Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (51)

51

Стокхолм, вторник, 5 август

Преди да тръгне от остров Алньон, Юхансон си облече ленен костюм с тъмносиня ленена риза, пъхна вратовръзката в предния горен джоб, докато стане време да си я сложи, и взе такси до летището. Там се качи на вечерния самолет от Сундсвал до „Арланда“, Стокхолм. Там го чакаше шофьорът на Сепо. Откара го направо в палата на специалния съветник във вилната зона Юршхолм, където масата за вечеря вече беше сложена. — Добре дошъл в скромния ми дом — приветства го специалният съветник и размаха гостоприемно двете си ръце още щом Юхансон прекрачи прага. — Надявам се, не възразяваш да се разположим в трапезарията?

— Колкото по-прохладно, толкова по-добре — съгласи се Юхансон, макар да беше запален почитател на сауната.

„Така, значи, живееш“, помисли си той, докато плъзгаше дискретно поглед по сложните правоъгълни фигури на паркета, по тъмната дървена ламперия, по богатата архитектурна украса на тавана. Не му убягна нито един персийки килим, нито една холандска картина с маслени бои, нито една венецианска лампи и кристален полилей.

Двамата първо се разположиха в библиотеката да обсъдят деловите въпроси, за да могат после да се насладят спокойно на вечерята. Приключиха за десетина минута.

— Кога можеш да започнеш? — попита специалният съветник.

— В понеделник — отвърна Юхансон.

— Отлично — кръглото лице на специалния съветник грейна като слънце. — Е, сега можем спокойно да пристъпим към по-съществената част. От обяд не съм сложил нито залък в устата си.

— Живееш в прекрасна къща — отбеляза Юхансон, докато вървяха към трапезарията. — Това домът на родителите ти ли е?

— Полудя ли, Юхансон? Роден съм в съвсем обикновено семейство. Израснал съм в работническия квартал Сьодермалм. Купих този разкош от един клетник с финансови затруднения — обясни той.

— Изглежда, ти се справяш доста по-добре от него.

— Така е — потвърди доволно специалният съветник. — И ако питаш мен, изцяло съм го заслужил.

Понеже било средата на седмицата, специалният съветник изрази надеждата гостът му да прояви известно снизхождение, задето ще го гостят със сравнително обикновени гозби. Нека се опитат да видят положителното: и двамата си изкарват хляба на служба при работническо правителство, чиито принципи проповядват скромност и пестеливост. Макар че двамата мъже имат сериозен повод да отбележат бъдещото повишение на Юхансон, а работодателите му — да отпразнуват мъдрия си избор в лицето на Ларш Мартин Юхансон.

— Но тази вечер ще се наложи да се задоволиш с условията, в които аз живея — въздъхна специалният съветник. — Да се примириш със ситуацията. Нали така се изразявате вие, полицаите?

В света на специалния съветник най-важно било всяка от страните да направи крачка към взаимното съгласие, та после двамата партньори да могат доволни да продължат жизнения си път. Изхождайки от това житейско кредо, домакинът на Юхансон се надяваше да е открил решение, което гостът му ще одобри или най-малкото ще приеме.

— Чувал съм, че произхождаш от стар род на нурландски собственици на дъскорезници, така че едва ли има по-подходящо начало за нашата вечеря от опит за възкресяване на древната традиционна шведска софра с ракия — отбеляза специалният съветник и посочи към ъгъла на трапезарията, където възрастна прислужница в строга черна рокля и бяла престилка вече бе заела поста си с гарафа в ръка.

— Роднините ми по майчина линия са били по-скоро земеделци, а по бащина…

— Хайде, хайде, скъпи Ларш Мартин — прекъсна го специалният съветник. — Нека не позволяваме на фалшивата скромност да засенчва погледа ни и да замъглява иначе толкова бистрия ни ум. Предлагам с бързи крачки да се насочим към бюфета, където на крак да изпием по няколко аперитива и да обгърнем изтерзаните си души в наметало от коприна и кадифе, което сме заслужи с пот на чело.

— Звучи чудесно — съгласи се Юхансон.

Есетра, приготвена по няколко различни начина, обясни домакинът, когато след аперитива на крак най-сетне седнаха пред отрупаните чинии и пълните догоре чаши. Варена есетра, сурова глазирана есетра, печена есетра, пушена есетра, маринована есетра, осолена есетра и хайвер от есетра с картофени блини, обясни любезно специалният съветник, като най-усърдно посочваше всяко блюдо с вилица.

— Само автоджамбазите се тъпчат с руски хайвер — установи той, след като натъпка в устата си препълнена лъжица с хайвер. — Нормалните хора го ядат.

— Водката беше изключителна — каза Юхансон с вид на познавач, докато въртеше високата кристална чаша в дясната си ръка. „Грешиш — добави той наум. — Моят брат например предпочита хайвер от чудски сиг, макар че е врял и кипял в алъш-вериша на автомобили.“

— Феноменална е — въздъхна доволно домакинът. — Миналата седмица гостувах на Путин и успях да отмъкна няколко бутилки.

Вечерята продължи в същия скромен дух. Специалният съветник и Ларш Мартин Юхансон продължиха да следват отъпкания път на верния служител в обществената сфера, докато студената звезда на оскъдността искреше от полилея над наведените им глави.

Първо им поднесоха порция пъдпъдък, пълнен с кайма, с гарнитура от кореноплодни зеленчуци, после — филийка козе сирене от Камарг и накрая — сорбе от лайм и лимон, за да се освежат и да настроят вкусовите си рецептори за кафе, коняк и шоколадови трюфели. Непрекъснато поливаха вечерята с вина, които специалният съветник лично бе донесъл от избата си. Първо червено „Бургон“ от 1985 година, после — силно червено вино от Лоар, без обозначение на реколтата.

— Виното е напитка, която се произвежда във Франция — доволно отбеляза специалният съветник и подуши с дългия си нос дълбоката чаша.

— Със съпругата ми по-често консумираме италиански вина — призна Юхансон.

— Да ти дам ли полезен съвет, Ларш? Избягвай да поемаш такива рискове. Мисли за здравето си, ако не друго — додаде той.

— Как е Нюландер? — попита Юхансон, след като се върнаха в библиотеката да завършат вечерята си с двойно еспресо и чашка коняк „Фрапан“ от 1900 година.

— Отдавна не е бил толкова добре. Собствена стая, три ястия на ден, червени, зелени и сини хапчета и събеседник.

— В частна институция ли е? — предпазливо попита Юхансон.

— В частна институция — презрително изсумтя онзи. — В този живот все трябва да има някакви граници. Първо се опитва да превърне полицията в нашата сравнително благоприлична бананова монархия в нещо, което не съществува дори в обикновена бананова република. После се заключва в кабинета си и отказва да отвори, а онзи клет футболист в изтерзаното ни правителство^[1] се принуждава да поръча на собствената си частна армия да взриви половината фасада на сградата, за да завлекат Нюландер насила в заведение за психично болни. Такова нещо не може да излезе безплатно — заключи предоволно той.

— Болница „Юлерокер“? — предположи Юхансон.

— Да — натърти специалният съветник. — И ако питаш мен, изобщо не са прибързали.

— Какво всъщност се случи тогава? — полюбопитства Юхансон.

— Не е ясно — специалният съветник сви раменете си с форма на бутилки. — Всичко започнало, когато той стрелял в огледалото на тоалетната си.

— Какви ли лудории не им хрумват на хората! — въздъхна Юхансон с нурландско равнодушие.

— Най-вероятно брадичката му е заседнала в онова кръгло нещо, което се намира около спусъка, докато си почиствал оръжието.

— Предпазителя ли имаш предвид?

— Все тая — махна се ръка съветникът. — Иначе се опитвам да се държа добре с него — промърмори той.

След още около час разговори и няколко чашки от забележителния коняк на домакина, той предложи на Юхансон да изиграят една партия билярд и да приключат вечерта с още малко мезета след спортните си занимания. Понеже Юхансон беше чувал не една страховита история след такива вечери, той отклони предложението.

— Не играя билярд — поклати глава съжалително той.

— Ако искаш, ще те науча — отвърна специалният съветник и го погледна с надежда.

— С удоволствие, но друг път. Време е да си тръгвам — оправда се той.

После благодари за изключителното угощение, поръча си такси и се прибра в апартамента си на улица „Волмар Юкскюл“. Легна си и почти веднага заспа.

„Този човек не може да е с всичкия си“, — помисли си той, преди Морфей внимателно да го вземе в обятията си.