Джули Гарууд
Бърз триумф (27)

Двадесет и пета глава

Преди да отидат да вземат вечерята, Алек и Джак оставиха съпругите си в хотела. Бяха им разказали за случилото се с Корди и двете настояваха лично да се убедят, че с нея нещата са наред. Тя отговори на всичките им въпроси, докато й помагаха да се преоблече в удобен клин и тениска.

— Как можеш да имаш толкова много екипи, а да не ходиш да тренираш? — учуди се Софи.

— Захващам се веднага, щом се установя в Бостън. Докато работех в „Сейнт Матю“, ми беше достатъчно да тичам нагоре и надолу по стълбите десетки пъти на ден. Напоследък съвсем се отпуснах.

— Ти също не спортуваш, Софи — напомни й Регън, докато решеше косата на Корди.

— Започнах отскоро заедно с Джак. И установих, че ми харесва.

Другите две се разсмяха.

— Не е вярно — възрази Регън.

— Никак не те бива да лъжеш — подхвърли Корди.

Софи сви рамене и кимна в знак на съгласие:

— Така е.

Корди се изправи, измъкна четката от ръката на приятелката си и се отправи към всекидневната:

— Остави косата ми на мира, Регън. Умирам от глад. Кога ще дойдат Алек и Джак?

— Всеки момент — увери я приятелката й. — Ще донесат готова храна. Не ми каза къде са я поръчали, само спомена, че било нещо екзотично и много щяло да ни хареса.

— Пица — извикаха едновременно Софи и Корди.

Регън кимна.

— Да, познахте.

— А Джак ми каза, че тази вечер ще сме на здравословна храна.

— Пица — повтори Корди, като седна на дивана и подви крака под себе си.

Софи срита обувките си и се настани до нея, а Регън се сви на фотьойла срещу тях.

— Трябваше да видите това място малко по-рано. Навсякъде бяха разхвърляни цветя и парчета от ваза. Добре че чистачите ги изметоха… — Забелязала ужасените погледи, които си размениха приятелките й, тя бързо додаде: — Хайде да не говорим повече за случилото се.

Регън кимна в знак на съгласие.

— Искам да те помоля за една голяма услуга, Корди.

— Няма да ти откаже — увери я Софи.

— Какво трябва да направя?

— Става въпрос за бала в Съмърсет…

— Винаги ходим заедно — подкрепи я Софи. — Фондацията помага на много хора, а балът е най-голямото събитие. Тази година Регън е в организационния комитет. А и ти винаги си се забавлявала, нали? Няма да е същото без теб.

— Кога ще се проведе?

— След месец. Можеш да останеш тук дотогава и после да заминеш за Бостън, нали? — помоли я Регън.

Софи потупа Корди по рамото:

— Трийсетина дни не са кой знае колко време. А и не спомена ли сама, че трябва да се свършат някои неща, преди да се преместиш в новата си къща?

— Да, но…

— Алек каза, че още не са започнали да пребоядисват стаите. Майсторите имали някакъв спор с профсъюза. Няма нищо общо с къщата ти, но това е причината за закъснението. Мисля, че преговорите продължават и няма да се върнат на работа, докато не се вземе някакво решение.

— Освен това не можеш да заминеш никъде, докато навън дебнат разни типове, които искат да те убият… — допълни Софи.

Напомнянето беше произнесено с толкова доволен тон, че Корди се разсмя.

— Точно така — съгласи се тя. — Но това скоро ще приключи.

— Говориш доста уверено — отбеляза Регън.

— Та, за бала… — подхвана Софи.

— Ако вече съм в Бостън, ще долетя специално за него.

— Къде е Ейдън? — попита Регън и огледа стаята, сякаш очакваше брат й да изскочи иззад някой стол.

— Не е тук — отвърна Корди, — така че можеш да престанеш да го търсиш.

Като че ли да я опровергаят, тримата мъже влязоха, смеейки се в стаята точно в този момент. Джак беше натоварен с купчина кутии от пицария „Тони“, Алек носеше бирата, а Ейдън сваляше вратовръзката си. Взе една бутилка, отвори я и отпи голяма глътка.

— Къде е Спенсър? — попита Регън.

— На среща — отговори брат й, без да обяснява повече. После се обърна към Корди: — Как си?

— Ръката ме боли малко, но иначе съм добре, благодаря. Трябваше да доведеш и Уолкър.

— Той е зает.

— Какво прави?

Въпросът й го накара да се усмихне. Звучеше подозрително.

— Много е зает.

— Той обича пица от „Тони“. Поне му занеси няколко парчета.

— Корделия, казах ти, че той е с някого, по-точно — с някоя.

Не разбра защо, но фактът, че Уолкър се забавляваше с жена, я смути. Вероятно защото се наложи Ейдън да й го обясни толкова подробно.

— О, така ли… — сведе поглед тя.

Той се разсмя.

— Изчерви се.

— Корди — подвикна Софи. — Алек е донесъл безалкохолна бира „Кели“. Знам, че я обичаш.

„Кели“ беше местна пивоварна и продуктите й бяха много популярни. Джак отвори една изстудена бутилка и й я подаде.

— Шефът ми, мистър Митърман, е направо пристрастен към нея — каза Софи.

Ейдън последва Корди до масата.

— Алек, кога ще се обади Лиъм? — попита той.

— В десет. Ще включа компютъра, за да можем да го виждаме.

— Не искам да го виждам — отвърна той и раздразнението пролича в гласа му. — Интересува ме какво, по дяволите, прави.

Корди разбираше гнева му.

— Може да има някакъв напредък…

— Какъв напредък? Вече трябва да има арести и самопризнания.

— Ейдън, бъди по-търпелив — скара му се Регън.

— По дяволите, търпението. Дженкинс каза ли нещо? — обърна се той към Джак.

— Не, но ще се разприказва.

— Откъде си толкова сигурен? — учуди се Корди.

Алек отговори вместо приятеля си:

— Повдигнато му е обвинение в опит за убийство. Изчакваме това да поулегне малко в съзнанието му и следващия път, когато разговаряме с него, смятаме да му предложим сделка.

— Имаш предвид да предаде Симон срещу по-леко обвинение, така ли? — предположи тя.

— Нещо такова.

Ейдън знаеше, че двамата му приятели бяха перфектни в работата си. Доказваха го многото им награди, но въпреки това му се искаше да поеме нещата в свои ръце и да им обясни какво да правят. Нито едно от предложенията му не беше законно, но след като беше видял ръцете на онова копеле около шията на Корделия, това нямаше никакво значение.

— Корди, къде е връзката? Не трябва ли да я носиш? — обади се Софи.

— Скъсала се е, когато Дженкинс… Така де, тогава.

— Ще ти донеса нова — обеща Ейдън. Вдигна телефона и се отправи към спалнята.

Вечерята й подейства разтоварващо. Повече никой не спомена Симон или Дженкинс, и Корди им беше благодарна. Изяде две парчета вегетарианска пица и търпеливо изслуша Алек, който ентусиазирано обясняваше как щеше да преобрази мазето в новата им къща с Регън. Изглежда, единственото нещо, което нямаше да сложи вътре, беше баскетболно игрище.

— Подписахте ли вече документите? — попита я Софи. — Защото ако не сте, къщата е все още твоя и двамата с Джак искаме да ти предложим оферта да я купим.

Слисаното изражение на Алек накара всички да се разсмеят.

Софи го потупа по рамото успокоително:

— Само се пошегувах.

— Наистина трябва да задвижим нещата и да преведем парите — обади се Регън. — Договорът ще е готов утре следобед. Ако можеш да дойдеш с нас до банката…

Съпругът й поклати глава.

— Ще донеса документите тук, Корди.

— Кога ще ти свалят гипса? — обърна се към нея Регън.

— След месец.

— О, идеално. Щом като бездруго се налага да си тук, за да се видиш с ортопеда, ще можеш да дойдеш и на бала в Съмърсет.

— Чувала съм, че и в Бостън има болници — възрази Корди.

— Трябва да останеш — настоя Софи. — Няма смисъл да се местиш от лекар на лекар.

— Виж, след като на мен така или иначе няма как да ми се размине, значи и ти е добре да присъстваш — обади се Алек.

— Но ти изглеждаш чудесно в смокинг — усмихна се на мъжа си Регън. — И знам колко си падаш по балове… — Въздъхна и продължи: — Добре де, разбрах, че никой няма да се хване.

Той се разсмя.

— Ходя само защото това е важно за теб, скъпа. По същата причина ще дойде и Корди.

— Ще видим — отвърна му уклончиво тя с надеждата да успокои приятелите си.

Чувстваше се като уловена в капан насред рая и започваше да изпитва съжаление към Ейдън. Щеше да полудее, ако останеше в апартамента му, след като арестите бъдат извършени и заплахата изчезнеше. Но не й се искаше да мисли за това сега. Приятелите й бяха тук. Прекарваше си чудесно. Само дето започваше да усеща умора и болезнено пулсиране в ръката. Извини се и тръгна към банята си, за да вземе таблетка Тайленол^[1]. Когато отвори вратата, Ейдън я чакаше в спалнята с нова връзка.

— Откъде я взе? — попита Корди.

— Току-що я донесоха — обясни той. — Мирувай, за да я наглася.

След като свърши, Ейдън измъкна косата й изпод лентата и сложи ръце върху раменете й. И като се взираше в нея, й каза нещо, което я изуми:

— Много си красива, Корделия.

Не знаеше как да реагира. Тогава той я целуна, но веднъж не му беше достатъчно. Привлече я в прегръдките си и отново покри устните й със своите. Целувката не беше нежна, а хищна и похотлива в настойчивостта си. И я възбуди дотолкова, че когато той се отдръпна от нея, отчаяно й се прииска да разкъса дрехите му и да се хвърли с него в леглото…

Смехът на Софи откъм всекидневната я върна в реалността. Едва тогава осъзна, че пръстите й бяха върху ципа на дънките му. Изправи се бързо, пое си дълбоко дъх и му се закани с пръст. Приглади косата си, сякаш това щеше да я изправи, и изтича обратно при гостите. И до края на вечерта не погледна към Ейдън.

Няколко минути преди десет Алек посочи часовника си.

— Почти стана време да осъществим връзка със Сидни. — Отиде да донесе лаптопа на Ейдън и го сложи на масичката за кафе, така че всички да могат да гледат.

Лиъм се включи точно в уговорения час. Появи се на монитора в тениска с надпис „Барът на Боб — бира и мадами“. Задният фон не се виждаше много ясно, но, изглежда, той седеше на палуба или тераса, зад която се чуваше плискането на вълните в брега. Попита кой беше там и Алек изброи всички, като го представи на Регън и Софи, които излязоха от обсега на камерата и размениха помежду си възхитени погледи. Очевидно външният му вид ги бе впечатлил дълбоко. Те попитаха Корди с жестове, които означаваха: „Защо не си ни казала?“. А тя само повдигна рамене.

Джак наблюдаваше тихия обмен на знаци. Очарован от безмълвното разбирателство между трите жени, прошепна в ухото на Софи:

— Какво правите?

— Говорим си — рече невинно тя.

Лиъм поздрави компанията. Държанието му беше учтиво и делово и въпреки това вбеси Ейдън. Защото към Софи и Регън беше очарователен и любезен, а с Корделия флиртуваше открито…

Алек вече му беше казал за нападението на Дженкинс и Лиъм искаше да се увери със собствените си очи, че тя е добре.

Корди застана пред монитора и се усмихна:

— Всичко е наред.

— Имаш ли нова информация за нас? — попита Алек.

— Задръж малко — намеси се Ейдън. — Какво става с втория от придружителите на Симон? Онзи, който се опита да я измъкне от хотела?

— Чарлс Кендрик — подсказа му Алек.

— Той къде е?

— Все още тук, в Сидни — отговори Лиъм. — Наблюдаваме го.

— Нещо да докладваш? — обади се Джак.

— Всъщност има някои интересни неща. Документи… Изпратих ти ги в имейл, Алек. Струва ми се, че след като ги прочетеш, ще разбереш защо не мога да престана да се усмихвам.

— Добри новини, а?

Лиъм кимна.

— Да, много добри. Доста сухо четиво, но си струва. Само не ме питай как съм се добрал до тях.

След като прекратиха връзката, Ейдън предложи тримата мъже да слязат в офиса му, да разпечатат имейла и да го прочетат.

— Софи, това ще отнеме известно време — каза извинително Джак.

— Лимузината на хотела ще ги закара вкъщи — успокои го Ейдън.

Двамата целунаха съпругите си за довиждане и го изчакаха до вратата. Той прекоси стаята, отиде до Корди и нареди строго:

— Да не си посмяла да напуснеш апартамента.

— Какво? — престори се на шокирана тя. — Тъкмо имахме намерение да потанцуваме на пилон.

— Не е смешно. Говоря сериозно, Корделия. Стой тук.

— Да, сър.

Щом той излезе, Корди се тросна:

— Брат ти се държи като генерал. Знам, че го прави от загриженост, но започва да ми ходи по нервите…

— А моите ги къса от години — успокои я Регън.

— Аз пък го обичам — обади се Софи. — Доколкото мога да преценя, той никога не греши.

— Ние също го обичаме — призна приятелката й. — Просто с Корди виждаме недостатъците му.

Софи изпадна в носталгично настроение.

— Никога не съм ви казвала какво ми се случи, когато бях на девет. Беше ужасно. Ейдън стана моят шампион.

— Какво? — попита Регън заинтригувана.

— Баща ми имаше проблем със закона… За пореден път. Бях вкъщи с икономката, когато двама страшни на вид мъже с пистолети и значки дойдоха и ме отведоха в полицейския участък. Бях ужасена. Единият от детективите ме заплаши, че ще ме дадат в приемно семейство и никой нямало да разбере къде съм. Лично щял да се погрижи за това.

— И защо ти е наговорил такива неща?

— Искаше да му кажа къде е татко. Нямах представа, но тогава дори и да знаех, не бих го издала. За нищо на света. Интересуваше се също дали в къщата ни има скривалище. Въпросите нямаха край. И до днес не знам как Ейдън е разбрал какво се случва. Може икономката да му се е обадила. Питах я много пъти, ала винаги отричаше.

— И какво направи той? — насърчи я да продължи Регън.

— Спаси ме. Щом го видях, се разплаках и се затичах към него. Той ме прегърна и ме увери, че всичко ще бъде наред. Водеше със себе си двама адвокати и засипа полицаите със закани. Закле се, че ако някога отново се доближат до мен, ще им отнеме значките. А от начина, по който юристите го подкрепяха, си мисля, че като нищо щеше да го направи.

— Защо не си ни казала още тогава?

— Ами страхувах се да не ме помислите за малка. После пък така и не стана дума за това…

— Даваш ли си сметка колко млад е бил Ейдън, едва ли е имал двайсет — отбеляза Корди.

— Трябваше да го споделиш веднага — въздъхна Регън. — Да поговорим открито, щеше да ти бъде от полза.

— Аз знаех — заяви изненадващо Корди.

— Откъде? — възкликна учудено Софи. — Ейдън обеща да не казва на никого…

— Бяхме останали да спим в дома на Регън, а по онова време бях страшно хлътнала по него. Помните ли?

Приятелките й се разсмяха.

— Не знаехме — поклати глава Регън. — Не и докато не ни каза сама.

— Чух как икономката го предупреди, че го търсят адвокатите на семейството. Бях притеснена като вас, че може да се е забъркал в нещо, затова подслушах разговора. И така научих.

— Защо никога не спомена нищо? — попита Софи.

— Не мога да ти обясня. Предполагам, защото съм си мислила, че ако си искала да знам, щеше да ми кажеш сама.

— Шофьорът ще дойде всеки момент. Ще ти помогнем да се приготвиш за лягане, преди да си тръгнем — предложи Регън.

Корди им благодари и докато бяха в спалнята, продължиха да си говорят.

— Каква е сделката с Лиъм? — попита Софи, отмятайки завивката.

— Двамата с Алек са приятели отдавна — обясни Регън. Отвори едно чекмедже на скрина и извади пижама. — Мисля, че Алек го е арестувал веднъж. Сигурно тогава са се запознали. Все още не знам цялата история.

— Корди, не го ли намираш страхотен? — По лицето на Софи засия възхита. — Забеляза ли как се усмихваше и гласът му омекваше, докато говореше с теб?

— Не, не забелязах. Но наистина изглежда добре.

— Харесах акцента му — продължи Софи.

— Та той живее в Австралия. Да не искаш да се преместя там, за да започна да излизам с него?

— Не, разбира се. Накарай го да дойде тук. Ти заслужаваш такава жертва.

На вратата се почука.

— Ето го и шофьора — обади се Регън. — Хайде, Софи.

Приятелките прегърнаха Корди и си тръгнаха.

Беше изтощена. Настани се удобно в леглото и включи телевизора. Превъртя няколко канала и намери „На риба с Лари“ на една от кабелните телевизии. Софи й беше казала, че предаването ще я приспи, но то започваше да й става интересно. Час по-късно реши, че Лари беше на път да я направи запалена рибарка.

Чу входната врата да се отваря и тримата мъже със смях влязоха в апартамента. Любопитна да разбере какво ставаше, тя стана от леглото. Отне й няколко минути да нахлузи халата и придържащата връзка, а когато зашляпа боса към всекидневната, те вече отваряха бутилки с бира. Ейдън хвърли пред тях свитък документи.

— Какво е толкова смешно? — попита тя.

Тримата се обърнаха едновременно и се усмихнаха.

— Алек, искаш ли да й кажеш? — смигна му Джак.

Другият мъж дръпна един стол и й направи знак да седне.

— Оказва се, че нещо повече от евентуалния скандал разпалва желанието на Симон да се отърве от теб…

И мъжете отново се разсмяха.

— Ейдън, обясни й ти — предложи Алек.

Той побутна документите към нея.

— Когато приключим със семействата Тейлър и Рейбърн, ти ще притежаваш компанията им.