Кони Мейсън
Цената на удоволствието (11)

Глава 11

Фльор направи реверанс пред възрастната дама.

— За мене е удоволствие да се запозная с вас, милейди.

— Не — настоя старата дама, — за мене е извънредно приятно да се запознаем. Вие сте причината внукът ми да е жив. Разбирам, че сте вдовица. Моля, приемете моите съболезнования. Много време ли бяхте женени?

— Пет години, милейди.

— Пет години! Трябва да сте била много млада, когато сте се омъжили.

— Бях на седемнадесет години. Живях във Франция всичките пет години, докато бяхме женени с Пиер.

— Имате ли деца, лейди Фльор?

— С Пиер не бяхме благословен с деца.

Проблясъкът, който се беше появил в очите на вдовстващата графиня, когато беше видяла Фльор, изчезна. Рийд знаеше точно какво си мисли баба му: щом Фльор е признала, че не е заченала през всичките години на брака си, вече не представляваше възможна партньорка за внука й.

— Какви са плановете ви? Очевидно не можете да останете в жилището на Рийд, ако искате да запазите репутацията си.

— С Лизет възнамеряваме да отидем в провинцията веднага щом получа известие от леля Шарлот. Дотогава ще се задоволим с някой хан.

Рийд въздъхна, когато баба му не продължи да разисква плановете на Фльор за следващото й жилище. Обръщайки се към него, възрастната дама изрече:

— Реших да устроя бал в твоя чест следващата събота. Ще поканя всички мои приятели с дъщери за женене.

Преди Рийд да успее да отговори, вдовицата взе ръцете на Фльор в своите и каза:

— Понеже вие с Лизет сте ми скъпи, и двете сте добре дошли. Ще поканя някои добре поставени вдовци с деца, за да се запознаете с тях. Вие сте още млада, някой мъж би бил доволен да ви вземе за съпруга.

— Бабо, моля те — смъмри я Рийд, унизен от опита й да го сватосва. — Преди всичко, още не съм готов да създам семейство. Съвсем скоро се изплъзнах от ада и ми трябва време да го изгоня от организма си. Повярвай ми, не ставам за съпруг точно сега. Отложи бала за по-късно.

Вдовстващата графиня се намръщи, загриженост беляза набръчканото й лице.

— Има ли нещо, което не ми казваш, а би трябвало да знам относно престоя ти в затвора, Рийд?

— Нищо, бабо — отрече Рийд. — Както виждаш, съм съвсем добре. Нека просто да кажем, че не съм в подходящо настроение за брак. Сега можем ли да сменим темата?

— Разбирам и ще отложа бала, щом настояваш, но не бави нещата прекалено много. — Тя стана, подпирайки се на бастуна си. — Впрочем, един далечен роднина от френския клон на семейството ме посети неотдавна. Галар Дювал ме осведоми, че сега живее в Лондон. Не мога да кажа, че съм очарована от това момче — изсумтя възрастната дама. — Всъщност — продължи тя, — аз го проучих и разбрах, че претенциите му са основателни. Ако не създадеш наследник, Дювал е следващият по реда на наследяването. Да пази господ той да вземе в крайна сметка графството. Този клон от семейството никога не се е радвал на благосклонността на обществото. Баща ти би се обърнал в гроба, ако негов далечен братовчед, при това французин, получи титлата и имуществото.

— Запознах се с Дювал — осведоми я Рийд. — Стоял при Хелън, докато Джейсън бил болен. Тя каза, че й бил от голяма помощ.

— Както и да е, знаеш какво трябва да направиш.

Рийд настани ръката й върху свивката на своята.

— Ще те изпратя до каретата ти, бабо.

Вдовстващата графиня се усмихна на Фльор.

— Благодаря ви отново за живота на моя внук. Ако мога да ви помогна, само кажете.

Фльор наблюдаваше излизането на старата дама със свито сърце. Ако беше мечтала да се омъжи за Рийд, баба му току-що беше разбила мечтите й на пух и прах. Фльор беше отказала спонтанното предложение на Рийд поради основателна причина. Тя не можеше да му даде онова, което му беше необходимо, колкото и добре да им беше заедно. Ако й хрумнеше да се омъжи, което тя не искаше, трябваше да намери вдовец, който вече да има деца, точно както беше предложила вдовстващата графиня. Намекът й беше пределно прозрачен.

— Изглеждаш прелестна в тази нова рокля, ma petite — направи й комплимент Лизет. — От изражението на негова светлост съдя, че и той мисли така.

А каква полза от това, безмълвно изплака Фльор. Тя трябваше да забрави Рийд, точно както той щеше да я забрави, докато си търси млада и плодовита невеста.

— Трябва веднага да пиша на леля Шарлот — каза Фльор. — Не бива да се натрапваме на Рийд повече, отколкото е необходимо.

— Не се натрапвате — изрече той от вратата. Влезе в стаята. — Надявам се, не си се разстроила от нещо, което е казала баба ми.

— Баба ти не каза нищо, което да не е истина — отговори Фльор. — И двамата знаем, че престоят ми тук е временен.

Рийд се намръщи, после мрачното изражение изчезна.

— Ужасно съм гладен, а знам, че сигурно и ти си гладна.

— Предложи й ръката си. — Ще закусим ли, преди да отидем при лорд Портър?

Снощните активни занимания бяха пробудили огромен апетит у Фльор.

— Ще се присъединиш ли към нас, Лизет?

— Вече закусих с Ъпдайк и другите в трапезарията на прислугата. Обещах на готвачката да й покажа френската кухня.

— Значи ще се видим по-късно — отвърна Фльор. — Трябва да планираме бъдещето си.

Рийд съпроводи Фльор до трапезарията. Напълниха чиниите си и седнаха.

— Баба ти много те обича — каза Фльор между два залъка.

— Чувството е взаимно — отговори Рийд. — Радвам се, че не те е обидила с нещо. Тя доста настоява да се оженя и да започна да пълня детската стая. Но и двамата знаем, че имам да убивам демони, преди да се оженя за която и да било жена. Още имам кошмари. Понякога сънувам, че съм в тъмна яма, откъдето няма как да се избяга.

Фльор се вгледа в лицето му.

— Тези сънища ще отминат с времето.

— Ти ми действаш успокоително, Фльор. Никога нямам кошмари, когато си в ръцете ми. Ти си подходяща за мене.

Фльор се втренчи в чинията си.

— Сигурна съм, че ще си намериш жена, която да ти подхожда повече от мене, някоя, която ще ти даде деца и ще се харесва на баба ти. — Изправи се. — Ще бъда готова да те придружа до канцеларията на лорд Портър веднага щом напиша писмото до леля си.

След тридесет минути новият кочияш на Рийд стоеше до каретата, докато те влизаха и затваряха вратичката. Пътят до Уайтхол беше кратък, Фльор и Рийд бяха поканени веднага в канцеларията на Портър. Лорд Портър стана, за да ги поздрави, първо целуна ръка на Фльор, а после се ръкува с Рийд.

— Не знаете с какво облекчение научих, че сте се върнали благополучно в Англия, лейди Фонтен — каза Портър. — Всичко ли мина по план?

— Не съвсем — обясни Рийд. — Едва успяхме да избягаме, но както виждате, сме тук невредими.

— Благодаря ви, че се погрижихте да ме изтеглите бързо — каза Фльор. — Щастлива съм, че се върнах в родината.

— Съжалявам за съпруга ви, милейди. Но службата ви за короната е оценена много високо. Трима наши хора, включително Хънтърст, щяха да загинат, ако не бяхте вие. Имате нашата искрена благодарност.

Пъхна един плик в ръката й.

— Разбираме, че вече не можете да разчитате на съпруга си и неговото имущество, затова като малко признание за нашата благодарност, моля ви, приемете полица за пет хиляди лири, вложени в Банк ъф Ингланд.

Фльор се опита да върне плика на Портър.

— Никога не съм очаквала възнаграждение за службата на моята страна.

— Все пак ще имате възнаграждение. Какви са плановете ви, скъпа?

— Писах на леля Шарлот и ще пратя писмото, след като изляза оттук. С Лизет се надяваме скоро да отидем при нея в провинцията.

Портър като че ли се сепна.

— Да не би да говорите за лейди Шарлот Грийнууд?

Фльор разцъфна в усмивка.

— Ами да. Познавате ли я?

Съчувственият поглед на Портър накара сърцето на Фльор да забие ускорено. Дали не се е случило нещо с леля Шарлот?

— Отдавна познавам леля ви. От нея научих за вас. Писмата ви до нея идваха при мене, а после й се изпращаха по специален куриер. Моля, седнете, скъпа. Не ми се иска да бъда приносител на лоши новини.

Тъмен страх се утаи в гърдите на Фльор. Тя се отпусна на стола.

— Какво има? Нещо станало ли е с леля Шарлот?

— Последното писмо, което пратих до леля ви, се върна. Тя Починала внезапно в съня си преди няколко седмици. Моят човек говорил с лекаря й и потвърди, че Шарлот е починала от сърдечен удар. Завещанието й било отворено след смъртта й. Оставя къщата и имота си на вас. За съжаление, й бяха останали малко пари. Смятам, че е живяла от малкото, което е наследила от баща си.

Рийд посегна към ръката на Фльор и я стисна леко. Гласът й се пречупи в ридание.

— Леля Шарлот беше единствената ми жива роднина. Тя ме отгледа. Не мога да повярвам, че я няма.

— Съжалявам, че ви предавам такива тъжни вести — каза — Още ли възнамерявате да се оттеглите в провинцията?

Фльор се стегна. Сега наистина нямаше на кого да разчита. Слава на бога за Лизет.

— Не съм сигурна какво ще направя, освен ако… бих искала да се занимавам с нещо. Случайно да имате нова задача за мене?

— Всъщност…

— Не! — протестира Рийд. — Фльор е направила достатъчно. И дума не може да става животът и отново да бъде изложен на опасност.

Тя не обърна внимание на избухването му.

— Какво казвахте, лорд Портър? Как мога да ви бъда полезна?

— Фльор — обади се Рийд предупреждаващо.

— Чуйте ме, Хънтърст — каза Портър. — Опитвам се да проникна в колонията емигранти, но почти без успех. Моите хора активно търсеха човека, който ви е предал. Информацията, която събрахме досега, показва, че може да е въвлечен някой емигрант.

Насочи поглед към Фльор.

— Като съпруга на френски граф лейди Фонтен би била приета сред емигрантите.

— Докъде води това, Портър? — изръмжа Рийд.

— Имам нужда някой да посещава салоните и събиранията на емигрантите, и то да е човек, на когото ще вярват, пред когото ще се разкриват. Искам от лейди Фонтен само да спечели благоразположението на онези французи, които сега живеят в Лондон, и да слуша какво си говорят. Някой от тях може да е френски шпионин.

— Не — изрече Рийд, преди Фльор да успее да отговори.

— Това не е твое решение, Рийд — напомни му тя.

— И така, ще го направите ли? — каза възбудено Портър. — Чакахме точно такава възможност.

— Съжалявам, Портър, но Фльор вече няма да поема ангажименти на „плаща и кинжала“. Тъй като предадоха мене, аз ще намеря предателя.

Портър го изгледа строго.

— Няма да бъде толкова лесно.

— Почти съм уверен, че онзи, който ме е предал, не е емигрант — настоя Рийд. — Убеден съм, че ще го намерите в собствените ви редици.

— Аз ще го направя — каза Фльор. — Какво имам да губя?

— Преди всичко, живота си — изфуча Рийд.

— Нямам съпруг, нямам деца, никой, освен Лизет няма да бъде засегнат от действията ми.

Рийд усети как някаква ръка се вмъква в гърдите му и стиска сърцето му. Нима Фльор цени толкова малко живота си? Наистина ли за нея той е никой? Тя грешеше. Ужасно грешеше. Никак не му беше безразлична. Не би могъл да понесе да й се случи нещо.

— Има ли начин да променя решението ти? — запита Рийд. — Още си млада. Дори не си започнала да живееш. Защо отново се излагаш на опасност?

— Тази задача е нищо в сравнение с онова, което правех във Франция — отговори Фльор. — Няма да бъда в опасност. — Обърна се към Портър. — Ще го направя, милорд.

— Вие сте истинска патриотка, милейди. Ще се погрижа да получавате покани за събития, на които има вероятност да присъстват емигранти. Къде мога да се свързвам с вас?

— Лейди Фонтен ще отседне в имението Хънтърст на Парк Авеню — каза Рийд. — Снаха ми и сестра й сега живеят там. Във всеки случай, планирам скоро да преместя цялото си домакинство в имението. Няма смисъл да държа ергенско жилище, когато имението е по-голямо и по-удобно. Там живеят достатъчно придружителки, които ще пазят репутацията на Фльор.

— Рийд, не мога! — заяви Фльор.

— Разбира се, че можеш. Ще пуснем дума, че сте стари приятелки с Хелън и тя те е поканила да живееш при нея, докато решиш къде да се преселиш. Възнамерявам да те защитавам, Фльор, а единственият начин да го правя, е ти да живееш близо до мене.

— Какво ще помисли снаха ви? Предполагам, че няма да й хареса непознати да живеят в дома й.

— Хелън и Вайълет живеят в имението, защото аз позволявам. Мога да ви уверя, че няма да възразят.

Портър кимна в знак на одобрение.

— Значи е уредено. Ще пращам поканите до вас на Парк Авеню. Дръжте ме в течение, лейди Фонтен. Силно се надявам, че можете да научите нещо, за да помогнете на разследването ни.

Сбогуваха се. Рийд настани Фльор в каретата, поговори с кочияша и се качи при нея.

— Знаеш, че не мога да живея в дома ти, Рийд. Какво те накара да предложиш такова нещо?

— Това е разумно. Историята, че с Хелън сте приятелки от детинство, ще се разчуе. А преместването ми в имението е напълно уместно. Всички ще одобрят, че съм подслонил две емигрантки в дома си.

Фльор въздъхна раздразнено.

— Винаги ли постигаш каквото си наумиш?

— Винаги, щом става дума за нещо, което искам.

— Къде отиваме?

— В имението ми на Парк Авеню. Колкото по-скоро осведомим Хелън и Вайълет за пристигането на специалните ми гости, толкова по-добре.

Каретата спря пред просторна къща, едва видима зад високите стени, Фльор започна да се върти неспокойно, когато Рийд й помогна да слезе. Преди размириците във Франция тя беше живяла в комфорт в наследствения дворец на рода Фонтен, но това сякаш беше преди цяла вечност. Тази претенциозна къща беше съвършено различно нещо от скромната вила на Лизет. Рийд вероятно беше извънредно богат.

Той отвори портата и я въведе вътре. Триетажната сграда се извисяваше внушително пред нея. Качиха се по стъпалата, минаха между две огромни колони и стигнаха до двойна резбована врата, обградена от големи прозорци. Вратата се отвори, преди Рийд да беше хванал месинговото чукче.

Среброкос иконом в официална черна ливрея се поклони, когато Рийд въведе Фльор вътре. Тя се взря със страхопочитание в изящното фоайе, което се издигаше на цели три етажа височина и чиято централна част представляваше вита стълба, изкачваща се нагоре.

— Снаха ми тук ли е, Хюз? — запита Рийд.

— Дамите са в приемната, милорд. Да съобщя ли за вас?

— Не се безпокойте, Хюз. Сам ще се представя. — Хванал Фльор за лакътя, той направи три стъпки, после се обърна отново към иконома. — Впрочем, Хюз, ще се преместя в имението и ще доведа по-голямата част от персонала си. Моля, помолете икономката да приготви големия апартамент и две спални за две гостенки.

Макар изражението на Хюз да остана непроменено, сините му очи разкриваха живо любопитство.

— Мога ли пръв да ви приветствам с добре дошъл у дома?

— Благодаря, Хюз.

Вече положил ръка над талията на Фльор, Рийд я поведе към приемната, където две жени пиеха чай. Тя ги разпозна като лейди Хелън и нейната сестра, които беше срещнала при мадам Анриет.

— Добър ден, дами — поздрави ги Рийд.

— Рийд! — извика Вайълет и стана. — Колко е хубаво да те видим отново.

— Радвам се, че си тук, Рийд — изрече Хелън с няколко градуса по-хладно от сестра си. — Нямам търпение да обсъдим финансовото ми положение.

— Вярвам, познавате лейди Фонтен — отговори Рийд, след като поздрави двете дами.

— Запознахме се — изрече хладно Хелън. — Защо си я довел тук? Трябва да разговаряме насаме.

— Наистина, Рийд — укори го Вайълет, — какво си, си мислил? Това е семейна работа, лейди Фльор няма защо да се намесва.

— Може би трябва да си вървя — каза Фльор, силно смутена.

— Оставаш — отговори Рийд, поглеждайки презрително към Вайълет. — Моля те, би ли ни наляла чай, Хелън?

Настани Фльор на един диван и се отпусна до нея.

Хелън се поколеба, после изпълни молбата на Рийд. Фльор прие една чаша заедно с един студен поглед и с благодарност отпи от чая си. Имаше чувството, че това събиране няма да мине добре.

— Имам да ви съобщя нещо — започна Рийд, оставяйки празната си чаша на количката за чай. — Фльор и нейната компаньонка утре ще се пренесат тук, в имението.

Чашата на Хелън изтрака в чинийката.

— Какво? Да не си полудял?

— Ни най-малко — отвърна той спокойно. — Нещо повече, смятам да напусна ергенското си жилище и да се преместя тук, в имението, ще доведа и персонала си.

— Няма да позволя тя да се нанесе тук! — протестира Хелън.

— Няма да позволиш ли? — изрече Рийд със смъртоносно спокойствие. — Мога ли да ти напомня, че това е моят дом и вие със сестра ти живеете тук по мое благоволение и на мои разноски?

— Разбирам защо искаш да се преместиш в имението — каза Вайълет, — но не може и дума да става да настаниш тук любовницата си. Помисли за репутацията ни.

Кършейки ръце, Фльор каза:

— Моля те, Рийд, казах ти, че няма да стане.

Изражението му не търпеше никакви аргументи.

— Ще стане, ако аз кажа, че ще стане. — Отправи унищожителен поглед към Хелън и сестра й. — Фльор не е — повтарям, не е — моя любовница. Тя няма къде да отиде и може би е в опасност. Държа я близо до себе си с цел.

— Наистина — изсумтя Вайълет. — Много добре знам каква е тази цел.

— Достатъчно, Вайълет! Няма да търпя оскърбления по адрес на Фльор.

— В какво си се забъркал сега, Рийд? — запита Хелън. — Мислех, че си приключил с всички тези тайни работи. Не знам какво е станало с тебе, когато изчезна, но си се променил.

— Случилото се не е твоя грижа. Разбирам, че ти трябват още пари в добавка към издръжката ти. С радост ще ти ги отпусна, ако приемеш Фльор и компаньонката й без мърморене. И това означава да бъдеш любезна към тях.

Очите на Хелън се присвиха замислено.

— Как ще обясниш присъствието й в дома ни? Не мога просто да кажа на приятелките си, че е тук, защото ти искаш тя да живее с нас. Репутацията ни е изложена на риск. — Тя отправи унищожителен поглед към Фльор. — Откъде да знаем дали е онази, за която се представя? Доколкото ни е известно, може да е проститутка от парижките улици.

Фльор се дръпна, сякаш беше получила удар.

— Как смеете! Покойният ми съпруг беше граф Пиер Фонтен. Семейството му е сред най-старите и уважавани фамилии във Франция. Аз съм родена в добро английско семейство. Баща ми беше барон.

— Така казвате вие — изсумтя Вайълет.

— Още една дума от някоя от вас и ще настоя веднага да напуснете дома ми. В момента приготвят вдовишкото жилище за завръщането на Хелън, а Вайълет може да се върне под закрилата на баща си.

— Не можеш — ахна Хелън.

— Разбира се, че мога. Сега, ако сме се разбрали, ето каква история ще разказвате на приятелките си. Фльор и Хелън са приятелки от детинство. Учили са заедно в девическо училище, преди Фльор да се омъжи за френски граф. Тя наскоро е избягала от размириците във Франция и не е имала къде да отиде. Понеже съпругът й и роднините й са мъртви, ти си я поканила да живее в имението, докато си намери нещо друго. Историята е проста и не е пресилена.

Вайълет посрещна думите му с подигравателна забележка:

— Обща спалня ли ще имате с лейди Фльор?

— В никакъв случай! — извика възмутено Фльор. — Тази идея не беше моя. Изобщо не съм искала да живея тук. Рийд мисли, че е необходимо, макар че аз не съм съгласна.

— Необходимо е — изръмжа той. — Фльор ми спаси живота. Тя е причината да стоя сега пред вас. Дължа й всяка защита, която мога да й предложа. Разбирате ли? Не искам повече да чувам презрителни забележки за Фльор и компаньонката й. Колкото до тебе, Хелън, ще ти давам допълнително по двеста лири на месец, докато Фльор живее с нас, макар че брат ми беше твърде щедър към тебе в завещанието си. Предлагам да харчиш по-малко за рокли и финтифлюшки и да ограничиш загубите си на масите за хазарт. А по отношение на тебе, Вайълет, проверих материалното ти състояние и видях, че не си финансово притеснена. Издръжката от баща ти е достатъчно щедра.

— Наистина — измърка Вайълет, премигвайки начесто в посока към Рийд. — Ще донеса голяма зестра, когато се омъжа, точно като Хелън, когато се омъжи за брат ти.

Тънкият намек на Вайълет не заблуди Фльор. Вайълет искаше Рийд и би направила всичко, за да го изкуши, включително да се хвали със състоянието си пред него.

Рийд стана.

— Сега, след като уредихме жилище за Фльор, ще тръгваме. Тримата с Фльор и Лизет ще пристигнем утре след закуска. Персоналът ми ще дойде след няколко дни.

— Имаме пълен персонал — протестира Хелън.

— Ще намерим място — увери я Рийд. — Нямам чак толкова много прислуга. А и в такава голяма къща не са излишни две готвачки. Колкото до икономката, вярвам, че госпожа Корт вече няма сили да изпълнява задълженията си. Ще й предложа щедра пенсия и ще я настаня на място, което тя посочи.

Хелън започна да фучи негодуващо, но Рийд вдигна ръка.

— Достатъчно. Всичко се устрои според желанието ми. Ела, Фльор, време е да тръгваме.

В мига, когато предната врата се затвори зад тях, Фльор се нахвърли върху Рийд.

— Как смееш да караш тези жени да ме приемат? Ако се настаним в някой хан, това ще бъде най-доброто за нас двете с Лизет.

— Аз преценявам — изрече Рийд, когато наближиха каретата.

Внезапно той замръзна. Стресна го познат звук, който беше чувал достатъчно често в миналото и се беше надявал никога повече да не го чуе. Бутна Фльор на земята и падна върху нея, когато една експлозия раздра въздуха. Куршумът изсвистя покрай главата му и се заби във вратата на каретата. Той усети мигновена болка в дясната ръка, а после тя изстина.

Изплашени от звука, впрегнатите в каретата коне се изправиха на задните си крака, препуснаха по улицата, а кочияшът хукна след тях.

Задъхан, Рийд остана да лежи върху Фльор, докато не се увери, че опасността е отминала.

— Добре ли си? — запита я.

Надигна се и притегли Фльор в скута си.

Тя вдигна очи към него. Окървавената й буза и замаяното изражение му казваха, че състоянието й не е добро. И това, че държеше ръце близо до тялото си, не беше добър знак. Макар да не видя кръв, която да сочи, че куршумът я е ударил или одраскал, беше очевидно, че се е наранила, когато той я беше бутнал на земята и беше паднал отгоре й.

— Какво стана? — запита Фльор.

— Някой стреля по нас.

— Кой ще прави такова нещо? Защо някой ще иска да ни нарани?

Рийд стисна устни.

— И аз това искам да разбера. — Помогна й да се изправи. — Сега разбираш ли защо имаш нужда от защита?

Фльор отръска калта от полата си.

— Откъде знаеш, че куршумът е бил за мене?

Това стресна Рийд. Дали някой искаше смъртта му? Дали онзи, който го беше предал, го е последвал в Англия? Това нямаше смисъл. Но не можеше да се сети за друга причина някой да иска да го убие. Вече не участваше в тайни акции. Шпионските му дни бяха минало.

— Не знам.

— Я виж ти, вие двамата добре ли сте?

Рийд хвърли поглед към улицата и видя Галар Дювал да бърза към тях.

— Какво е станало? — запита Дювал, когато забеляза напрашените дрехи и окървавената буза на Фльор.

— Фльор се спъна и падна — излъга Рийд, изпращайки предупредителен поглед към нея, когато тя отвори уста, за да обясни. — Галар, моля, запознайте се с графиня Фльор Фонтен. Тя е приятелка от детинство на Хелън и ще живее засега в имението, Фльор, Галар Дювал е емигрант и далечен роднина.

Дювал се поклони.

— Мога ли да помогна с нещо, милейди?

— Добре съм, благодаря.

— Какво правите тук, Дювал? — запита Рийд.

— Отивам да посетя лейди Хелън и сестра й. Бяха много любезни да ме приемат. Обикновено пия чай с тях един или два пъти в седмицата.

— Тогава няма да ви задържаме — изрече Рийд, забелязвайки един файтон да трополи по улицата. Излезе на завоя и го повика. — Моля, извинете ни — каза, преди да даде адреса на кочияша, настани Фльор вътре и седна до нея.

Щом се настаниха, Рийд извади снежнобяла кърпичка и попи кръвта, сълзяща от драскотините по бузата й.

— Боли ли?

— Добре съм, Рийд, не се тревожи.

— Ами ръката ти? Виждам, че я щадиш.

— Мисля, че съм я натъртила, когато паднах.

— Госпожа Пийбоди ще се погрижи за нея, като стигнем у дома.

— Защо излъга господин Дювал?

— В момента не вярвам на никого.

— Но той ти е роднина.

— Много далечен. Не знам достатъчно за него или за миналото му, за да му се доверя.

— Някога виждал ли си се с някого от семейство Дювал?

Той вдигна рамене.

— Не, те не са идвали досега в Англия. Надявам се кочияшът да е успял да догони конете, преди да са избягали много надалеч.

Файтонът спря. Кочияшът отвори врата и спусна стъпалата. Рийд му плати и отведе Фльор до входа. Един лакей отвори вратата, преди да бяха стигнали до нея.

— Моля, повикай веднага госпожа Пийбоди, Гордън. Помоли я да донесе топла вода и чисти кърпи — нареди Рийд на изумения лакей. — И ми прати Ъпдайк. Ще бъдем в кабинета ми.

— Наистина, Рийд, казах ти, че съм добре.

Щом влязоха в кабинета, Рийд настани Фльор на един стол.

— Няма нужда да се тревожиш за няколко драскотини — настоя Фльор. — Лизет може…

— Ma petite, какво е станало? — извика Лизет, нахлувайки в кабинета. — Бях с госпожа Пийбоди, когато Гордън дойде да я извика. Тя идва насам. Как се нарани?

— Настъпи подгъва на полата си и падна — каза Рийд. — Одраска си бузата и ръката, но иначе е добре.

Лизет го изгледа скептично.

— Не знам Фльор някога да е била несръчна. О, виж си новата рокля! Подгъвът е разпран, ръкавът също.

— Остави роклята, Лизет. Сигурна съм, че може да я възстановят в предишния й вид.

— Гордън каза, че лейди Фонтен е наранена — изрече откъм вратата госпожа Пийбоди.

— Влезте, госпожо Пийбоди. Лейди Фонтен падна и се одраска.

Госпожа Пийбоди цъкна съчувствено с език, докато почистваше драскотините по бузата на Фльор.

— Това трябва да свърши работа — каза икономката, отстъпвайки назад. — Мога ли да помогна с още… — Думите застинаха в гърлото й, когато забеляза раздрания ръкав на жакета на Рийд и кръвта, която се процеждаше оттам. — Милорд, ранен сте! Свалете жакета да видя.

Рийд се вгледа в ръкава си, изненадан от петното кръв. Толкова се беше разтревожил за Фльор, че беше забравил собствената си болка. Сега си я спомни. Макар да знаеше, че куршумът не е останал в мускула, сигурно беше одраскал малко по-дълбоко ръката му. Болеше дяволски силно.

— Няма нищо, госпожо Пийбоди.

— Има, щом е пуснало кръв — възрази Фльор. — Нека госпожа Пийбоди го погледне.

— Фльор, аз не…

Точно тогава Ъпдайк влетя в стаята.

— Гордън каза, че сте искали да ме видите, милорд.

Рийд въздъхна облекчено.

— Ъпдайк, идваш точно навреме. Госпожо Пийбоди, защо не заведете с Лизет лейди Фльор в стаята й и да видите дали няма скрити наранявания. Забелязах, че щади дясната си ръка.

— Рийд, не! — протестира Фльор. — Искам да видя ти дали…

— Направи каквото казвам, Фльор — изрече Рийд с глас, който не търпеше никакви възражения.

— Какво стана? — запита Ъпдайк, след като вратата се затвори зад жените.

— Помогни ми да сваля жакета — каза Рийд. — Някой стреля по нас двамата с Фльор. Куршумът трябва да ме е одраскал. Фльор си нарани бузата, когато я бутнах на земята. Слава богу, че още имам добри рефлекси.

Ъпдайк помогна на Рийд да свали жакета.

— Видяхте ли кой го направи?

— Не, макар че трябва да е бил близо. Бях зает с мисълта да пазя Фльор, за да се безпокоя за каквото и да било друго. Изстрелът стресна конете и това увеличи бъркотията. Последно видях каретата да се носи по улицата, а кочияшът тичаше след нея.

— Някой желае ли ви злото, милорд?

— Ако аз съм мишената, мога да се справя. Но ако е Фльор, вероятният убиец трябва много да внимава.