Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (12)

Вторник, 11 май 2010

17:10

ГРУС, Берюм

— Открих къде е — съобщи мъжът пред компютъра, без да погледне към двамата лекари.

Сара Цукерман едва ли не за пръв път се натъкваше на човек, който толкова категорично да опровергава хорските стереотипи. Скюле Холст се извисяваше до метър и деветдесет, имаше широки рамене и гъста руса коса, сякаш фризирана за модно ревю. Всъщност Сара не беше сигурна какво точно е очаквала, преди Ула да я запознае със своя състудент — компютърен магьосник. При всички случаи обаче не си бе представяла мъж с такава външност. Единствено старателното избягване на зрителен контакт причисляваше атлетичния Скюле към компютърните маниаци, които тя познаваше. Погледът му беше прикован към апаратите върху средния плот в склада за пейсмейкъри.

— Всичко е вътре — Скюле посочи програматора, отделен от останалите със солиден кръст от сребристо изолационно тиксо.

— Точно него използвахме по време и на трите операции! — възкликна почти възторжено Ула. — Направо…

— Съдържа допълнителен файл — прекъсна го Скюле Холст, без да му обръща внимание. — Файлът се нарича кейтиемефсетъпточкаекзе.

— Кейти коя? — слиса се Ула.

— Кей-Ти-Ем-Еф setup.exe — поясни Скюле. — Файлът присъства само в този апарат.

— Допълнителен файл — повтори бавно Сара. — Колко файлове всъщност съдържа такъв програматор?

— Няколко милиона — отвърна Скюле, без по лицето му да трепне и мускул. — Отне ми известно време, докато открия този. Понеже не знам как точно е криптиран, се затруднявам да определя конкретно каква функция изпълнява.

— И сте сигурен, че този файл липсва в останалите два програматора? — попита Сара.

— Да. Щом ви казвам, че съм сигурен, значи съм сигурен.

Той се взираше в клавиатурата на преносимия си компютър.

— Но… каква е задачата му? Как променя имплантируемите кардиовертер-дефибрилатори?

Сара пристъпи крачка напред, за да привлече вниманието му.

— Както отбелязах, няма как да разбера. Но по онова, което ми разказа Ула, съдя, че става дума за малък вирус, който променя поведението на дефибрилаторите. Вероятно съдържа алгоритми, позволяващи устройството да се настройва за време. Впрочем вие вече имате такава теория, доколкото разбрах. Щом смъртоносните дефибрилатори се тестват преди изписването на пациентите, значи до определен момент функционират според очакванията.

Сара преглътна и си пое дълбоко въздух:

— Ула, нали се разбрахме да не споменаваш подробности за случилото се. Съгласих се да се допитаме до господин Холст с изричната уговорка да не му…

— А как да знае какво точно да търси, а? Скюле, кажи й, че…

— Едно нещо е сто процента сигурно — прекъсна го невъзмутимо Холст, сякаш разправията им изобщо не го засяга. — Този файл е създаден от производителя, тоест от „Мъркюри Медикъл“.

— Невъзможно е — остро възрази Сара. — Продуктите на „Мъркюри“, както и на останалите компании, произвеждащи такава медицинска техника, са защитени с драконовски мерки за сигурност.

Скюле сви рамене и най-сетне вдигна очи от компютъра.

— Невъзможно, госпожо, е създателят на вируса да не е „Мъркюри“ — натърти по-високо той с поглед, прикован в устата й. — За криптирането на файла е използвана непробиваема техника. Преди да започна работа, Ула ми подхвърли нещо подобно и се оказа напълно прав. Според мен вирусът е дело на нелоялен служител или се е получил при рутинен тест, който обаче е довел до нежелани последствия. Най-вероятно вирусът е попаднал в този програматор впоследствие.

— Впоследствие? — изуми се Сара. — Какво имате предвид?

— Според мен сте го имали от известно време — отвърна Скюле, вторачил се право пред себе си.

Сара кимна.

— Такъв вирус може да се прехвърли на програматора през USB-порт — продължи Скюле. — Ула ми каза, че програмите в тези апарати непрекъснато се актуализират. Имам една съвсем сурова хипотеза: този програматор си е бил читав, но после някой го е заразил. Може да е станало например миналата седмица. Нали тогава хората в болницата са започнали да умират?

— Но…

— Вижте — прекъсна я Скюле и се оттласна със стола от масата. — Изгубих половин ден в опити да идентифицирам някакъв си шибан файл сред милиони други, защото фирмата производител е платила милиарди за криптирането им. От Ула разбрах, че няма как да ми платите. С други думи, правя ви приятелска услуга. Ако имахте представа колко вземам, щяхте да си дадете сметка колко голяма услуга ви правя. Нямам обаче намерение да си губя времето в излишни обяснения.

— Не се и налага — побърза да го увери Ула. — Нека само проверим дали разбрах всичко правилно.

Скюле Холст сви рамене, но не стана от стола.

— Един файл — Ула докосна левия си показалец с десния. — Един апарат, файлът съдържа вирус, вкаран в програматора вероятно съвсем наскоро. Вирусът заразява апарата и апаратът корумпира настройките на всеки ИКД, свързан с програматора.

Трите изпънати пръста на лявата му ръка показваха нагледно за какво говори.

— Три факта.

— Последното е само предположение — поправи го Скюле. — Но по разказа ти за дефектните ИКД съдя, че най-вероятно истината е точно такава. Съвсем елементарно, нали? — Неочаквано Скюле се разпали: — Да речем, имаш файла с вируса на такъв носител — той размаха сребриста флашка, — пъхаш я в USB-порта на програматора, натискаш няколко копчета и хоп! — По лицето му се разля широка усмивка и откри зъбите му — безупречни като цялата му външност. — Ето ти машина за убийства! Всъщност това е адски готино! С колегите от години обсъждаме дали е възможно да хакнеш нечий пейсмейкър, а се оказва, че има и по-лесен начин — предварително му вкарваш вирус!

— „Готино“ ми се струва доста неподходящо определение за случая — хладно отбеляза Сара. — Освен това тази ваша версия предполага, че човекът, заразил с вирус трите ИКД, е разполагал с достъп до програматорите. В болницата хора с такъв достъп са малцина.

Скюле огледа стаята с подигравателна физиономия.

— Драконовски мерки за сигурност, няма що. Седя тук от часове. Влязоха четирима души и само двама ме попитаха по каква работа съм дошъл. А името ви се оказа достатъчно да не ме разпитват повече — отбеляза ехидно той, поглеждайки я изкосо.

— Но ние ви отключихме трите врати, които разделят общодостъпните помещения от тази стая. Иначе не бихте могли да влезете тук.

Скюле обаче не изглеждаше убеден в думите й.

— Кой притежава код за достъп и магнитна карта за тези врати?

— Доста хора — натърти Ула, преди Сара да отговори. — Лекари, медицински сестри, чистачи. Не знам дали портиерите и останалият персонал са информирани какъв е последният код за тази врата, но… — той се почеса по ъгълчето на окото с показалец, чийто нокът бе изгризан до малък полумесец. — Случвало ми се е да заваря вратата отворена — довърши той.

— Виж ти! — въодушеви се Скюле и посочи отворения шкаф в единия ъгъл. — И колко ИКД има там? Двайсет и пет? Или дори повече? Всеки от тях струва около сто хиляди крони! Доста небрежно се отнасяте към техника, закупена с постъпления и от моите данъци!

— Имплантируемите кардиовертер-дефибрилатори са неизползваеми за хора, които не притежават нашата квалификация — реагира Сара; Ула непрекъснато долавяше остра агресивна нотка в гласа й. — А мерките за сигурност изобщо не са за подценяване, каквито искате да ги изкарате. При всички случаи…

Тя зарови пръсти в косата си и те потънаха в тъмните й къдрици. Сара отвори широко очи за миг, после отпусна ръце и въздъхна примирено:

— Стига толкова.

— Какво искаш да кажеш? — попита я Ула.

— Разбрахме достатъчно.

— В смисъл?

— Време е да направим онова, за което ми опяваш от няколко дни. Ще съставя подробен доклад за случилото се. Ти — също, но те моля да се съсредоточиш върху техническите детайли. Утре сутринта ще пуснем бомбата. Ще предадем докладите, програматора и трите ИКД на Коре и на директора на болницата.

— Благодаря ти, направо си Господ! — Ула потупа Скюле Холст по гърба. — Знаех си, че мога да разчитам на теб. Ще ми помогнеш ли с доклада?

— Не — хакерът започна да си прибира нещата в голям куфар с твърди стени. — Сам ще си свършиш черната работа. Преди да си тръгна обаче, искам само да…

Спря да мести апаратурата си и замръзна с харддиск в едната ръка и купчина кабели, висящи от другата.

— Хрумвало ли ви е, че е възможно някой да е искал да откриете всичко това?

Ула го изгледа объркан. Сара присви очи и поклати леко глава.

— Как така да е искал? — попита Ула.

Скюле Холст сложи последните си вещи най-отгоре в куфара и щракна ключалката.

— Всичко, казано дотук, ме навежда на мисълта, че този вирус съвсем неслучайно е заразил именно устройство в ГРУС.

— Става ми все по-трудно да ви следя мисълта — бавно отбеляза Сара.

— Заразата на дефибрилаторите е свързана с вас двамата — поясни Скюле. — Най-вече с вас, доктор Цукерман — кимна той, без да я поглежда. — Според Ула сте специалист на световно ниво. Изключителен професионалист.

Сара кимна едва доловимо. Ула се помъчи усмивката му да не стигне до ушите.

— Освен това се движите в компанията на инженер. В Норвегия лекарите с техническо образование не са много.

— Напротив, всъщност…

Скюле прекъсна Ула с нетърпелив жест.

— Рядко се среща комбинацията от двама компетентни специалисти като вас. Не бъди толкова скромен, Ула. Това ме навежда на мисълта, че някой ви е… избрал. Пуснал е вируса точно в тази болница, защото вие двамата имате най-големи шансове да разнищите случая. Засега този някой се оказва прав. На ваше място ченгетата още щяха да се почесват по главите.

— Но кой, по дяволите… — подхвана Ула. — Защо му е на някого да убива хора, за да…

— … за да компрометира „Мъркюри Медикъл“ — довърши Сара. — Да не твърдите, че някой иска да компрометира „Мъркюри“?

— Но нали вирусът без съмнение е създаден именно от „Мъркюри“? — отчаяно попита Ула, без да очаква отговор. — Кой ще иска да компрометира… самия себе си?

— Нямам представа — сви рамене Скюле Холст. — Но от това, което видях и чух днес, стигам до извода, че вирусът тук — той сложи ръка върху програматора със сребристия кръст — е попаднал при вас съвсем умишлено. Някой е искал да откриете възможно най-бързо какво става.

Скюле вдигна куфара и тръгна към вратата. Съвсем объркани, Сара и Ула го проследиха с поглед. Хакерът се обърна и додаде:

— Ако до утре сутринта не сте уведомили органите на реда, ще го направя аз. Все пак става дума за предумишлено убийство.

Докато говореше, изобщо не ги погледна. После излезе и остави вратата свободно да се хлопне зад гърба му.