Джули Гарууд
Бърз триумф (15)

Тринадесета глава

На път към спалнята Корди измъкна фибите от косата си и прекара пръсти през твърдите къдрици. Трябваше да съблече роклята, преди да измие лицето си, но не можеше да чака нито секунда повече. От шпакловката, която мис Мари наричаше грим, кожата я сърбеше нетърпимо. Внимаваше много да не изпръска с вода скъпата материя и когато най-после подсуши лицето си, въздъхна облекчено…

Пепеляшка беше изчезнала и на нейно място се бе върнала предишната Корди, която й харесваше много повече. Да си облечена като принцеса отнемаше прекалено дълго време и усилия. Въпреки че трябваше да признае, че да отиде на бала на Галерията, придружавана от Ейдън, беше вълшебно преживяване.

Предпазливо съблече роклята, закачи я на специалната закачалка, оставена от мис Мари, вдигна ципа на найлоновия чувал и я прибра в гардероба. В стаята беше студено, затова бързо навлече морскосиня копринена нощница. Не мислеше, че прилепналият й халат е подходящ, затова си избра една от предлаганите от хотела хавлии.

Ейдън почука на вратата:

— Храната пристигна.

Не трябваше сам да дава поръчката, но му беше благодарна, че го е направил, защото след като се поуспокои, усети неописуем глад. Побърза да се върне във всекидневната. Ейдън също се беше преоблякъл в бяла тениска и стари, избелели дънки. Коланът им падаше ниско на ханша му, от което изглеждаше още по-привлекателен.

Долепил телефона до ухото си, отмести един стол за нея и й подаде салфетка. Тя нямаше представа с кого разговаряше той, ала от тона му личеше, че не бе особено доволен от онова, което чуваше.

— Кой крак? — попита Ейдън. И няколко секунди по-късно: — Да, непременно ще й кажа.

Прекъсна връзката, хвърли небрежно телефона на масата и се настани срещу нея.

— Спенсър ти праща много поздрави.

— Лоши новини ли ти съобщи? Струваш ми се ядосан.

— Уолкър е предизвикал друга катастрофа.

— Някой пострадал ли е? — притесни се тя.

— Само той. Счупил е десния си крак и е потрошил едно „Ламборгини“ за двеста хиляди долара.

Челюстта му се стегна и Корди разбра истинската причина за гнева му. Знаеше, че не му пука за колата, ала Уолкър е можело да загине…

Той повдигна рамене.

— Прекалено съм ядосан, за да се тревожа. Брат ми няма да спре, преди да убие себе си или някой друг. Ще бъде истинска катастрофа. Усещам, че наближава, но не мога…

— Да го контролираш…

Ейдън кимна, после рязко смени темата:

— Какво имаше предвид Лиъм, като каза, че утре ще се видите?

Корди разряза хамбургера на две и му предложи половината:

— Прекалено е голям. Искаш ли?

— Не, апетитът ми секна.

— Да не би да ходиш да ядеш суши? — опита да се пошегува тя. — Не засища много.

Той се присегна през масата и взе половината сандвич.

— Не отговори на въпроса ми…

— Докато седяхме заедно тази вечер, той ме попита дали искам да се изкача на върха на Харбър Бридж — обясни тя и додаде: — Страхотно място било…

Ейдън се усмихна и кимна:

— Знам.

— Но трябвало да идем преди изгрева.

Той отново кимна:

— Правил съм го. Много е впечатляващо да наблюдаваш как слънцето се издига над водата.

— Наистина звучи вълнуващо… Но отказах.

— Защо?

— Не обичам да изкачвам каквото и да било.

— Да не се страхуваш от височини?

— Не чак дотам, че да ме обзема ужас.

— Щом си отклонила поканата му, за какво ще ти се обажда утре?

— За да разгледаме други забележителности — отвърна тя. — Само че не съм сигурна дали ще съм свободна…

— Няма да бъдеш — прекъсна я Ейдън.

— И защо?

— Защото ще излезеш с мен.

Телефонът му иззвъня. Погледна кой го търси и каза:

— Извинявай, но трябва да приема обаждането. — Изправи се, прекоси стаята и застана до прозореца.

Корди изяде своята половина от хамбургера и няколко пържени картофки, но не докосна млечния шейк. Бързо се засити, както беше и очаквала. Вместо това изпи бутилка вода. После се върна в банята и си изми зъбите. Мислеше си за Уолкър. Младежът беше толкова различен от братята и сестра си. Те всички бяха работливи и отговорни, а той — никога. Беше лекомислен плейбой и тя се опасяваше, че не можеше да различи доброто от злото…

Продължаваше да размишлява върху това, докато решеше косата си. Как беше стигнал дотук, след като беше израснал в такова здраво семейство? Особено Регън, тя беше толкова добросърдечна, винаги се грижеше повече за другите… Но най-малкият й брат очевидно беше свикнал да мисли единствено за себе си. Не му се бе налагало да работи, за да получи нещо. Може би проблемът се коренеше именно в това. Ейдън винаги се бе чувствал отговорен за него и беше поел задължението да устрои живота му. Вероятно бе дошло време да отстъпи крачка назад, да погледне отстрани и да преосмисли отношението си към собствения си брат. Да осъзнае, че не би могъл да промени Уолкър… Нито да го спаси от самия него. Неприятно й беше да гледа тревожното му изражение всеки път, когато момчето извършваше поредната лудория, но искаше Ейдън да знае, че тя го разбира…

Отиде да го потърси. Телефонът му беше оставен върху масичката за кафе, но той не се виждаше никъде. Вечерята им беше разчистена, въпреки че не бе чула никой да влиза. Вратата на спалнята му беше отворена. Почука.

— Трябва ли ти нещо? — попита Ейдън. Беше застанал в ъгъла до прозореца и включваше лаптопа си.

Корди се облегна на рамката на леглото.

— Защо винаги ме питаш едно и също? Нямам нужда от нищо. Смятам да започна да ти задавам този въпрос всеки път, когато ми кажеш „здравей“. Тогава ще видиш колко е досадно.

— Корделия… — Стори й се, че произнесе името й с предупредителен тон.

— Оставил си телефона във всекидневната.

— Онзи там е твоят. Моят се зарежда.

Беше на път да му каже, че е стигнала до някои заключения за Уолкър, но нито можеше да събере мислите си, нито да заговори. Изражението на лицето му беше строго и напрегнато.

Ейдън не можеше да откъсне очи от нея. Дали си даваше сметка колко предизвикателна изглеждаше? Халатът й беше разтворен, а под него беше облечена в къса нощница, която не покриваше дори коленете й. Господи, имаше хубаво тяло. „Не — поправи се мислено, — страхотно тяло…“ Цяла вечер бе полагал усилия да стои колкото може по-далече от нея, но, по дяволите, беше му ужасно трудно. Ако трябваше да бъде съвсем честен, водеше тази битка от нощта, в която я беше целунал. От онзи момент нататък колкото и упорито да се опитваше да я забрави, да я изхвърли от съзнанието си, тя постоянно се промъкваше в мислите му. Независимо дали беше на среща, на делови разговор, или се занимаваше с ежедневните си задължения, тя беше в главата му и му пречеше да се съсредоточи. А тази вечер, когато се появи в балната рокля, изглеждаше като недостижима филмова звезда. Знаеше, че може да разпали въображението на всеки мъж. Но сега, като я гледаше пред себе си с разпусната коса и без грим, у него не остана и капка съмнение, че тя беше най-красивата и най-съблазнителна жена, появявала се някога в живота му…

Тръгна към нея. Привличаше го като магнит и колкото повече се приближаваше, толкова по-силно я желаеше. Ароматът й го възбуди. А устата й… Не можеше да гледа тези сладки, пълни устни, без да си помисли какви греховни неща можеха да направят…

Докато я приближаваше, Корди усещаше, че коленете й омекваха. Тлеещата страст в очите му изпращаше тръпки по цялото й тяло, чак до пръстите на краката й. Той я желаеше неистово… Това прозрение я накара да отмалее съвсем.

— Корделия… — каза с глух глас той.

С едва доловим шепот тя му зададе въпроса, с който винаги се обръщаше към нея:

— Имаш ли нужда от нещо, Ейдън?

Вече бяха само на сантиметри един от друг.

— От теб. Имам нужда от теб.

— Наистина ли? — прошепна тя, а гърдите й се надигаха от вълнение.

Той сграбчи реверите на халата и я притегли към себе си. Обви ръце около нея, притисна я силно и покри устните й със своите. Любеше я с устата и езика си, търкайки го в нейния, жаден да се наслади на вкуса й отново. Струваше му се, че безвъзвратно се беше пристрастил към прегръдките й… Тя беше толкова сладка, толкова нежна и отдаваща се… А и дяволски секси. Достатъчно беше само да го погледне, за да го възбуди.

Корди зарови пръсти в косата му и го целуна с не по-малка страст. Беше толкова жадна за него, че й се струваше, че не беше нито достатъчно близо, нито достатъчно бърза. В прегръдките му тревогата и страхът, които я бяха измъчвали на бала, се изпариха. Ейдън я накара да забрави всичко друго на света. Единственото, което имаше значение, беше докосването му.

Когато Ейдън отдели устни от нейните, тя трепереше от желание. Той отстъпи назад и се загледа в очите й. Дишаше тежко, сякаш бе пробягал дълго разстояние. Измина една безкрайна минута в мълчание, преди помежду им да се усети напрежението.

— Искам да сме наясно… — зашепна той с твърд глас.

Тя си пое дъх дълбоко, накъсано. Не знаеше какво да каже, затова просто кимна.

— Искам да те накарам да се гърчиш под мен. Да знам какво ти харесва, за да те докарам до екстаз…

Тя отново кимна разтреперана. Беше толкова объркана, че не бе в състояние да говори. Нито пък да мисли…

— Искам да се вкопчиш в мен. Да забиваш нокти в раменете ми и да крещиш, когато свършиш…

Струваше й се, че сърцето й ще изскочи. Беше изумена, че все още успяваше да стои права. Гласът му беше толкова страстен, а от начина, по който я гледаше, й ставаше горещо… Много горещо.

Ейдън смъкна тениската през главата си и я хвърли на леглото. После посегна към халата й. Корди не се съпротиви, когато той го съблече и го метна на облегалката на стола.

— Свали нощницата — каза й той с глас, натежал от страст.

Прозвуча й не като молба, а като заповед. Но не се възпротиви. Тя едва си поемаше дъх. Искаше й се отново да я притегли в прегръдките си. Спалнята тънеше в мрак и беше благодарна, че осветлението не беше включено, защото щом съблечеше тънката дреха, щеше да се почувства съвсем уязвима. Тялото й не беше съвършено, а знаеше със сигурност, че Ейдън беше свикнал да общува само с жени с идеална външност. Страхуваше се да не останеше разочарован.

— Корделия, свали тази нощница — повтори властно той.

Тя се подчини, улови с треперещи ръце презрамките и бавно ги смъкна. Притисна с длани тънката материя, която се плъзна по гърдите й.

— Сигурен ли си, Ейдън? — Не искаше той да съжалява за тази нощ. Това щеше да я убие.

— Да — прошепна той, — сигурен съм…

Тя си пое дълбоко дъх и остави нощницата да се свлече на пода.

Погледът му бавно обхождаше тялото й.

— Господи, толкова си красива.

Изгарящ от нетърпение да я прегърне, той бързо се освободи от останалите дрехи и се протегна към нея. Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Завивките бяха отметнати. Положи я внимателно върху чаршафите и се надвеси над нея.

Корди беше замаяна от допира на мускулестото му тяло. Той беше толкова мъжествен, толкова силен и горещ, и ухаеше божествено… Сетивата й бяха обсебени от него. Усети го между бедрата си и впи пръсти в раменете му. Искаше й се да го докосне навсякъде. Кожата му беше топла, мускулестото му тяло я влудяваше…

Ейдън я притисна към себе си. Усещаше сърцето й. Надигна се леко и надникна в красивите й очи, видя страстта в тях и улови устните й в дива, влажна целувка. Продължаваше да я целува отново и отново, а ръцете му не преставаха да я галят. Когато тя се раздвижи неспокойно, бавно се смъкна надолу и обхвана пълните й гърди. Тя се изви нагоре и изстена. Откликваше на всяко негово докосване. Плъзна длан между бедрата й. Пръстите му я докосваха и дразнеха, докато тя не зашепна трескаво:

— Моля те, Ейдън. Моля те…

Той целуна копринената кожа на бедрата й, после зарови глава между тях. И веднага разбра, че бе стигнала края. Извиваше се нагоре, забиваше нокти в раменете му и крещеше…

Тръпката от жадуваното освобождаване я изненада. Тя затвори очи, оставяйки вълните на удоволствие да я залеят… И отново се вкопчи в него.

— Искам да вляза в теб — глухо прошепна той.

— Още не — едва отрони тя с треперещ от страст глас.

Измъкна се изпод тялото му и легна върху него. Започна да целува всеки сантиметър от гърдите му, а когато се спусна надолу и го пое между устните си, той започна да стене… Грабна един презерватив от чекмеджето и я завъртя под себе си. Не беше нежен с нея, но тя и не искаше. Повдигна с ръце бедрата й и влезе дълбоко в нея. Тя извика от удоволствие, обзета от желание да го прави отново и отново…

Той я целуваше по шията. Ноктите й се забиваха в раменете му.

— О, прави го… — простена тя и го притисна с бедрата си.

Усещането беше толкова силно, че той едва не свърши в същия момент. Започна да се движи бавно, а после все по-бързо, като всеки път проникваше по-дълбоко. Почувства как дългите й крака се стегнаха около него.

Вълни на екстаз разтърсиха Корди. Вкопчи се в него и усети прилив, какъвто не бе изпитвала никога преди. А той продължаваше, прииждайки на талази…

Беше нещо различно от всичко, което бе преживявал досега. Беше невероятно…

В продължение на няколко минути не можеше да помръдне. И двамата дишаха учестено. Капчици пот покриваха тялото му. Корди му бе взела всичко, което можеше да му даде. А той вече я желаеше отново…

Ейдън не изрече никакви романтични думи, но тя и не бе очаквала. Облегна се на лакът, целуна я продължително и страстно, после стана от леглото и отиде в банята. „Той си е такъв — напомни си тя. — Безцеремонен и в състояние да се владее дори и след любов.“ Не знаеше какво да прави. Може би той не очакваше да остане да спи при него…

Не искаше да изглежда непохватна и неопитна. Стана, грабна халата и изтича в стаята си. Сърцето й препускаше лудо. „Ще е убийствено, ако продължа да правя секс с него. Какъв странен и нестандартен начин да загина“ — помисли си Корди. И тази мисъл я накара да се усмихне.

Пъхна се под завивката, изключи осветлението и затвори очи, но сънят бягаше от нея. След няколко минути въртене и мятане чу звън на телефон. „Поредното обаждане за Ейдън“ — предположи тя.

Отне й доста време, но най-после се успокои. Точно бе започнала да се унася, когато чу някакъв шум до леглото си. Отвори очи и видя Ейдън на слабата светлина. Той остави нещо на нощното шкафче, отметна завивките и легна до нея. Привлече я към себе си и я целуна по шията. Корди се надигна и видя пакет с презервативи.

— Трябва ли да се плаша? — усмихна се тя.

В отговор той я обърна по гръб и я сграбчи в прегръдката си.

— Какво правиш? — простена Корди.

Усети усмивката в гласа му, когато й отговори:

— Както ти казах, обичам да съм отгоре.