Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (83)

83

— Третата ви среща — подхвана Холт — любопитна, дружелюбна и заинтригувана като преди час, когато започна да разпитва заподозрения. — Разкажете ми. Как мина?

Според Монсон, Линда му се обадила на номера, който й дал, и той, честно казано, останал страшно изненадан. Случило се в деня, след като навършила пълнолетие. Предния ден баща й организирал голямо парти в нейна чест и поканил всичките й приятели в имението си. Днес Линда възнамерявала да продължи празника, но насаме с Бенгт Монсон.

— Какво си помислихте тогава? — попита Холт.

— Откровено казано, направо се смаях. И през ум не ми бе минавало да я търся, а ето че тя най-неочаквано ми се обади.

— Какво ви каза?

— Тук идва най-странната част. Покани ме на вечеря, за да отпразнуваме факта, че вече е зряла, пълнолетна жена.

— Вие как го приехте?

— Предложих да си поделим сметката.

— А Линда какво каза?

— Да не се притеснявам за сметката, защото ще излизам с нея, а не с майка й. Каза го директно, без да увърта.

— И вие сте се смаяли — предположи Холт.

— По-недвусмислено послание от това — здраве му кажи — потвърди Монсон. — Макар да знаех, че баща й е състоятелен. Майка й… тоест, Лота… ми беше разказвала. Така че за мен това не беше новина. Пък и нали вече бях ходил в имението. И без да съм запознат, щях да си направя изводите.

И така, двамата се срещнали. Вечеряли в ресторант в центъра на Векшо, побъбрили си.

— Кой плати сметката? — поинтересува се Холт с обичайната си любопитна физиономия, макар да й костваше все повече напрежение да поддържа тази фасада.

— Тя — отвърна Монсон със същия изумен вид. — Предложих й да си я поделим, но тя беше решила да плати всичко. Искаше да ми покаже, че вече е пораснала, самостоятелна жена и има възможност да покани мъж като мен на вечеря, когато пожелае. Освен това изказа предположението, че разполага с много повече пари от мен. Понеже беше права, се съгласих. Говорим за момиче, току-що навършило осемнайсет.

— После сте отишли във вашия апартамент и сте прекарали нощта заедно — отбеляза Холт, която нямаше никакво намерение да пропуска удалия се удобен случай.

— Да. Прибрахме се в моя апартамент и се любихме.

— Разкажете ми за първата ви нощ заедно.

Както се бил изразил, двамата се любили. Не правили обикновен секс. А любов. После Монсон й поднесъл вино, двамата говорили и заспали прегърнати, а на следващата сутрин закусили заедно. Всичко минало точно така и дори само мисълта, че в момента седи тук, на такова място, и е принуден да разказва за интимните им преживявания по такъв начин, го сломявала психически. Монсон се чувствал в абсурдно положение: нито е възнамерявал да стори, нито е сторил нещо лошо на Линда.

— Ето какво — Ана Холт погледна часовника. — Предлагам да прекратим разговора ни за днес и да продължим утре.

 

 

— Значи, той признава, че е правил секс с нея? — попита прокурорката, докато двете с Ана Холт обядваха заедно.

— Не е толкова глупав — отбеляза Холт.

— А другото? Бялото петно от четвърти юли, петък? Той не се ли опита да си спомни?

— Накрая направи неуспешен опит, но, за щастие, го спрях навреме.

— Искала си да изчакаш?

— Да, докато го въведа в апартамента, където се е случило. Първо трябва да разбера всички подробности по плановете му за денонощието, в което е удушил Линда.

— Да, и искам и ти да присъстваш.

— Имаш ли представа как ще приключи всичко? — попита прокурорката.

— Разбира се. Знам точно как ще приключи.

— И друго ли имаш да ми казваш?

— Ще ти го напиша върху листче, ако обещаеш да не го четеш, преди да съм приключила с него.

— По-добре недей. Не бих могла да се сдържа. От онези хора съм, дето надничат в книжата на колегите си, когато те излязат за малко.

— И аз го правя — призна Ана Холт. — Вероятно като всички полицаи. Радвам се, че най-сетне се натъкнах на прокурор, с когото в това отношение да си приличаме.