Джули Гарууд
Бърз триумф (33)

Епилог

Корделия и Ейдън се венчаха в църквата „Сейнт Матю“ три месеца по-късно. Нито един от двамата не искаше да чака и въпреки че не разполагаха с достатъчно време за подготовка, всичко мина блестящо. Сестра Долорес беше щастлива от решението на Корди да се върне към преподавателската си работа в гимназията и благодарна за стипендията, учредена на името на Андрю Кейн. Тя се обливаше в сълзи от началото до края на церемонията. Младоженците прекараха медения си месец в Австралия, където Корди се наслади на възможността да разгледа всички красиви места, за които беше чела. Джулиън и дъщеря му не можеха да съсипят любовта й към страната, но отбягваше Сидни, докато трябваше да се представи на борда и да подпише документите. Не искаше тези акции, но според завещанието не можеше да се откаже от тях.

— Какво ще ги правим? — попита тя.

— Ще измислим нещо — успокои я Ейдън.

Щом пристигнаха в Сидни, се настаниха в апартамента си в хотел „Хамилтън“. Според Лиъм, скандалът на годината бавно беше започнал да отшумява. Той ги придружи до седалището на фирмата за срещата с борда на директорите. Носеше пистолет на кръста си, но Корди не забеляза значка.

— Очакваш ли някакви проблеми? — Вървеше между него и Ейдън, докато изкачваха широкото стълбище във внушителната сграда.

— Просто предпазна мярка — обясни той.

Членовете на борда я очакваха. Около дългата маса седяха единайсет мъже и всеки от тях посвоему се опитваше да прикрие неудобството си. Дванадесетият, Крейг Рейбърн, отсъстваше и тя беше благодарна, че не й се налагаше да стои в една стая с него. Когато влезе, всички станаха на крака.

— Мис Кейн е тук — съобщи мъжът, седнал на председателското място.

— Доктор Кейн, ако обичате — поправи го Ейдън.

— Доктор?

— Точно така. — В тона му се долавяше твърда нотка и Корди разбра, че това беше неговият начин да ги застави да проявят уважение.

Всеки член на борда й се представи лично. Тя не се ръкува с никого. Ейдън й подаде писалка. Беше доволна, че съпругът й беше завършил право, защото й позволи да сложи подписа си едва след като внимателно бе изчел документите. Подобно на бодигард, Лиъм стоеше плътно зад нея.

— Смятате ли да се възползвате… от акциите си? Имате ли намерение да… гласувате? — заекна мъжът в председателското кресло.

— Може би — кратко отвърна тя.

След трийсет безкрайно дълги минути Лиъм ги връщаше обратно в хотела, а Ейдън се опитваше да го уговори да остане с тях на специална вечеря в знак на благодарност за всичко, което беше направил.

— Високо ценя поканата — усмихна се Лиъм, — но довечера трябва да съм в Мелбърн. Там възникна проблем, който… трябва да го разреша.

— Мога ли да ти задам един въпрос? — обърна се към него Корди.

Той я погледна в огледалото за обратно виждане.

— Разбира се.

— За кого работиш?

— Зависи кой ден от седмицата е — отговори й той с широка усмивка.

— Добре, да кажем — днес.

— А, днес за правителството.

— За кое по-точно?

— Уместен въпрос. Ако нямате нищо против, ще ви оставя пред хотела и ще продължа нататък. Чака ме самолет — заяви Лиъм, приключвайки с темата за работодателите му.

Корди се отказа да настоява и се обърна към Ейдън:

— Как ти се стори бордът?

— Все още не мога да преценя. Не разполагам с достатъчно информация.

— Не останах с впечатлението, че ме харесаха.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Лиъм.

— Усещам, когато се опитват да ме преметнат — заяви тя компетентно.

Думите й му се сториха забавни.

— Щом усещаш, добре… — отбеляза той.

— Да. Свикнала съм да общувам с хора, които се опитват да ме измамят. Все пак преподавам в гимназия за момчета в риск.

— В такъв случай трябваше отдавна да си разбрала, че ремонтът в къщата ти в Бостън никога нямаше да свърши. Алек измисляше извинение след извинение, за да те задържи в Чикаго. Но… ти вече го знаеше, нали?

— Какво? Защо му е трябвало да ме задържа в Чикаго?

— Според него вие и двамата не бяхте в час. Така ми каза. Смяташе, че на Ейдън му е необходимо време, за да прозре чувствата си, а и на теб също.

Корди стоеше като онемяла. Отново я бяха водили за носа.

— Значи, подовете…

— Бяха подменени още първата седмица.

„По дяволите!“

— Ще проведа кратък разговор с него, след като се приберем.

Все още мислеше за номерата на Алек, когато Лиъм спря пред хотела и излезе да се сбогува с тях.

— За мен беше удоволствие — каза и стисна силно ръката на Ейдън.

Когато се обърна към Корди, тя го прегърна и прошепна искрено:

— Благодаря ти за всичко, което направи.

— За теб съм готов на всичко — засмя се той, намигна й и се качи отново в колата.

Докато се отдалечаваше, Ейдън я улови за ръката.

— Бих пийнал нещо. А ти?

— Чудесна идея — съгласи се тя.

Влязоха в хотела и се отправиха към бара. Изведнъж той спря и въздъхна отегчено:

— Я виж кой е тук…

Корди погледна към отдалечения край на фоайето и присви очи. Симон седеше сковано в едно кресло недалече от асансьорите.

— Какво иска? — попита тя.

— Не си длъжна да разговаряш с нея.

— Не мисля, че ще си отиде…

Продължиха към бара, давайки си сметка, че тя ги наблюдаваше. Когато Симон се изправи и ги последва, Корди изпита нереалното чувство, че всеки момент щеше да се окаже насред престрелката в О. К. Корал^[1]. Настаниха се на една маса и зачакаха.

Симон дори не се опита да прикрие гнева си. Помежду им беше металната маса, но за втори път Корди си помисли, че жената щеше да се нахвърли върху нея.

Когато заговори, гласът й трепереше:

— Даваш ли си сметка какво ми причини? Какво стори със семейството ми?

— Не мога да повярвам, че аз съм тази, която е направила нещо нередно. Баща ти беше наел хора да ме убият. Мястото му е в затвора. И не съм сигурна дали не трябва да му правиш компания. За съжаление да си безсърдечна кучка не се смята за престъпление.

Симон не можа да се въздържи. Вдигна ръка и замахна към лицето на Корди. Ейдън успя да улови китката й.

— За какво си дошла? — ледено попита Корди.

— Исках да знаеш до какво ни докара. Съсипа мен и най-близките ми хора.

— И как успях да постигна такъв успех? — спокойно попита тя.

— Благодарение на теб не можем да вървим с вдигнати глави. Срама… Унижението… Няма да ги понеса. Помолиха ме да се оттегля от бордовете на всички благотворителни фондове. Не ме допускат до никаква обществена работа в града. За всичко е виновна твоята омраза.

— Аз не те мразя. Съжалявам те. Скандалът ще отшуми и след време ще се забрави. Обещавам ти, че занапред няма да ти се налага да ме виждаш. Можеш отново напълно да забравиш за съществуването ми.

Обещанието сякаш я успокои. Тя кимна и без да каже нищо повече, тръгна към изхода на бара.

Облегната на Ейдън, Корди я наблюдаваше как се отдалечава.

— Била е много млада, когато ме е родила.

— И това оправдава постъпката й, така ли?

— Може би… — въздъхна тя. — Наистина я съжалявам. Накара ме да осъзная каква късметлийка съм била. Бях отгледана от любящ баща, а се съмнявам, че Симон е получила достатъчно нежност от Джулиън. За него е било по-важно да я държи под контрол. — Обви ръце около раменете му и каза: — Ти ще бъдеш чудесен баща.

— Мислиш ли?

Тя се усмихна и го целуна.

А после прошепна в ухото му:

— Искаш ли да се качим горе, за да ти го докажа?