Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (20)

20

Векшо, сряда, 9 юли

Денят започна необичайно обещаващо. Вторият по тираж вечерен вестник отказа да се признае за победен. Работещите там журналисти бяха жадни за реванш и успяха да изсмучат от разказа на Мариан Грос повече, отколкото можеше да се надява дори главният редактор. Съставиха статия от цели две страници. Материалът беше придружен от голяма снимка на героя на историята, трийсет и девет годишния Мариан Грос. Снимката се намираше в пълен синхрон със заглавието: „СЕРИЙНИЯТ УБИЕЦ СЕ Е ИЗПЛАШИЛ ОТ НЕГО И Е ИЗБЯГАЛ“.

„Как ли го е заснел фотографът? — питаше Бекстрьом. — Това кюфте изглежда направо страшно! Сигурно фотографът е приклекнал и го е щракнал отдолу.“

— Слушайте — призова Бекстрьом и започна да чете на глас статията.

— Чакай малко — прекъсна го Торѐн с присъщата си педантичност. — Той е на четирийсет и шест, а не на трийсет и девет, нали?

— Все тая. Слушайте сега. Мариан се събудил посред нощ, защото някой се опитал да се вмъкне в апартамента му. Изтичал в коридора, погледнал през шпионката и видял мъж на около двайсет години, който се опитвал да разбие ключалката на жилището му.

— Коя по-точно? — кисело попита Рогершон. — Вчера видях, че има цели три.

— Не се вкопчвай в такива маловажни подробности — помоли Бекстрьом и продължи да чете: — „Попитах го какво прави, разказва Мариан, но преди да отворя вратата и да го сграбча, той хукна по стълбите и изчезна.“

— Може ли да опише престъпника? — попита Кнютсон.

— И то доста подробно — отвърна Бекстрьом и продължи: — Макар че лицето на дееца почти не се виждало от козирката на бейзболна шапка, нашият полски приятел забелязал, че мъжът е късо подстриган, с почти избръсната глава, и го описва като типичния швед. Приличал на футболен хулиган или фашист, едър, силен, висок около един и осемдесет, към двайсетгодишен, облечен в зелено-кафяво камуфлажно яке и черни панталони от лъскава материя, чиито крачоли бил напъхал във високи ботуши.

— Интересно — отбеляза Левин, отпи от кафето и дискретно отърка десния си крак о загорения прасец на Ева Сванстрьом. — Имам предвид, облеклото му е странно, като знаем какви са температурите навън.

— Тук има нещо гнило — изрази съмнение и Кнютсон и поклати глава.

— Да чуем — любопитно ги подкани Бекстрьом, остави вестника настрана и се наведе напред, та да не пропусне дори дума.

— Показанията на Грос не ми вдъхват доверие. Ако наистина крадецът е хукнал да бяга, нима ще позвъни на вратата на Линда? — Торѐн поклати невярващо глава.

— Може вече да е бил приключил с Линда — предположи услужливо Бекстрьом. — И да е решил да опита късмета си и по-нагоре по етажите.

— Защо тогава Грос не е позвънил в полицията? — попита Кнютсон.

— Попитахме го — ухили се Бекстрьом. — Като повечето граждани в тази страна, Грос също изпитвал недоверие към органите на реда.

— И слава богу — имайки предвид какви ги е вършил той — промърмори Торѐн.

— Неговата версия изобщо не ми вдъхва доверие. — Кнютсон поклати категорично глава. — Според мен си е измислил цялата тази история. Е, с уговорката, че е възможно някой да е позвънил на вратата му. Както и на вратата на съседката.

— Няма да стигнем доникъде — въздъхна Рогершон и стана. — Искаш ли да го разпитам пак? — обърна се той към Бекстрьом.

— Папата носи ли тюрбан? Комисар Бекстрьом работи ли като квартален? Доли Партън спи ли по корем? — отвърна Бекстрьом и също стана от мястото си.