Кони Мейсън
Цената на удоволствието (3)

Глава 3

Неочакваната целувка на Рийд зашемети Фльор. Тя се стегна, готова всеки момент да се дръпне. Но нещо вътре в нея искаше тази целувка. Липсваше и близостта, интимността на брака, но не си беше позволявала да се разсейва с някой мъж след смъртта на Пиер. Само че тази целувка, великолепно задоволяващата магия на устните на Рийд върна всичките желания, които беше погребала с Пиер.

Тялото й несъзнателно омекна, когато тя се отдаде на удоволствието. Знаеше, че е грешка да си позволява това, но като че ли не можеше да се въздържи. Защо Рийд, запита се тя разсеяно. Никой от останалите мъже, минали през вилата й на път за Англия, не я беше привличал така, както Рийд. Те просто бяха нещастни мъже, поставени под нейните грижи, преди да напуснат бреговете на Франция и никога повече да не ги види. Така трябваше да бъде и с Рийд.

Тази мисъл даде на Фльор импулса да направи това, което трябваше да направи още в началото — да сложи край на целувката. Опита се да се дръпне, внезапно осъзнавайки, че здравата ръка на Рийд беше намерила пътя към талията й. Не, в никакъв случай не биваше да продължава. Борейки се със собственото си желание да се наслаждава на целувките му, тя се откъсна и нежно отстрани ръката му от талията си.

— Простете ми — изрече Рийд, преди Фльор да успее да го укори. — Не знам какво ми стана. Много отдавна не съм проявявал интерес към някоя жена. А вие — поклати глава — сте жена, на която само мъртвец може да устои.

Фльор размаха пръст.

— Не сте в състояние да мислите за такива неща.

Неустоимата трапчинка се появи на бузата на Рийд.

— Все още не съм мъртъв, Фльор.

Фльор се вгледа в изтощеното му лице, опитвайки се да си представи как ли е изглеждал, преди да започнат да го морят с глад и да го бият. Подозираше, че е женкар въпреки опасната си работа. Не можеше да не се възхити на смелостта му, напълно осъзнавайки, че той не е в състояние да осъществи любовните си намерения.

Фльор отвърна на усмивката му.

— Има много време за това, щом се върнете в Англия. Подозирам, че майките на доста много млади жени активно ще насочват вниманието ви към техните дъщери.

Рийд направи гримаса.

— Точно от това се страхувам.

Тя подви одеялото под брадичката му.

— Лека нощ, Рийд. Ще пратя Гастон да се погрижи за нуждите ви, преди да заспите.

Фльор взе свещника, който беше донесла със себе си, и излезе, затваряйки тихо вратата зад себе си. Облегна се за миг на вратата и допря пръсти до устните си. Още усещаше топлината на устните на Рийд, пораждаща отдавна забравени тръпки по цялото й тяло. Поклати глава и тръгна към спалнята си. Глупаво беше да се оставя да я разсейват устните на един мъж. Особено на мъж, когото повече нямаше да види, след като той напусне Франция.

И Рийд мислеше като Фльор. Какво го беше прихванало да я целува? Нещо в разкошните й плътни устни го беше надвило, а когато я целуна, се почувства жив много повече, отколкото се беше чувствал от седмици… не, от месеци. Усмихна се. Ако се представеше възможност, нямаше да се поколебае да я целуне отново.

 

 

Рийд се възстановяваше бързо. Според инструкциите на доктор Дефо превръзките от ребрата му бяха махнати. Няколко дълбоки вдишвания показаха на Рийд, че ребрата му наистина са заздравели. А няколко дни след това Фльор внимателно отстрани шините от ръката му и направи презраменна превръзка, която да държи ръката неподвижна, докато се излекува окончателно.

Количеството храна, което изяждаше в следващите дни, изненадваше дори него. Един месец след излизането от Дяволския замък беше възвърнал голяма част от предишното си тегло. Хлътналите му бузи се бяха загладили, сребристите му очи бяха изгубили празния си поглед. Макар че до пълното му възстановяване оставаха седмици, той отново започваше да се чувства както преди.

Един от първите признаци на възстановяването беше трайното му увлечение по Фльор. Тази жена наистина беше удивителна. Неописуемо смела, Фльор излагаше живота си на опасност, всеки път, когато отидеше в Дяволския замък, преобразена като Черната вдовица.

Рийд знаеше, че клетвата на Фльор да отмъсти за смъртта на съпруга си е движещата сила зад действията й, и й се възхищаваше, че не се отклонява от пътя си въпреки риска, на който се излага. Всеки миг, прекаран от него във вилата, увеличаваше опасността за нея. Затова той се закле да ускори възстановяването си и да се върне в Англия веднага щом слабото му тяло позволи.

Една приятна вечер след вечерята Фльор запита Рийд дали му се иска да се поразходи. Той се съгласи с готовност.

— Много бих искал, раздвижването ще ми дойде добре. Ще дойдете ли с мене?

— Ако желаете.

— Да, желая. Сигурна ли сте, че е безопасно?

— По това време на нощта никой няма да стои навън. Тук сме по-скоро изолирани. Гастон ви намери бастун. Ще ви помага да пазите равновесие.

Рийд стана предпазливо от стола, Фльор отиде да вземе наметката си. Гастон излезе от трапезарията и се върна след малко с бастуна и жакета на Рийд. Когато Фльор пристигна, го хвана под ръка.

— Готов ли сте?

— Ако вие сте.

Гастон отвори вратата и всички излязоха навън.

— Къде отиваме? — запита Рийд.

— По пътеката. Ще ви бъде по-трудно да прекосите тревата, но вероятно по-лесно ще вървите по отъпканата земя.

Тръгнаха под ръка, огрявани от лунната светлина и блещукащите звезди. Рийд пое дълбоко дъх, вдишвайки ароматния нощен въздух, благодарен, че Създателят не е удовлетворил желанието му да умре. Сякаш през целия си живот беше чакал да се разхожда заедно с Фльор в мека лятна нощ като тази.

Въпреки че му харесваше да се разхожда навън, Рийд скоро усети, че се уморява, Фльор трябва да беше забелязала как провлачва стъпките си, защото изрече:

— До пътеката има едно повалено дърво. Искате ли да спрем и да си починем, преди да тръгнем обратно?

— Не ми харесва да си мисля, че съм такъв слабак, но наистина бих искал да спрем за малко. Освен това трябва да обсъдя нещо с вас, а рядко ви виждам сама.

Приближиха се към поваленото дърво. Рийд приседна предпазливо, Фльор се настани до него.

— За какво искате да говорим? — запита тя, след като седнаха.

— За вас. Имах много време да мисля. Искам да напуснете Франция заедно с мене. Тук е опасно за вас. Не мога да повярвам, че Портър не е настоял да се върнете в Англия.

Фльор го погледна, после извърна очи.

— Лорд Портър наистина предложи да се върна, но работата ми тук не е приключила. Вилата принадлежи на Лизет, обикновена гражданка, а аз съм просто една вдовица. Тук никой не любопитства коя съм. Докато страната ми има нужда от мене, ще остана.

— Вие сте само една жена, Фльор.

Тя вдигна рамене.

— Правя каквото мога.

— Още колко време Черната вдовица ще остане анонимна? Това не ми харесва, Фльор. Най-малкото, което мога да направя, за да ви се отплатя, че ми запазихте живота, е да ви видя благополучно завърнала се в Англия.

Фльор поклати отрицателно глава.

— Не ми дължите нищо, Рийд. Не го правя за лична полза. Спасяването на хора е моят начин да бъда сигурна, че Пиер не е загинал напразно. Приберете се у дома си, когато дойде времето, и забравете за мене. Ще бъда добре.

Рийд се вгледа в лицето й. Само ако можеше някоя жена да го обича така, както Фльор беше обичала съпруга си.

— Сигурно много сте обичали вашия Пиер.

Тя се изчерви и отвърна поглед.

— Той не заслужаваше да умре. Беше добър мъж.

Изглеждаше толкова тъжна, така ужасно самотна, че Рийд не можа да се удържи. Протегна здравата си ръка и погали лицето й, прокарвайки възглавничката на палеца си по устните й.

— Флиртувате с опасността, като оставате във Франция.

Тя обърна буза към дланта му.

— Толкова отдавна мъж не ме е докосвал с чувство.

В прошепнатите й думи се долавяше горчива нотка.

— Върнете се с мене в Англия и ще направя така, че да намерите мъж, който да ви оцени. Заслужавате някой да ви обича.

— Имах някого, който ме обичаше.

Ръката му се плъзна към тила й, привлече я по-близо до него и той усети свежия допир на дъха й.

— Ще намерите други.

Невъзможно беше да се устои на Фльор, дори за мъж, който е все още твърде слаб, за да направи това, което в действителност желаеше да направи с нея. Трябваше й някой мъжествен, но той още не беше такъв. Дали беше взела в леглото си някого от другите мъже, които беше спасила досега?

Фльор затаи дъх. Погледът на Рийд я плени. Не можеше да помръдне, дори да искаше. Знаеше, че той ще я целуне, и искаше това. Копнееше за него. Беше толкова самотна след смъртта на Пиер. Не беше разбрала колко самотна е, докато не беше дошъл Рийд. Очите им се срещнаха и тя не отмести своите.

Никой от другите мъже, които беше спасила, не й въздействаше така, както Рийд. Какво у него я караше да желае нещо повече от самотния живот, който беше прегърнала след смъртта на съпруга си?

Това беше последната мисъл, която мина през ума й, преди Рийд да приближи устни към нейните и да я целуне. Целувката му пораждаше възбуждащи спомени как дава и получава наслада, как лежи в прегръдките на един мъж, как се чувства обичана.

Властната му уста се отдели от нейната, потърси ухото й, после врата й. Целувките му пораждаха прекрасни тръпки на възбуда, каквато не беше изпитвала по-дълго, отколкото би искала да си спомня. Изстена леко, предавайки се, и обви врата му с ръце, за да го привлече по-близо до себе си, отвръщайки на целувката му, макар да знаеше, че нагазва в опасни води.

Изведнъж се свести и се дръпна.

— Готов ли сте да се върнем във вилата?

— Иска ми се да стоя тук и да ви целувам.

— Не можем да направим това, Рийд. Първо, не сте достатъчно добре, за да се занимавате с такива дейности.

— Само се целувахме.

— Второ — продължи тя, — това не биваше да се случва. Щом заминете, повече никога няма да ви видя. И двамата трябва да не го забравяме.

Стана и помогна на Рийд да се изправи. Мълчаливо се върнаха в къщата, където Фльор му пожела лека нощ и продължи към спалнята си. Щом влезе, седна на леглото и скръсти ръце на гърдите си. Целувките на Рийд я бяха изкушили да действа неразумно. Не знаеше какво я беше прихванало. Не беше жена, чиято глава се замайва лесно от мъж, когото едва познава.

Освен това му беше казала истината. Той беше твърде слаб, за да се занимава с дейностите, които имаше предвид. Но какво щеше да стане, когато оздравееше? Не беше трудно да се разбере, че Рийд е мъж, който обича жените, Фльор обаче не се осмеляваше да се поддаде, защото работата й тук беше извънредно важна. Ако си позволеше да се обвърже с Рийд, това би разбило сърцето й. Освен това той не можеше да заеме мястото на Пиер.

Рийд лежеше в леглото, не можейки да заспи, и проклинаше слабото си тяло. Макар че силите му се връщаха лека-полека и беше наддал, откакто пристигна във вилата, още не беше толкова издръжлив, колкото преди. Близостта на Фльор обаче беше събудила либидото му. Всъщност отново изпитваше желание. Чувстваше тръпка в слабините въпреки невъзможността да поддържа пълна ерекция.

Блъсна възглавницата, ядосан на себе си и на слабостта си. Щеше ли някога пак да се изявява като мъж, с мъжката способност да отдава дължимото и на себе си, и на избраната жена? Фактът, че беше целунал Фльор, доказваше, че още може да желае жена, което беше насърчително.

Най-накрая заспа, но сънят му не беше спокоен. Измъчваха го сексуални вълнения, каквито не беше изпитвал от месеци. Сънуваше как прегръща Фльор, как полека я съблича, как се люби с нея, как прокарва ръце по гладката й кожа, изследвайки всеки нюанс на сладката й плът.

Посред нощ той се събуди стреснат и осъзна, че изпитва дискомфорт. Едва не се засмя на глас, когато откри причината за смущението. Имаше съвсем истинска ерекция. Въпреки че не можа да направи нищо по въпроса, се обърна по корем и отново потъна в съня с усмивка на лице.

Наистина беше жив!

На следващата сутрин, все още в добро настроение, Рийд закусваше яйца, шунка и пресен хляб с масло. Цялото домакинство ядеше заедно, увлечено в приятен разговор.

— Знам, че ям като кон, Фльор, и се опасявам, че изтощавам средствата ви — каза Рийд. — Откъде вземате пари, за да има храна на масата?

Фльор остави вилицата на чинията си, докато обмисляше отговора.

— Пиер знаеше, че идват лоши времена. Събра всички златни монети и семейни бижута, които успя да намери, и настоя да ги зашия в подгъва на роклята си и в подплатата на наметката си, ако трябва да бягам от Париж.

Преглътна, сякаш беше болезнено да продължи.

— Този ден дойде прекалено скоро. Пиер настоя да замина без него. Известно време с Лизет и Гастон живяхме у родителите на Антоан в едно селце близо до Париж и чакаше Пиер да дойде при нас. Не след дълго научих, че са го хванали заедно с други благородници и са го пратили на гилотината.

— Съжалявам — измърмори Рийд.

Фльор като че ли не го чу.

— Останах при родителите на Антоан, но планирах да замина, преди присъствието ми да ги изложи на опасност. Живеех от парите, които Пиер ми беше осигурил, без да става нужда да продавам бижутата си. Скоро след това се преместихме в тази вила. Тя принадлежи на Лизет. Беше останала празна след смъртта на родителите й. Андре се свърза с мене скоро след това.

— Как ви е открил? — запита Рийд.

— Не знам. Но една вечер бях отишла сама в селската черква, за да се помоля. Андре коленичи на пейката зад мене и заговори тихо. Нямаше никой друг в черквата. Каза ми, че знае коя съм и запита дали искам да помогна на родината си. Отначало се страхувах, че е пратен от някого, за да ме изобличи, но колкото повече говореше, толкова повече започвах да вярвам, че е английски агент. Като че ли знаеше всичко, дори факта, че вилата е собственост на Лизет. Не знаех за Дяволския замък, преди той да ми каже. Изложи ми плана си там, на това свещено място — продължи Фльор. — Двамата измислихме Черната вдовица. Андре осигуряваше парите, с които подкупваше стражите и се издържахме. Вие сте третият англичанин, когото спасявам от Дяволския замък.

— Всеки път, когато влизате в затвора, става още по-опасно — предупреди я Рийд. — Няма да мине много време, преди надзирателят да научи за вас и да прекрати дейността ви. Можете да умрете, Фльор.

— Ценя загрижеността ви, Рийд, но този ден е далече. Работата ми тук не е приключила.

Рийд не възрази. Още имаше време, за да убеди Фльор да се върне в Англия.

— Имате ли роднини в Англия? — запита той.

— Не съм чувала нищо от известно време, но доколкото знам, леля ми, с която живях, преди да се омъжа за Пиер, още живее в провинцията. Когато дойде време да си тръгна оттук, ще има къде да отида. Тя няма други роднини, освен мене, затова ще наследя дома й, но дано не е скоро. Тя е мила жена.

Облекчението на Рийд беше искрено. Фльор поне щеше да има къде да живее, след като се върне в Англия. Освен това беше графиня, което увеличаваше шансовете й да си намери достоен съпруг.

Но дали иска друг съпруг? Или обича Пиер толкова много, че отказва да мисли за повторен брак?

— Много млада сте, за да оставате сама, Фльор. Имате нужда някой да се грижи за вас.

Тя изфуча.

— Много съм добре сама, благодаря ви. Няма защо да се тревожите за мене, Рийд. Върша всичко това заради собственото си душевно спокойствие. Това, което става с Франция, е ужасно. Екзекутирането на невинни хора, понеже са се родили с титли, е прекалено. С моите скромни сили давам приноса си, за да бъде съборен този режим на Терора.

Рийд знаеше, че спорът с Фльор няма да го доведе доникъде. Жената си имаше собствено мнение, никой не можеше да я убеди да напусне Франция, преди да е готова. А тогава можеше да бъде твърде късно. В едно беше дяволски сигурен — щом се върнеше в Англия, възнамеряваше да укори лорд Портър, задето е изложил Фльор на опасност и я е държал там.

Рийд продължаваше да се възстановява учудващо бързо. Беше махнал презраменната превръзка и беше открил, че костите му са заздравели прекрасно. Ръката му беше като нова. Наддаваше и на тегло. Бузите му вече не бяха хлътнали, мускулният му тонус се подобряваше.

Беше започнал програма от упражнения, за да укрепи тялото си. Тичаше, вдигаше едри камъни над главата си и правеше поредици от вдигания и клякания. Ако си беше у дома, щеше да практикува фехтовка и бокс, но тук трябваше да импровизира. И това като че ли вършеше работа.

Фльор знаеше, че е време да се свърже с Андре за завръщането на Рийд в Англия. Здравето на пациента й се беше подобрило доста много през изминалите седмици, откакто беше излязъл от Дяволския замък. С всеки изминал ден Фльор все повече осъзнаваше мъжественото привличане на Рийд. Той вече не беше тежко болният мъж, когото беше грабнала под носа на смъртта. Под затворническата му бледнина изпъкваше едно лице със сурова красота, съвършено в несъвършенствата си.

Сребристите очи на Рийд бяха възвърнали блясъка си, смехът му извираше с лекота. На Фльор й се струваше, че той се отегчава от бездействието си, че смята, че не оздравява достатъчно бързо, но разликата между мъжа, който беше преди, и онзи, който беше станал, я поразяваше.

Рийд често говореше за доктор Льоклер, мъжа, с когото се беше сприятелил в затвора, и заради него Фльор искаше да помогне на доктора, преди да е станало твърде късно. Затова тя поговори с Антоан и Гастон и тримата съставиха план за спасяването на доктора, въпреки че инстинктът й казваше, че още е рано да се връща в Дяволския замък.

Фльор не каза нищо на Рийд за плановете си и изчака той да отиде да си легне, преди да тръгне с една каруца и двамата си прислужници. Антоан беше научил, че Люсиен ще бъде на смяна тази вечер, и тя имаше достатъчно пари, за да го подкупи.

Когато Фльор стигна затвора, я посрещна не Люсиен, а пазач, когото не познаваше.

— Коя сте и какво искате? — запита предизвикателно пазачът.

— Имената нямат значение — измърмори Фльор, осъзнавайки, че ужасно е сгрешила. — Искам да посетя доктор Льоклер.

— Сега? — Пазачът се опита да разгледа лицето й през воала. — Посред нощ е. Освен това в Дяволския замък никой няма право на посещения.

Фльор разтърси кесията пред очите на пазача.

— Къде е Люсиен? Той ме познава. Плащам му добре, за да ме пусне вътре на… посещение.

Обзе я страх, че е възбудила подозрението на пазача, и откри, че е права, когато той каза:

— Стойте тук, докато повикам надзирателя.

Очевидно този пазач не се интересуваше от подкупи.

В мига, когато пазачът се обърна, Фльор побягна.

— Бързо! — изсъска тя, качвайки се в каруцата.

— Какво стана? — запита Гастон.

— Нещо се е объркало. Люсиен не беше на смяна. Друг пазач беше, заподозря нещо. Отиде да доведе надзирателя. Грешка беше да идваме. Трябваше да помисля за това, но исках да изненадам Рийд.

 

 

Докато препускаха към вилата, Фльор не преставаше да се обръща, за да гледа дали не ги преследват. Не видя никого. Но когато влезе във вилата, видя Рийд и Лизет да се разхождат по коридора.

— Да не сте полудели? — укори я Рийд. — Чух колела по чакъла и погледнах през прозореца тъкмо навреме, за да ви видя как потегляте с каруцата. Не мога да повярвам, че предприемате опит за спасяване толкова скоро, след като ме измъкнахте. Потърсих Лизет и тя предположи, че сте в Дяволския замък. Какво сте си мислили?

Фльор свали воала и ръкавиците и ги подаде на Лизет.

— Очевидно не мислех — призна тя. — Защо не спите?

— Спях, но се будя лесно. — Отново впери суров поглед в нея. — Андре ли ви прати пак в Дяволския замък? Смятам да поговоря с Портър, когато го видя. — Вероятно виждайки нещо на лицето й, добави: — Нещо се е случило, нали?

— Идете да спите. Ще ви кажа утре.

— Ще ми кажете сега — изрече Рийд, хващайки я за ръката, и я дръпна в приемната, където светеше една лампа. — Какво стана?

Фльор въздъхна и се отпусна на един стол.

— Люсиен трябваше да бъде на смяна, но не беше. Отвори ми друг пазач. Избягах, когато отиде да доведе надзирателя.

Рийд изруга.

— Ще му извия врата на Андре. За кого ви прати този път?

Фльор се загледа в ръцете си. Знаеше, че Рийд ще се ядоса, когато научи за кого е отишла.

— Кой, Фльор?

— Доктор Льоклер, но не беше идея на Андре. Исках да спася Льоклер заради вас. Знам, че се тревожите за него.

Рийд заби пръсти в тъмната си коса и започна да я роши.

— Съжалявам, че ви помолих да му помогнете. Явно не съм мислил. Не съм искал отново да излагате живота си на опасност. Какво ще стане сега според вас?

Фльор не знаеше.

— Антоан вече се свърза с Андре, за да ви откара с кораб в Англия.

— А вие?

— Нищо няма да ми се случи. Никой в селото, освен доктор Дефо не знае, че съществувам.

Рийд поклати глава.

— Не е така. Люсиен и всички затворници в Дяволския замък знаят, че съществувате. Вие сте обект на много предположения. Животът ви е в опасност.

Фльор стана.

— Уморена съм, Рийд. Утре ще говорим за това.

Когато мина край него, той се пресегна, обгърна я през талията и я привлече в обятията си.

— Тревожа се за вас, Фльор. Как да ви загърбя, когато замина?

— Няма да ме загърбите. Ще заемете законното си място във висшето общество. До две седмици трябва да получим вести от Андре за вашето заминаване.

Колкото и да искаше да се върне у дома, Рийд не искаше да изостави Фльор. Беше се сближил с нея в последните няколко седмици, и то повече, отколкото с която и да било друга жена.

— Не сте ми безразлична, Фльор.

— Не казвайте нещо, в което не вярвате, Рийд. Подозирам, че сте благодарен, и може би обърквате благодарността с други чувства.

Ръцете му стегнаха около нея. Той погали косата й, бузата й, наслаждавайки се на чувствата, които тя събуждаше у него. Усети, че се втвърдява, и разбра, че се дължи на тази изключителна жена в ръцете му. Силата на желанието му го изненада. Връхлетя го необяснима потребност да я има в леглото си. Беше имал десетки жени, но никоя не го караше да се чувства така, както го правеше Фльор.

Благодарността ли го караше толкова силно да желае Фльор? Съмняваше се, макар че наистина й беше благодарен. Не, жаждата му за нея беше овладяла всичките му сетива, всичките му чувства. Нямаше търпение да я вкуси отново, сведе глава и я целуна. Плъзвайки ръка по корсажа й, умело откопча няколко копчета, докато върховете на пръстите му не срещнаха топлата й кожа.

Рийд я чу как остро си поема дъх, докато той търсеше под корсета й и обгръщаше гърдата й. Точно сега Фльор беше единственото реално нещо в живота му. Беше се държал за нея, докато беше слаб като бебе, но сега, когато беше здрав и силен, желанието му за нейната близост нямаше нищо общо с лечението.

Фльор прекъсна целувката и се взря в него.

— Правиш го трудно за мене, Рийд.

— Ела в леглото ми, Фльор. Имам нужда от тебе.

Плени устата й отново, преди тя да му откаже, целувката му стана по-дълбока, той я вкусваше с езика си в нарочно бавна наслада. Някакъв шум, последван от ахване, им извести, че не са сами в приемната.

Фльор се дръпна от него, бързо закопчавайки копчетата, преди да се обърне към Лизет.

Лизет се прокашля.

— Извинявай, Фльор. Не беше в стаята си, когато влязох да ти помогна да се приготвиш за лягане, и се разтревожих.

— Няма нищо, Лизет. Тъкмо говорех с Рийд, преди да се върна в стаята. Ела, можеш да ми помогнеш да се съблека.

Рийд загледа безпомощно как Фльор излиза бързо, водейки подире си Лизет. Разстроен, той нямаше друг избор, освен да отиде да си легне.

 

 

Фльор успяваше да избягва Рийд в следващите два дни, правеше така, че никога да не остава насаме с него. Рийд мислеше, че разбира причината. Той я привличаше, също както тя него, и тя се бореше да не се поддаде.

Той тъкмо беше свършил обяда в уютната кухня, разговаряйки с Фльор и Лизет, когато Ангоан нахлу в къщата.

— Графиньо — извика той, спирайки на прага, — вие и monsieur трябва да се скриете. Бързо! Войници… идват…

Рийд скочи от стола си.

— Идват тук? Какво знаете?

— Отидох в селото тази сутрин да купя месо от касапина, когато половин дузина войници влязоха в селото. Разпитваха всички. Искаха да знаят всичко за жителите на селото и околните вили. Останах наблизо, докато селяните описваха няколко вили в околността. Тази беше едната.

Гастон беше пристигнал навреме, за да чуе предупреждението на Антоан.

— Кога ще дойдат тук, Ангоан?

— Скоро. Наоколо няма много къщи, местността не е добра за земеделие или животновъдство. Вие и monsieur трябва веднага да се скриете, графиньо — настоя Антоан.

Рийд имаше много въпроси, но реши да ги запази за по-късно. Веднага разпознаваше паниката.

— В гората ли ще се скрием? — запита той.

— Не — каза Фльор. — Имаме приготвено по-добро място. Елате с мене.

— Ще скрием всички доказателства, че вие и monsieur изобщо съществувате — каза Лизет, изтичвайки от стаята.

— Насам — подкани го Фльор и тръгна по коридора. — Планирали сме този ден, макар да се надявахме, че никога няма да настъпи.

— Решението ви да отидете в Дяволския замък толкова скоро след спасяването ми беше неблагоразумно — упрекна я Рийд.

В края на коридора стигнаха до някакъв неописуем гардероб, който Рийд почти не беше забелязвал досега. Когато Фльор отвори вратата на гардероба, Рийд се дръпна.

— Това е нелепо. Не можем да се скрием тук. Ще претърсват усърдно, със сигурност ще ни намерят. По-добре ще бъде да се скрием в горите.

— Както ви казах, добре подготвени сме за този ден.

За учудване на Рийд Фльор бутна настрана няколко окачени дрехи и отвори един люк в пода на гардероба, който разкри зейнала тъмна дупка.

— Елате — подкани го тя, влизайки в тъмния отвор. — Внимавайте, четири стъпала водят към този подземен килер, където можем да се скрием. Наведете се — висок сте, за да стоите прав, — затворете вратата на гардероба и дръпнете след себе си капака на люка.

Рийд нямаше друг избор, освен да се подчини. Затвори вратата на гардероба и слезе опипом по стъпалата. Пресегна се нагоре, дръпна капака на люка и се намери в пълен мрак.

— Има място колкото двама души да се сместят удобно — каза Фльор.

Рийд усети как тя го хваща за ръката и го води надолу. Дъхът му спря, разтрепери се. Този малък влажен килер прекалено много му напомняше за безкрайните дни, прекарани в единична килия в Дяволския замък, в черна дупка като тази. Това беше наказанието му, задето не беше издал имената на другите агенти във Франция.

— Какво има? — запита Фльор.

Рийд едва дишаше. Сякаш огромна тежест беше затиснала гърдите му. Обзе го паника, която не искаше да утихне. Започна да се поти силно.

— Рийд, какво има? Лошо ли ти е?

— Аз… не се чувствам добре в затворени пространства. Спомените… съжалявам, не мога да остана тук.

Надигна се.

Фльор хвана ръката му. Ръцете й пропълзяха нагоре към рамото му, обхванаха врата му и тя намери бузата му. Другата й ръка се присъедини и дланите й обгърнаха лицето му. Хипнотизиран, Рийд усети как страховете му се топят, когато тя доближи уста до неговата и го целуна.