Джули Гарууд
Бърз триумф (10)

Осма глава

Корди вилнееше така, сякаш беше ухапана от бясно куче.

— Всичко е било лъжа! Една огромна, тлъста, отвратителна лъжа — крещеше тя, крачейки из кабинета на Регън. — Няма никаква Натали Смит. Никога не е имало. Било е просто име, взето от фалшива шофьорска книжка. Купила я от Хилари за двайсет и пет долара, за да я пускат да пие по баровете. Така са се срещнали. Хилари си имала малко странично занимание, докато е учила в колежа. Печатала е фалшиви книжки, за да си докарва допълнително пари. Страхотно, нали? — Сложи ръце на кръста и се обърна към приятелката си: — Похвали се, че наистина я е бивало в занаята. Много било трудно да се направи разлика между ментето и легалния документ.

Корди млъкна за момент, колкото да си поеме дъх, и продължи:

— Според нея, а един бог знае дали не ме лъже, истинското име на Натали е Симон. Симон Тейлър. Искаш ли да чуеш още нещо? Била е само на деветнайсет, когато се е запознала с Хилари, и е била наистина, ама наистина много дива. Каза, че мъжете били луди по нея.

Отново закрачи из стаята. Регън седеше зад бюрото, наблюдаваше приятелката си и чакаше възможност да й зададе няколко въпроса. Никога не я бе виждала толкова разстроена. Изцяло беше изгубила контрол над емоциите си, лицето й беше зачервено, от устата й хвърчаха пръски.

— Ти попита ли я дали познава баща ти? — успя да се обади накрая, после отмести стола и се изправи.

— И още как — отново забушува Корди. — Питам я дали познава някой си Андрю Кейн, без да й казвам, че ми е баща. А тя заявява, че никога не го била виждала. И знаеш ли кое беше най-странното? Така и не се поинтересува от името ми. Помъчих се да й се представя, но тя ме прекъсна и започна да ми разказва историята на Симон. Говореше толкова бързо, че едва я разбирах. А, да, каза още, че по вида ми можела да заключи, че майка ми се е омъжила доста успешно. Удивително, нали?

— А ти пак ли беше с риза от сто долара? — намеси се Алек, който в този момент влезе в стаята.

Корди си даде сметка, че й бяха необходими поне няколко секунди, за да се успокои и да събере мислите си. Издърпа шала от врата си, сгъна го отнесено и го метна върху бюрото. Той се свлече на пода, но тя не забеляза. Очилата й бяха вдигнати върху косата. Свали ги и ги пъхна в чантата си, захвърлена върху един от столовете. Когато погледна през двойния френски прозорец, забеляза Ейдън да стои във фоайето. Беше се облегнал на рецепцията и говореше по телефона. По изражението му личеше, че не бе особено доволен от онова, което чуваше. От негова страна разговорът беше кратък и не особено любезен. Корди долови само категоричното му „не“ и нищо повече. След като приключи, изглеждаше така, сякаш искаше да разбие апарата в стената. Обръщайки се към бюрото, той грабна купчина документи, влезе в кабинета на Регън и ги хвърли пред нея.

— Ето ти формулярите, които искаше — каза й, но явно мислите му бяха другаде. — Трябва да се попълнят, да се подпишат и да се изпратят на счетоводителите колкото може по-бързо.

— При теб всичко трябва да става на секундата — ядоса се сестра му. — Точно бяхме по средата на важен разговор — додаде тя. — Говорехме за майката на Корди… Имам предвид жената, която я е родила… — Очевидно от обяснението й не се получи нищо.

— Той е изцяло посветен в случая — обади се Алек.

— В какъв смисъл? — учуди се Корди.

Алек се приближи до бюрото, седна и се обърна към компютъра.

— Помниш ли, че ти се обадих на мобилния малко след като беше излязла от къщата на Блек?

Тя кимна и отново започна да беснее:

— Да помня ли? Точно се качвах в колата след „приятната среща“ с Хилари, която ми разказа всякакви забавни истории с палавата й приятелка, иначе казано — моята скъпа майка, от които ми се зави свят. Можеш да си представиш в какво състояние съм била!

— Регън ми обясни къде си отишла — продължи той. — Бях любопитен да разбера как е минало.

Чак сега Корди наистина си спомни за телефонния разговор. Когато му отговори, почти не беше на себе си. Наложи му се да я успокоява, за да може да му обясни какво беше станало.

— Бях много разстроена и сигурно съм ти повишила тон.

Алек се разсмя.

— Май така беше…

Тя ядосано се обърна към Ейдън:

— Доколкото схващам, Алек те държи в течение на интересния ми живот. И как стана това?

Мъжът вдигна шала й от земята и премести чантата, за да не падне на пода.

— Обади ти се от моя кабинет. Беше включил телефона на високоговорител.

— О, господи! Значи си чул всяка дума? — попита огорчена тя. Не я беше грижа, че Алек беше изслушал цялата й тирада. Но Ейдън беше нещо друго. Продължаваше все така глупаво да държи на мнението му. Нужно беше да поработи по въпроса. Щеше да го добави към дългия списък от чувствата, които трябваше да се научи да потиска.

Направи знак на Регън.

— Хайде да вървим на тренировка. Имам нужда да сритам някого.

— Много е рано — възрази приятелката й.

— Не си тръгвай още — помоли я Алек. — Искам да ти покажа нещо.

Ейдън заобиколи бюрото, застана до него и се загледа в монитора на компютъра.

— Зная какво правиш — въздъхна уморено Корди. — Издирваш Симон Тейлър, нали? Лично аз не бих си дала този труд. Вероятно и това име не е истинско, също като Натали Смит. Прекарах часове наред в търсене на Натали в мрежата. С това ли си се захванал, Алек?

Той кимна, чукайки по клавиатурата.

— Само си губиш времето.

Мъжът се облегна назад. Не откъсваше поглед от екрана.

— Не съм толкова сигурен — прошепна загадъчно той.

Ейдън погледна към Корди, после отново към монитора и тихо възкликна:

— Боже!

— Какво гледате?

— Ела да видиш.

Тя заобиколи бюрото, застана пред него и се взря в онова, което беше привлякло вниманието им. Беше снимка. За момент Корди си помисли, че е нейна. Същите очи, същата тъмна коса, същата усмивка…

Алек завъртя екрана така, че да можеше да я разгледа по-добре.

— Е, запознай се със Симон Тейлър.