Джули Гарууд
Бърз триумф (22)

Двадесета глава

Той реши да изчака, докато дойде уговореният час да позвъни в Сидни. Искаше да омаловажи инцидента, затова не си позволи спешно обаждане.

— Имаш ли какво да докладваш?

— Да — отговори той. — Както ми беше наредено, продължих да я следвам и наблюдавам… В къщата й не открих нищо, свързано с вас.

— Добре.

— Изчаквам подходящото време да разреша проблема… — Мъжът млъкна и се покашля. — Предостави ми се такава възможност на една доста оживена улица и реших да действам.

— И какво предприе?

— Блъснах я пред една кола.

— Пред свидетели? Имаше ли много хора? Някой видя ли те?

— Не, никой не забеляза какво направих — побърза да се оправдае той.

— Но нещо се е объркало. Усещам го по гласа ти.

— Жената оцеля. Доста е пострадала, но ще се възстанови.

— Ти си пълен идиот! Какво те накара да си въобразиш, че ще успееш… Изпратих те там да решиш проблема, а ти създаваш нови…

— Да, така е… — заекна мъжът. — Давам си сметка, че досега трябваше да намеря по-добър начин. Добре че полицията го прие като обикновен пътен инцидент. Тя трябваше да загине, но колата намали и… Действах импулсивно, за да не изпусна възможността… — Едва при последните думи осъзна, че бе започнал да се оправдава.

— Работата трябваше да е свършена отдавна.

— Знам. Провалих се, но няма да се повтори.

— Това е в твой интерес. Няма да чакам повече. Приключвай!