Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (30)

30

Адолфсон и Фон Есен чакаха в кабинета на Бекстрьом. Когато той влезе, Адолфсон изхвърча от стола, а партньорът му се ограничи с вежливо извъртане на главата, което да сигнализира добри намерения от най-общ характер.

— Шефе, извинявай, че се намърдахме вътре, ама не искахме да стоим в коридора, за да не се набиваме на очи — обясни Адолфсон.

— Сядай, Адолф, сядай, не се притеснявай — дружелюбно каза Бекстрьом, седна, издиша шумно и качи краката си върху бюрото. „Голям полицай ще излезе от това момче.“

Разпитът на Ерик Роланд Льофгрен бил проведен още в петък вечерта — в деня на убийството на Линда. Полицейски инспектор Ана Сандберг го потърсила по телефона. Според протокола разпитът продължил малко повече от двайсет минути. Инспектор Сандберг и Льофгрен обсъдили три важни въпроса и понеже протоколът бил само резюме на казаното помежду им, заемал две непълни страници.

„Льофгрен твърди, че с Линда са състуденти в Полицейската школа във Векшо, но че не се виждат през свободното си време. Извън училище се били засекли само на няколко социални прояви във връзка със следването и в няколко заведения във Векшо…“

„Льофгрен посочва, че не познава Линда отблизо, но я смята за весело и приятно момиче, което се интересува от спорт и е много обичано от състудентите си. Не знае Линда да е излизала с момче от школата. Според Льофгрен тя предпочитала компанията на приятелките си.“

„Колкото до вечерта, относима към разследването, Льофгрен посочва следното. Пристигнал в заведението към двайсет и два часа в четвъртък вечерта заедно с двама свои приятели от Полицейската школа и си тръгнал към четири без петнайсет в петък сутринта. Прибрал се вкъщи пеш, като пътьом не се отбил никъде. Бързал да си легне, защото бил обещал на родителите си да ги посети на вилата им на остров Йоланд и искал да шофира добре отпочинал. Докато бил в клуба, видял, че Линда е там, но само се поздравили, защото Льофгрен бил с друга компания. Заведението било пълно, но Льофгрен не забелязал нещо необичайно. Иначе споделя, че се чувства силно шокиран от случилото се със състудентката му.“

— Накратко, това са неговите показания — заключи Фон Есен и кимна към Бекстрьом.

— Но към протокола има приложена бележка — обясни Адолфсон.

— И дотам ще стигна — кимна Фон Есен с невъзмутимо спокойствие. — И дотам ще стигна. Колежката Сандберг, която е провела разпита, е приложила бележка към протокола. В нея тя посочва следното… цитирам: „Долуподписаната също се е намирала в нощния клуб на Градския хотел по времето, обсъждано в разпита… което съобщих устно на криминален комисар Бенгт Улсон днес в тринайсет и петнайсет. Потвърждавам, че в заведението Льофгрен дойде да поздрави мен и компанията ми и малко преди четири сутринта отново мина да се сбогува с нас. Сподели, че иска да се прибере и да спи, защото през уикенда възнамерява да посети вилата на родителите си. Виждала съм Льофгрен, когато изнесох лекция на тема «Домашно насилие» в Полицейската школа… Подпис, Ана Сандберг.“

— Е, какво мислите за това? — попита Бекстрьом и ги изгледа лукаво.

— Не е вярно, че познава Линда съвсем бегло — отвърна Адолфсон.

— Скъпи братко. — Фон Есен го потупа леко по ръката. — Човек не може да има всички жени, а изгубиш ли една, остават хиляди — добави утешително той. — Адолф се беше поувлякъл по жертвата — обясни той. Все флиртуваше с нея, докато тя работеше на рецепцията.

— Аха — изсмя се Бекстрьом. — Дали да не вземем проба и от теб, Адолф?

— Тази подробност вече я уредих с Еноксон — отвърна Адолфсон и в гласа му като никога се прокраднаха враждебни нотки.

— Защо? — полюбопитства Бекстрьом. „Наистина не разбирам.“

— Нали аз я открих. На местопрестъплението имаше следи от мен. Не защото съм точил лиги по нея, а защото я докоснах да проверя дали е мъртва. Освен това аз предложих на Еноксон да лапна памучето. Направих го доброволно.

— И той те послуша — усмихна се Бекстрьом.

— Да.

— Умен мъж. Но нека се върнем на въпроса. Колко добре е познавал нашият Роналдо жертвата?

— От негови приятели разбрахме, че по собствените му думи е спал с нея. Уви. Интересуват ли те подробности, шефе?

— Зарежи подробностите. Жените са луди. Като заговорихме за жени, що за птица е колежката Сандберг?

— Не е сред любимките ми — отвърна Адолфсон. — Не работя с нея. Омъжена е за човек от гилдията, а колкото до него, ще се въздържа от оценка. Работи като квартален в Калмар, така че може да се очаква най-лошото.

— Резервираното ни отношение към Сандберг се дължи донякъде на факта, че тя обвини и двама ни в полицейско насилие — уточни Фон Есен. — Според нея сме ударили едно от протежетата й във връзка с арест. Стана през пролетта.

— Какво беше направил? — попита Бекстрьом.

— Не той, а тя. Опита се да захапе Барона за гърлото, когато искахме да я вкараме в колата. Понеже знаех, че е серопозитивна, сметнах, че безопасността изисква да я вържа и да й сложа намордник.

— Не знаех, че държите намордник в колите си — отбеляза Бекстрьом. — Много далновидно.

— Всъщност си съблякох якето и го увих около главата й — обясни Адолфсон. — Дори предателите от „Вътрешно разследване“ не намериха за какво да се хванат.

— Ето какво ще направим. Разговорът ни не бива да излиза от тази стая — предупреди Бекстрьом, свали си краката от бюрото и се наведе напред, за да подчертае колко са важни напътствията му.