Ейдън, който най-после успя да я завлече в апартамента.

— Не мога да напускам етажа, освен ако не съм с теб, така ли? — повтори шокирано тя.

— Чу го какво каза. — Мъжът взе някаква папка от масата и тръгна обратно към стаите на Уолкър.

Корди го последва до вратата.

— Най-сетне трябва да ми обясниш.

— Какво по-точно?

— Защо с всички се държиш внимателно и любезно, а към мен си толкова груб?

Ала реакцията му никак не й хареса. Той се разсмя.

— Подлудяваш ме, Ейдън.

Не изчака да чуе как щеше да изкоментира думите й, защото сигурно щеше да я вбеси. Той беше арогантен, деспотичен и всезнаещ.

А тя беше все така безнадеждно влюбена в него…

 

 

Корди прекара останалата част от деня със Софи и Регън. Приятелките й се бяха освободили по-рано от работа, за да я посетят. Знаеше, че се притесняват за нея, и правеше всичко възможно, за да ги успокои. Не спираше да ги убеждава, че се възстановява и се чувства в безопасност. Както и да повтаря, че Алек и Джак съвсем скоро щяха да измислят брилянтен план за залавянето на мъжа, който опита да я убие.

Регън бе подготвила изненада за нея и Софи. Тъй като Корди не можеше да слезе до спа центъра на хотела, бе решила да го докара в апартамента й. Връчи й една голяма брошура и й каза да си избере каквото пожелае. Корди нямаше представа какво представляват половината от изброените услуги, затова Регън направи избора вместо нея. Докато на тях двете им правеха масаж на лицата, косата на Корди беше измита с шампоан, изсушена и оформена. Тялото й беше намазано с восък на всички достъпни места. Последва епилация, завършваща с втриване в кожата на божествено ухаещ лосион. И накрая й направиха маникюр и педикюр с чудесната колекция лакове на „Мула Ред“. Докато се отдаваше на удоволствието от процедурите, Корди не можа да се въздържи да не се пошегува. Сравни се с автомобил, качен на стенд, за да бъде смазан с грес. Когато изрече мисълта си на глас, Регън полюбопитства каква кола точно има предвид, което отведе разговора в друга посока.

В очакване лакът върху ноктите им да изсъхне, Софи поиска да чуе отново подробностите около смъртната опасност, в която се бе озовала приятелката й.

— Не ме карай да го преживявам за пореден път — помоли я Корди. — И за твое сведение, не беше смъртна опасност.

— Но ще изглежда точно така, когато излезе във вестника ми.

— Нали пишеш за кулинарните страници — изгледа я с недоверие Регън. — Което впрочем продължава да ми се струва абсурдно. Та как точно смяташ да вкараш темата за смъртната опасност между гозбите?

— Много лесно — отвърна Софи. — Ще започна примерно така: Когато ядете това шоколадово суфле, ще изпитате усещането, че сте умрели и сте попаднали в рая… И като заговорихме за смъртта, моята приятелка Корди…

— Интересно, откъде намираш нови рецепти? — попита замислено Корди. — Всички знаем, че не умееш да готвиш.

— Не е вярно. Ставам все по-добра. Но си имам тайно оръжие.

— Мъжът ти — досети се Регън.

— Да — кимна Софи. — Той обожава да готви и наистина много го бива.

Корди се чувстваше толкова спокойна, че се облегна на меката възглавница с протегнати напред крака и задряма, докато приятелките й продължаваха да разговарят. Събуди се едва когато Софи леко я побутна.

— А ти какво мислиш?

— За кое? — стреснато се изправи тя.

— Смяташ ли, че братята на Регън някога ще се оженят?

Корди се поколеба, преди да отговори:

— Спенсър да. От тримата той е най-чувствителен. Уолкър… Може би и той. Ала в момента е уязвим и подозирам, че ще му е трудно да се довери на някого извън семейството.

— А Ейдън?

Тя повдигна рамене.

— За него не знам. — Напротив, знаеше. Той беше прекалено деен, за да се установи на едно място…

— А според мен точно Ейдън никога няма да се ожени — заключи Софи. — Но пък, от друга страна, не предполагах, че и аз някога ще се омъжа… А вижте какво се случи.

Регън се усмихна:

— Случи се Джак.

Софи духна на ноктите си и докосна леко един, за да провери дали лакът беше изсъхнал.

— Впрочем, Корди, как се разбираш с Ейдън? — попита тя. — Не е ли малко странно усещането да живееш под един покрив с него?

— Погледни колко е голям апартаментът — разпери ръце Корди. — Има достатъчно място и за двамата. Освен това той се прибира рядко, а когато е тук, почти не го виждам — продължи тя, знаейки много добре, че не казва истината. В момента лъжеше приятелките си и колкото повече я разпитваха за него, толкова повече измислици щеше да им наговори. С твърдото намерение да сложи край на темата, тя скочи и тръгна към телефона: — Да се обадим на румсървиса. Умирам от глад.

— Чудесна идея — съгласи се и Регън. — Внезапно изпаднах в настроение за шоколадово суфле.