Кони Мейсън
Цената на удоволствието (4)

Глава 4

За няколко диви мига чиста радост Рийд забрави къде се намира. Мракът се отдръпна, той вече не беше в черна яма, навяваща мисли за болка и страдание. Целувката на Фльор стана за него спасителна връзка с живота, дръпна го към светлината, където инстинктите му взеха връх.

Привличайки я към себе си, той я зацелува силно, вкусваше сладостта на устата й, сякаш тя беше единствената му връзка с трезвата мисъл. Обгърна гърдите й в дланите си, смътно съзнавайки, че днес тя не носи корсет, който да пречи на изследването му. Тя улови стона му в устата си, стискайки ръката му, сякаш за да го предупреди, че и най-малкият шум би могъл да им навлече беда.

Рийд се подчини на безмълвното й предупреждение, макар че му беше трудно. Искаше да прави с нея неща, невъзможни в ограниченото пространство на тази тясна дупка. Но това не му попречи да я целува, да я докосва, да гали сладките й женствени извивки. Докато държеше мрака настрани, можеше да се справи с ужасните спомени.

И скоро, закле се той, Фльор щеше да бъде гола под него и той щеше да дава на двама им насладата, която си бяха отказвали. Дремещият му член се надигна и се вкорави. Рийд се зарадва, че още е способен да прави любов с жена.

Внезапно Фльор замръзна до него.

— Слушай — прошепна срещу устните му.

Рийд замря и се вслуша, подчинявайки се на сигнала на Фльор. Заглушени гласове, придружени от тропане на ботуши и тихи стъпки на кожени обувки го предупредиха, че е надвиснала опасност.

Обувките спряха пред гардероба. Сега Рийд чуваше ясно гласовете.

— Какво е това? — запита един мъж с властен глас.

— Гардероб, monsieur — дочу отговора на Лизет.

— Какво прави тук навън?

— Братята ми го преместиха. Нямаше място за него в спалнята.

Рийд стисна здраво Фльор, когато чу вратата на гардероба да се отваря, някой започна да рови точно над тях. Той едва се осмеляваше да диша, всеки дъх, който поемаше, прозвучаваше като гръмотевица в ушите му. Ударите на сърцата им бяха толкова силни, че той се уплаши да не би звукът да ги издаде.

Тъй като целувките на Фльор вече не го разсейваха, действителността се завърна и Рийд отново осъзна къде се намират. Пръстените стени на черната яма, в която се криеха, започнаха сякаш да се затварят над него. Сърцето му заби ускорено, усети се цял облян в пот. Ако не се махнеше скоро оттук, се побоя, че ще полудее. Трябваше да рискува в гората. Сега Фльор вероятно беше разбрала какъв страхливец е, как затварянето в тъмни места го кара да изпадне в паника.

— Тази къща има ли мазе? — дочу Рийд въпроса на войника.

— Non, monsieur отговори Лизет. — Родителите ми я построиха със собствените си ръце. Баща ми не е копал мазе.

Войникът само изсумтя.

Звукът на отдалечаващи се стъпки не успокои особено много напрегнатите нерви на Рийд. Трябваше да излезе… веднага.

— Не мога да го направя, Фльор — прошепна на ухото й. — Войниците си отидоха. Трябва да изляза оттук.

Фльор хвана двете му ръце, за да му попречи да вдигне капака на люка.

— Още не. Някой ще дойде за нас, когато стане безопасно да излезем. Моля те, Рийд, трябва да останеш тук с мене.

Той затрепери.

— Не знаеш. Дори не можеш да си представиш какво е това за мене. Прекарах дни, седмици в една яма, имаше място само колкото да се обърна, гъмжеше от плъхове, нямаше светлина, нямаше хора.

— Но сега не си сам — зауспокоява го Фльор. — Целуни ме, Рийд.

Той едва чуваше думите й. Паниката накара пулса му да се ускори неимоверно много. Той си спомни как го извличат от ямата, бият го, а после го връщат в личния му ад, пречупен и пребит, самотен и забравен. Макар че не можеше да си спомни колко време е престоял в ямата, помнеше, че беше призовавал смъртта. След може би цяла вечност бяха дошли за него, бяха го били пак, а после го бяха преместили в друг ад с други затворници.

Фльор знаеше, че Рийд не я чува. Почти можеше да усети мириса на страха му. Той дишаше тежко, тя усещаше как потта се просмуква в дрехите му. Ако не успееше да го спаси от демоните му, не се знаеше какво може да направи той. Още чуваше войниците да ходят из къщата и се страхуваше да не ги открият. Напипа ръката му, хвана я и я положи на гърдите си.

— Рийд, ела тук. Целуни ме.

Тръпка на облекчение пробяга през нея, когато почувства ръката му да обхваща гърдата й. Дишането му, макар и все още трескаво, се забавяше. Тя се усмихна, когато ръката му потърси зърното й и започна да търка чувствителната пъпка между палеца и показалеца. Когато той намери бузата й с другата си ръка и обърна лицето й към целувките си, тя разбра, че е стигнала до разума му в това тъмно място и че демоните му се оттеглят.

Рийд се отпусна в целувката като давещ се, който търси въздух. Тя се стопи срещу него, привличайки го още по-дълбоко в целувката. Отвори уста за езика му, изненадана от собствената си възбуда. Така беше потънала в страстта, че почти не чу стъпките, завръщащи се към гардероба.

Устните й се раздвижиха срещу неговите.

— Рийд, спри! Връщат се.

Рийд замря, Фльор се напрегна, за да чуе гласовете.

— Доволен ли сте, monsieur? — чу въпроса на Лизет. — Ако ми кажете какво или кого търсите, може да бъда по-полезна.

Мъжки глас избумтя в отговор.

— Понеже не намерихме каквото търсехме, няма нужда да знаете. — След миг мълчание запита: — Колко време ще стоят братята ви при вас?

Фльор осъзна, че пита за Антоан и Гастон. Планът беше Лизет да ги представя като свои братя, ако някой пита.

— Ще се върнем скоро при съпругите си и семействата си — отговори Гастон. — Дойдохме да се убедим, че сестра ни е добре. Тя неотдавна овдовя и се премести в къщата на родителите ни.

Войникът измърмори нещо, което Фльор не разбра, последва звук от отдалечаващи се стъпки.

— Отидоха си — прошепна Рийд.

— Можем само да се надяваме.

След няколко минути капакът на люка се вдигна. Фльор премига от внезапната светлина, докато лицето на Гастон влизаше в полезрението й.

— Двамата добре ли сте, графиньо?

— Добре сме — отвърна Фльор. — Можем ли да излизаме?

— Отидоха си. Мисля, че няма да се върнат скоро.

— Слава богу — каза тя, като едва не се строполи от облекчение.

Не знаеше дали Рийд би могъл да издържи още. Не знаеше какъв е мракът вътре в него. И че се бори с демоните от времето, което беше прекарал в Дяволския замък.

Гастон протегна ръка. Тя се хвана за нея, тръгна нагоре и излезе от гардероба, докато прислужникът подаваше ръка на Рийд.

До момента Фльор не знаеше колко силен е страхът на Рийд от затворени пространства. Знаеше, че са го пребивали й морили от глад, но сега за първи път го чу да споменава яма. Никой от другите не беше говорил за такива мъчения, каквито беше преживял Рийд. Може би това беше нещо, което искаха да забравят. Ако двамата с него не бяха принудени да се скрият, Фльор никога нямаше да узнае за нечовешките мъчения, с които стражите в затвора изтръгваха информация.

— Добре ли си, Рийд? — запита Фльор, когато той изплува от мрака.

— Бил съм и по-добре — изрече той през зъби. — Ти и приятелите си сте много умни. Това е прекрасно скривалище. Ако е безопасно, мисля, че ще изляза за малко на слънце.

Гастон го погледна с любопитство.

— Засега опасността отмина, monsieur.

Рийд кимна и се запъти към предната врата, Фльор побърза след него. Той не отиде далече. Отпусна се на земята под едно дърво и вдигна лице към слънцето, Фльор се настани до него.

— Благодаря ти, че ме спаси да не полудея — каза той, без да я поглежда. — Не съм предполагал, че така силно ще реагирам на затваряне в тъмно пространство. Чувствам се изстискан, емоционално изтощен. Надявам се войниците да не се върнат, защото мисля, че няма да понеса още едно затваряне.

— Съжалявам, не знаех. Сигурно е било ужасно за тебе.

— Не искам да говоря за това. — Усмихна се плахо. — Хареса ми как се опитваше да ме разсейваш. Ти си проницателна жена, Фльор. Едва не полудях в онова тъмно, страшно място, което посещавам много често в сънищата си.

Останаха да седят в дружелюбно мълчание. Накрая Рийд изрече:

— Идването на войниците беше предупреждение. Време е да напуснеш Франция, Фльор. Не може да продължаваш така, много е опасно. Не мога да понеса мисълта, че ще те затворят в Дяволския замък или в друг затвор, също толкова отвратителен. Ще отида в селото да се срещна лично с Андре. Той трябва да узнае какво става тук.

— Не — възрази упорито Фльор. — Ще разбера кога е време да замина, а този ден още не е дошъл. Не се тревожи, Рийд. Мога да се грижа за себе си.

Гастон ги повика да влязат да обядват. Рийд се надигна, помогна на Фльор да стане и двамата се върнаха във вилата.

— Впрочем — прошепна й той, — много ми харесаха целувките. Искам те, Фльор, никога не съм се съмнявал в това. Ела при мене днес.

Фльор се изкушаваше. Ужасно много. Целувките на Рийд я бяха накарали да се почувства замаяна като младо момиче. Тялото й още тръпнеше. Тя искаше повече, много повече от целувки. Но би ли се осмелила? Страхуваше се, че ако позволи на Рийд да се люби с нея, никога няма да бъде същата, копнежът за мъж извън обсега й щеше да застраши други хора и да я разсейва. А Рийд със сигурност щеше да бъде извън обсега й, защото тя още не беше готова да напусне Франция.

Отвори уста, за да откаже, но я затвори, когато Лизет ги посрещна на вратата.

— Ето ви — каза тя. — Обядът е готов, а знам, че monsieur сигурно е гладен.

Фльор погледна извинително към Рийд и последва Лизет в кухнята.

Докато Рийд се готвеше за лягане тази нощ, мислеше за ямата и как Фльор го беше разсеяла. Ако не беше тя, той щеше да се развика и да издаде скривалището. Не беше предполагал, че ще реагира така, не и докато не се беше озовал затворен в толкова плътна тъмнина, че беше загубил трезвото си мислене. Заразхожда се неспокойно из спалнята. Тялото му беше неспокойно, емоциите — накъсани. Защо Фльор не искаше да го послуша? Защо не искаше да приеме съвета му? Дълго време беше действал като таен агент, добираше се до бойни планове, местонахождение на арсенали, назначения на войски, опитът го беше научил, че е време Фльор да замине.

Рийд не можеше да заспи. Взираше се дълго във вратата, очаквайки Фльор да дойде при него. Тя все не идваше и го овладя безпокойство, изнерви се. Знаеше, че скоро ще замине, и не можеше да си представи да я остави тук. Нямаше представа какво точно иска да направи, докато не осъзна, че е излязъл от стаята и стои пред спалнята на Фльор. Не почука. Топката на вратата се обърна под ръката му и той влезе вътре. Стаята щеше да бъде тъмна, ако не беше лунната светлина, струяща през единствения прозорец, оставен отворен, за да пропуска хладния нощен въздух.

Рийд тръгна тихо към леглото, Фльор спеше настрани, черната й коса се открояваше на бялата възглавница, беше подложила ръце под бузата си. Изглеждаше млада, прекалено млада, за да бъде замесена в такава опасна работа. Колкото и отчаяно да искаше, той реши да не я буди. Обърна се, за да излезе.

— Рийд?

Той се извърна, очите й бяха отворени, тя се взираше в него.

— Какво правиш тук? — запита тя сънено.

Рийд вдигна рамене.

— Честно казано, не знам. Очаквах да дойдеш при мене и когато не дойде, се намерих пред вратата ти.

Фльор се надигна и протегна ръце към него.

— Лошо ли ти е? Пак ли мислеше за Дяволския замък?

Рийд се вгледа в ръката й, хванала неговата, и приседна на ръба на леглото.

— Не мислех за ямата, чаках те. Не мога да спра да се тревожа за тебе. Днес това беше предупреждение, в което трябва да се вслушаш. Кажи ми как да намеря Андре. Ако не мога да те убедя да заминеш, може би той ще може.

— Андре го няма. Ще се върне едва когато получи известие, че е дошъл корабът за тебе.

Рийд изригна проклятие.

— Може би няма да замина.

Фльор се надигна още, оставяйки чаршафа да се свлече до хълбоците й.

— Трябва да заминеш. Баба ти има нужда от тебе. Имаш дълг към графството.

— Имам дълг към страната си. Бях агент, преди да бъда граф. Мога да остана и да ти помагам.

Докато го изричаше, Рийд усещаше, че Фльор е права. Сега той имаше друго задължение, към семейството и домакинството си. Графската титла предполагаше огромна отговорност. Той никога не я беше искал, но тя беше дошла при него и не можеше да разочарова баба си, като пренебрегне дълга си.

— Фльор — изрече той пресипнало.

Тя вдигна пръст към устните му.

— Няма смисъл да спорим, Рийд. Искаш ли лауданум, за да заспиш?

— Не, искам… искам тебе. Само тебе, Фльор. — Протегна ръце към нея. — Днес беше истински ад да издържа под земята, но ти ми помогна да мина през него. Искам да се любя с тебе — повече, отколкото съм искал каквото и да било друго досега. Ако трябва да замина без тебе, нека имам този спомен, който да отнеса със себе си.

Фльор отвори уста да откаже, но размисли. Какво лошо има да се люби с Рийд? Двамата бяха зрели хора, а той беше първият мъж, който я беше привлякъл и физически, и емоционално след смъртта на Пиер. В ума на Фльор имаше само един отговор на потребността на Рийд и тя го даде, без да изрече и една дума.

Обгърна врата му с ръце и привлече главата му съм себе си с явна подкана. Рийд изстена и плени устата й, полагайки я полека на дюшека, а после тялото му покри нейното. Започна да я целува така, че тя затрепери от възбуда. Знаейки какво ще последва, тя почувства как цялата се разтърсва. Толкова отдавна не беше чувствала мъжко тяло да се притиска към нейното, не беше усещала мъж в себе си.

— Толкова отдавна беше — прошепна Рийд срещу устните й, сякаш като ехо на мислите й.

— И за мене.

Тя видя как страстта кара лицето му да се стяга, усети как потъмняват сребристите му очи. Почувства гърдите си да се затоплят. С дрезгаво изохкване той отново плени устата й, притисна хълбоците й към себе си с едната си ръка, а с другата започна да гали извивките на трептящото и тяло.

Рийд се надигна на лакти и погледна към нея, лицето му беше мрачно и напрегнато.

— Искаш ме толкова силно, колкото и аз тебе.

— О, да — отвърна тя, не можейки да направи друго, освен да последва диктата на тялото си.

Със задавено триумфално изохкване, изтръгнало се от дълбините на гърлото му, Рийд я стисна по-здраво, обгради я с топлината и аромата на възбуденото си тяло, докато устата му се връщаше към нейната и я замайваше с целувките си.

Макар че на Фльор й беше харесвало да се люби с Пиер, с Рийд беше различно, по-интензивно, по-възбуждащо. Пиер беше като тихо море в буря, докато Рийд беше самата буря, кипяща под пенливите вълни на желанието. Тя извика, отдавайки се, и се гмурна във водовъртежа. Само за да го усети как се отдръпва, когато Рийд прекъсна целувката и се надигна на колене. Протестиращ вик се изтръгна от устните й.

— Вдигни ръце, скъпа. Искам те гола.

Фльор послушно вдигна ръце, а Рийд издърпа оскърбителната за него дреха и я пусна на пода. Тя падна с лекота до леглото. След секунди неговите дрехи я последваха.

Фльор се взря в тялото му, виждаше го съвсем ясно под лунната светлина, падаща на леглото. Трудно й беше да повярва, че това е същият пребит и изтощен мъж, когото беше спасила от Дяволския замък. Макар че още беше слаб, беше си възвърнал донякъде мускулите с упражнения и добра храна. С белезите не можеше да се направи нищо, но те нямаше да пречат на движенията му.

— Какво гледаш? — запита Рийд.

Погледът на Фльор се вдигна към лицето му.

— Много си се поправил в последните няколко седмици. Вече не си онзи, който дойде във вилата.

— Дължи се на тебе и приятелите ти, Фльор. Дължа ти повече, отколкото мога да ти върна. Сега замълчи и ми позволи да те любя. Чаках този ден още откакто те видях за първи път.

Той се отпусна върху нея, телата им се сляха, горещи кожи една срещу друга. Тя въздъхна, когато устата му се спусна над устните й, по бузите, по стройната колона на шията й. Езикът му се стрелна, за да напипа пулса в основата на врата й, преди да слезе надолу, проправяйки пътека между гърдите й, която оставяше следа от течен огън.

Фльор изстена и сграбчи главата му, задържа го до себе си, докато горещата му уста намираше зърното й и го засмукваше нежно. Горещата му голота и силата му я опияняваха. Тя усети как зърното й се втвърдява и потръпна от наслада. Когато ръката му се плъзна по хълбока и бедрото й, тя почувства как тялото й затрептява и кръвта й се сгъстява. Когато той премести ръката си между бедрата й, тя искаше да изкрещи от радост. Беше готова… повече от готова, разтвори крака и се раздвижи неспокойно под него. Тялото й копнееше за онова, което си беше отказвала след смъртта на Пиер. И го искаше от този мъж. С никой друг нямаше да бъде същото.

Пръстите му се разпериха, за да обхванат женското й хълмче, заравяйки се във влажната цепнатина, Фльор си пое остро дъх, тялото й се вцепени.

— Отпусни се, скъпа — прошепна той.

Дрезгавият му шепот я успокои, накара неспокойното й, жадно тяло да омекне, макар че зовът в кръвта й не искаше да чака. Тя гореше под допира му, зърната й бяха болезнени точки от жив пламък. Вдигна хълбоци в безмълвна молба, докато пръстите му разделяха тръпнещите копринено гладки гънки на плътта й.

Фльор изстена тихо, когато пръстите му станаха по-дръзки, изследвайки хлъзгавата й плът с нежни погалвания, вмъкваха се в нея, проучваха. Пръстите му излязоха влажни от нейната роса, той ги вдигна, за да й ги покаже.

Устните й трепнаха от смущение. Това беше различно от всичко, което беше изпитвала с Пиер. Беше гъделичкащо, палаво, греховно.

— Рийд, моля те, побързай.

Рийд просто я погледна и трапчинката му блесна в бързата му усмивка. Усмивка, действаща като омаен еликсир. Тя забушува в кръвта й подобно на разтопен мед. Фльор инстинктивно разбра, че той е опитен любовник, женкар, който живееше, за да се люби с жените и да им доставя удоволствие.

— Дори не сме стигнали и до средата, Фльор. Много отдавна не съм имал жена и искам да се насладя на усещането. Известно време се страхувах, че завинаги съм загубил желание, но тогава ти ми доказа, че съм грешал.

Думите бяха едва излезли от устата му, когато той се плъзна надолу по тялото й и запечата с целувка пъпа й. Езикът му раздели къдриците между бедрата й, търсейки малката скрита пъпка, сгушена там. Тя почувства как грапавата възглавничка на езика му гали влажната цепнатина между бедрата й. Той близна скритата пъпка. Тя се изви към устата му, викайки името му.

— Рийд, спри! Това е много интимно. Не мога да го понеса.

Рийд вдигна глава.

— Пиер не те ли е любил по този начин?

Тя поклати глава.

— Не му го позволявах.

Той премига.

— Защо?

— Интимността… беше… прекалено много.

— Не и ако си го обичала.

Думите му увиснаха във въздуха, докато той връщаше вниманието си към чувствителната плът между бедрата на Фльор. Стоновете й ставаха все по-високи, докато Рийд използваше устата и езика си, за да я възбужда до висини, каквито никога дотогава не беше постигала. Тя усети как нежната й плът набъбва, а после пламва под неспирните ласки на езика му.

Тя изведнъж започна да се гърчи от трескава жажда, напрягаше се да достигне безумна експлозия. Застена, притискайки се безумно към него, светът около нея рухна. Извика като обезумяла и се изви към устата му.

Ръцете на Рийд се протегнаха и обгърнаха треперещото й тяло, докато насладата го разтърсваше безмилостно.

Пулсирайки от настоятелната жажда да обладае разгорещената, възбудена жена, лежаща в ръцете му, Рийд искаше да се потопи в мекотата й, да я вземе по най-първичния начин. Взря се в лицето й, докато тя полека слизаше от висините на блаженството. Отчаяно му се искаше да чувства ръцете й по тялото си.

— Докосни ме, Фльор. Виж колко съм твърд за тебе.

Нарочно притегли дланта й над плоския си корем, притискайки пръстите й към пулсиращия си секс. Пръстите й се свиха около него. Той трепна силно, раздвижи се в дланта й. Удоволствието беше повече, отколкото можеше да понесе. Искаше да влезе в нея.

Сега!

Разтвори бедрата й, настани се в люлката на хълбоците й и навлезе в нея гладко, целият му член потъна в дълбините й. Усети как мускулите й го стискат и се озова в рая. Излезе почти изцяло, възнамерявайки да навлезе отново, но Фльор като че ли не разбра намерението му.

Стисна хълбоците му и извика:

— Не, не ме оставяй!

— Няма — закле се той с пресипнал глас.

Още не беше изрекъл думите докрай, когато хълбоците й се разместиха, осигурявайки му по-добър достъп. Той изстена и започна да се движи напред-назад, навлизаше все по-дълбоко, тласъците му ставаха все по-бързи.

Фльор се стегна, затаи дъх. Тогава устните на Рийд срещнаха нейните, тя усети своя аромат на устата му, вкусът беше едновременно шокиращ и възбуждащ. Ръцете й сграбчиха широките рамене на мъжа, напрегнал се над нея, слабините и се повдигнаха, за да посрещнат неговите. Тя почувства как тялото му се напряга секунда преди да я овладеят диви пламъци. Светът се завъртя и изчезна, тя полетя, за да го намери.

Фльор едва чуваше дрезгавия му глас, който я подканваше, едва разпознаваше белезите по плътта му под пръстите си. Сведена до куп треперещи нервни окончания, тя се държеше здраво за него, посрещайки тласъците му, докато виковете на насладата й изпълваха пространството около тях.

След секунди Фльор започна да се гърчи, извисявайки се по-надалече, отколкото когато и да било, към места, които никога не беше виждала. Гледката от върха я разтърси до самата й сърцевина. Когато усети как Рийд се вцепенява и замира, когато чу дрезгавия му вик, тя сграбчи ръката му, за да го приветства в рая.

Очите на Рийд се затвориха в чувствена наслада, която граничеше с болка, когато Фльор затрепери и се затърчи под него. Когато тя хвана ръката му и я стисна силно, той вече не можеше да се удържа. Тласъците му станаха груби, настоятелни, той усети как експлозията го разкъсва. Изкрещя, когато достигна дивата си кулминация, тялото му започна да се извива и да трепери от дълго сдържания вихър на насладата и той достигна края на принудителното си въздържание.

Фльор никога не беше изпитвала нищо, което да може да се сравни със случилото се току-що между нея и Рийд. Затвори очи, за да се наслади по-пълно на блаженството след акта, на приятната тежина на неговото тяло върху нейното.

Това беше спомен, който щеше да вкусва, да запази и да извиква по желание, след като Рийд си заминеше. Емоционално изтощена, залята от усещанията, тя почувства как Рийд омеква в нея и как тежестта му се отмества. Той се отпусна до нея, още дишайки тежко. В настъпилата тишина Фльор си спомни целта на среднощното му посещение.

— Няма да стане, нали знаеш — каза тя.

Той се обърна настрани, за да я погледне.

— Кое няма да стане?

— Със секс да ме убедиш да замина.

— Бъркаш. Нямах намерение да се любя с тебе, когато дойдох в спалнята ти.

— Няма защо да се обясняваш, Рийд. Отдавна не си имал жена и аз бях наблизо. Не те обвинявам за това, което стана между нас. Разбирам потребността ти, макар че не разбирам моята.

— Харесваше ли ти сексът със съпруга ти?

— Да, харесваше ми този аспект на брака. — Тя го погледна, после отмести очи. — Макар да признавам, че това, което направихме с тебе, изобщо не може да се сравнява с онова, което съм изпитвала в брака си.

— Трябва ли да се обидя?

Дълга пауза.

— Не, Рийд, няма от какво да се срамуваш. Не знаех, че съм способна да реагирам така, както реагирах на тебе. Беше… интензивно.

— Ти беше великолепна. Когато се върнем в Англия, можем да се виждаме толкова често, колкото ни харесва. Възрастни хора сме, няма нужда да отговаряме пред никого за действията си. Виждаш ли защо не мога да те оставя тук, Фльор?

Фльор виждаше много неща.

— Не търся случайна връзка, Рийд. Изобщо не търся мъж. И както съм ти казвала, няма да напусна Франция, преди да стане наложително.

— Фльор…

— Не казвай нищо повече, Рийд. Баба ти обърна земята, за да те върне у дома. Графството има нужда от наследник и ти си длъжен да сключиш добър брак и да осигуриш наследник. Дори да се върна с тебе в Англия, животът ни ще тръгне по различни пътища. И категорично отказвам да стана твоя любовница.

— Не съм искал това от тебе и никога няма да го поискам.

— Да не би да казваш, че искаш да се ожениш за мене?

Фльор се усмихна, когато Рийд явно се смути от въпроса й.

— Не бих изключил това — каза той след дълго мълчание. — Твоето потекло е също толкова благородно, колкото и моето, и със сигурност си подходяща.

— Не, не съм — призна Фльор. — Не се познаваме истински и не мога да имам деца.

— Какво? Не може да знаеш това.

— Не заченах по време на брака си с Пиер.

Настъпи поредно дълго мълчание, преди Рийд да каже леко примирено:

— Няма ли нищо, което мога да кажа или да направя, за да те накарам да разбереш колко е опасно да останеш във Франция?

— Знам, че работата, която върша, е опасна. Не съм глупава. Но това искам да правя, това имам нужда да правя. Прибери се у дома и забрави за мене, Рийд. Може би един ден, когато работата ми тук свърши, ще се срещнем отново и ще се смеем на този малък… епизод в живота ни.

— Да се смеем? Не мисля така.

Истина беше, че Рийд не бързаше да се жени. Месеците, прекарани в затвора, и седмиците преди това, докато работеше по прикритие, го караха да търси задоволяване на страстната страна на своята природа. Преди да напусне Англия, си беше спечелил репутация на надарен любовник. Но не се налагаше да свива семейно гнездо. Не беше наследникът на титлата, очакваше брат му да има деца. Затова се беше отдал на греховни наслади, което извънредно много му харесваше.

Безразсъдното търсене на приключения го беше привлякло към последното му занимание — британски агент в революционна Франция. Макар да знаеше, че баба му държи той да се ожени скоро и да започне да пълни детската стая, беше си спечелил малко време за разгул, преди да се установи в брачното блаженство.

— Трябва да заминеш — каза тя, прекъсвайки мислите му. — Благодаря ти, че ме накара да се почувствам отново жива. Имах нужда от такава нощ точно толкова, колкото и ти.

— Още не сме свършили, скъпа. Нощта е още млада, остават ни много часове, за да си наваксаме за месеците лишения.

Преди Фльор да осъзнае какво смята да прави той, Рийд я привлече върху себе си и дръпна главата й, за да я целуне.

Часовете минаваха твърде бързо, докато Фльор и Рийд взаимно проучваха телата си, осъзнавайки, че времето им заедно изтича. Любиха се бавно, Фльор беше отгоре, контролирайки движенията до самия край. Тогава Рийд пое контрола и дивите му ласки отведоха двама им до самия ръб. Не остана нищо свещено, никакви граници. След това заспаха прегърнати само за да се събудят преди зори и да се любят отново.