Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (87)

87

И близките сътрудници на Левин притежаваха неговото трудолюбие, извънредно усърдие и изобретателност. Затова само пет дни след ареста вече бяха готови с първата справка за живота на Бенгт Монсон.

Трийсет и пет годишен. Роден в болницата в Малмьо в едно слънчево неделно утро през май, когато лятото за пръв път през годината навестило Сконе. Първородно дете на самотна трийсетгодишна майка и неизвестен баща. Вероятно именно неговите гени обясняваха особения ДНК профил на Монсон, който причини немалко главоболия на разследващите, докато още не бяха установили личността на извършителя, а и досега витаеше в съзнанието на Левин.

Иначе майката на Монсон изглеждала съвсем нормална жена, от семейство на земеделски стопани близо до Енгелхолм. Роднините, с които разследващите разговаряха, я описаха като красива, жизнерадостна, порядъчна и предприемчива. На двайсет години се преместила в Малмьо и само след десет години вече имала успешен частен бизнес: собствен фризьорски и козметичен салон в центъра на града, с отлично разположение и увеличаващ се персонал. Според сестра й тя се запознала с неизвестния баща на сина си на почивка на Канарските острови, но лелята на Бенгт Монсон не разполагаше с повече подробности.

Освен това показа снимки на полицаите от Малмьо, които отидоха да я разпитат. Снимки на Бенгт като очарователно малко момченце, та чак до студентската шапка деветнайсет години по-късно, когато той изглеждаше като красив млад мъж. Горе-долу като някогашните филмови звезди, но без мустак. Лелята подчерта, че обвиненията срещу племенника й са абсурдни, и единствената й утеха била, че полицията скоро ще осъзнае каква огромна грешка е допуснала.

Когато Бенгт бил на пет години, майка му се запознала с мъж, петнайсет години по-възрастен от нея. Преуспяващ бизнесмен, при това ерген. След година двамата вече били съпруг и съпруга, Бенгт се сдобил с полубратче, а новият му татко го осиновил. Семейството се преместило в скъпа и красива къща в квартал Белвю в покрайнините на Малмьо. Майката на Бенгт продала салона си на изгодна цена и станала домакиня, като по няколко часа дневно работела надомно като представител на немска фирма за продукти за коса и козметика.

Всички ги описвали като почтени и приятни хора от уважаваната средна класа. Никакви забележки от съседи, училище, социални служби или полиция. Нито срещу Бенгт, нито срещу друг член от семейството. В основното училище той имал добри оценки, а в гимназията — малко над средните. Изглеждал добре, без да тренира усилено, съучениците му го харесвали, но нямал близки приятели. Всички момичета в класа му се обяснили в любов още в първи клас.

Отървал се от военна повинност, без дори да представя медицински удостоверения. След като завършил гимназия, си взел едногодишна почивка. През това време купонясвал с връстниците си и поработвал за малко пари като портиер в офиса на пастрока си. После заминал да следва в Лунд. Четири години по-късно завършил успешно висшето си образование по по-лека специалност със смесени дисциплини: филмо- и театрознание, философия, литературознание. Работел активно в сферата на студентския театър, студентските обединения, участвал в организирането на различни мероприятия и изобщо дейности, свързани с по-лежерната страна на студентския живот в Лунд. Всички студентки в близкото му обкръжение се влюбвали в него от пръв поглед. През есента, когато завършил, майка му починала от рак. За разлика от повечето онкоболни, си отишла едва месец, след като й поставили тежката диагноза. В деня преди Бъдни вечер същата година пастрокът му починал скоропостижно от масивен инфаркт, който го покосил между дванайсетата и тринайсетата дупка на все още незаснежената зелена писта на голф игрището в Юнгхюсен.

Бенгт и неговият полубрат продали къщата и другото имущество. Погребали родителите си, платили дълговете им и си поделили остатъка, който впрочем се оказал много по-малък, отколкото били очаквали. Вероятно това допълнително допринесло за отчуждението между двамата братя след смъртта на родителите им. След като завършил икономика, полубратът на Бенгт Монсон заминал за Германия. От пет години работел като финансов контрольор в дъщерна фирма на шведски дървообработвателен концерн. Бил женен за германка и живеели в покрайнините на Щутгарт. Полубратът на Бенгт Монсон отказа да говори с полицията за него. Всички от семейството на Монсон или си бяха отишли от този свят, или го бяха изоставили.

На двайсет и пет години Бенгт Монсон заел поста администратор и проектен асистент в сектор „Култура“ в Малмьо. През лятото се запознал с дъщерята на пенсионирания пилот, която замествала наземна служителка в местното летище. Монсон кандидатствал за проектен мениджър и щом го повишили, веднага се преместил да живее заедно с дъщерята на пилота в апартамент, уреден от бъдещия тъст. Година по-късно им се родила дъщеря. След още една година се разделили. Монсон си купил апартамент на улица „Фрьовеген“, където живееше и до днес — необвързан, с право да вижда редовно седемгодишната си дъщеря, от която през последните години почти не се интересувал. Брутен месечен доход — 25 000 крони. Имал шофьорска книжка, но нямал кола. Никакви данни за неплатени сметки или данъци. Името му не фигурираше нито в социалните, нито в полицейските регистри. На негово име нямаше дори глоби за паркиране. И всички жени в обкръжението му го обожаваха.

На трийсет и пет години и три месеца бе изнасилил и удушил Линда Валин в апартамента на майка й в центъра на Векшо. С това свое деяние бе дал повод на полицията да подготви справка за живота му до момента на ареста — справка, която в полицейските среди и най-вече сред връстниците на Ян Левин се наричаше „кратка биография на извършителя“.

Ана Сандберг отиде да говори с дъщерята на пилота. Тя потвърди, че Бенгт Монсон имал ненаситен сексуален апетит. Но само в началото на връзката им. Тогава правел секс с нея през всяка съзнателна минута. Обаче след като заживели заедно и тя забременяла, той почти не я докосвал. Непрекъснато кръшкал и щом го разбрала, тя го напуснала.

В отговор на директния въпрос дали е проявявал агресия срещу нея, тя отговори отрицателно. Като се изключела честотата на актовете, правели съвсем нормален секс. Тя го описа като „най-симпатичния мъж и най-чаровния мърльо, когото съм срещала през целия си живот“. Не можела да проумее, че преди месец той е извършил нещо подобно. Всъщност я тревожеха по-скоро други неща, свързани със седемгодишната им дъщеря. Наложило се да отложат тръгването й на училище и предния ден със съпруга й решили да напуснат Векшо.

Жълтата преса й предложила пари и слава, ако се съгласи да разкаже пред репортерите й за живота си с убиеца и какво е да си майка на единственото му дете, момиче на седем години. Бруталният убиец на млада жена има малка дъщеря. Но онова, което в крайна сметка накарало дъщерята на пилота да се махне от Векшо, били не жадните за сензации репортери, а редакторката на семейната страница в „Дагенс Нюхетер“. Тя поискала да направи голям, сериозен и проникновен репортаж за случая: как майката, новият й мъж и дъщеря й станали жертви на хищното преследване на медиите; за отложения първи учебен ден на детето, как й е повлияло емоционално да узнае, че „истинският й баща“ е убиец; за плановете им да се преместят другаде, вероятно дори да си сменят имената и да поискат нова самоличност. В този момент тя и съпругът й решили да се махнат от Векшо и веднага отказали интервюто.

В петък Ана Сандберг и нейна колежка от управлението във Векшо отидоха да разпитат майката на Линда във вилата й до езерото Оснен.

Разпитът се оказа почти безсмислен. Лота Ериксон се намираше в състояние на шок. Шокът, преживян след новината за убийството на дъщеря й преди месец, бе преминал в така нареченото състояние на посттравматично стресово разстройство. А в добавка върху нея се стовари и шокът от арестуването на убиеца. Тогава тя разбра каква е била нейната роля. В момента беше в болничен, на силни успокоителни, срещаше се почти всеки ден с психиатър и се намираше под почти непрекъснатия надзор на една от най-добрите си приятелки.

Тя нямаше никакво намерение да стъпва повече в апартамента във Векшо. Дори не бе мислила какво ще прави с него. В момента той беше, кажи-речи, непродаваем, защото който четеше вестници, слушаше радио или гледаше телевизия, го знаеше като „апартамента на убийството“. Съседите от квартала се бяха разделили на два лагера. Едните надничаха през прозорците, минавайки покрай жилището, а другите обикаляха така, че да не минават изобщо оттам. Лота Ериксон дори получила анонимно писмо от съсед, който се опасявал, че цената на неговия апартамент ще се срине, и обвинявал за това нея. А Лота Ериксон имаше далеч по-тежки грижи.

От последния й разговор с Бенгт Монсон били изминали повече от три години. След края на аферата им тя просто не желаела да общува повече с него, а и той изобщо не направил опит да се свърже с нея. Лота скъсала с него, щом разбрала, че нямат почти нищо общо и той не се интересува от нея. Иначе историята, разказана от нея, съвпадаше с неговата история: как са се запознали, колко време са се виждали, къде са се срещали. Ана Сандберг не я попита изобщо за подробности от сексуалните им отношения. В тази ситуация за такива въпроси не можеше и да се помисли.

Линда сама казала на майка си, че се е виждала с Бенгт Монсон. Случило се около година по-късно. Тогава Линда се пренесла в дома на „обожествявания си баща“ и двете с майка й се намирали в доста обтегнати отношения. Линда изпуснала репликата по време на поредния им скандал. Не казала, че е спала с Монсон, а само че са се виждали. Майка й обаче се досетила за другото. На следващия ден Линда й се обадила да й поиска извинение: казала го, понеже била ядосана, не го мислела на сериозно. Лота се опитала да забрави за случката. Днес обаче съжаляваше горчиво, че не е отишла да го убие в дома му.

— Вината за случилото се е моя — тя прикова празен поглед пред себе си и кимна, за да потвърди думите си.

Ана Сандберг се надвеси над масата, хвана ръцете на Лота Ериксон и ги стисна, за да привлече вниманието й.

— Чуй ме, Лота. Ще ме изслушаш ли?

— Да.

— Добре. — Ана Сандберг задържа погледа й. — Това, което каза, е глупаво. Все едно да твърдиш, че Линда е виновна, задето Монсон я е убил. Чуваш ли какво ти говоря?

— Да, чувам те. Чувам те — повтори Лота Ериксон, когато Сандберг я стисна по-силно.

— Бенгт Монсон уби Линда. Виновен за смъртта й е единствено той. Само той и никой друг. Ти и Линда сте негови жертви.

— Слушам те.

— Добре. Опитай се и да ме разбереш. Защото това е истината за случилото се.

После Ана Сандберг и колежката й се върнаха в управлението. Нито едната не се чувстваше добре, но в сравнение със състоянието на Лота Ериксон, двете направо цъфтяха.

— Мога да убия този изрод — процеди Ана Сандберг, докато влизаха в гаража.

— Само кажи, ако ти е нужна помощ.

Кнютсон и Торѐн продължиха безрезултатното издирване на дневника и на подобни източници за личността на жертвата. Отново разпитаха приятелките й и все пак успяха да се сдобият с някаква основа за размисъл. Накрая посетиха и баща й в голямото му имение и постигнаха същия успех като колегите си, които по-рано го бяха разпитвали за същото.

Хенинг Валин заяви, че не знае нищо за никакъв дневник, но е размишлявал по въпроса — и как иначе, щом полицията непрекъснато дудне за този дневник — и може да им предложи единствено собствените си размисли.

— Ако обичате — помоли Кнютсон.

В света на Хенинг Валин дневникът бил най-съкровеното в живота на човека. Особено когато става дума за млад човек, а още повече — когато се касае за младо момиче на възрастта на дъщеря му. Ако изобщо си е водила дневник, в него сигурно е водила непрекъснато диалог, какъвто всеки разсъждаващ и емоционален човек води със себе си за живота си, чувствата си, съвестта си. На дневника си е доверявала най-интимните си тайни с намерението те да останат само нейни.

— Разбирате ли какво ви казвам? — попита Валин и изгледа последователно Кнютсон и Торѐн.

— Аз — да — потвърди Кнютсон.

— И аз — потвърди Торѐн.

— Чудесно. А сега моля да ме извините, господа.

 

 

— Питам се дали го е изхвърлил, или просто го е скрил — каза Торѐн, докато пътуваха към управлението.

— При всички случаи го е прочел — отвърна Кнютсон.

— За да провери дали вътре не пише нещо, което да уличи убиеца.

— И след като не е открил нищо, най-вероятно го е изхвърлил. Или по-скоро го е изгорил.

— Да, може да го е изгорил. Не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Аз обаче предполагам, че е скрил дневника.

— Защо?

— Защото не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Но, разбира се…

— … никога не можем да бъдем сигурни — съгласи се Кнютсон.