Кони Мейсън
Цената на удоволствието (16)

Глава 16

Дюбоа покани Фльор да отиде на приема на семейство Жибоне, когато дойде следобеда точно в два часа. Тя прие поканата и двамата прекараха цял час в светски разговор, преди Дюбоа да се сбогува.

Съобразявайки се с времето, Фльор се приготви за срещата с Портър. Пристигна на Уайтхол няколко минути преди четири часа. Рийд вече беше там, когато я въведоха в канцеларията на Портър.

Портър я приветства топло. Рийд просто й кимна.

— Какво има, Портър? — запита Рийд. — Намерихте ли нашия предател?

— Иска ми се да имах добри новини, но нямам. Питър Уелдън, агентът, когото познавате като Андре, изчезна скоро след като лейди Фонтен избяга от Франция. Надявах се, че всичко е наред, но надеждите ми бяха попарени, когато капитан Скилинг тази сутрин донесе вестта, че Уелдън е бил хванат и екзекутиран.

— О, не! — извика Фльор. — Горкият човек. Какво е станало?

— Чакам доклад с повече подробности, но се страхувам, че е работа на нашия предател. Не знам как или кога е било разкрито прикритието му. Може да е станало преди седмици или месеци. Толкова се тревожа, че наредих на агентите във Франция да се приберат, докато проблемът не се разреши. Не мога да рискувам още един добър човек, докато предателят не бъде предаден на правосъдието.

Фльор погледна към Рийд. Изражението му беше мрачно, бяла черта се беше образувала около устните му. Тя знаеше, че той мисли за преживяното в Дяволския замък.

— Не научих нищо, с което да мога да помогна — изръмжа Рийд.

— Нито пък аз — призна Фльор, — макар да имам предвид един-двама заподозрени.

— Може ли да запитам кои са? — запита Портър.

— Хенри Демпси и граф Дюбоа — отговори Фльор, — макар че нямам доказателства за никого от тях дали не е нещо друго, а не такъв, какъвто изглежда.

— Нямам представа защо подозирате Демпси, графиньо — отвърна Портър, — но се страхувам, че вървите по фалшива следа. Дюбоа, от друга страна, е ясна възможност. Държим го под око още откакто пристигна в Лондон.

— Искам списък на всички наши агенти, които са били или още са във Франция — каза Рийд. — И аз като Фльор вярвам, че Демпси е възможен заподозрян.

— Макар да уважавам мненията ви, ще изчакам крайния резултат, преди да осъждам, когото и да било — отговори Портър.

— Демпси може ли да знае за Черната вдовица? — запита Фльор.

Макар че беше във Франция, когато вие сте работили под прикритие за нас, мисля, че не знае за работата ви там. Уелдън беше натоварен да пази идентичността ви.

— Защо питате? — запита Рийд.

Фльор още не беше готова да разкаже за неотдавнашния си разговор с Демпси. Той като че ли знаеше прекалено много за нея. Това й се струваше странно.

— Уелдън беше добър човек — продължи Портър. — Не мога да си позволя да загубя още един агент. Вие с графинята трябва да внимавате.

— Не виждам какво може да ме застрашава — възрази Фльор. — Вече не съм заплаха за никого.

— Нито пък аз — добави Рийд. — Това няма никакъв смисъл.

Фльор се канеше да спомене Дювал, но се въздържа. Дювал имаше много основателна причина да иска смъртта на Рийд. Но тъй като не беше говорила надълго и нашироко с Дювал, тя не можеше да изрази мнение.

Срещата приключи скоро. Рийд предложи да я откара у дома й и тя прие. Щом седна срещу нея, той каза:

— Подозираш някого, за когото не съм се сетил, нали?

— Може би — каза тя.

— Кажи ми кой е, за да координираме списъците си.

— Галар Дювал — избъбри тя.

— Сетих се и за него, но ми изглежда достатъчно безобиден.

— Какво е точно родството ви?

— Връзката е слаба. По-младият брат на дядо ми, Реймънд, се оженил за французойка и отишъл да живее във Франция, преди да съм бил роден. Те положили началото на нов клон на семейството. Дювал е внук на Реймънд. Баба го е проучила и очевидно е този, за когото се представя. Винаги съм знаел, че има френски наследник на графството, но това не беше важно преди смъртта на Джейсън.

— Не ти ли се струва странно, че Дювал се е появил точно сега в Англия?

— Не особено. Англия е пристан за емигранти. Не съм изненадан, че Дювал е намерил убежище тук и ни е издирил. Свързани сме, независимо колко далечна е връзката.

Каретата спря.

— Няма нужда да ме изпращаш до вратата — каза Фльор.

Прие ръката на кочияша Джон и слезе.

— Ще ги се обадя след приема да обсъдим кой какво е открил.

— Внимавай, Рийд. Влизането с взлом е противозаконно.

Рийд се усмихна, разкривайки очарователната трапчинка на бузата.

— Не съм новак в тези неща, Фльор.

 

 

Рийд заобиколи откъм задната страна на скромната къща, която граф Дюбоа беше наел на Корт Стрийт. Всички прозорци бяха тъмни, подсилвайки убеждението му, че французинът не държи прислуга в дома си.

Беше се скрил в храсталака по-рано вечерта и беше изчакал Дюбоа да излезе, преди да тръгне да влиза. За негово разочарование нито един прозорец не беше оставен открехнат. Изглежда, емигрантът беше извънредно предпазлив човек. За щастие, Рийд имаше много таланти.

След като намери слугинския вход заключен, Рийд извади от джоба си тънко парче метал и го пъхна в ключалката. Само няколко минути му бяха необходими, за да отвори ключалката.

Вратата водеше към кухнята. Вътре гореше огън, но никой не го наглеждаше. Безшумен като призрак, Рийд извади парче свещ от джоба си и поднесе фитила към един горящ въглен. Фитилът пламна, разкривайки врата, която водеше от кухнята към основната част на къщата.

Рийд си пое дъх и продължи предпазливо напред с бясно туптящо сърце. Макар да знаеше, че не е в Дяволския замък, непрогледният мрак отвъд светлината на свещта го накара за миг да изпадне в паника. Той потърси спасение в здравия разум, представи си, че Фльор е до него и го подкрепя.

Продължи нататък по тъмния тунел към главния коридор. Първата врата, която опита, го отведе в кабинета. Рийд влезе вътре и дръпна завесите. После запали няколко свещи и се захвана за работа. Бюрото не представляваше проблем. Чекмеджетата не бяха заключени, но в тях нямаше нищо интересно. Все пак той намери бележка от Галар Дювал. Прочете оскъдното й съдържание и я остави точно там, където я беше намерил.

Дювал искаше лична среща с Дюбоа. Понеже на бележката нямаше дата, Рийд нямаше как да разбере дали срещата вече се е състояла, или е планирана за бъдеща дата. Тъй като в бележката сякаш нямаше нищо уличаващо, той я сметна за маловажна.

Действайки бързо, той приключи с бюрото и бързо прерови стаята, но не намери нищо, което да сочи, че Дюбоа е друг, а не този, за когото се представя. Изгаси всички свещи, с изключение на онази, която държеше, качи се безшумно по стълбите и започна да отваря вратите, докато не стигна до главната спалня. Прерови чекмеджетата бързо и целенасочено, като връщаше внимателно всяка огледано нещо на мястото, откъдето го беше взел.

До момента не беше намерил нищо подозрително. Тогава започна да търси сейф зад картините. В спалнята нямаше. Слезе по стълбите към главния коридор и влезе в приемната, където имаше няколко картини по стените. Намери сейф зад една, която изобразяваше Лондонската кула. Вдигна свещта и започна да търси комбинацията. Едва беше започнал опитите, когато чу тътрене на крака по стълбите.

— Вие ли сте, милорд? — запита един сънен глас.

Рийд угаси свещта и зачака. Очевидно Дюбоа имаше поне един прислужник, живеещ в къщата. Но за щастие човекът реши да се откаже от проучването си, защото стъпките се отдалечиха и след малко съвсем заглъхнаха.

Върна се към сейфа, вече работейки на тъмно. Отне му повече време, отколкото беше очаквал, но в крайна сметка напипа комбинацията. В сейфа нямаше нищо друго, освен няколко бижута и златни монети. Рийд го затвори и намести картината. Безшумно излезе от приемната и се запъти по главния коридор към кухнята, където излезе от същата врата, през която беше влязъл. Дори успя да нагласи ключалката с тънкото приспособление, с което я беше отключил.

След като не намери нищо, което да сочи, че Дюбоа е предателят, Рийд се убеди в невинността на французина и затвърди увереността си, че предателят е човек от самата организация.

 

 

Докато Рийд претърсваше къщата на Дюбоа, Фльор се движеше сред хората на приема на семейство Жибоне и задаваше подвеждащи въпроси на присъстващите емигранти. Мосю Барбо също беше там, както и Галар Дювал. Дювал отиде при Фльор и Дюбоа край масата с подкрепителните.

— Още ли посещавате редовно имението Хънтърст? — поинтересува се Фльор.

— Oui. Намирам, че дамите са възхитителни. Разбирам, че скоро ще бъде обявено щастливо събитие.

— Събитие ли? — Фльор затаи дъх, очаквайки отговора на Дювал.

— Не сте ли чули? — каза той възбудено. — Лейди Вайълет очаква предложение от братовчед ми. Вдовстващата графиня е много доволна от този съюз.

На Фльор й се стори, че някой е забил стрела в сърцето й, макар да знаеше, че е пратила Рийд право в ръцете на Вайълет.

— Колко… чудесно — изрече тя, залепвайки фалшива усмивка на лицето си. Отблъсна душевната си болка и реши, че моментът е подходящ да опипа почвата с въпроси към Дювал. — Разбирам, че сте пристигнали навреме в Англия, за да помогнете на Хелън да се справи с трудностите след смъртта на съпруга й.

Дювал цъкна с език.

— Толкова тъжен момент. Бях тук, когато предишният граф почина, нали знаете.

Вниманието на Фльор се изостри.

— Не, не знаех. Какво ви доведе в Англия? Повечето ваши сънародници вече бяха избягали от Франция при режима на Терора.

Дювал вдигна рамене.

— Нямах никого във Франция. Бях загубил по-голямата част от семейството си и реших, че е време да се запозная с английските си роднини. Аз съм последният от френската линия и исках да се сближа с роднините на дядо си.

— Стига с този разпит, намирам го ужасно скучен. Историята на Дювал не е по-различна от моята или на когото и да било от другите французи — изсмя се Дюбоа.

— Не нахалствам, милорд, просто съм любопитна.

— Аз намирам графинята възхитителна — настоя Дювал. — Може би тя няма да възрази да отговори на някои мои въпроси.

Фльор веднага застана нащрек.

— Какво желаете да узнаете?

— Какво ви задържа във Франция след смъртта на съпруга ви? Защо не избягахте в Англия, след като той почина?

Същият въпрос като че ли интересуваше и Дюбоа, защото той наклони глава и изрече:

— И аз се питах същото, графиньо.

Фльор затърси отговор, който да ги удовлетвори.

— Избягах от замъка ни, след като арестуваха Пиер и се скрих. Доскоро нямах възможност да напусна страната. Бях англичанка в страна, чието правителство беше враждебно към Англия. Безредиците бяха толкова много, че останах в скривалището, докато не реших, че е безопасно да избягам.

— Преди да замина, чувах слухове за една жена, която помагала на английски шпиони да бягат от затвора — каза Дювал. — Била известна като Черната вдовица. Защо не потърсихте помощта й?

Съвършено объркана, Фльор само загледа смаяно Дювал. Дали се опитва да й каже нещо?

— А, да — потвърди Дюбоа. — И аз съм чувал за тази жена. Често се питах коя ли е тя.

Фльор се направи на изненадана.

— Никога не съм чувала такова нещо. Как е възможно жена да бъде толкова дръзка? — Започна да си вее с ветрилото. — Аз не бих имала подобна смелост.

Как беше възможно тези двама мъже да знаят за Черната вдовица, запита се Фльор. Освен ако… освен ако не са френски шпиони, търсещи информация. Чудеше се как да смени темата, когато Барбо се присъедини към групата. Фльор се извини и се запъти към стаята за почивка на дамите. Сърцето й биеше яростно, когато се отпусна на един стол.

Щом си възвърна спокойствието, се върна при групата. Скоро след това гостите започнаха да се разотиват, Фльор и Дюбоа се присъединиха към тях.

— Вечерта много ми хареса, граф Дюбоа — каза Фльор, докато се настаняваха в каретата му.

— Вярвам, че вече се познаваме от достатъчно дълго, за да минем без титли — каза Дюбоа. — Моля, наричайте ме Рене, а аз ще ви казвам Фльор. Защо името ви е френско?

— Така се е казвала прабаба ми. Дошла тук от Франция като дете с родителите си.

— Значи във вените ви има френска кръв.

— Много малко.

— Какво ви подтикна да се омъжите за французин?

— Запознах се с Пиер в първия си сезон и се влюбих в него. Беше дошъл в Лондон по работа.

— Колко романтично — забеляза Дюбоа.

Посегна, хвана ръката й и я поднесе към устните си. Фльор трепна и се опита да издърпа ръката си от хватката му, но той отказа да я пусне.

— Променихте ли намеренията си относно повторния брак?

— Не, графе, аз…

— Рене, моля.

— Нямам намерение да се омъжвам повторно… Рене.

— Млада сте, прекалено млада, за да прогонвате страстта от живота си. Тъй като не желаете да се омъжвате, ще ме вземете ли за ваш любовник, Фльор?

Дъхът й спря. Какво е направила, за да остави у Дюбоа впечатлението, че няма нищо против да си намери любовник? Ако не можеше да има Рийд, не искаше друг мъж.

— Не съм готова да говоря за такива неща, Рене. Още съм в траур за Пиер.

Дюбоа се засмя.

— Съмнявам се, но няма да ви притискам.

Фльор въздъхна облекчено, когато каретата спря. Кочияшът отвори вратата и спусна стъпалата.

— Няма нужда да ме изпращате до вратата, Рене.

— За мене ще бъде удоволствие — изрече гладко Дюбоа.

Слезе и й помогна да излезе от каретата.

Когато стигнаха до предната врата, Фльор бръкна в чантичката си за ключа. Толкова се стресна, когато Дюбоа посегна към нея и я привлече в прегръдките си, че изпусна чантичката, разпилявайки съдържанието й пред прага.

— Ка… какво правите?

— Мисля, че няма нищо нередно в една целувка, скъпа. Вече знаете, че имам намерение да се оженя за вас или да ви стана любовник, което предпочитате.

Фльор понечи да протестира, но не можа, защото устата му плени нейната с брутална безпощадност, а нежеланата му целувка и нахалният му език едва не я задушиха.

Той я пусна изведнъж, арогантната му усмивка беше почти толкова отблъскваща, колкото и устата му.

— Само ви показвам на какво можем да се наслаждаваме, ако станем любовници. Лека нощ, ma petite.

Твърде зашеметена, за да реагира, Фльор загледа как Дюбоа се връща в каретата си и изчезва надолу по улицата. Пое си дълбоко дъх и коленичи, за да потърси ключа си сред разпиляното съдържание на чантичката.

— Това ли търсиш? — запита един дълбок глас зад гърба й.

Стресната, Фльор седна изведнъж на земята. Рийд стоеше над нея, поклащайки ключа й в ръката си.

— Рийд, уплаши ме. Откъде дойде? Следеше ли ме?

Той се изсмя.

— Защо да следя вас двамата с евентуалния ти любовник, щом очевидно не искаш да имаш нищо общо с мене?

Той протегна ръка. Фльор я хвана и той я издърпа да стане.

Взря се отблизо в нея.

— Нещо боли ли те?

Тя изтупа праха от полите си.

— Добре съм. Какво искаш?

Рийд пъхна ключа в ключалката и отвори вратата.

— Да влезем ли вътре? Тук е прекалено открито, за да говорим.

Фльор влезе в къщата. Рийд я последва и затвори вратата.

— Помислих, че ще искаш да разбереш какво открих тази вечер в къщата на Дюбоа.

— Претърсил си всичко?

— Да.

Взе свещника, който Ъпдайк беше оставил за Фльор, и я придружи в кабинета.

— Доволен ли си от претърсването? — запита Фльор, когато вратата се затвори зад гърбовете им. — Намери ли нещо, което да подсказва, че Дюбоа е нашият шпионин?

— Претърсих основно цялата къща и намерих един сейф, скрит зад картина в приемната.

Възбуда се промъкна в думите на Фльор.

— Намери ли нещо уличаващо?

Усмихвайки се на ентусиазма й, Рийд се вгледа в профила й, осветен от трепкащото пламъче на свещта, отбелязвайки леко вирнатото носле, изящната дъга на шията й и плътните й, леко разтворени устни, докато тя чакаше отговора му. Черната и коса беше умело захваната на темето, две къдрици се спускаха над всяко рамо. Кожата й изглеждаше мека, сияйна и така привлекателна, че му се щеше да я вкуси. Пръстите му трепнаха от мощното желание да я докосне.

Когато погледите им се срещнаха, той усети как излиза от равновесие и се помъчи да обуздае емоциите си. Беше дошъл тук, за да обсъдят напредъка му, нищо повече.

— Рийд, чуваш ли ме? Какво намери в сейфа?

Рийд обузда фриволните си мисли.

— Нищо, което да помогне на разследването ни. Вътре имаше бижута, злато и много малко други неща. Евентуалният ти любовник е богат. Би трябвало да може да те поддържа в комфорт. Знам от личен опит, че ще бъде доволен от уменията ти в леглото.

Знаеше, че е минал границата, и не се изненада, когато Фльор вдигна ръка и го зашлеви. Искаше я и не можеше да понесе мисълта, че друг мъж може да я притежава.

— Прости ми, Фльор. Нямах право.

Сърцето му едва не се пръсна, когато видя влага да се събира в очите и. Би дал всичко, за да вземе думите си назад.

Очевидно Фльор реши да не обръща внимание на извинението му и да промени темата.

— Да предполагам ли, че липсата на доказателства сочи, че Дюбоа не е човекът, когото търсим?

— Със сигурност участието му става по-малко вероятно.

— Научих днес нещо, ако те интересува.

Вниманието му се изостри.

— Разбира се, че ме интересува. Нещо, което ще помогне на разследването ни, надявам се.

Фльор вдигна рамене.

— Мисли си каквото искаш. Тази вечер Дюбоа, Барбо и Дювал говориха с мене за Черната вдовица. Като че ли знаеха всичко, само не и коя е тя, и ме питаха къде съм била в годините след смъртта на Пиер.

Студена пот изби по челото на Рийд.

— Веднага излез от разследването! Вече не си в безопасност. Незабавно ще осведомя Портър, че излизаш от случая.

— Не! Ще го довърша. Дори ако прикритието ми е компрометирано, не виждам защо това да има някакво значение. Работата ми във Франция приключи. Не съм заплаха за никого.

Рийд се приближи към прозореца и се взря навън, към мрака.

— Сега пак сме в изходна позиция. Ако онези мъже знаят за Черната вдовица, някой от тях може да е френски шпионин.

Извърна се рязко.

— Защо позволи на Дюбоа да те целуне? Имаш ли някакви чувства към него?

Фльор изсумтя раздразнено.

— Той ме изненада, не можах да го спра.

— Хареса ли ти целувката му?

Фльор набръчка нос. Рийд едва не избухна в смях — Лицето й беше толкова изразително, че не трябваше човек да е гений, за да разбере, че целувката на Дюбоа й е била ужасно неприятна.

— Това не е твоя работа — изфуча тя.

Рийд грейна с трапчинката си.

— Лицето ти казва всичко, любов моя. Предпочиташ моите целувки пред неговите.

— Надут мошеник — изригна Фльор.

Той я настигна с две големи крачки. Протегна ръка и погали бузата й с опакото на пръста си. Лъскавата текстура на кожата й го размекваше.

— Липсвам ли ти, Фльор? Няма полза да отричаш, скъпа, очите ти ми го казват. И ти ми липсваш.

— Имаш Вайълет.

— Така ли?

— Това няма значение, Рийд. Не можем да бъдем заедно.

Тъмните му вежди се вдигнаха.

— Наистина ли смяташ така? — Изражението му стана строго. — Говорех сериозно, когато ти казах, че вече не си част от разследването. Сигурен съм, че Портър ще се съгласи с мене. Вземи Лизет и идете в провинцията, докато всичко приключи.

Брадичката на Фльор се вирна предизвикателно.

— Много дълбоко навлязох, за да излизам сега. Моля те, върви си, Рийд. Изморена съм.

Рийд не искаше да си тръгва, но знаеше, че Фльор никога няма да се съгласи на онова, което наистина му се искаше. Знаеше, че може да утоли страстта си с Вайълет, но мисълта да легне с нея или с която и да било друга жена го караше да се чувства физически зле. Какво, по дяволите, беше направила Фльор с него?

Да отпрати Рийд беше най-трудното, което Фльор някога беше правила. Господ да й е на помощ, но тя го искаше. Той изглеждаше толкова красив, небрежно облечен с черно палто, черни панталони, черни ботуши и бяла риза, отворена на врата. Нищо чудно, че не го беше видяла да се крие в храсталака.

Не смееше да го погледне в очите, защото знаеше какво ще види и не беше сигурна, че може да устои на неговата съблазън. Събирането им пораждаше магия.

— Много добре, ще си тръгна ако това е желанието ти.

Думите му достигаха до нея през мъглата на желанието, което се сгъстяваше дълбоко в нея.

Тя се отдалечи от него, но не стигна далече. Рийд я дръпна и тя се озова в ръцете му. Той се вгледа в очите й за миг, после устата му се приближи към нейната. За разлика от целувката на Дюбоа тази на Рийд беше силно възбуждаща, езикът му се забиваше дълбоко в устата й. Фльор изстена. Полека се разпадаше отвътре.

Той рязко прекъсна целувката и се отдръпна. Взряна в него, тя докосна устните си.

— Сравни това с целувката на Дюбоа — изрече той провлечено. — Не си прави труда да ме изпращаш, знам пътя.

Фльор не помръдна, докато не чу тихото изтракване на вратата. Като в сън отиде полека до вратата и я заключи. Целувката на Рийд я накара да осъзнае, че нещата между тях далеч не са приключили. Всъщност, тъкмо започваха.

Пътят до имението Хънтърст беше къс. Рийд влезе в къщата и заключи вратата. Имението беше тъмно, всички спяха. Той влезе в кабинета си, свали наметката и си наля два пръста бренди. Изгълта го наведнъж, сипа си още, и се отпусна на един стол пред камината. Меката светлина на гаснещите пламъци играеше по суровите му черти, разкривайки мъката, която го разяждаше отвътре.

Видът на Дюбоа, който целуваше Фльор, владееше ума му. Искаше му се да стисне французина за врата и да го откъсне от нея. Искаше да направи и други неща, например да убие копелето. Как можеше Фльор да позволява на Дюбоа да я докосва?

— Рийд, имаш ли нещо против да дойда при тебе?

Фльор? За миг му се стори, че най-хубавата му мечта се е сбъднала. Сърцето му се сви, когато разбра, че Вайълет стои на прага, облечена в нощница, която разкриваше повече, отколкото прикриваше.

— Защо не спиш?

— Не можех да заспя. Чух те да се прибираш и реших да дойда да те видя. — Приближи се към бюфета и махна към кристалната гарафа с бренди. — Може ли?

— Заповядай.

Тя си наля бренди в една чашка, тръгна полека към Рийд и спря пред него. Светлината на гаснещия огън зад нея правеше нощницата й съвсем прозрачна. Всяка извивка на пищното й тяло му се разкриваше крещящо. Макар да се загледа в нея, Рийд осъзна, че гледката не го вълнува особено. Как, по дяволите, се предполага да се ожени за жена, която не пробужда у него дори минимален интерес? Как да създаде наследник с жена, която не желае?

— Харесва ли ти гледката? — измърка Вайълет.

— Върви да си лягаш, Вайълет.

Тя изгълта брендито си и остави празната чашка на полицата над камината.

— Знам, че ме желаеш, Рийд. Не възразявам, ако искаш да изпреварим сватбата ни. — Отправи му свенлива усмивка. — Мечтая да се любя с тебе.

— Забравяш нещо, Вайълет. Още не съм ти направил предложение.

— Ако се ожениш за мене, това ще се хареса на баба ти. Ще откажеш ли това удовлетворение на жената, която ти спаси живота?

Преди Рийд да разбере какво става, тя се отпусна на скута му и обви ръце около врата му.

— Не разбираш ли, че досега не си ме целувал? — запита тя.

— Честно казано, никога не съм се замислял.

— Значи е време да помислиш за това. Кой знае, може да ти хареса.

Защо не, помисли Рийд. Ако Фльор не го иска, защо да не целуне Вайълет? Може би Вайълет би могла да му помогне да забрави изкусителната уста на Фльор и пищното й тяло.

Хвана лицето й в длани и притисна уста към нейната. Макар че вкусът й беше непознат и не му хареса особено, той искрено се опита да се отпусне в топлината на мига. Не се получи. Но когато се помъчи да се откъсне от целувката, Вайълет се възпротиви. Хвана ръката му и я притисна към пищните си гърди. Той усети как зърното й набъбва срещу дланта му и леко се възбуди.

— Искаш ме, Рийд — измърка Вайълет. — Отведи ме в леглото, заклевам се, че ще те ощастливя. Не знаеш колко отдавна чакам този момент.

— Девствена ли си, Вайълет? — запита Рийд.

Знаеше отговора. Тя беше твърде опитна, за да бъде невинна.

Вайълет замря.

— Има ли значение?

— За мене няма никакво значение. Но ще има значение за мъжа, за когото евентуално ще се омъжиш.

Стана рязко и Вайълет тупна на пода.

— Лека нощ, Вайълет. Сигурен съм, че ще намериш пътя до леглото си.

Прекрачи я и се отдалечи, оставяйки вбесената Вайълет да лежи некрасиво просната на пода.