Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (9)

9

— Да започваме — каза Бекстрьом, наведе се над голямата маса, подпря лакти върху нея и издаде напред брадичка, все едно оглавява цялата Национална полиция. — Мисля да започнем с преглед на най-важните факти: какво знаем за жертвата към настоящия момент.

Убитата се казваше Линда Валин. Беше загинала седмица преди двайсет и първия си рожден ден. През есента й предстоял трети семестър в Полицейската школа във Векшо. Висока 172 см, с тегло 52 кг, естествено руса, с къса коса и сини очи. „Хубаво момиче, ако си падаш по слаби атлетични девойки“, помисли си Бекстрьом, след като разгледа уголемено копие от снимката върху картата й от Полицейската школа. Усмихнатата Линда гледаше право към обектива с вид на млада жена, която мисли само за мига и е изпълнена с очаквания за хубаво бъдеще. През това лято работила в управлението. През по-голямата част от времето стояла на рецепцията, но въпреки това била доволна. Била не просто симпатична, а изключително услужлива, ефективна и ценена от посетители и колеги.

Хората от обкръжението й я описвали като умна, чаровна, общителна, старателна и спортна натура. Близките и познатите на загинали при трагични обстоятелства обикновено се стараят да не говорят лошо за тях. Този път обаче разследващите разполагаха с писмени доказателства в подкрепа на твърденията за Линда: високи оценки от гимназията и от Полицейската школа и по практически, и по теоретични дисциплини. Освен това Линда била най-бързата бегачка във випуска си и подгласничка на най-ефективната голмайсторка в женския отбор по футбол на школата. Линда Валян проявявала и будна гражданска съвест. Наскоро изготвила реферат на тема „Престъпност, расизъм и ксенофобия“. „Не ми прилича на типичната жена жертва на убийство, но напомня на онези, които водят вкъщи всякакви мъже. А това вероятно е напълно достатъчно една жена да пострада“, прецени Бекстрьом.

Като всички деца Линда имала двама родители, а те се развели като родителите на много нейни връстници. В нейния случай — преди десет години. Линда била единствено дете от брака им и родителите й си поделили попечителството над нея. През последните няколко години преди развода семейството живеело в САЩ, защото бащата започнал бизнес в Ню Йорк. След разрива между родителите майката се върнала в Швеция заедно с Линда.

Майката на Линда била на четирийсет и пет години и от петнайсет години работела като учителка в гимназиалния курс във Векшо. Бащата, с двайсет години по-възрастен от нея, бил успешен предприемач, но бизнесът му започнал да запада. Няколко години след завръщането на бившата му съпруга и дъщеря му, той също се върнал в Швеция и понастоящем живеел в голямо имение до езерото Ротнен, на няколко мили югоизточно от Векшо.

От първия си брак имал двама синове, на възраст два пъти по-големи от Линда. По информация на разследващите тя не поддържала почти никакъв контакт с по-възрастните си полубратя. Затова пък се разбирала отлично и с двамата си родители, макар те да не се били виждали след развода. „Обичайната семейна каша“, помисли си Бекстрьом и реши, че е крайно време да зададе един силно вълнуващ го въпрос.

— Значи, жертвата е живеела в апартамента на майка си, така ли? — попита той.

— Ту при майка си, ту при баща си. Но напоследък явно е оставала по-често в дома на майка си — уточни колежка от местната полиция, която работеше върху профила на жертвата.

— Какво е правила Линда непосредствено преди убийството? — попита Бекстрьом, като си придаде дружелюбен и заинтригуван вид.

„Ето така трябва да изглеждат всички полицайки — помисли си той. — Изрусени, с отворено горно чекмедже, усмихнати, приветливи, поддържани и около трийсетгодишни. Уви, най-вероятно тази сладуранка излиза с някой местен полицай, който сигурно в момента се намира в залата и си отваря очите на четири.“

— Попаднал си на точния човек — усмихна се колежката. — В нощта на убийството с Линда се засякохме в „Грейс“, нощния клуб в Градския хотел. Там имаше голямо парти. Линда обаче си тръгна по-рано. Аз останах, докато затвориха. Така де, човек трябва да се възползва, докато мъжът и децата са извън града — уточня тя без капка гузна съвест.

Съдейки по крадливите усмивки, които внезапно плъзнаха по лицата на присъстващите, никой не осъждаше постъпката й.

— И още как — съгласи се Бекстрьом със същия дружелюбен и заинтригуван вид.

„Този град май е прекалено малък, особено ако се каниш да забиеш колежка“, прецени Бекстрьом. Например Ана Сандберг, на 33 години, от управлението във Векшо. Защото в списъка с включените в разследващата група Бекстрьом не виждаше друго, по-подходящо име за апетитната блондинка.

— Заведението върви много добре — продължи Сандберг. — В четвъртък се събраха много посетители. А понеже вчера „Юлене Тидер“ имаха концерт на остров Йоланд, във Векшо от около седмица се стече много народ. Не бях единствената полицайка в клуба… така де… Но започнахме да съставяме списък с публиката през въпросната вечер. Ако трябва съвсем накратко да изложа направеното до момента.

Тя погледна въпросително Бекстрьом, а той й кимна одобрително — със същия дружелюбен и заинтригуван вид. „Действай, маце. После ще обсъдим подробностите насаме.“

В деня преди убийството Линда, както обикновено, била на работа в управлението. В пет следобед си тръгнала заедно с приятелка, също назначена като цивилна в полицията. Поразходили се из града, влезли в няколко магазина и в шест и половина седнали в пицария на улица „Сандерд“ в центъра и си поръчали по една салата с паста и по чаша минерална вода. По време на вечерята решили по-късно да отидат на клуб.

После се разделили и Линда тръгнала към дома си.

Пътьом провела три телефонни разговора по мобилния си телефон. Първият — точно след седем и половина — с майка й, която по това време се намирала във вилата си на няколко мили южно от Векшо. Чули се за кратко и Линда й споделила плановете си за вечерта.

После се обадила на своя приятелка и състудентка от Полицейската школа, за да я покани и тя да се присъедини към компанията в клуба. Момичето помолило за време да си помисли, но само след десет минути Линда отново й звъннала да я предупреди, че ще влиза в банята и едва ли ще чуе телефона си в близките двайсетина минути. Момичето обаче вече било решило да приеме поканата за клуба. В единайсет и петнайсет вечерта двете се срещнали пред Градския хотел до Големия площад и влезли заедно в заведението.

Разследващите още не бяха успели да уточнят в подробности какво точно е правила Линда в периода между осем без петнайсет и единайсет. Нямаше данни да е провела разговор по мобилния си телефон, но се установи, че е приела повикване от баща си малко преди девет по стационарния си телефон. Разговорът продължил около петнайсетина минути. По думите на баща й обсъждали обикновени неща: какво става на работа, какви са плановете й за вечерта. Пред познати в клуба Линда пък споменала, че в девет и половина си е пуснала музикална програма по „Ем Ти Ви“, а в девет превключила да изгледа новините по „ТВ 4“.

Около час по-късно съседката я видяла да излиза и да тръгва към центъра. Показанията й намираха подкрепа във факта, че в единайсет и четиринайсет Линда изтеглила петстотин крони от банкомат на Шведската частна банка на ъгъла между главната улица и Големия площад, само на петдесет метра от входа на нощния клуб.

— Според мен всичко звучи съвсем логично — обобщи колежката Сандберг. — Всички жени знаем, че е нужно време да се приготвиш, ако ще излизаш вечер. Докато си е била вкъщи, се е гримирала или просто се е отпуснала след работния ден. Посветила е времето на външния си вид, това е — заключи тя и изведнъж над лицето й се спусна сянка.

— А какво се е случило в заведението? — попита Бекстрьом. „Всички жени си приличат и ако продължаваме в същия дух, на госпожа психоложката ще й се отвори доста работа“, мина му през ума.

Поведението на Линда в заведението също не беше уточнено в подробности, и то по съвсем разбираеми причини. Вътре имало много хора, царяла истинска лудница — като в повечето нощни заведения — и полицаите още не били разпитали всички посетители от въпросната вечер. Тогава имало още по-голям наплив от обикновено заради присъствието на няколко местни звезди от риалити предавания, които се прехранвали с хонорари от дискотеки.

Същевременно липсваха данни да се е случило нещо драматично или интересно, което да хвърли светлина върху трагичните събития, разиграли се впоследствие. Линда купонясвала като всички останали, както се забавляват хората в заведение. Разговаряла с две компании, танцувала и изглеждала в добро настроение. Разпитаните дотук не били забелязали да се кара или да спори с някого, нито пък някой да я напада. Не била пияна. Изпила една бира, един малинов шот и две чаши бяло вино, с които я почерпила колежка от полицията.

Между два и половина и три след полунощ казала на състудентката си, че възнамерява да се прибира. Бодигардът на входа я видял да си тръгва — „няколко минути след три, ако питаш мен“. По думите му Линда била адекватна, без компания, в нормално настроение — нито весела, нито тъжна, — пресякла площада, минала покрай резиденцията на областния управител и тръгнала към улица „Пер Лагерквист“.

Оттам действията на Линда потъваха в пълна мъгла. В отсечката между клуба и жилищната сграда, възлизаща на около километър, нямаше свидетели, които да са я засекли. Или поне никой не се беше обадил в полицията. Разпечатката на мобилния телефон не показваше никакви разговори, нито входящи, или изходящи. Освен това нямаше данни за извънредни събития по улиците, по които най-вероятно е минала.

— Добре. — Бекстрьом прикова поглед в разследващата група. — Сигурно и сами си давате сметка колко адски важен е този отрязък от време. Искам да знам с подробности какво се е случило в заведението. Ще разпитате всеки, който е стъпил там: гости, персонал и най-вече звездите от риалити предаванията. На тях обърнете особено внимание. Същото важи и за участъка, който е извървяла до дома си. Не сте ли открили никакви свидетели? — Бекстрьом погледна въпросително Сандберг, която поклати глава почти виновно. — Камери за видеонаблюдение — натърти Бекстрьом. — Ти спомена за някакъв банкомат. Там трябва да има камера, нали? — „Пълни аматьори!“, проклинаше той наум.

— Иззехме видеозаписа от банкомата — докладва Сандберг. — Но още не сме намерили време да го прегледаме. Затрупани сме с работа.

— Какви други камери има по пътя и към къщи? — Бекстрьом подпря лакти върху масата с мрачен вид.

— В момента проверяваме. Не съм забравила за записите, просто не ни остава време.

— В такъв случаи ще трябва да се заемем с тях, преди да пристъпим към всичко останало — отвърна Бекстрьом. — Иначе рискуваме кварталният продавач да се сети, че забравил да вземе разрешително за камерата на магазина си, и да я скрие и изтрие записите от нощта срещу петък.

— Разбирам какво имаш предвид — увери го Сандберг.

— Отлично. Струва ми се, че е крайно време да проверим и хората, които живеят по маршрута между клуба и жилището на жертвата. Възложи разпитате на колегите, които вече са започнали акция „от врата на врата“ в квартала на Линда.

Този път Сандберг се задоволи само с кимване и отбеляза нещо в бележника пред себе си.

„По дяволите!“, ядосваше се Бекстрьом. Оперативката се точеше вече три часа, коремът му започна да къркори, а още не бе успял да огледа местопрестъплението. Вместо да им натяква какво не са свършили, май най-добре да вземе нещата в свои ръце, да ускори процеса и да се погрижи екипът му да върши съвестно работата, за която му плащат.

Бекстрьом се обърна към отговорния криминален експерт на име Еноксон, накратко Енок, който беше комисар и началник на Отдела по криминалистика.

— Поправи ме, ако греша, Еноксон. Престъплението е извършено в апартамента, където жертвата е съжителствала с майка си, между три и пет часа сутринта в петък. По твое мнение и мнение на колегите ти Линда е била удушена и изнасилена и най-вероятно става душ за един извършител.

— Всичко е точно така, както го каза — отвърна Еноксон, който също изглеждаше зажаднял за храна и сън. — Ще добавя само, че убиецът се е измъкнал през прозореца на спалнята. От външния перваз иззехме следи от кръв и телесна тъкан.

— Защо просто не е излязъл през външната врата? — недоумяваше Бекстрьом.

— Ако се вярва на показанията на съседката, вратата е била заключена отвътре. Ключалката е от специален вид и ако затвориш вратата отвън без ключ, тя няма да се заключи от само себе си. С моите колеги предполагаме, че убиецът се е стреснал, когато пощальонът е мушнал вестниците в кутията. Вероятно е помислил, че някой влиза в апартамента, и понеже спалнята се намира най-далече от външната врата, той е скочил през прозореца.

— Кога е минал пощальонът? — осведоми се Бекстрьом. „Каква досада е този тип!“

— Точно след пет сутринта. В това сведение няма съмнение — кимна Еноксон, за да потвърди думите си.

— Знаем ли нещо друго?

— Пощальонът често се оплаквал, че кодовата брава на входната врата блокира и той не може да влезе. Затова обитателите на сградата я изключили. От фирмата за поддръжка обещали да я поправят до четвъртък, но явно не са успели — Еноксон въздъхна и сви рамене.

— А вратата на апартамента?

— По нея не открихме следи от взлом — отвърна експертът. — В антрето също липсват разрушения или повреди. Жертвата или го е пуснала доброволно, или е забравила да заключи и той просто се е промъкнал безпрепятствено вътре.

— А може и да е опрял нож до гърлото й в тъмния двор и да я е принудил да отключи или да е отключил самият той? — попита Бекстрьом.

— И този вариант не е изключен — съгласи се Еноксон. — Определено звучи напълно възможно. Ще трябва да поработим няколко дни в апартамента, докато картинката ни се изясни напълно. Резултатите от назначените експертизи ще се забавят, както винаги, но съдебният лекар обеща да ни изпрати предварителен доклад от аутопсията най-късно утре.

— Значи, има и добри новини — заключи Бекстрьом с неочаквана ведрост. „Много е важно човек да редува мъмрене с похвала. Биеш с камшика и от време на време подхвърляш по някой морков.“

— Разполагаме с проби от кръвта и спермата на вероятния извършител, както и с пръстовите му отпечатъци. Положението далеч не е толкова отчайващо — увери го Еноксон.

— Ноти предпочиташ да не избързваш с подробностите? — попита Бекстрьом с усмивка.

— Така решихме заедно с колегите от техническия екип — кимна утвърдително Еноксон, сякаш му казваше, че за всичко си има време, а неговото още не е дошло. — Но предлагам мимоходом да споделя с теб някои наши догадки.

— Слушам те. — „Но нямам намерение да ти посвещавам целия си ден“, добави наум Бекстрьом, защото празният му стомах започна да се бушува още по-ожесточено.

— Първо, мисля, че жертвата или е пуснала убиеца доброволно в дома си, или го е срещнала по пътя и се е прибрала вкъщи заедно с него. Възможно е двамата да са се разбрали кога да я посети. По всичко изглежда, че в началото идването му не е предизвикало никакъв отпор.

— Така мислиш, значи — кимна уклончиво Бекстрьом. „Неслучайно прецених жертвата като жена, която би пуснала всекиго в дома си.“

— Второ, при цялото ми уважение към думите на колежката Ана, лично аз не смятам, че Линда се е задържала дълго в апартамента. Прочетох протокола за разпита на майка й и си изясних, че всъщност тя е източникът на това мнение.

— И защо ти не го подкрепяш?

— Тялото й е открито в леглото на майка й. Почти сигурни сме, че е била убита там, в единственото легло в апартамента. Възможно е, разбира се, тя да е сияла на дивана в дневната, защото той е достатъчно голям, но, ако мога да се изразя така, данни Линда да е сляла непрекъснато на дивана липсват.

— Не забравяй, че майка й е учителка — възрази полицейски инспектор Сандберг, която явно се чувстваше засегната от забележката му. — От един месец е във ваканция и най-вероятно е прекарала това време във вилата си, имайки предвид чудесното време.

„Как не им омръзва непрекъснато да се дърлят?“, чудеше се наум Бекстрьом.

— Имаш известно право, Ана — съгласи се Еноксон. — Но по обстановката в апартамента съдя, че Линда не е имала намерение да се застоява там дълго време. Единствените й вещи там се изчерпват с пътнически несесер в банята с обичайните тоалетни принадлежности и платнен спортен сак върху най-горния рафт в гардероб, намиращ се в работния кабинет на майка й. Вътре има комплект чисто бельо и една блуза. Това ме навежда на предположението, че Линда е отсядала в жилището, когато майка й е отсъствала от града или когато е искала да излезе на дискотека например. Както в злополучния четвъртък.

— Ще продължаваме да дълбаем — заключи Бекстрьом и се усмихна приятелски на Ана. — Не знам за вас, но аз трябва да хапна нещо.