Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (22)

22

След вечеря на същия ден Бекстрьом събра най-смелите си воини, за да обсъдят случая, без разни провинциални полицаи да се опитват да им натрапват предположенията си.

— Предлагам да караме по хронологичен ред. Ще водиш ли записки, Ева? — обърна се Бекстрьом към единствената жена в групата. „Какво им харесват на кльощавите жени?“

— Разбира се, шефе — изчурулика тя и вдигна да му покаже бележника и химикалката си.

— И така, започваме от самото начало. Как е влязъл убиецът? — попита той. „Много е отзивчива“, отбеляза наум той.

— Линда го е пуснала — въздъхна Рогершон, чиито мисли явно се рееха в друга посока. — Веднага след то жертвата се е прибрала, той е позвънил на вратата й и тя го е пуснала в апартамента. Този човек не е просто неин познат, а човек, когото е харесвала.

— Или най-малкото се е ползвал с доверието й и тя не се е опасявала, че ще й стори нещо лошо — уточни Торѐн.

— А е възможно и да я е подвел — притече се на помощ на приятеля си Кнютсон.

— Ти наред ли си, Ерик? — Рогершон прикова поглед в Кнютсон. — И за теб се отнася, Торѐн. — Рогершон изгледа гневно и него. — Жертвата се е канела да си ляга. Било е три през нощта. Убиецът влиза и първо си събува обувките и ги слага върху рафта в коридора. Никак не ми се вярва любимецът ни Грос да се е отбил за две лъжици нескафе.

— Имам предложение — обади се Бекстрьом, който явно се измъчваше от същата мисъл като добрия Рогершон. — Какво ще кажете да пийнем по биричка?

„А сметката ще плати работодателят“, додаде наум.

Като никога всички бяха на едно и също мнение. И с това чудесата не свършиха. Торѐн и Кнютсон предложиха да донесат запасите си от бира.

— В петък купихме цял стек, но още не сме имали време да я опитаме — уточни Торѐн.

„И на двамата яко им хлопа дъската“, увери се за пореден път Бекстрьом.

— И така… — подхвана Бекстрьом пет минути по-късно и облиза вкусната пяна от горната си устна. — Какво мислиш, Левин? — Бекстрьом кимна настойчиво към Левин, който изглеждаше разсеян.

„Я се стегни, загорял мръснико.“

— Съгласен съм с Рогершон. Линда е познавала убиеца си и го е харесвала. Не вярвам да са се уговорили той да я посети в дома й. Според мен се е появил без предупреждение.

— И аз мисля като Яне — обади се Сванстрьом. — Неочаквано пред вратата й се е появил човек, към когото е изпитвала симпатия.

„Че теб кой те е питал?!“, удиви се наум Бекстрьом.

— Но ако е така, откъде убиецът е можел да знае дали ще завари Линда вкъщи? — възрази Торѐн.

— Колата й е стояла паркирана на улицата пред дома й, осветлението в апартамента й е било включено или пък просто е разчитал на късмета си — сви рамене Левин.

— Добре — кимна Торѐн, който изглеждаше склонен да отстъпи, стига да му поднесат убедителни аргументи. — Но въпреки това продължавам да си мисля, че някак я е измамил.

— Ако говориш за трагичната развръзка, си прав — намеси се Рогершон, който звучеше повече иронично, отколкото сърдито. — Тук съм съгласен с теб. И аз не смятам, че когато го е пуснала в дома си, Линда е очаквала нещата да вземат такъв фатален обрат.

— Какво е станало в дневната? — продължи с въпросите Бекстрьом. „Като деца са: дрън, дрън, дрън.“

— Тя си е съблякла дрехите и се е започнало — предположи Рогершон. — Ако питаш мен, в началото е било доброволно. Тя го задоволила с ръка и той е свършил. Не може да е друго, защото по дивана няма следи от нейна слюнка.

— Не, не, чакайте малко! — Торѐн вдигна отбранително двете си длани, за да ги прекъсне. — Може жертвата просто да е искала да поговори с него, а не да прави секс.

— Да — съгласи се Кнютсон. — Може убиецът да е отишъл в кухнята под претекст да си налее чата вода, да е взел оттам ножа, да се е върнал, да й е заявил, че няма желание за повече приказки, и да е пристъпил към действие.

— Защо усложнявате толкова нещата? Какво не ви харесва във версията за доброволен секс?

— По този въпрос пак съм склонен да се съглася с Рогершон — каза Левин. — Открихме дрехите й старателно сгънати. Понеже ключът стоеше в керамичната купа, тя вероятно го е извадила от джоба на жилетката или панталона си, преди да ги съблече, да ги сгъне и да ги сложи върху ръкохватката на фотьойла. Убиецът не би си губил времето да оправя дрехите й, а жертвата не би го направила с опрян о гърлото си нож.

— И аз мисля като теб, Яне — обади се Сванстрьом.

— При всички случаи убиецът е бързал повече от жертвата — отбеляза Кнютсон. — Изхлузил е трескаво панталоните и бельото си, а момичето, тоест Линда, е действала по-бавно.

— Може да е искала да го възбуди — сви рамене Рогершон. — Явно е успяла, ако съдим по случилото се в спалнята на майка й.

Останалите мълчаха. По лицата на Кнютсон в Торѐн се четеше колебание. Левин се взираше в тавана, а Сванстрьом записваше чинно.

— Да не намекваш, че Линда е участвала напълно доброволно в сексуалния акт в спалнята? Че всичко е започнало като възбуждаща игра, която впоследствие е излязла извън контрол? — попита Бекстрьом.

„И все пак сведенията показват, че Линда не е била толкова разкрепостена.“

— Първият акт вероятно е бил нормален секс. Според чичо доктор жертвата няма сериозни увреждания във влагалищната област. Не изключвам още в началото убиецът да я е подмамил да я завърже тук-там. Тя не се е възпротивила. Нито тогава, нито по-късно.

— А после? — попита Бекстрьом. „На Роге умът му сече като бръснач, въпреки че кърка като колегите ни в Талин.“

— После играта сериозно е загрубяла. Той е искал да я чука отзад. Тя не е можела да се съпротивлява. Била е здраво завързана, с вратовръзка в устата, за да не вика, а той я е заплашил с ножа да не мърда. При този — втори — акт е получила сериозните травми, които чичо доктор ни описа толкова подробно. Разкъсвания в ануса, кръвонасядания и охлузвания в областта на шията, горната част на ръцете, китките и глезените. Мъчела се е да се отскубне, докато той я е насилвал.

— На нашия човек му е изгорял бушонът — заключи Бекстрьом.

— Ако питаш мен, цялото му табло е изгърмяло — добави емоционално Рогершон. — Има ли още бира?

— Що за човек е той? — Бекстрьом изгледа с очакване екипа си. — Какъв човек търсим?

— Извършителят най-вероятно е мъж — подхвана тържествено Торѐн. — Шегувам се, разбира се. Сетих се за колегите от Групата за изготвяне профил на престъпници. Нали така се изразяват? Извършителят най-вероятно е мъж. Най-вероятно е познавал жертвата отпреди, но е възможно и да я е видял за пръв път в близка или непосредствена връзка с престъплението — продължи той с гробовно сериозен глас.

— Мислил ли си да смениш попрището? — попита Бекстрьом. — И така: млад мъж, познавал е Линда отпреди — продължи той и погледна настойчиво колегите си.

— Млад ли? Петер не е казал нищо такова — възрази Кнютсон.

— А на колко години е според вас? — попита Бекстрьом. „Все едно са в онази детска възраст, когато децата непрекъснато правят напук.“

— Ами на колко… Между двайсет и двайсет и пет, няколко години по-възрастен от Линда.

— Нали и аз казах същото? — „Какви идиоти!“, възмущаваше се наум Бекстрьом. — Според вас колко добре я познава?

— С Ева обсъдихме този въпрос по време на обяда — каза Левин с вида на човек, който дълго е умувал.

— Да чуем — кимна Бекстрьом. „Значи, понякога се случва и да разговаряте?“, ехидно додаде той наум.

— Млад мъж на възраст между двайсет и пет и трийсет, познава Линда добре, но не са се срещали много пъти. Тя го харесва, макар че не са се виждали отдавна. Правила е секс с него поне два пъти. Обикновен секс, защото ми се струва, че е била традиционалистка. Не вярвам да е имала богат сексуален опит. След оперативната попитах съдебния лекар дали може да ми каже нещо по въпроса за сексуалния й живот. По неговите думи нямало индикации Линда да е практикувала редовно анален секс или по-груб секс със садо-мазо привкус. По време на аутопсията не открил никакви белези от зараснали стари разкъсвания. Нещо ме кара да си мисля, че Линда е била склонна да се довери на убиеца. И че от последната им среща е било изминало известно време. И най-неочаквано, посред нощ, той се е появил пред вратата й.

— Все още е изпитвала тръпка към него и го е пуснала — продължи Сванстрьом. — Според мен не е задължително да е връстник на Линда. По-скоро е по-възрастен с няколко години.

„Да му се не надяваш на този Левин! Как да предположиш, че е машина за секс?“

— Да не забравяме обаче, че извършителят е успял да свърши четири пъти в рамките на около час — възрази на глас Бекстрьом.

— Да, но това беше преди много години — обаян се Рогершон, все едно това откровение случайно му се изплъзна от езика.

— Според мен извършителят е бил надрусан. Натъпкал се е с амфетамин или нещо подобно.

— Или пък е мъж на средна възраст, прекалил с шатра — изкикоти се Торѐн.

— Наркоман — скептично каза Рогершон. — Това влиза в противоречие с профила на жертвата. Убеден съм, че убиецът действително се е ползвал с доверието й. Нещо повече, според мен Линда му е вярвала безрезервно. Нима момиче като нея би се доверило на наркоман?

— Не е наркоман — поклати глава Левин. — По-скоро е изпробвал различни психоактивни вещества, които го възбуждат. Един вид, като секс дрога.

— И Линда го е пуснала в дома си? — Бекстрьом поклати скептично глава. — Къде живее той според вас?

„Май по-добре да променя посоката на разговора.“

— Тук, в града — отвърна Кнютсон. — Във Векшо.

— Или в околностите — добави Торѐн.

— Около двайсет и пет годишен мъж, а вероятно и малко по-възрастен, когото Линда е познавала от по-рано и му е имала пълно доверие. Той живее в града или в близките населени места. Не е пристрастен към наркотиците, но от време на време се друса с амфетамин, защото е наясно с въздействието му; иска да се отпусне, да го вдигне и да може да клати цяла нощ — обобщи Бекстрьом. — Дали не е някой колега? Някой психопат, който досега да е смогвал все някак да запази фалшивата си фасада?

— Откакто пристигнахме във Векшо, тази версия непрекъснато ме преследва — призна Рогершон. — Всички ние сме се сблъсквали с толкова много откачени колеги, чували сме толкова много истории за полицаи престъпници. Уви, не всички те са плод на нечие въображение.

Левин поклати колебливо глава.

— В полицейския корпус наистина са се случвали ужасни неща — бавно каза той. — И на мен ми е хрумвало дали не издирваме колега, но не вярвам да е така — поклати категорично глава той.

— Защо?

„Защото нашият извършител не е като теб ли?“

— На мен този убиец ми се струва доста небрежен — обясни Левин. — Оставил е толкова много улики. Ако беше колега, щеше да изчисти след себе си, не мислите ли?

— Избърсал е ножа — напомни Бекстрьом. — Вероятно се е стреснал от шума по вратата и не е успял да разчисти.

— Не, тук има нещо друго, но не мога да го напипам — Левин разтърка палеца и показалеца на дясната си ръка. — Възможно е, разбира се, и да греша. Случвало се е неведнъж — сви рамене той.

— Нещо друго? — Бекстрьом огледа присъстващите. „Или най-сетне ще мога да рухна върху леглото и да прегърна Сънчо.“

— Според мен е привлекателен — обади се неочаквано Сванстрьом. — Извършителят, имам предвид. Линда е била хубавица. Освен това явно е полагала много грижи за външния си вид и се е обличала със стил. Имате ли представа колко струват дрехите, с които я намерихме? Според мен с убиеца са си лика-прилика. Които си приличат, те се и привличат, както е казал народът.

„Има логика. Двамата с Левин сте ужасно слаботелесни“, отвърна й наум Бекстрьом.

Преди да заспи, той се обади на репортерката от местното радио — най-вече за да поддържа искрата.

— Разбрах, че сте получили резултатите от ДНК експертизата — каза Карин. — Няма ли да ми подхвърлиш нещичко?

— Не знам за какво говориш — спокойно отвърна Бекстрьом. — Прибра ли се нормално онази вечер?

Тя отговори утвърдително, без да се впуска в подробности. Освен това предложи да се видят отново. Пак подчерта, че не е задължително да говорят за работа.

— Непременно ще се видим. Звучи чудесно, но в момента съм затънал в работа и ще се освободя най-рано след няколко дни.

„Прекалено е лесно“, мина му пак през ума.

— Да разбирам ли, че обръчът е започнал да се затяга? — попита Карин с похотлива нотка в гласа.

— You will be the first to know^[1]! — увери я Бекстрьом на най-добрия си телевизионен американски.