Кони Мейсън
Цената на удоволствието (15)

Глава 15

Фльор се събуди от неспокоен сън, с бясно туптящо сърце. Взря се напрегнато в тъмнината, усещайки, че не е сама. Чувствена неподвижност изпълваше стаята, съдържаше се в самия въздух, който вдишваше.

Позна аромата му, усети как самата му душа се пресята към нея.

— Рийд, ти ли си?

Пламна светлина. Той беше запалил свещта на нощната й масичка. В мига, когато зърна лицето му, тя усети ужаса му. Нещо беше ужасно зле. Той беше блед, с мокри дрехи и разрошен.

— Зле ли ти е? — запита тя, пресягайки се към него.

Той хвана протегнатата я ръка и я стисна.

— Фльор.

В гласа му се долавяше нотка на несигурност. Бягал ли е от нещо? Някой опитал ли се е пак да го нарани? Сребристите му очи бяха тъмни като буреносни облаци, с разширени зеници. От него се излъчваше плътно, тревожно напрежение.

— Какво е станало? — запита Фльор. — Кой ти отвори? Знаеш ли кое време е?

Той изпусна дъх на пресекулки.

— Бях с един приятел снощи в една игрална зала. В мига, когато влязох в претъпканата зала, стените започнаха да се приближават към мене. Макар да се опитах да се овладея, ме обзе лудост и отказа да ме пусне. Умът ми, душата ми, тялото ми слязоха в ада. Беше истинско мъчение. Споменът за болката и мрака ме завладя. Стана както тогава, когато трябваше да се скрием в дупката под вилата във Франция.

Думите му излизаха в задавен шепот.

— Колко време ще трябва да живея с този страх? Избягах навън, но ужасът ме последва. Върнах се у дома, но и това не помогна. Излязох навън и тръгнах без цел под дъжда. Нямах намерение да идвам тук, но тук се намерих. — Показа й ключа, с който беше влязъл в къщата. — Не ти дадох всичките ключове.

— Мислех, че си започнал да се възстановяваш от ужасните изпитания в Дяволския замък.

— И аз така мислех. Даже се съгласих да ида с моя приятел виконт Толанд в „Крокетс“ за малко хазарт и още каквото ни хрумне.

Фльор стисна устни. Знаеше съвсем точно какво е това „още каквото им хрумне“.

— Продължавай.

— Тъкмо бях влязъл в задушната атмосфера на „Крокетс“, когато започнах да изпадам в паника. Не можах да се измъкна достатъчно бързо оттам.

— И дойде тук.

— Имам нужда от тебе, Фльор. Не ме отпращай.

Фльор се взря в очите му. Буреносната сива мъгла се беше изпарила, две сребристи сфери отвръщаха на погледа й с интензивност, която караше въздуха помежду им да пращи от напрежение.

— Искаш ли да си вървя?

На Фльор й се струваше, че той вече идва на себе си. Очите му бяха изгубили празния си израз, челюстта вече не беше така напрегната. Ако му кажеше да си върви, той щеше ли отново да потъне в онова тъмно вътрешно място? Кой щеше да му помогне, ако тя му кажеше да си върви? Освен това дрехите му бяха мокри от дъжда, косата му беше влажна и сплъстена. Очевидно беше излязъл без шапка и връхна дреха.

Дъждът сега удряше по стъклата и Фльор знаеше, че не може да отпрати Рийд в такъв порой. А искаше ли да го направи? От една страна, беше трогната, че той е дошъл при нея в момент на нужда, а от друга, се питаше как ще се справя, когато се ожени за жена, която не знае как да му помогне.

— Мокър си — изрече Фльор. — Има кърпа на умивалника. Изсуши си косата и свали тези влажни дрехи.

Рийд се чувстваше като идиот. Смущаваше го това, че беше показал слабост пред една жена. Но съзнанието, че е оголил душата си пред Фльор, му попречи да избяга засрамен. Дали жената, за която би се оженил, щеше да избяга с писък от него първия път, когато той пропадне в мрачния си ад?

Намери кърпата и изсуши косата си. После започна да съблича влажните си дрехи, като ги разстла на една скамейка, за да се изсушат. Дори бельото му беше влажно, затова съблече и него. Хвърли поглед към леглото. Сега, след като лудостта беше отминала, знаеше какво иска, но не беше сигурен дали Фльор иска същото. Нямаше нужда да се тревожи. Фльор дръпна завивките и му махна.

— Ела в леглото, преди да си умрял от студ.

Внезапно Рийд осъзна, че трепери. Огънят догаряше, в стаята беше станало доста студено. Той има присъствието на духа да хвърли малко въглища в гаснещите пламъци, преди да се присъедини към Фльор в леглото.

Тя влезе в прегръдките му и той я притисна към себе си. Беше гола, нощницата й лежеше там, където я беше хвърлила, до леглото. Той веднага престана да трепери. Топлината на тялото й навлизаше в костите му. Пое си дълбоко дъх. Ароматът й беше едновременно познат и възбуждащ.

— Това трябва да престане, Рийд. Напуснах имението Хънтърст, за да не се случва това. Не е редно.

— Почти щях да ти повярвам — измърмори Рийд. — За мене е редно.

— Баба ти…

— Живея си живота според моите собствени нужди — отвърна той. — Целуни ме, любов моя. Прогони страховете ми. Имам нужда от тебе.

— Нямаш нужда от мене. Времето лекува измъчени души като твоята.

— Не ме чуваш. Имам нужда от тебе.

Вдигайки брадичката й, той я целуна, като притисна уста към нейната без следа от нежност или сдържаност. Искаше да й покаже страстта, която таеше за нея в сърцето си. Внезапният прилив на желанието се надигна, горещ и настоятелен, и се утаи тежко в слабините му. Той веднага се втвърди, притискайки хълбоците си към нейните, докато в същото време опустошаваше устата й с език.

Тя отговори със същата жар, засмука го дълбоко, привлече го във влажната топлина на устата си. Той изстена, накъсаният звук се изтръгна от дълбините на гърлото му. Ръцете му стиснаха талията й. Тя беше гъвкава и податлива под ръцете му, подканвайки го да изследва още и още. Макар да усещаше, че познава добре тялото й, винаги имаше нещо ново и вълнуващо за откриване — мъничката луничка на бедрото й, която не беше забелязвал преди, съвършената извивка на ханша й, която винаги беше приемал за даденост.

У Фльор имаше нещо изключително, което го привличаше, нещо неопределимо, но властно примамващо. Когато беше с нея, двамата ставаха едно, душа и тяло. Допирът й лекуваше разстроения му ум и пронизваше мрака.

— Моя си, Фльор. Моя… моя… моя…

Фльор искаше да отрече твърдението му, но в сърцето си знаеше, че никой мъж няма да я вълнува така, както Рийд. Цялото й тяло се стегна, когато той сведе глава, за да засмуче дясното й зърно. Дълбок първичен стон се изплъзна от устните й, докато пръстите му стискаха и дърпаха лявото й зърно, а в същото време той смучеше дясното. Той продължи да облизва и да засмуква, докато тя не извика.

Докато той продължаваше да смуче, пръстите му се спуснаха надолу, разделиха пищните листчета на секса й и започнаха да галят скритата пъпка в бавен ритъм, който изпращаше вълни от разтопена лава по вените й. Тя усети как нещо бликва от тялото й и облива ръката му. Беше мокра, готова и бездиханно очакваща да бъде обладана от мъжа, когото обичаше. Ръцете й се стегнаха около него, краката й се разтвориха от само себе си.

Ръката й се плъзна надолу по бедрото му. Тя усети как членът му се издига твърдо насреща й. Без да го изпуска от поглед, тя придвижи длан към вътрешната повърхност на бедрото му, а после нагоре към ерекцията му. Двамата подлудяха. Ръцете й бяха навсякъде по него, докосваха, дразнеха, стискаха. Устата му бродеше по тялото й, вкусвайки, засмуквайки, измъчвайки я.

Един по един Рийд отхвърляше демоните, които го бяха хвърлили в непрогледните дълбини на отчаянието. Допирът на Фльор го беше освободил. Любенето с нея беше неговото спасение. Макар че докосването до нея го измъчваше, то му донасяше и неизмеримо спокойствие сред вихрушката на виещата жажда.

Той се надвеси над нея, пренасяйки тежестта си върху ръцете и коленете, докато отприщваше нарастващата си страст в твърда целувка. Но това не беше достатъчно. Той имаше нужда да вкуси още от нея. Устата му се отдели от нейната и пое надолу, спирайки, за да я измъчва с облизващи малки целувки, които изтръгваха стонове и молещи викове от устните й. Когато стигна онова, което търсеше, той вдигна краката й на раменете си и се изгуби сред мускусната сладост на нейната женска топлина. Прокарваше безспирно езика си над нежната набъбнала пъпка, свита сред къдриците й, после продължи надолу, разделяйки меките листчета на секса й.

Засмукваше я безмилостно и продължи да я люби дотогава, докато тя не достигна кулминацията си, отприщвайки страстта, която той беше породил у нея.

— Ела вътре — изпъшка тя.

Изоставяйки пищния си пир, той се надигна на колене и се взря в нея. Тя никога не беше изглеждала по-красива. Лицето й беше зачервено, устните подути, шоколадово кафявите й очи бяха замъглени от страст и тялото й беше порозовяло от любенето му.

Той обхвана в длан секса й, оставяйки палеца си да се разхожда върху малката пъпка на нейното удоволствие. Фльор потръпна от подновената възбуда. Върхът на неговата мъжественост опираше в нея, подклаждаше страстта й, докато той се надигаше, за да я изпълни.

Продължи да влиза и да излиза, фина пелена от капчици пот забули челото му. Целувките му валяха като сладък дъжд по лицето и гърдите й, докато той отново я отвеждаше отвъд ръба. Насладата й растеше и тя за втори път посегна към звездите.

— Рийд, хайде, нека заедно!…

Той изкрещя, извивайки гръб, докато я изпълваше със семето си. Виковете им се сляха, тя се отпусна на възглавницата, а той се строполи върху нея. Ръцете й го обгърнаха за един кратък блажен миг, после се отпуснаха. Смазващата му тежест се отмести и той се отпусна настрани върху дюшека. После я привлече към себе си, прегърна я здраво и почти веднага заспа.

Въздъхвайки, Фльор вкуси момента на близост със съзнанието, че не е съдено той да продължи завинаги. Тя знаеше точно какво трябва да направи и се замоли да има силата да направи това, което беше редно за нея и за Рийд.

Остави го да спи почти до зазоряване, после внимателно го събуди. Той отвори очи, усмихна се и посегна към нея.

Тя го отбутна леко.

— Не, Рийд, време е да си тръгваш. Прислугата скоро ще стане.

Рийд погледна през прозореца. Сивите пръсти на зората обелваха нощта.

— Има още време.

Пак посегна към отново.

— Пег ще дойде всеки момент да отвори щорите и да стъкне огъня.

Без да обръща внимание на протестите й, Рийд се обърна по гръб, хвана я за талията и я премести върху себе си. След секунди се озова вътре в нея, разпалвайки отново огньовете на страстта й. Тя затрепери цялата, протестите й замряха в блажени въздишки.

Съвкуплението им беше бързо и яростно, тя избухна в пламъците на екстаза, разтърсващ самата й душа. Рийд намери своето удовлетворение само броени мигове след нея.

— Сега вече е време да си вървя — изрече той, все още дишайки тежко, докато я отместваше от себе си и ставаше от леглото.

Фльор го загледа как налива вода в една купа и се измива бързо, преди да събере разхвърляните си дрехи. Не видя никакви следи от тревогите му, докато той се обличаше и се приготвяше за тръгване. Сърцето й подскочи, когато той погледна към нея и се усмихна. После се върна при леглото, наведе се и я целуна по челото. Когато понечи да се изправи, Фльор сграбчи ръкава му с една ръка и протегна другата с дланта нагоре.

Между веждите му се появи бръчка. Тя изрече с решителен тон:

— Ключа, Рийд, дай ми ключа.

Веждите му се вдигнаха.

— Защо?

— Защото това е моят дом и аз плащам наема. Аз трябва да решавам кой може да влиза тук.

— Да не би да намекваш това, за което си мисля, че намекваш?

— Не може да продължиш да се промъкваш в дома ми посред нощ. Мислех, че съм казала съвсем ясно, че близостта между нас свърши, когато се изнесох от имението.

— Ти го реши, не аз.

— Дай ми ключа, Рийд. Докато имаш достъп до мене, никога няма да си намериш съпруга. Баба ти заслужава нещо по-добро от това, което й причиняваме. Тя иска да види правнуци, преди да умре.

— По дяволите! — изрева Рийд. — На тебе ти хареса точно толкова, колкото и на мене. Защо да си отказваме това заради желанията на другите? Ожени се за мене, Фльор. Ти си единствената, която ме кара да се чувствам цял. Без тебе съм само една осакатена душа.

Фльор усещаше как полека се разпада отвътре. Защо трябваше животът да е толкова брутален? Защо съдбата се беше обърнала срещу нея? Безплодието беше нейният кръст, нямаше да го сподели с Рийд, колкото ида го обичаше.

Взря се в очите му, искайки той да разбере. Все още с протегната длан, тя повтори:

— Дай ми ключа, Рийд. Мислиш, че ме обичаш, защото ти спасих живота и ти помогнах да си върнеш здравето. Ще познаеш истинската любов, когато я намериш.

Острото му вдишване едва не разби сърцето й.

— Моля те, не го прави по-трудно за мене. Знаеш, че така е редно, Рийд. Не те отпратих снощи, защото имаше нужда от мене. Беше изгубен и отчаян, но ти си зрял мъж, напълно способен да унищожиш собствените си демони.

Знаеше, че суровите й думи го нараняват, но само ако успееше да го ядоса, щеше да сложи край на интимните им отношения.

И получи точно това. Той стисна устни, буреносни облаци се струпаха в очите му, суровите линии на лицето му се изостриха, докато гневът и обидата го разяждаха отвътре.

— Как можеш да бъдеш толкова безчувствена? Нямаш ли милост? Разголих душата си пред тебе, а ти заби нож в нея, когато бях най-уязвим. — Изсмя се сурово. — Върховната цена на насладата е отхвърлянето.

Извади ключа от джоба си и го тупна в дланта на Фльор с такава сила, че тя трепна.

— Свършихме, графиньо. Най-голямата грешка в живота ми беше, че ти предложих брак. Допуснах глупостта да помисля, че се интересуваш от мене. — Отправи й унищожителен поглед. — Няма да ти трябва много време да си намериш нов любовник.

Извърна се рязко и изхвръкна от стаята, Фльор избухна в сълзи. Болката й далеч надминаваше тази на Рийд. Лъжите й я разяждаха като личинки. Рийд щеше да я мрази до края на живота си.

Рийд слизаше по стъпалата. Болката му беше съкрушителна. Беше се излъгал, мислейки, че Фльор споделя чувствата му, макар че тя не беше изрекла думите. Какъв глупак излезе. Баба му искаше той да се ожени и така щеше да направи. Наистина му беше все едно за коя ще се ожени, дори Вайълет би била подходяща. Да, Вайълет беше идеалната. Искаше го, нямаше да се наложи да я ухажва, а баба му щеше да я одобри.

Рийд стигна до най-долното стъпало, видя Ъпдайк да стои там и изруга.

— Защо си станал толкова рано?

— Не е толкова рано. — Той погледна към стълбите. В гласа му се долови неодобрение. — Кога пристигнахте, милорд? Графинята знае ли, че сте тук?

Рийд не се чувстваше длъжен да обяснява. Нека Ъпдайк сам си вади проклетите заключения.

— Не е твоя работа, Ъпдайк. Освен това вече не смятам за необходимо да следите лейди Фонтен. Тя може да прави каквото си иска, с когото си иска.

След като изрече това, той излезе и затръшна вратата.

Фльор още усещаше болка, чакайки в стаята си идването на мосю Барбо, за да я придружи на приема на семейство Бонъм. Беше облякла виолетова рокля с кръгло деколте, буфан ръкави и стегната в талията. Когато Пег почука на вратата, за да я осведоми, че придружителят й е пристигнал, Фльор върза бонето си, взе шала и излезе от стаята.

Веждите й се вдигнаха изненадано, когато граф Дюбоа я посрещна на най-долното стъпало.

— Какъв прелестен тоалет — приветства я той.

— Мислех, че е дошъл мосю Барбо.

— Мосю е малко неразположен и ме помоли да го заместя. Надявам се, не възразявате.

— Нищо сериозно, надявам се — отговори Фльор, скривайки смущението си. Не беше сигурна, че оставането насаме в една карета с Дюбоа е разумно.

— Лека кашлица го мъчи от време на време. Сигурен съм, че ще бъде добре след един-два дни. Ще тръгваме ли?

— Да, разбира се. Много любезно от ваша страна да заместите мосю Барбо.

— Удоволствието е изцяло мое.

Той й помогна да се настани в каретата и влезе вътре след нея.

— Хънтърст има ли намерение да отиде на приема? — запита Дюбоа, след като Фльор се настани.

— Сигурна съм, че не знам — отвърна тя. — Защо питате?

Дюбоа я изгледа остро.

— Мислех, че вие с него сте… приятели.

— Познати — поправи го Фльор.

— Питах Хънтърст дали възразява да ви ухажвам. Той ми даде благословията си.

— Кога беше това?

— Преди няколко дни, срещнах го в клуба му.

— Искате да ме ухажвате? Защо?

— Толкова ли е странно? Вие сте красива жена. Аз не съм без средства. Не преминах Ламанша без пукната пара.

— Аз… нямам намерение да се омъжвам повторно — заекна Фльор.

Дюбоа се пресегна и потупа ръката й.

— Ще промените намерението си.

Докато Фльор бъбреше, танцуваше и се усмихваше на приема, умът й непрекъснато се връщаше към факта, че Рийд не е възразил срещу намерението на Дюбоа да я ухажва. И това е станало, преди тя да беше сложила точка на отношенията им. Как беше могъл да я помоли да се омъжи за него, след като е благословил плана на друг мъж да я ухажва?

Духът й се ободри, когато видя, че Хенри Демпси идва на приема. Искаше да го разпита и сега имаше шанс. Трябваше да разбере какво знае той за атентатите срещу Рийд. Знаеше, че Демпси е бил във Франция по същото време като Рийд. Тръгна към него, но трябваше да смени посоката, когато Галар Дювал се приближи към Демпси и завърза разговор. Искаше й се да чуе какво си говорят, но те се оттеглиха в една ниша в далечния край на залата.

Суматохата около входа привлече вниманието й и тя обърна очи нататък. Рийд тъкмо беше влязъл, водейки под ръка баба си и Вайълет. Хелън вървеше след тях. Когато Рийд се усмихна на Вайълет, дъхът на Фльор заседна в гърлото й.

Какво е очаквала? Буквално го беше изгонила от живота си — право в ръцете на Вайълет. Докато го наблюдаваше, той вдигна очи и я видя. Погледите им се срещнаха и не се отклониха един от друг. Лека усмивка се появи за миг на устните му, после той се наведе и прошепна нещо на ухото на Вайълет. Тя му се усмихна. Съкрушена, Фльор се извърна и намери Дюбоа да стои зад нея.

— Нещо не е наред ли, графиньо?

— Аз… да, имам ужасно главоболие. Искам да се прибера у дома.

Той присви очи срещу нея, после се усмихна и кимна.

— Веднага, скъпа.

Придружи я до фоайето.

— Изчакайте тук, докато донеса шала ви и повикам каретата.

Фльор не можеше да повярва, че бяга, защото Рийд ухажва друга жена. Това искаше тя, нали? Наистина това искаше. Защо тогава позволяваше вниманието на Рийд към Вайълет да я разстройва? Трябваше да говори с Демпси и нямаше търпение да го направи.

— Ето наметката ви, графиньо — изрече Дюбоа, намятайки шала на раменете й.

Фльор се обърна към него с усмивка.

— Главоболието ми изведнъж изчезна. Бих искала да остана, ако не възразявате.

Дюбоа я изгледа учудено, но не започна да разнищва чудодейното й излекуване. Предложи й ръката си и тя тръгна заедно с него към балната зала.

— Искате ли да пийнете нещо разхладително? — запита Дюбоа.

— Благодаря, много съм жадна.

В мига, когато той се отдели от нея, Фльор се заоглежда из балната зала за Демпси. Вместо тя да го намери, той я откри.

— Графиньо Фонтен, отново се срещаме.

— Здравейте, господин Демпси. Радвам се, че попаднах на вас. Исках да поговорим на четири очи, но все не улучвах момента.

— Няма по-подходящ от сегашния. Бихте ли искали да излезем на балкона, за да подишате свеж въздух? Носите си шала, така че хладината на нощта няма да представлява проблем за вас.

— Да, свежият въздух е точно това, от което имам нужда. Но трябва да побързаме. Придружителят ми отиде да ми вземе нещо разхладително.

Той й предложи ръка, двамата тръгнаха да се разхождат по периметъра на балната зала и излязоха на балкона през френския прозорец. Само още една двойка се беше осмелила да излезе навън, Демпси я отведе в далечния ъгъл, където никой нямаше да ги чуе.

— Какво искате да ми кажете? — запита той.

— Лорд Портър казал ли ви е, че в организацията има предател?

— Портър наистина ли мисли, че сред нас има изменник? — отговори той с въпрос.

— Не, но Рийд вярва, че е така. Портър е на друго мнение. Подозира, че някой от емигрантите е шпионин.

— Интересно — каза Демпси, без да разкрива нищо. — Граф Дюбоа може да бъде заподозрян. И приятелят му Барбо. — Вгледа се в нея. — Знам, че в организацията работят и жени, вие къде се вписвате?

— Не е важно — възрази Фльор. — Какво знаете за Дювал?

Демпси като че ли видимо се смути.

— Братовчедът на Хънтърст? Не мисля, че…

— Не бих го отписала, докато не се докаже, че е невинен. Говорили ли сте с Хънтърст?

— Защо не питате мене за това?

Фльор затвори очи и преглътна. После се обърна полека, за да застане срещу Рийд.

— Говори ли с господин Демпси?

— Не, не съм. Нося ти съобщение. Портър иска да му докладваме утре в четири часа. Не закъснявай. — Погледът му се премести към Демпси. — Портър иска и вие да присъствате, Демпси.

Кимна рязко и се отдалечи.

Фльор се загледа след него със замислено изражение.

— Откога познавате Хънтърст? — обърна се тя към Демпси, докато отместваше поглед от отдалечаващия се гръб на Рийд.

— Знаех, че работи за организацията, но никога не съм го познавал отблизо — отговори Демпси. — Пътищата ни във Франция не са се кръстосвали.

— Познавате ли Андре?

— Съжалявам, не съм чувал за него. Агент ли е?

— Няма значение, не е важно.

— Защо са всички тези въпроси? Подозирате ли ме в нещо, графиньо? Моля ви, говорете свободно, нямам какво да крия.

Фльор вдигна очи и видя граф Дюбоа да се приближава към нея.

— Трябва да вървя — каза тя и побърза към придружителя си.

След малко Фльор напусна приема в компанията на графа. Макар че не беше научила нищо важно, имаше много да мисли, преди да се срещне на следващия ден с Рийд и лорд Портър.

За нейно смущение Дюбоа настоя да я изпрати до вратата.

— Мога ли да ви посетя утре, графиньо?

Макар да не искаше да го насърчава, Фльор не можеше да откаже. Срещата можеше да доведе до нещо важно.

— Ще бъда у дома между два и три часа утре следобед — каза тя, изобразявайки усмивка.

— Тогава до утре, графиньо.

Той хвана ръката й и леко целуна пръстите й.

Фльор издърпа ръката си от неговата, когато намръщеният Ъпдайк отвори вратата.

— Добър вечер, милейди.

Фльор влезе вътре. Ъпдайк, все още кисел, затвори вратата под носа на Дюбоа.

— Добре ли сте, милейди? — запита икономът.

— Много добре съм, Ъпдайк. Благодаря, че ме изчакахте. Лизет оттегли ли се?

Лека червенина пропълзя по лицето на Ъпдайк.

— Предполагам. Преди един час я придружих до стаята й.

— Хммм. Разбирам.

В действителност, Фльор разбираше доста повече. Ъпдайк беше увлечен по Лизет. Тя се усмихваше по целия път към стаята си.

На усмивката й угасна, когато си спомни хладината на Рийд към нея и вниманието му към Вайълет Осъзна, че трябва да вини единствено себе си. Приготви се за лягане с натежало сърце.

Фльор спа до късно на следващата сутрин. Събуди се едва когато Пег дойде, за да дръпне завесите, пропускайки в стаята поток златиста слънчева светлина. Не беше спала добре. Еротични сънища за Рийд я бяха измъчвали и беше заспала едва призори.

— Кое време е? — запита тя уморено.

— Почти пладне, милейди. Лорд Хънтърст ви очаква долу в кабинета.

Фльор се надигна моментално.

— Рийд? Тук? Помогни ми с тоалета.

След двадесет минути Фльор се беше измила и облякла, косата й беше увита на кок и тя беше готова да се изправи пред Рийд.

— Още не сте закусили, милейди — напомни й Пег.

— Така е. Моля те, кажи на Ъпдайк да ни донесе чай в кабинета след двадесет минути.

Сърцето й биеше неравномерно, когато влезе в кабинета. Защо е дошъл тук? След страстната им нощ, недотам дружелюбната раздяла и хладината му на приема тя не беше очаквала да го види скоро в дома си.

Рийд стана от стола пред камината, когато тя влезе.

— Графиньо — поздрави я хладно.

— Лорд Хънтърст. На какво дължа това посещение?

По дяволите, говореха си като двама непознати, помисли Рийд. Не като любовниците, каквито бяха в последните няколко седмици.

— Трябва да поговорим. Моля те, седни.

Фльор приседна предпазливо на един стол срещу него.

— За какво става дума, Рийд… милорд?

Устните му се извиха в мрачна усмивка. Ако Фльор искаше да бъдат официални, той щеше да й угоди.

— Портър е убеден, че онзи, който ме е предал във Франция, е емигрант. Аз смятам, че нашият шпионин е в собствената ни организация. За да докажа теорията си, трябва да докажа, че Дюбоа и приятелите му са точно такива, каквито изглеждат, а не шпиони.

— Как възнамеряваш да го направиш?

— Ето тук идва твоята роля. Очевидно Дюбоа е хлътнал по тебе. Семейство Жибоне, емигранти, дават прием следващата седмица. Надявам се Дюбоа да те помоли да го придружиш. Искам да приемеш. Докато го държиш зает, аз ще вляза в къщата му и ще търся доказателства, които може да го свържат с Наполеон.

— Мислиш, че Дюбоа е шпионин?

— Така ми се струва. Смятам да елиминирам заподозрените един по един, докато остане истинският виновник.

— Ще започна с Дюбоа и ще действам по списъка със заподозрените. Още кой е в списъка?

Той започна да брои на пръсти.

— Барбо, Дювал и някои от техните приятели емигранти. Може би дори Питър Уелдън, когото наричаха Андре.

— Можеш да оставиш Андре. Той играеше важна роля в спасяването ти от Дяволския замък. Тъкмо той ме вербува за организацията на лорд Портър.

— Не мога да пропусна никого. Ще направиш ли това, за което те моля?

Фльор не успя да отговори, тъй като Ъпдайк пристигна с подноса с чая.

— Ще се присъединиш ли към мене? Спах до късно тази сутрин и нямах време да закуся.

Докато Фльор наливаше чай в две чаши, хвърли гладен поглед към кифлите и намазаните с масло препечени филийки.

— Вече ядох, но ще пия чай, благодаря — отвърна Рийд. Той загледа как Фльор изтънчено отхапва от кифлата си и погледът му не се отделяше от устата й. Отпи от чая си и изчака тя да свърши с кифлата и да оближе захарта от устните си с върха на езика. Слабините му се стегнаха, но той сурово потисна желанието, което се набираше у него.

— Ще направиш ли каквото те помолих? — повтори той настоятелно.

— Ами ако графът не ме покани?

Ще те покани — изрече мрачно Рийд. — Наблюдавах го снощи. Хлътнал е по тебе.

Фльор беше на едно мнение с Рийд относно намеренията на Дюбоа към нея.

— Иска да ме ухажва. Ще дойде днес в два часа.

Рийд се вгледа напрегнато в нея.

— Какво мислиш за ухажването му?

Тя го изгледа свирепо.

— Казах му, че не се интересувам от повторен брак, макар че ти си му дал разрешение да ме ухажва.

Рийд не беше разбрал, че сдържа дъха си, докато не го изпусна със свистене.

— Какъв друг отговор можех да му дам? Намирането на предателя е основната ни задача. Дългът трябва да стои по-високо от личните чувства.

— Ако ме покани на приема, ще се опитам да го задържа там, докато мога.

Рийд стана.

— Чудесно. Няма да споменаваме това на лорд Портър, докато не намеря необходимото доказателство.

— Ами господин Демпси? И той ли е от твоите заподозрени?

— Не мога да обсъждам никого на този етап. — Отмери учтив поклон. — Ще се видим по-късно в Уайхол.

— Поздравления за предстоящия ти годеж с лейди Вайълет — каза Фльор.

Рийд не даде знак, че е чул думите й, докато излизаше от кабинета.