Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (19)

Неделя, 16 май 2010

11:00

Крайбрежен курорт Симбали, Дърбан, ЮАР

— Тревожи ли те нещо, скъпи? — попита Елса ван Лире и сложи чаша с кафе пред съпруга си.

— Не — разсеяно поклати той глава.

Тя се засмя, погали го по бузата и отнесе чинията с нарязани плодове.

Ян ван Лире нямаше желание да пие кафе. Избута настрани чинийката с чашата, изправи се и тръгна към терасата. Докато се мъчеше да отвори вратата, установи, че пак е заяла, и си поряза пръста. Накрая успя.

Навън го лъхна хлад. Зимата приближаваше. Дори в Дърбан с неговия мек климат и много слънчеви часове, през зимата температурите падаха до десет градуса. Ян ван Лире никак не обичаше да захладнява. Мъчеше го ревматоиден артрит, който се обостряше от студа. За болестта впрочем знаеха само той и лекарят. Ян видя, че една от плочите на покрива се е отлепила. Парапетът около голямата тераса се нуждаеше от боядисване, а по време на последния дъжд една от лехите с рози се свлече по наклона към морето. Предишният градинар си вършеше съвестно работата, ала загина при автомобилна злополука. После Ян и Елса така и не успяха да му намерят свестен заместник. Постъпилите на работа се оказваха или лениви и небрежни, или прекалено млади и неопитни, за да различат роза от орхидея. А отгоре на всичко домашният помощник, който си вършеше работата, стига да не го изпускаш от поглед, неочаквано съобщи, че майка му починала, и изчезна.

Но градината далеч не беше най-голямата тревога на Ян ван Лире. Загледан в проблясващата повърхност на морето, той се питаше какво означават обезпокоителните новини за проблеми с „Мъркюри Деймос“.

През януари Ян получи анонимна пратка със загадъчна подкана да разгледа съдържанието на приложената флашка. Притеснен, свърза флашката с компютъра си. На екрана се появи картина, която не му говореше абсолютно нищо. Пратката го хвърли в силна тревога, както впрочем всички случки извън рутинния му работен ден. При други обстоятелства той незабавно би се свързал с компютърен инженер и би го помолил да му разясни странните знаци.

При други обстоятелства — да.

Но конското, което му четоха миналата есен, когато го привикаха в централата на компанията, още му държеше влага. Началниците на софтуерния и фармацевтичния отдел, както и на отдела по сигурността седнаха срещу него от едната страна на дълга маса и със заплашителния вид на триглав трол прегледаха и обсъдиха всички сигнали за нарушения, с които Ян ван Лире ги бомбардирал, както се изразиха те, през последната година.

Преживяването му нанесе сериозни травми. Проявиха нечувана несправедливост. Ян ван Лире беше предпазлив, а в неговия бранш предпазливостта се смяташе за достойнство. Докато излизаше от офиса на трийсет и шестия етаж в централата на „Мъркюри Медикъл“, Ян гледаше да не мисли колко унизително го смъмриха като ученик само защото следваше неотклонно принципа си винаги да проявява предпазливост. Просто в онзи момент всичките му усилия се насочиха към стремежа да не издаде чувствата си. По-късно обаче, докато летеше към ЮАР, го обзе силна ярост.

Губиш ни времето — така се изразиха те. Тъй като по протокол всички сигнали за нарушения без изключение подлежат на незабавно разследване от служителите в централата, независимо кой и от кой филиал е подал сигнала, само опасенията на Ян ван Лире отваряли работа на петима-шестима души от екипа.

— На това трябва да се сложи край — отсякоха в един глас трите глави на трола.

Ако има основания, нека изпраща сигнали, уточниха те, но само ако има сериозни основания. После го отпратиха.

Затова, след като отвори програмата от флашката, Ян ван Лире я затвори, извади флашката и я прибра заедно с бележката от пратката в големия сейф, който му направиха по поръчка в стената на мазето му.

Оттогава не беше отварял сейфа.

И изведнъж медиите и вътрешните информационни бюлетини на компанията гръмнаха с информация за появил се вирус. Двама пациенти починали, а акциите се сриваха с всеки изминал ден.

През януари Ян ван Лире не разбра нищо от появилите се на екрана символи, но в бележката към флашката се споменаваше „Деймос“.

— Какво правиш? — обади се Елса зад гърба му. — Скъпи, тече ти кръв!

Ян ван Лире вдигна показалец. Съвсем забрави, че след схватката с вратата се бе порязал: от раната течеше кръв. Той лапна пръста си.

— Ще донеса лепенки — Елса отново изчезна.

От октомври не бе подавал нито един сигнал.

Реши веднага да се свърже с някой от старшите инженери. Нищо че е неделя. Искаше незабавно да разбере какво съдържа флашката. Ако е свързана с вируса, Ян ван Лире не желаеше да му тежи на съвестта, че е позволил да се изплаши от забележките на хора, които мислят повече за икономическите последствия, отколкото за живота и здравето на себеподобните си.

След като взе решение, се почувства развеселен и заобиколи ъгъла. Елса го пресрещна с аптечката. Направи й знак да почака.

Първо трябваше да слезе в мазето и да се обади на инженер.

Ще им покаже, че предпазливостта винаги е за предпочитане.

Малко късно, но по-добре късно, отколкото никога.

 

 

06:50

Сасун Роуд, Покфулам, Хонконг

Хал Бристол, технически директор на хонконгския филиал на „Мъркюри Медикъл“, най-сетне затвори вратата след сина си и внука си. Чувстваше нервите си изопнати до крайност.

Шестгодишното хлапе прекара при него целия ден. Дядо му как ли не се мъчи да го вдигне от плейстейшъна. Без успех. Отгоре на всичко малкият настояваше да играят двамата. В продължение на седем часа Хал Бристол кара състезателни коли, рита футбол, би се с чудовища и развъжда кучета на телевизионен екран. Стана само няколко пъти, за да посети тоалетната и да донесе още кока-кола и чипс.

В малкия апартамент се възцари предишното спокойствие. Хал Бристол разтри слепоочията си, стисна очи, пое си дълбоко въздух и реши да не отлага повече търсенето.

Сутринта се събуди много рано.

Обикновено спеше непробудно цяла нощ и звънът на будилника едва го изтръгваше от съня му. Днес обаче го стресна неясна мисъл, която изчезна, преди да се е конкретизирала. Зашеметен, Хал седна в леглото и се помъчи да я извика отново в съзнанието си.

Едва няколко часа по-късно — на вратата се позвъни, докато той тъкмо приключваше ускорена партия шах на компютъра, — мисълта се проясни.

Преди известно време получи плик, адресиран до дома му, а не до офиса. Видя го върху високия скрин, когато се върна от работа… през януари? Не си спомняше. Откакто Ясмин почина от рак преди две години, Хал нае домашна помощница. Тя идваше три пъти седмично и основното й задължение беше да готви, защото той живееше сам и почистването не отнемаше много време. Предпочиташе в дома му да личи намесата на женска ръка. Помощницата, китайка, се грижеше за уюта: върху кухненската маса се появяваше букет цветя, в банята — уханен сапун, а върху ниската масичка в хола — купа с бонбони или нова покривка. А притежаваше и несравними кулинарни умения. Приготвяше му храна за два дни, за да си я претопля в нейно отсъствие.

Винаги слагаше пощата му върху скрина.

Във въпросния ден Хал веднага забеляза именно този плик. Изглеждаше издут от съдържанието вътре и явно не беше сметка или обикновено писмо. Стисна го внимателно и напипа малък предмет, флашка, предположи Хал и се оказа прав.

Прочете кратката придружителна бележка и направо побесня.

Прилагаме компютърна програма, която представлява интерес за човек с вашия пост. „Мъркюри Деймос“ не е толкова качествен продукт, колкото го представят. Положението е критично. Успех.

Хал си спомняше как смачка бележката на топка и я запокити в кошчето за смет. Остави флашката върху скрина и повече не й обърна внимание.

Когато преди трийсет и две години се ожени за китайка от знатно хонконгско семейство, заплахите се превърнаха в задължителна част от ежедневието му. Според неофициални слухове роднините на Жасмин се сдобили с толкова пари по нечестен път. Макар през последните години братята й да се погрижиха да легализират бизнеса си, Хал бе повече от сигурен, че не са изоставили водещата си роля в триадите. Жасмин скъса със семейните традиции и избра да се омъжи за млад британец, току-що завършил инженерното си образование, който разчита единствено на заплата, и този факт предизвика неудоволствие у роднините и познатите й.

Първите години от брака им едва се издържаха. На няколко пъти тя го моли да се преместят. Терорът, на който ги подлагаха, варираше от глупаво гротесков — веднъж например намериха котката си, закована жива на входната врата — до изтънчено подмолен: злосторник бе нахлул в дома им и монтирал в стената на спалнята миниатюрни устройства, излъчващи звуци на границата с доловимото от човешкото ухо. Устройствата смущаваха съня на Хал и Жасмин и ги принудиха да се преместят във всекидневната. Повикаха специалист, който намери източника на звука и свали коварните устройства.

С годините нещата се понаместиха, но след смъртта на Жасмин всичко започна с пълна сила. Сякаш мъчителите се успокоиха, че вече не се налага да се съобразяват с нея, и отново подеха тормоза си над Хал Бристол, за да го прогонят от Хонконг.

Двамата му синове и внучето му живееха в града и за него този въпрос изобщо не подлежеше на разискване. Научи се да живее с терора; иначе никога не му бяха посягали. Никога. Подлагаха го само на психически тормоз.

Това идиотско писмо вероятно представляваше пореден опит да го сплашат. Не за пръв път се опитваха да саботират работата му. Преди година и половина компютърът му блокира по неразбираема за него причина.

Сега, четири месеца след като получи писмото, Хал Бристол, продължаваше да се чуди кой го е изпратил.

Новината, че „Деймос“ е бил инфектиран с вирус, отнел живота на двама европейци, избухна като бомба във фармацевтичните и медицинските среди. Самият Хал се чудеше как изобщо е възможно. Явно създателят на вируса е разполагал с достъп до машинните кодове.

Именно мисълта за флашката го изтръгна от съня му сутринта. За съжаление си даде сметка за това чак когато малкият Халифакс се появи на вратата с баща си. А после не му остана и минута свободно време.

Най-сетне остана сам.

Само да можеше да се сети къде дяна флашката.

Ясно си спомняше, че изхвърли само бележката, флашката се изгуби някъде.

Джиао сигурно я бе прибрала някъде. Хал започна да отваря едно по едно чекмеджетата, до които тя имаше достъп. Беше го помолила да й посочи къде да прибира дребни вещи. В двете най-горни чекмеджета китайката бе подредила кутийки с ключове, с някои по-евтини бижута на Жасмин, които Хал не успя да изхвърли, химикалки, кламери и други дреболии.

А също и две флашки, но те бяха негови.

Обезпокоен, той се върна в кухнята да провери долапите там. След десет минути бе преровил навсякъде, но без успех.

Инстинктивно се върна в антрето.

Под високия класически скрин нямаше процеп. Опита се да го отмести. Беше ужасно тежък. Впрегна всичките си сили и го дръпна от стената, за да погледне отзад.

Ето я.

Наведе се, пъхна ръка зад скрина и извади флашката.

Сгорещи се.

Ръцете му трепереха леко. Стисна флашката в шепа и се отправи към модерния си работен кабинет, където разполагаше с всякаква техника. Ако на тази флаш памет имаше дори следа от вирус, щеше да го открие за нула време.

В такъв случай обаче пред „Мъркюри Медикъл“ се очертаваше доста мрачна перспектива.

Много по-мрачна от сегашната.