Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (82)

82

— Разкажете ми за втората си среща с Линда — подхвана Холт на следващия ден, наведе се напред, подпряла лакти на масата, и го загледа със заинтригувана усмивка и любопитни очи.

— Запознахме се на онова празненство за Мидсомар в дома на баща й, а тогава аз бях… — започна Монсон с изненадан вид.

— Знам. Това го чух вчера — прекъсна го Холт с нетърпелив жест. — Сега кажете за втората ви среща.

Според Монсон втората им среща станала съвсем случайно — един месец по-късно. Засекли се из града. В град като Векшо това е нормално. Заговорили се, седнали да изпият по чаша кафе и преди да се сбогуват, той й дал телефонния си номер.

— За какво разговаряхте? — поинтересува се Холт.

За най-различни неща, за които хората си говорят, когато са се виждали само веднъж. Линда му се сторила весело и приятно момиче, забавна, с особено чувство за хумор. Използвала много нарочно смекчени твърдения и лафове и много впечатлила Монсон, защото, според неговия опит, малко жени умеели да проявяват чувство за хумор. Но понеже се познавали покрай майката на Линда, първият им разговор насаме бил силно повлиян от нейната личност.

— Говорили сте си за нея — установи изненадано Холт, доволна, че Монсон започна така, както бе очаквала.

По думите му Линда повдигнала въпроса. Неочаквано просто му задала въпрос. Той дори се сети как точно се изразила:

— Кажи сега за мамчето. Още ли изгаряте от страст?

Монсон предпочел да й отговори със същата честност и прямота. Обяснил на Линда, че с майка й никога не са горели от страст. Той, разбира се, много я харесвал, защото била красива и умна жена, но категорично отрекъл да ги свързват бурни чувства. Нито от нейна, нито от негова страна. Пък и двамата никак не си приличали. Майката на Линда била значително по-възрастна от него и живеела много по-различен, по-еснафски живот от него. А разликите помежду им далеч не се изчерпвали само с това. И понеже двамата осъзнавали този факт, започнали да се срещат все по-рядко като по негласно споразумение и в последно време — след Мидсомар — се чували само по телефона. Монсон се обадил на майка й да й пожелае приятно пътуване преди екскурзия в чужбина, а тя се държала много резервирано. Ако помежду им изобщо е имало някаква история, то тя вече била приключила, уверил я Монсон. Последният му разговор с майка й не оставил у него никакво съмнение.

— И как реагира Линда на тази новина? — попита Ана Холт с все същото любопитство.

С присъщото си прямо остроумие. Вероятно затова той бил запомнил репликата й почти дословно.

— Каза нещо от сорта: Lucky you^[1]. Мамчето е голяма bitch^[2]. Каза го на английски, нали е живяла известно време в САЩ като малка — поясни той.

През същия този ден два от въпросите на Левин намериха своите отговори, и то така, както прошарен полицай като Левин можеше само да мечтае. Първо двайсет и седем годишна санитарка от Калмар се свърза с управлението във Векшо, за да съобщи, че има сведения за главния заподозрян в убийството на Линда Валин. Едва тази сутрин, докато преглеждала „Дагенс Нюхетер“ на работното си място, видяла снимката му. След като прехвърляха жената от кабинет на кабинета по телефона, накрая Торѐн пое разговора. После двамата с Кнютсон незабавно се качиха в колата и потеглиха за Калмар да разпитат свидетелката.

В петък сутринта на четвърти юли Бенгт Монсон се обадил на санитарката по мобилния й телефон. Намирал се в Калмар и я попитал иска ли да се видят — ей така, съвсем спонтанно. Вечерта щял да бъде на концерта на „Юлене Тидер“ в Боргхолм. Макар това да й струвало известни неприятности — наложило се например да отмени друга уговорка, — жената го приела в дома си и само след десет минути вече били в леглото. Цял следобед правили секс — точно както по време на предишните им три срещи.

С Монсон се запознала в средата на май. Тогава заедно с нейни колеги отишла на театър във Векшо и Монсон влязъл в ролята на техен чичероне^[3]. След представлението санитарката веднага се измъкнала от компанията на колегите си и се качила в такси заедно с Монсон. Още щом прекрачили прага на апартамента му, двамата се впуснали в интимни ласки, а за да спечелят време, започнали любовната игра още в таксито.

При четвъртата им среща обаче нещата не се развили добре. Следобед, в една пауза между сексуалните им занимания, Монсон помолил партньорката си да използва пералнята й. Предния ден замърсил с петна от ръжда скъпия си светлосин пуловер, докато помагал на свой съсед да поправи колата си. Партньорката му забелязала и рана на корема му, но той само махнал пренебрежително с ръка: нищо и никаква драскотина.

Тя му обяснила, че такава материя се пере само на ръка, и то в студена вода — особено ако в преждата е попила кръв. В такива случаи пералнята е противопоказна, както знаят всички жени и малцина мъже. Тя изпрала собственоръчно пуловера и го провесила на простора. После двамата с притежателя на пуловера подновили заниманията си. Вечерта отишли на концерта. Пуловера оставили да съхне, защото Монсон бил донесъл цял сак с чисти дрехи и облякъл друго. Пък и цяла вечер термометърът показвал двайсет градуса.

След концерта санитарката случайно срещнала свои стари познати от Вестервик и се заприказвала с тях. Междувременно Монсон просто изчезнал. Наистина наоколо гъмжало от народ, но той сякаш потънал вдън земя. Тя го търсила из тълпата около половин час и срещнала своя приятелка и колежка, която по стечение на обстоятелствата присъствала на театралната постановка във Векшо, където бил и Монсон. Въпросната приятелка обяснила, че преди петнайсет минути видяла как Монсон се омита заедно с млада жена — не онази, която го търси.

— Вие, разбира се, не сте били очарована — предположи криминален инспектор Торѐн с присъщото си съчувствие.

Жената подчерта, че „разочарование“ била твърде мека дума да опише тогавашното й състояние. Гневът й не бил породен от самата изневяра. Тя нямала никакви намерения да се омъжва за него. Просто докато чакала Точния човек, Монсон й вършел работа за целите й, които не се отличавали от неговите. По този въпрос двамата нямали повод да се оплакват. Онова обаче, което я разгневило — „или, по-точно, ме накара да изляза от кожата си“, била наглостта му да я накара да изпере пуловера му.

Затова, още щом се прибрала, тя натъпкала пуловера в сака на Монсон и го изхвърлила в кофата за смет. През следващите няколко дни се надявала той да се обади, за да може поне да му натрие носа с изхвърления пуловер, но той не звъннал. Тя пък, от своя страна, нямала никакви намерения да го търси повече.

— И изхвърлихте всичко в кофата? — попита Торѐн.

Да: сака, пуловера, чифт мръсни боксерки, а вероятно и друго, но не си спомняла. Всичко това се озовало на боклука и понеже камионът минавал веднъж седмично, вече нямало надежда да открият каквото и да било в кофата.

— Разговорът ни е достатъчен — увери я Кнютсон, който старателно избягваше думата „свидетелски показания“.

— Докато сте били с него онзи път, сте забелязали някаква рана на корема му — напомни Торѐн. — Спомняте ли си по-подробно как изглеждаше тази рана?

Нищо особено — обикновено драскотина на десетина сантиметра над пъпа.

С каква дълбочина? Възпалена? Инфектирана? С каква дължина? Колко стара?

Не особено дълбока, на вид почистена; десет-петнайсет сантиметра, получена преди около денонощие — точно както й обяснил. Раната изглеждала като след одраскване в остър ръб и ако Торѐн си вдигне ризата, тя ще му покаже точно къде е била разположена. Свидетелката подчерта, че работи с пациенти и е свикнала да вижда голи тела.

— Благодаря за предложението — усмихна се Торѐн. — Но какво ще кажете да ви начертая скица върху лист хартия, а вие да ме насочвате?

— Точно така — потвърди свидетелката пет минути по-късно и кимна към рисунката на Торѐн. — Замисляли ли сте се за кариера на художник?

— Всъщност не — усмихна се Торѐн. — Просто от малък обичам да рисувам. Значи, раната изглеждаше така: хоризонтална, цепковидна, дълга около десет сантиметра и на също толкова от пъпа, обградена от драскотини, изкачващи се към гърдите.

Свидетелката потвърди описанието му. Помнела раната толкова добре, защото — да си остане между нас, помоли тя — целунала мястото няколко пъти. Малко кислородна вода и целувки, предложила тя на Монсон. Той отказал промивката, но приел целувките.

— Страшно готина мацка — въздъхна Торѐн, когато вече пътуваха обратно към Векшо.

— Жалко, че пропусна възможност да й покажеш плочките си — заядливо отбеляза Кнютсон.

— Опасявах се да не се смутиш — отвърна Торѐн и въздъхна със задоволство.

— Монсон явно здраво е вършал — отбеляза Кнютсон, макар че възнамеряваше да смени темата.

— Късметлия е, че не е живял по времето на Сорн^[4] — каза Торѐн, който освен полицай беше и голям поклонник на изкуството.

— Въпреки малшанса с кофата за смет, смятам, че трябва да сме доволни — заяви Левин няколко часа по-късно, след като научи за показанията на новата свидетелка. — Но не разбрах онова, което каза за Сорн — обърна се той към Торѐн.

Торѐн обясни, че Монсон явно е голям женкар и е преспал с почти всички жени в Смоланд. Легендата разказва, че Андерш Сорн, от своя страна, успял да направи петдесет и пет извънбрачни, но признати от него деца, докато не стоял в ателието.

— Петдесет и пет само в района на Орша и Гагнеф уточни Торѐн. — Монсон има късмет, че днес жените пият противозачатъчни. По всичко изглежда, че има само едно дете.