Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (39)

39

В нощта между събота и неделя, докато Бекстрьом спеше в неоправеното си легло в Градския хотел, в центъра на Векшо беше извършено нападение над жена — само на стотина метра от хотела. Деветнайсетгодишната жертва се прибирала сама от купон в три след полунощ и когато отворила портата към жилищната сграда, където живеела, неизвестен мъж я нападнал отзад, блъснал я в преддверието, съборил я върху пода и се опитал да я изнасили. Жертвата се развикала и се съпротивлявала с всички сили. Неколцина съседи чули виковете й и престъпникът избягал.

Само за петнайсет минути полицията взела всички необходими мерки. Закарали жертвата в болница, отцепили местопрестъплението, пристигнали следователи и криминалисти да разпитат свидетелите и да направят оглед. Три патрулни автомобила обиколили района в търсене на заподозрени, към тях се присъединили и още. Телефоните на разследващите случая „Линда“ започнаха да звънят.

Във вилата си комисар Улсон държеше с едната си ръка телефона, а с другата се мъчеше да си обуе панталона, докато се чудеше къде ли е оставил ключовете за колата. Комисар Бекстрьом продължи да спи най-спокойно. Опитът го беше научил нощем да си изключва мобилния и да дърпа кабела на стационарния.

Когато слезе за закуска, Рогершон му предаде какво се е случило. На практика обстоятелствата около престъплението не бяха изяснени.

— Преди малко говорих с колежката Сандберг — каза Рогершон.

— И какво ти каза?

— Че потърпевшата я съмнявала. Според Сандберг момичето си е измислило цялата история.

„Виж я ти Сандберг! — удиви се Бекстрьом. — Какво ли още ми предстои да чуя, преди да си отида от този свят!“

Вечерта Бекстрьом се обади на своята приятелка — радиорепортерката, но както и през уикенда, се свърза с гласовата й поща. „Къде се губиш, мамче?“, чудеше се той и понеже не му хрумваше нищо по-интересно, поръча си вечеря и бира в стаята и щрака от канал на канал, докато накрая заспа.

 

 

Ян Левин пак сънува.

Швеция, средата на петдесетте. Тогава Левин става на седем години, наесен ще започва училище и получава първия си истински велосипед. Червен „Крешент Валиант“.

Вилата на дядо и баба на остров Билдьо в стокхолмския архипелаг. Мама, тате и Левин. Ден след ден слънцето грее от безоблачното небе.

— Истинско циганско лято — казва тате.

Това лято неговият отпуск сякаш няма край.

— Защо се нарича циганско лято, тате? — пита Ян Левин.

— Така се казва — отвръща тате, — когато лятото е топло и дълго.

— Но каква общо има то с циганите? — настоява да разбере Ян. — Защо се нарича „циганско“?

Чакълести пътеки, коприва в храсталаци и канавки. Миризма на креозот. Тате подтичва след него и придържа кошницата на велосипеда, а Левин стиска кормилото с потни ръце и върти педалите, колкото го държат почернелите му хилави крачка.

— Пускам те! — извиква баща му.

Макар да знае, че трябва хем да направлява колелото, хем да върти педалите, Левин не може да върши двете неща едновременно. Или върти педалите, или държи кормилото. Случва се баща му да го изпусне. Ожулени колене, насинени кокалчета, обриви от коприва, рани от магарешки бодили и тръни.

— Да опитаме пак, Ян — предлага баща му и разрошва ласкаво косата му.

Левин отново яхва велосипеда.

Държи кормилото и върти педалите, държи кормилото и върти педалите. Тате го пуска и този път не успява да го хване навреме. Ян пада.

Левин се обръща, но вместо ръцете на баща му, готови да го вдигнат, вижда колегата Бекстрьом, който му се хили ехидно.

— Може ли да постъпиш толкова глупаво, Левин? — пита Бекстрьом. — Защо спираш да въртиш педалите, след като съм спрял да те бутам?!

Левин се събуди, домъкна се в банята, пусна студената вода да тече и започна да масажира очите и слепоочията си.