Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (6)

6

Половин час преди вечеря всички се събраха в стаята на Бекстрьом, за да съгласуват действията си. И това беше съвсем естествено, защото ако подчинените се съберат другаде, а не при шефа, тогава става не съвещание, а бунт. Бекстрьом знаеше това много добре, защото имаше опит и като капитан, и като член на екипа в следствената работа. Засега всичко изглеждаше спокойно. Всички негови сътрудници се явиха в уговорения час — бодри, весели и изпълнени с трепет, сякаш им предстоеше конференция във Финландия, а не разследване на убийство. Първи в стаята на Бекстрьом дойде криминален инспектор Ян Рогершон — стар негов приятел, с когото Бекстрьом се познаваше от службата си в стария отдел в Стокхолм. Рогершон беше пътувал сам. Минал покрай участъка в Норшопинг да остави там някакви стари документи по вече закрито дело. Вдовицата на жертвата най-сетне гушнала букета и престанала да досажда на юридическия омбудсман с гневните си писма. Рогершон фигурираше в белия списък на Бекстрьом и, общо взето, беше единственият колега, чийто характер Бекстрьом можеше да понася.

След продължителна дрямка и освежителен душ Бекстрьом се чувстваше бодър и в превъзходно настроение. Преди останалите да са се домъкнали и да са развалили спокойствието им, двамата с Рогершон обърнаха по няколко бири. Кнютсон и Торѐн дойдоха, разбира се, заедно. Кнютсон ходил в управлението, говорил с колегите и взел материалите по случая. Торѐн занесъл мръсните дрехи на Бекстрьом за пране и посетил местопрестъплението. Бекстрьом не предложи нито бира, нито концентрат на двамата полицаи. Щом почукаха на вратата, той прибра всички бутилки и чаши и чак тогава им отвори. „Да поркат през свободното си време“, отсече наум.

Последни пристигнаха криминален комисар Ян Левин и цивилната асистентка, Ева Сванстрьом. Закъснението им беше малко странно, предвид че потеглиха от Стокхолм преди всички останали. Четирийсет мили не могат да отнемат цели седем часа, но никой не ги попита за причината, защото всички се досещаха.

— Пътуването явно е минало добре — установи Бекстрьом с невинна физиономия и погледна единствената жена в компанията.

Свежа, с розови страни, явно прясно изчукана. Беше прекалено слаба за вкуса му, затова Бекстрьом реши да си трае и да ги остави да правят, каквото си искат.

— Мина отлично — изчурулика Сванстрьом. — Яне имаше малко работа по пътя и затова се позабавихме.

— Аха, ясно — кимна Бекстрьом. — Предлагам да се възползваме от спокойствието и да свършим малко работа, а после да хапнем, без да се отчитаме на лешоядите долу. Виждам, че държиш цяла купчина листове, Ерик. Ще стигнат ли за всички?

„От тях няма да има никаква полза“, предположи Бекстрьом.

Кнютсон беше донесъл всички разпечатани материали по случая, и то в шест екземпляра, та всички да могат да се запознаят с тях: съдържанието на постъпилия сигнал за намерен труп, доклада от първия пристигнал патрул, снимки от местопрестъплението и околностите, скица на апартамента, където е била открита жертвата, сбито описание на външността на жертвата и хронологичен списък на взетите мерки.

Бекстрьом изпита леко разочарование, след като го прегледа. Не откри съществени пропуски в действията на колегите от Векшо или поне засега бяха свършили всичко необходимо. А при условие че оттук ще поеме той, нещата без съмнение ще тръгнат гладко.

— Въпроси? — попита Бекстрьом и получи дружно поклащане на глава. — Още не е станало време за ядене — напомни той и се усмихна накриво. „Мързеливци! Мислят само за кльопачка, пиячка и чукане.“

— Знае ли се кога ще получим повече информация от съдебния лекар и от криминалните експерти? — попита Рогершон.

— Аутопсията е насрочена за утре — отвърна Кнютсон. — Откарали са я в Съдебномедицинския институт в Лунд. Колегите от техническия екип направиха всичко по силите си. Един от тях ми каза, че разполагат с проба от спермата и кръвта на извършителя. Открили са и дрехи, които най-вероятно принадлежат на убиеца. Явно ги е забравил в бързината. По думите на колегата, извършителят е скочил през прозореца на спалнята и се е наранил на външния перваз. Оттам екипът е взел кръв за лабораторен анализ.

— Дрехи ли? — изсумтя Бекстрьом. — Възможно ли е наистина да извадим такъв късмет, убиецът да избяга без парцалите си?

— Да — потвърди Кнютсон. — Не знам как е бил облечен, когато е пристигнал в жилището, но без съмнение е офейкал без долни гащи.

— Какъв нещастник! — възкликна Бекстрьом. — Но едва ли държи шофьорската си книжка в слиповете. Чак такъв късмет няма как да извадим — додаде той.

„Чак толкова смахнат човек едва ли съществува“, помисли си той. Макар че немарливостта на убиеца можеше преспокойно да се нарече лудост, а това обикновено беше добър знак.

— Бекстрьом — обърна се към него Рогершон, чието настроение внезапно се повиши, — спомняш ли си онзи глупак, който удуши онази старица в апартамента й на улица „Хьогалид“? Случаят „Ритва“ Така се казваше жертвата. Преди да офейка, престъпникът започнал да чисти, да бърше пръстови отпечатъци и да търка до блясък стените, пода и тавана на жилището. Нещастникът се забавил там часове. Жалко само, дето Ритва не могла да се порадва на чистотата в дома си.

— Спомням си — потвърди Бекстрьом. — И ти, и аз участвахме в разследването и това в общи линии е единственият случай, за който говориш от двайсет години.

„Сигурно защото непрекъснато се налива с алкохол“, предположи Бекстрьом.

— Е стига де, да не ставаме заядливи — ведро помоли Рогершон, чието настроение изобщо не се помрачи. — Питам се как ли се е почувствал, след като е хлопнал вратата и се е сетил какво е забравил.

— Сигурно ужасно — отвърна Бекстрьом. — Петер, ти нали ходи да огледаш местопрестъплението? — обърна се той към Торѐн. — Как ти се стори?

— Какво всъщност стана? — попита Торѐн. — Извини невежеството на неопитен млад полицай, но какво всъщност стана?

— В смисъл?

„Какви ги дрънка? — запита се Бекстрьом. — И защо, вместо да дърдори, просто не отговори на въпроса?“

— Какво стана с убиеца от улица „Хьогалид“? — настоя да узнае Торѐн.

— А, за него ли питаш. Ами беше си забравил портфейла с шофьорската книжка и всички документи върху нощното шкафче на старицата. Иначе се бе справил отлично с почистването. Криминалистите не откриха дори косъмче. Какво ще кажеш обаче да се върнем към интересуващия ни въпрос…

— Не е за вярване! — възкликна Кнютсон със същия весел вид като Рогершон.

— Към въпроса — напомни отново Бекстрьом. — Как ти се стори местопрестъплението?

Торѐн не забелязал нищо необичайно. Обстановката изглеждала потискаща, както на всички места, където е била изнасилена и удушена жена. А фактът, че извършителят е издебнал жертвата сама вкъщи, превъзхождал я е физически и никак не е бързал, подсилвал допълнително тягостното усещане.

Полицията не открила кандидати за класическия профил на заподозрян в такова убийство — бивше или настоящо гадже, близък мъж, на когото жертвата е имала доверие. Според получените данни убитата не била обвързана от дълго време, а сред съседите и хората от близкото й обкръжение нямало психичноболни. Единствената версия, която оставаше, беше кошмарът на всички полицаи: извършител, непознат на жертвата. Някой, когото тя не е познавала, а в по-лошия случай — когото вероятно никой не познава.

— Е, случаят вече изцяло носи характеристиките на убийство с неизвестен извършител — обобщи Торѐн.

— Ще го разкрием. Сега предлагам да хапнем, а после — да прегледате материалите по случая на спокойствие, преди да заспите. Пазете ги като очите си, че да не ги видя във вестниците. Тук гъмжи от журналисти и всякакви обругатели на трупове. Лично аз обаче умирам от глад, защото не съм ял от сутринта.

— Ако напишете имената си най-отгоре и ми ги дадете, ще ги заключа в шкафчето си, докато вечеряме — предложи Сванстрьом.

— Отлична идея — съгласи се Бекстрьом и продължи наум „раболепно нищожество такова“. Пък беше и прекалено кльощава за неговия вкус.

След вечеря всички се оттеглиха по стаите си да се запознаят с материалите по делото — или поне така казаха на Бекстрьом. Кнютсон и Торѐн възнамеряваха да се заемат съвестно със задачата си, като, естествено, четат заедно. Дори Рогершон, иначе съвсем нормален колега, изглеждаше обхванат от желание за четене. Той се отби в стаята на Бекстрьом и зае няколко силни бири от неговия хладилник, но отклони предложението му да изпият по още едно за вечерта.

— Да не си болен, Роге? — пошегува се Бекстрьом. — Започвам да се притеснявам за теб.

„Като омекнал х… си“, помисли си той.

— Не, не — поклати глава Рогершон. — Нищо ми няма. Ще поспя няколко часа и утре отново ще съм във форма.

После си отиде в стаята. Бекстрьом и нямаше намерение да го задържа насила, защото искаше да пообиколи града с разузнавателна цел, а подобно начинание е за предпочитане да предприемеш сам.

Бекстрьом се измъкна през задния вход на Градския хотел и се поразходи без определена цел из центъра Мина покрай резиденцията и катедралата, покрай красивите стари къщи с поддържани фасади, покрай няколко заведения на открито, чиито облечени в летни дрехи клиенти явно не се чувстваха лично засегнати от случая, довел Бекстрьом в техния град. „Как е възможно някой да извърши такова брутално убийство на такова място? — недоумяваше Бекстрьом. — Това трябва да е прецедент в криминалната история на Векшо.“ Самият той не беше посещавал града никога — нито служебно, нито за удоволствие. Изкушаваха го много приятни заведения — температурата на въздуха беше около двайсет градуса и минаваше единайсет, — но Бекстрьом прояви стоицизъм и изчака да се върне в хотела. Там седна в открито, но закътано сепаре и си поръча чаша бира. Забеляза, че клиентите са пооредели. Не видя никого от колегите си. Отсъствието им можеше да се обясни с обещанието им да прегледат материалите по делото, но Бекстрьом хранеше известни съмнения по отношение на Левин и онази палавница Сванстрьом. В техния график четенето едва ли оглавяваше списъка. Колкото до Кнютсон и Торѐн, Бекстрьом можеше да бъде сигурен, че двамата седят в стаята на единия и обсъждат подробностите по случая. Ако никой не ги прекъсне, ще продължат в същия дух до три през нощта. „И кой ще реши да ги прекъсва? — помисли си Бекстрьом. — Тези идиоти сигурно не са близнали и капка алкохол.“ Той отпи от бирата си. Нечий глас го изтръгна от размислите му:

— Столът свободен ли е?

Въпроса зададе жена на неопределена възраст: някъде между трийсет пет и четирийсет и пет. „Вече е изтекъл срокът, в който е била най-подходяща за консумация“, прецени Бекстрьом. Но определено беше закръглена — точно по вкуса му.

— Зависи кой пита — отвърна той. „Журналистка“, предположи Бекстрьом.

— Май е редно да се представя. — Тя остави чашата си върху масата и седна на свободния стол. — Казвам се Карин Огрен — и му подаде визитката си. — Работя като журналист в местното радио.

— Каква приятна среща — усмихна се Бекстрьом. — С какво да ти помогна, Карин?

„Освен да изстрелям няколко снаряда в малката ти…?“, мина му през ума.

— Срещата определено е приятна — тя се усмихна и оголи белите си зъби. — Странна работа. Виждала съм те и преди — докато работех за „ТВ4“ в Стокхолм. По време на съдебен процес, който наблюдавах, ти беше сред свидетелите по случая. Съдеха трима руснаци, ограбили и убили възрастна двойка. Може ли да попитам какво търси Главната дирекция във Векшо?

— Нямам ни най-малка представа — отвърна Бекстрьом и отпи от бирата си. — Лично аз съм дошъл да разгледам къщата, където е родена Астрид Линдгрен.

— Може да се чуем — предложи тя и се усмихна широко.

— Непременно — отвърна той, кимна и допи бирата си.

После стана и й се усмихна с най-чаровната си усмивка. На закоравялото ченге от големия град: сурово срещу грубияните, но по-меко от памук, ако се държиш с него мило и го потупаш където трябва.

— Ще приема думите ти като обещание — каза Карин Огрен. — Ако не го спазиш, ще почна да те преследвам.

Вдигна чашата и отново му се усмихна.

„Определено е навита“, помисли си Бекстрьом след петнайсет минути, докато си миеше зъбите пред огледалото в банята. Ако той си изиграе картите както трябва, до няколко дни госпожицата ще опита Бекстрьомовия суперсалам.