Джули Гарууд
Бърз триумф (30)

Двадесет и осма глава

Новината не би трябвало да я изненада, но въпреки това Корди остана потресена.

— Сигурни ли сте, че на телефона е бил Джулиън Тейлър?

Алек кимна.

— Лиъм го потвърди, както и доста други хора. Той беше.

— Изглежда съвсем логично — обади се Ейдън. — С дела на Симон той контролира петдесет и един процента от акциите на „Мерик“. Може да отхвърли решенията на борда, когато си поиска. В момента, в който получиш своите двайсет, Корделия, с властта му е свършено.

— Но ако не се бях появила аз, така или иначе щяха да преминат в ръцете на по-големия син на Симон, когато навърши двайсет и една години — посочи тя.

Приближи се до бара, където бяха застанали мъжете, и седна на една табуретка.

— Симон му е прехвърлила управлението на акциите си и аз съм сигурен, че е щял да убеди внука си да направи същото.

Ейдън и Алек се отнасяха много спокойно и делово към последното развитие на събитията. На Корди обаче й идваше да крещи. Едва сега разбра защо децата понякога пищяха и надаваха вой. Това беше чудесен начин за освобождаване от натрупаното чувство на безсилие. Искаше й се да хвърля из стаята всичко, попаднало пред очите й. Природата сякаш проявяваше съпричастност към настроението й. Пороен дъжд обливаше прозорците на апартамента, откъм далечината се носеше тътен на гръмотевици. Вятърът се усилваше с всяка минута.

— Веднага щом Кендрик и Дженкинс се увериха, че знаем кой ги е наел, разбраха, че са изгубили значението си за нас. Сега вече не можем да ги накараме да престанат да говорят. Прехвърлят вината един на друг, упрекват Джулиън и са готови на всичко, за да сключим споразумение.

— И двамата бяха със Симон, когато тя се скара с мен в хотела. Още тогава се досетих, че работят за нея.

— Не само са работили за нея, ами са докладвали и на баща й всяка нейна крачка. Така е разбрал, че си се върнала в играта. Според Кендрик, Джулиън е знаел за теб много отдавна.

— Откога?

— Още когато си била бебе.

— Какво? — Тя едва не падна от табуретката. — Ситуацията става все по-зловеща…

Алек ровеше в хладилника зад бара. Извади бутилка безалкохолна бира и я отвори.

— Явно в това семейство има сериозен дефицит на доверие — отбеляза философски той.

— Шпионирал е собствената си дъщеря. Защо го е правил? — учуди се Корди.

— Просто е защитавал личния си интерес — обясни Ейдън.

— Кендрик се е радвал на по-голямо благоразположение от Дженкинс — продължи Алек. — Поне два пъти в месеца си е пиел водката с Джулиън. Естествено, тогава му е докладвал за семейството й. Една нощ му споделил, че като тийнейджърка Симон била избягала от къщи. Отнело му известно време да я открие и когато най-после успял, изживял шока на живота си. Не можел да повярва какво била направила.

— А тя знаела ли е, че ще наследи двайсет процента от акциите? — попита Корди и погледна към Ейдън.

— Сигурен съм, че е знаела.

— Може би това е поредната причина да се представя като Натали Смит — предположи Алек. — Не мисля, че изобщо е имала намерение да остане при баща ти. Родила е и малко след това е избягала. Джулиън казал на Кендрик, че имал намерение да изпрати двама мъже да я върнат насила в Австралия, но не се наложило. Тя се прибрала сама, извинила му се за тревогите и продължила да живее живота си. И повече никога не споменала за теб, нито за бившия си съпруг.

— Какво ще стане с Джулиън сега?

— Арестуван е — отвърна Алек.

— Щеше ми се да бях там, когато са му щракнали белезниците — измърмори Ейдън.

— Щом австралийските медии научат новината, за тях ще бъде истински празник — усмихна се Алек. — Имам предчувствие, че този път Симон няма да спечели приза „Жена на годината“.

— Мили боже, а аз съм генетично свързана с тези хора — изплака Корди. — Съжалявам, че изобщо се заех да разнищвам тази история. Но поне най-после всичко свърши. Нали така?

— Не съвсем — възрази Алек.

— О, я стига. Кой още ще иска да ме убие? Симон ли? Или пък съпругът й? А може би двамата тийнейджъри? — Дръпна една дълга сламка за коктейли и я пъхна под гипса.

— Корделия, какво правиш? — изумен я погледна Ейдън.

Тя измъкна сламката и обясни:

— Сърби ме. — После отново се обърна към Алек: — Та, кажи, сега пък кой ме преследва…

— Никой, поне доколкото ми е известно. Ала трябва да продължим да бъдем предпазливи, докато акциите не ти се прехвърлят официално. А това ще стане след няколко дни.

— Джулиън ще се опита ли да попречи?

— Няма да има възможност — увери я Алек. — Лиъм разполага с резултатите от ДНК теста ти. Познава хора, които ще помогнат нещата да се случат.

Тя автоматично посегна към нова сламка. Ейдън я възпря.

— Някоя може да остане вътре.

Не мислеше, че е добра идея да му признава, че нямаше да е първата…