Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (98)

98

През април следващата година комисията, отговорна за служителите в Главна дирекция „Криминална полиция“, най-сетне приключи случая на криминален комисар Еверт Бекстрьом. Причината това да отнеме толкова време, беше, че само седмица по-рано прокурорът прекрати преписката срещу Бекстрьом за сексуален тормоз. За наличие на престъпление не бяха открити данни.

Сложно разследване. От една страна, доказателствата не бяха убедителни, защото Бекстрьом най-упорито се придържаше към първоначалната си версия, а именно че Карин Огрен повече или по-малко сама се е натиснала да се качи в стаята му въпреки предложението му да се срещнат в бара, след като той си вземе душ и си облече чиста риза. В заключителния етап от разследването потърпевшата отказа да сътрудничи, защото й се виждаше безсмислено, и прокурорът нямаше избор.

Оставаше да се изяснят икономически машинации на обща стойност около двайсет хиляди крони: необосновани тегления от служебни сметки, странна сметка за пране, фактура за канцеларски пособия, според които и трийсет и една гъби за бяла дъска, всяка на стойност 96 крони, сметка за порнофилм, изгледан в стаята на негов колега, и още подобни неща. А най-интересното в цялата работа беше, че още в деня, когато счетоводният отдел поиска от Бекстрьом обяснение за нерегламентираните разходи, той веднага погаси всички суми. Предвид славата му, това май беше най-голямата мистерия в случая.

Освен това му бяха отправени обвинения за превишаване на правомощията му като служител в криминалната полиция. Профсъюзът работи здраво и накрая намери компромисно решение, с което началникът на Бекстрьом — ШГДКП Ларш Мартин Юхансон — да може да се примири.

Бекстрьом се върна в Областното управление в Стокхолм. На първо време го назначиха в сектора за издирване на крадено имущество. Или бюро „Намерени вещи“, както всички истински полицаи — включително самият Бекстрьом — наричаха този склад за безстопанствени велосипеди и заблудени полицейски души.

Все пак му позволиха да запази титлата „комисар“ Юхансон не беше чак толкова злопаметен. Колкото до Бекстрьом, той на драго сърце би се отказал от титлата си, стига да не дели работното си място със стария си оръженосец Вийнблад, който работеше на половин ден на същото място, след като преди петнайсет години се бе опитал да отрови бившата си съпруга, но, уви, бе успял да отрови само себе си. По тази причина го бяха преместили от техническата в архипелаг „Гулаг“ на Стокхолмската полиция.