Кони Мейсън
Цената на удоволствието (9)

Глава 9

— Какво смяташ да правиш, след като се върнеш в Англия? — запита Рийд, когато затвори вратата зад себе си. — Имаш ли къде да отидеш? Къде ще живееш?

— Леля ми още живее в провинцията, в Кент. Мога да отседна при нея, докато решавам какво ще правя с живота си. С Лизет можем да живеем добре, като продам бижутата си. Може би лорд Портър ще има полза от мене някъде другаде в неговата организация.

На Рийд това не му хареса.

— Ако позволиш, бих искал да те осигуря… може би една къщичка в града, където да идвам да те виждам от време на време.

Фльор се намръщи.

— Искаш да ме издържащ като любовница ли?

Рийд посегна към нея, привлече я в обятията си и опря брадичка в темето й. Харесваше аромата й, но още повече обичаше вкуса й. Обуздавайки фриволните си мисли, изрече:

— Не искам да те изгубя, Фльор. Липсваше ми… много ми липсваше.

— И ти ми липсваше, но не може и дума да става да бъда твоя любовница.

Той я отдели лекичко от себе си, за да погледне лицето й.

— Защо не, ако и двамата го искаме?

— Не е каквото искам аз, Рийд. Не бих могла да се понасям, ако се превърна в държанка, дори да съм твоята държанка.

— Бих се оженил за тебе, ако…

Фльор допря пръст до устните му.

— Не го казвай. Знаеш защо е невъзможно. Не мога да ти дам наследник. — Тя сведе очи. — Освен това ти не ме обичаш. Спасих живота ти. Това, което изпитваш, е благодарност, а аз искам повече от благодарност в една връзка.

— Хубаво ни е в леглото — напомни й Рийд.

— На колко други жени си казвал същото?

Рийд има благоприличието да се изчерви. Независимо дали би го отрекъл, той наистина беше казвал същите думи на не една жена. Но те някак си имаха по-дълбоко значение, когато ги каза на Фльор.

— Не е честно. С тебе е различно.

— Отказвам да стана любовница на който и да било мъж. Но ако трябваше да го направя, щеше да бъде с тебе. Приеми го като комплимент.

— Много добре, няма да те притискам. Но предложението си остава. Не си ми безразлична и не мога да не се безпокоя за бъдещето ти.

— Не съм в беда, Рийд. Имам бижутата си.

— Знам, че не си в беда. Очаквам Портър да ти даде значителна награда за работата, която свърши в полза на Англия. А ако не стане така, собственото ми богатство е достатъчно голямо, за да те възнаградя щедро за това, че ми спаси живота.

— Не искам възнаграждение от тебе, Рийд. Като те виждам жив и здрав, това ми е достатъчна награда. Правех всичко от лоялност към моята страна.

Рийд я целуна силно, после я пусна.

— Ти си забележителна жена, Фльор Фонтен. Инстинктът ми казва, че не се виждаме за последен път. Каквото и да ми готви бъдещето, искрено вярвам, че ти ще бъдеш в него.

Фльор остана да се взира в затворената врата дълго след като Рийд беше излязъл. Повече от всичко искаше да бъде с него. Не като негова любовница, а като негова съпруга. Стисна юмруци. Защо бог я е създал безплодна? Ако можеше да има дете, щеше да има голям шанс да стане съпруга на Рийд. Двамата наистина много си подхождаха в леглото, но това не беше всичко. Привличането им беше взаимно, нещо по-силно от обикновена страст ги тласкаше един към друг.

Чувствата на Фльор бяха ангажирани още от самото начало. Рийд й беше липсвал ужасно много, след като се беше върнал в Англия, тя беше изпитвала ревност, когато си го представяше с други жени, както знаеше, че навярно е. Той беше мъжествен и ненаситен. И освен това беше красив. Тя инстинктивно знаеше, че жените му се хвърлят, състезават се за благосклонността му. При такива обстоятелства как може тя да му липсва толкова, колкото той на нея? Как е възможно да е толкова привързан към нея, колкото и тя към него?

Въздъхвайки, Фльор обърна мислите си в по-продуктивна насока. Доопакова останалите си бижута в едно сандъче и отиде да намери Лизет.

Рийд прекара по-голямата част от деня с доктор Льоклер. Говориха за отминалите недотам приятни моменти, които бяха принудени да преживеят в Дяволския замък, и за плановете на Льоклер за бъдещето.

— Знам, че дъщеря ми и съпругът й ще ме приветстват — каза Льоклер. — И ще се радвам на внуците си. Може би моите умения ще бъдат полезни в селцето им.

— Не мога да си представя някой да не цени уменията ви — отвърна Рийд. — Вие ми спасихте живота. Иска ми се да можеше да дойдете в Англия с нас. Не ми харесва да ви оставям тук, когато в страната ви още има безредици.

— Ще бъда в пълна безопасност на юг. „Гробът“ ми лежи извън стените на Дяволския замък редом с вашия, ако си спомняте. Никой няма да ме издирва. Но ви благодаря за предложението, mon ami. Без вашето приятелство нямаше да оцелея.

Рийд го потупа по рамото.

— Без вашето умение днес нямаше да бъда жив.

Извади кесия, пълна със златни монети, от джоба си и я подаде на Льоклер.

— Приемете това.

Когато Льоклер понечи да откаже, Рийд каза:

— За дъщеря ви и внуците.

Льоклер прие кесията със замъглен поглед.

— Благодаря ви, и от името на дъщеря си.

— Това е нищо. Ако някога имате нужда от помощта ми, известете ме и ще намеря начин да ви помогна.

 

 

Смрачи се, падна гъста мъгла и след като споделиха прекрасното ядене на Лизет, Антоан и Гастон се върнаха към стражевите си задължения. Понеже нямаше какво повече да прави, Фльор влезе в приемната. Лизет я последва. Капаците вече бяха затворени, една свещ осигуряваше единствената светлина. Рийд и Льоклер се присъединиха към тях след няколко минути.

— Трябва да поизчакаме — каза Рийд. — Не трябва да пристигаме прекалено рано на срещата.

Лизет въздъхна тъжно.

— Ще ми липсва тази вила, но няма да ми липсват опасностите и безпокойствата, които оставяме зад себе си.

Фльор потупа ръката й.

— Ще имаме добър живот в Англия, обещавам.

Думите едва бяха излезли от устата й, когато Гастон нахълта в приемната.

— Трябва да тръгваме. Веднага! Войниците идват насам. Доктор Дефо прати едно момче от селото да ни предупреди.

Рийд реагира незабавно.

— Да вървим! Всички в каруцата!

 

 

Притиснала сандъчето до гърдите си, Фльор грабна шала си, изчака Лизет да намери своя и после двете жени изтичаха навън. Рийд и Льоклер ги последваха. Гастон се качи при Антоан на капрата на каруцата, докато Рийд и Льоклер се настаняваха вътре при жените. Каруцата потегли по алеята.

Когато Антоан сви по главния път, Фльор се взря в непрогледния мрак, който ги обгръщаше.

— Виждаш ли нещо?

— Не, още не — отговори Рийд. — Ако имаме късмет, ще спрат първо при вилата. Това би трябвало да ни даде малко допълнително време. Да се надяваме, че капитан Скилинг ни чака.

Ако войниците спрат най-напред във вилата, всичко би могло да бъде наред, помисли Фльор. Ами ако корабът не е там и не ги чака? Безопасността им зависеше от прекалено много несигурни неща.

Сякаш усещайки страховете й, Рийд я обгърна и стисна рамото й. Увереността му я ободри. Окуражена, тя се облегна на него, благодарна за успокояващата му топлина.

— Стигнахме — подвикна Антоан през рамо, докато дръпваше юздите.

— Трябва да запаля фенера. Много е тъмно, за да намеря пътя до брега без него — забеляза Рийд.

Докато Рийд палеше фитила, Льоклер помогна на жените да слязат от каруцата. След като запали фенера, Рийд скочи на земята. Всички се сбогуваха. Рийд стисна ръката на Льоклер, после на Антоан и Гастон.

Изведнъж тропотът на копита отекна в тишината на нощта.

— Вървете! — подвикна тихо Рийд. — Бог да е с вас и късмет.

Льоклер едва има време да се качи обратно в каруцата, когато тя потегли рязко и се изгуби във валмата тъмна мъгла.

— След мене — прошепна Рийд на жените.

Вдигнал фенера, за да осветява пътя, той поведе жените надолу по виещата се пътека към брега, Фльор стискаше здраво до гърдите си сандъчето с бижутата.

Отъпканата пътека беше лесна за следване, макар да беше стръмна и осеяна с камъни. Рийд стигна пръв на брега и помогна на жените да слязат. Знаейки, че войниците са по петите им, той се обърна към морето, вдигна фенера и го размаха насам-натам.

— Да се молим корабът да ни чака — измърмори той.

Най-големият му страх беше, че са пристигнали на срещата по-рано от очакваното и корабът може още да не е дошъл. Облекчение се разля по тялото му, когато ответният сигнал блесна в тъмнината оттатък заливчето.

— Корабът е тук! — извика Фльор, сочейки към светлината. — Колко време трябва на лодката да пристигне?

— Малко, надявам се.

— Вижте! — каза Лизет, посочвайки към върха на скалата, където десетина светлинки мигаха под бриза.

Рийд веднага угаси фенера.

— Войници — прошепна той, избутвайки жените в сенките под скалата. — Да се надяваме, че ще им трябва време, докато намерят пътеката.

Зачакаха в напрегната тишина, докато мигащите светлинки на върха на скалата се разпръснат. Тържествуващ вик ги извести, че войниците са намерили пътеката.

— Какво ще правим? — изшептя трескаво Фльор.

Рийд пусна тъмния фенер и посегна към пистолета си, за да се убеди, че е зареден и готов.

— Вие с Лизет слезте на брега и чакайте лодката. Аз ще ги задържа, колкото мога.

Фльор се поколеба.

— Върви, по дяволите! — изсъска Рийд и я побутна.

Войниците почти бяха стигнали тясната ивица на брега, когато Рийд чу стържене и някой извика тихо в тъмното:

— Лорд Хънтърст, къде сте?

Рийд реагира незабавно. Пъхна пистолета в колана си, хвана жените за ръка и ги дръпна към гласа.

— Не виждам лодката! — извика Фльор.

— Насам — отговори Рийд, водейки ги уверено към водата. Един куршум се заби в пясъка до краката им, после втори, трети. — Побързайте!

Той повлече жените към лодката, полюляваща се в прибоя. Сега я виждаше ясно и свърна малко наляво, докато войниците се приближаваха и куршумите им вдигаха облаци пясък и вода покрай тях.

Когато той нагази във вълните, един моряк скочи във водата да им помогне. Рийд бутна Лизет към моряка, после вдигна Фльор на ръце, занесе я до лодката и я пусна вътре. Морякът направи същото с Лизет.

— Наведете се — предупреди ги Рийд.

После двамата с моряка скочиха вътре.

Войниците нагазиха във водата зад тях, но беше твърде късно. Моряците бяха наблегнали на греблата и лодката летеше по вълните, извън обсега на пистолетите.

Бяха успели!

— Как стигнахте толкова бързо? — обърна се Рийд към един от моряците.

— Капитан Скилинг имаше предчувствие, че може да пристигнете по-рано, и каза да спуснат лодката веднага след смрачаване.

Слава богу за предвидливостта на Скилинг, помисли Рийд.

— Сега сме в безопасност — каза той, помагайки на жените да седнат.

Фльор затрепери.

— Спасихме се на косъм. Ако не беше предупреждението на доктор Дефо, нямаше да имаме шанс. Макар винаги да съм знаела, че няма да ни предаде, не бях сигурна, че ще е склонен да ни защити, ако стане нужда.

Ръката на Рийд я обгърна.

— Тази част от живота ти приключи, любов моя. В безопасност си.

Потръпна, като си помисли какво би могло да стане с Фльор, ако Портър не беше действал толкова бързо, за да я спаси, и леден страх се настани в дъното на стомаха му.

Лодката се удари в тъмния хълбок на кораба. От перилата спуснаха въжена стълба. Моряците я хванаха, за да закрепят лодката на място.

— Първо вие, Лизет — каза Рийд. — Ще се справите ли?

— Да, monsieur. Подвижна съм за възрастта си.

Тя сложи крак на първата пречка на стълбата и започна да се изкачва.

— Сега ти, Фльор — подкани я Рийд. — Ще държа сандъчето ти, докато се качваш.

Когато Лизет стигна горе, две ръце я грабнаха и я измъкнаха над перилата. Фльор се заизкачва много по-бързо и по-ловко от Лизет. Помогнаха и на нея да се прехвърли през перилата и да стъпи на палубата. Рийд се качи след тях, носейки сандъчето на Фльор под мишница, докато си помагаше с другата ръка. Прескочи перилата и стъпи на палубата до Фльор.

— Добре дошли на борда — каза капитан Скилинг.

— Слава богу, че дойдохте рано — отговори Рийд.

— Инстинктът ми каза, че може да имате проблеми.

— Инстинктът ви е бил прав. Получихме предупреждение, че войниците са на път към вилата, и тръгнахме бързо. — Рийд се обърна към жените. — Капитан Скилинг, мога ли да ви представя графиня Фльор Фонтен и нейната компаньонка Лизет?

Капитан Скилинг целуна ръка на Фльор и се поклони на Лизет.

— Дами, поздравявам ви. Вие сте храбри жени. Приготвил съм каюта долу за вас. Може би бихте искали да си починете след преживяното.

Фльор погледна към Рийд. Той кимна и й подаде сандъчето.

— Благодаря ви, капитане, оценяваме това.

Скилинг даде знак на застаналия наблизо моряк.

— Уилфорд, заведи дамите в каютата им. Някой ще ви донесе чай малко по-късно.

Жените последваха Уилфорд и скоро изчезнаха под капака на люка. Щом се скриха, Рийд каза:

— Отървахме се на косъм. Ако имаме късмет, няма да могат да пратят френски военен кораб след нас.

— Отплаваме — отговори Скилинг, сочейки към мъжете, които тичаха по палубата, дърпаха въжета и развиваха платна.

Първият помощник беше поел руля. След броени мигове платната се изпълниха с въздух и корабът затича пред вятъра на север покрай френския бряг.

За първи път след отплаването от Лондон Рийд започна да се успокоява, Фльор беше в безопасност той беше свършил онова, което се беше заел да направи, и то точно навреме. Сега можеше да помисли как да намери онзи, който го беше предал.

Докато бяха в морето, Рийд прекарваше много време на палубата с Фльор. Лизет беше паднала жертва на морската болест от мига, когато беше стъпила на борда на платнохода, и оттогава не беше излизала от каютата. Макар Рийд да искаше да намери усамотено място, за да се люби с Фльор, нямаше нищо подходящо. Затова се задоволи с нейната компания и от време на време открадваше по някоя целувка в някое уединено кътче.

Ветровете бяха благоприятни, корабът стигна в Лондон посред нощ след три дни. Лизет излезе на палубата бледа и трепереща. Фльор я хвана под ръка, за да я подкрепи.

— В момента няма свободни места в пристанището — осведоми ги капитан Скилинг. — Може би трябва да останете на борда до сутринта. Намирането на надежден транспорт по това време на нощта е почти невъзможно.

— Предпочитам да рискувам на сушата — каза Фльор. — Искам да намеря медицинска помощ за Лизет колкото може по-скоро.

— Много добре, графиньо — съгласи се Скилинг. — Ще хвърля котва тук и ще ви превозят до брега. — Обърна се към Лизет. — Ще можете ли да се справите със стълбата, madame?

— Ако това означава да стъпя на твърда земя, ще се справя добре — отвърна със слаб глас Лизет.

— Ще сляза пръв и ще помогна на дамите — каза Рийд.

Моментално се прехвърли над перилата и след това спря на средата на стълбата, за да изчака слизането на Лизет.

Двама моряци прехвърлиха Лизет над перилата и я задържаха здраво, докато стъпи добре на стълбата. Тогава тя заслиза. Рийд я посрещна на средата на пътя и фактически я отнесе надолу по останалите стъпала до лодката. Когато се върна, за да помогне на Фльор, тя вече беше стигнала последното стъпало, стиснала сандъчето под мишница. Рийд я прихвана пред кръста, вдигна я и я настани на седалката до Лизет. Седна до тях, докато моряците се залавяха за греблата.

Когато се удариха в стената на кея, моряците задържаха здраво лодката, докато Рийд се изкатери по стълбата, докато помагаше на жените да излязат на вълнолома, Лизет едва не се строполи в ръцете му.

— Предайте благодарността ми на капитана — извика Рийд към отплаващите моряци.

— Трябва да намерим някакъв хан — каза тревожно Фльор. — Лизет е зле.

— Ще потърся превоз — отвърна Рийд, вдигайки Лизет на ръце, и я понесе по кея към пустата улица.

Не им каза, че шансовете да намери файтон по това време на нощта са почти никакви.

Светлини блещукаха от прозорците на кръчмите, обнизващи улицата срещу кея. Рийд помисли да вземе стая в някоя от тях, но отхвърли идеята почти в мига, когато се зароди. Доковете не бяха място за жени, дори под негова закрила.

Той тръгна бързо по слабо осветената улица.

— Не можем да останем тук, не е безопасно. Може би ще намерим файтон на кръстовището. Можеш ли да вървиш, Фльор?

— Добре съм, безпокоя се за Лизет.

— Не се тревожи за мене, ma petite — изрече уморено Лизет.

— Ще бъда добре, щом пак свикна да вървя по твърда земя.

Рийд продължи, внимавайки за разбойници. Имаше пистолета си, сабята и кама, скрита в ботуша, ако потрябва. Огледа се на всички посоки на първото кръстовище, но видя само празни улици. Продължи да върви, Фльор го следваше плътно.

Имаха късмет. На следващото кръстовище намери карета, спряла зад завоя, чийто кочияш спеше вътре.

— Ей, човече! — извика Рийд. — Ще ни откараш ли?

Кочияшът трепна и се събуди.

— А, шефе, ще пътувате ли?

— Да. Хубава изненада е, че те намерихме. Мислех, че ще трябва да вървя чак до Мейфеър.

— Не мислех, че ще намеря клиенти по това време на нощта — каза кочияшът, докато се измъкваше от вътрешността на каретата.

Смъкна стъпалата и отвори вратата. Рийд настани първо Лизет, после Фльор.

— Накъде, шефе? — запита кочияшът.

Рийд даде адреса и се качи вътре.

— В кой хотел ще ни отведеш? — запита Фльор, докато каретата потегляше.

— Водя ви в моята градска къща, любов моя. Двете с Лизет ще бъдете там на сигурно място, докато решите къде искате да живеете. Имам икономка и много прислужници, които ще се грижат за Лизет, докато си стъпи на краката. И знам, че Портър ще иска да те види, след като си отпочинеш.

— Хотел ще…

— Не, Фльор, никакъв хотел. Отвеждам ви в моята къща.

Фльор искаше да откаже, но не можеше да се принуди да устои на още една нощ с Рийд. Бяха имали много малко интимни моменти на кораба и сега може би за последен път щяха да бъдат заедно като любовници.

Отправи му многозначителен поглед.

— Много добре, но това е само временно.

По улиците нямаше движение, затова стигнаха скоро до Мейфеър. Кочияшът смъкна стъпалата, Рийд слезе пръв и помогна на жените. Лизет се олюля, но се изправи, когато Рийд я подхвана за лакътя, за да я подкрепи. Той се забави колкото да плати на кочияша, после се върна при жените.

Доведе ги до вратата и почука силно. Минаха няколко минути, преди вратата да бъде отворена от мъж с нощна дреха и халат, вдигнал високо една свещ. Мъжът се усмихна от ухо до ухо, когато позна Рийд.

Отвори широко вратата.

— Добре дошъл у дома, милорд.

Рийд въведе жените вътре.

— Благодаря, Ъпдайк. Както виждате, доведох гости. Графиня Фонтен и мадам Лизет ще прекарат нощта с нас. Моля, събудете слугите да приготвят стаи за гостенките ни. И можете ли да доведете икономката? Мадам Лизет е болна. Може би госпожа Пийбоди може да приготви билков чай, за да й помогне да заспи. Ще чакаме в приемната, докато стаите станат готови.

Ъпдайк отиде да изпълни нарежданията на Рийд. Рийд придружи жените до приемната и настани Лизет в удобно кресло, а Фльор на един диван. Подкладе гаснещия огън и се настани до Фльор. Тя усети топлината на огъня и се отпусна за първи път от много дни насам. От години не беше стъпвала в родната Англия, а завръщането у дома се беше оказало емоционално изтощително.

— По-добре ли сте, Лизет? — запита съчувствено Рийд.

— Oui, monsieur — отвърна тя със слаб глас. — Радвам се, че няма да прекараме нощта на кораба, както предложи капитан Скилинг. Ужасно исках да усетя твърда земя под краката си. Заклевам се, че никога повече няма да се кача на кораб, докато съм жива.

Рийд се подсмихна.

— Не сте единственият човек, който страда от mal de mer^[1]. Случва се и на най-добрите от нас. Сега домът ви е в Англия, така че вече няма да ви се наложи да пътувате извън страната.

Скоро госпожа Пийбоди се появи с фланеления си халат, тикайки пред себе си количка с поднос за чай.

— Помислих, че на дамите може да им дойде добре една хубава чаша чай, преди да се оттеглят, милорд.

— Благодаря, госпожо Пийбоди. Сигурен съм, че графинята и мадам Лизет оценяват усилията ви.

— Наистина — каза Фльор, усмихвайки се на икономката. — Един чай е точно това, от което имаме нужда сега.

— Направих малко сандвичи, сложих и от лимоновата торта, тази сутрин е печена — каза госпожа Пийбоди. — Коя дама има нужда от билков чай?

— Мадам Лизет страда от mal de mer — обясни Рийд. — Нещо успокояващо за стомаха ще й дойде добре.

— Ще направя от билковия чай и ще го отнеса в стаята й. Междувременно пийнете чай.

— Ще налееш ли? — обърна се Рийд към Фльор, след като госпожа Пийбоди излезе.

Фльор наля три чаши чай, добави сметана и захар и подаде по една чаша на Рийд и Лизет. Рийд и Фльор опитаха сандвичите. Лизет отвърна лице от храната, докато те довършваха сандвичите и тортата.

Ъпдайк влезе в приемната и се прокашля.

— Стаите за гости са готови, милорд. И мога ли да поздравя дамите за усилията им да опазят живота ви? Вечно ще ви бъда благодарен, че негова светлост не умря в онзи ужасен затвор.

— Благодаря — отвърна Фльор. — С радост оказах услуга на моята страна.

Рийд предложи по една ръка на всяка от жените и ги отведе до стаите им. Отвори вратата на първата стая след най-горната площадка и въведе Лизет. Една камериерка я чакаше, за да й помогне. Когато Фльор понечи да последва Лизет, Рийд стисна здраво ръката й.

— Лизет е в добри ръце. Трябва й само почивка.

Фльор го погледна и загуби способността да мисли. Резките очертания на лицето му бях изопнати от желание, което тя разпозна незабавно. Знаеше какво иска той, защото и тя искаше същото. Една последна вечер в обятията му, едно сбогуване, преди обстоятелствата да ги разделят завинаги.

Тя кимна разбиращо. Това беше цялото насърчение, от което Рийд имаше нужда. Грабна я на ръце, понесе я по коридора и отвори вратата на една стая, която Фльор разпозна като твърде мъжка, за да е стая за гости. Двоен свещник, поставен на висок скрин, разкриваше огромно легло, тежки мебели, кадифени завеси, които изглеждаха в горско зелено под слабата светлина, и дебел килим.

Рийд я пусна да стъпи на пода.

— Ако си много уморена…

Не довърши изречението.

Фльор се надигна на пръста и го целуна по устните.

— Не съм много уморена за тебе. Люби се с мене, Рийд.

Поканата беше приета охотно, Рийд обхвана главата й с длани, впи устни в нейните и я целуна жадно и страстно. Тя въздъхна и обви ръце около врата му, стапяйки се в целувката му. Това беше искала, това беше чакала.

— Тези дрехи пречат, да ги махаме — прошепна Рийд срещу устните й.

С неприлична скорост я съблече по риза, а после и тя отлетя. През това време Фльор прилежно се занимаваше с копчетата на жакета му, за да свали дрехата. Рийд й помогна да махне ризата и обувките му, после се измъкна от панталоните и бельото. Голи, те се сляха с несдържана страст, жаждата им един за друг беше твърде гореща, за да бъде обуздавана.

Отправиха се към леглото и се строполиха върху него в купчина оплетени ръце и крака. Той се отпусна отгоре й. Тя почувства ерекцията му да се притиска, гореща и тежка, към бедрата й. Разтвори крака, за да го приеме във важната топлина на сърцевината си. Макар кадифените й кафяви очи да го молеха да влезе, Рийд реши вместо това да се наслади на чувствителните й зърна. Обхвана едното зърно с уста и започна да прави кръгове с език, да го облизва и засмуква, докато на Фльор не започна да й се струва, че ще се разтече от желание. Когато той обърна вниманието си към другото зърно, тя изстена нетърпеливо.

Чу го да се засмива, докато си проправяше път с целувки надолу по стегнатата линия на корема й. Пръстите й се забиха в раменете му, тя се изви към него, когато устата му завладя нейната женственост. Сподави един вик, когато той започна да прави кръгове с език около мъничката перла. Започна да навлиза с горещия си език в нея, отначало бавно, после с бързи, твърди тласъци, докато ръцете му галеха гърдите й.

Рийд се застави да не бърза. Усещаше, че членът му е набъбнал, готов да се пръсне, но искаше да отведе Фльор до същия висок връх на възбудата, преди да отнесе и двама им в рая. Усети я как трепери, почувства я как се стреми към оргазма и тестисите му се свиха в отговор.

Трябваше да влезе в нея, преди да се е изложил.

Надигна се, опря здраво ръце в дюшека отстрани на главата й и навлезе в нея с един силен тласък. Трепереше от усилието да се сдържа, но усети, че няма да е необходимо. Фльор беше мокра, гореща и готова. Отметнала глава, затворила очи, с извит гръб, забила нокти в гърба му, тя беше на път към своя екстаз.

— Сега — изшептя Рийд срещу устните й. — Хайде, любов моя.

Двамата обезумяха, докато той се забиваше здраво в нея. Тогава дъхът й се извиси и се разби в задоволен вик. Той остана да я наблюдава за един необуздан миг, преди тялото му да призове собственото си освобождение. С тържествуващ вик той се изля в нея и ароматът на любенето им го отнесе във вихъра си като топла, мокра ласка.

Страхувайки се, че едрата му фигура е твърде тежка за нейния крехък скелет, Рийд понечи да се дръпне. С лек протестен вик Фльор обви крака и ръце около него, отказвайки да го пусне.

— Не, още не, Рийд.

— Много съм тежък за тебе.

Тя поклати глава.

— Не, точно колкото трябва си. Това може би е последният път, когато сме заедно по този начин.

Не и ако аз имам какво да направя за това, закле се безмълвно Рийд.