Кони Мейсън
Цената на удоволствието (8)

Глава 8

Рийд прекара следващите няколко седмици, опитвайки се да намери новото си място в обществото. Дори се съгласи да кавалерства на Хелън и Вайълет на няколко събития, които намери крайно досадни. Трудно му беше да примири новото си положение в обществото с вълнуващия живот, който беше водил като шпионин.

Дори беше помолил Портър за ново назначение, но отново безуспешно. Според Портър Рийд вече не беше ценен за агенцията. Но той смяташе, че истинският проблем е нежеланието на Портър да се срещне отново с баба му, ако нещо се случи на внука й.

Машинациите на Вайълет, целящи да го накарат да й предложи брак, ставаха все по-очебийни. За да я избягва, той започна да посещава игралните зали. Когато това му омръзна, опита някои от по-добрите къщи на удоволствията, където все оглеждаше чернокоси красавици и в крайна сметка не избираше никоя от тях. Няколко от тези жени му напомняха на Фльор, но никоя не беше тя, затова той си тръгваше незадоволен и отчаян.

Старите приятели от лудешките дни сега му изглеждаха като непознати. Никой не беше минал през това, което беше преживял той. Никой не знаеше какво е да живееш в ада, нито някой от тях беше призовавал смъртта така горещо като него. Нерядко се чувстваше самотен и изолиран. Никой не можеше да разбере какво е изстрадал. Никой не знаеше за демоните, които го тормозеха, или за спомените, които бяха го оставили силно объркан. Само Фльор го беше разбрала.

Рийд посети Портър няколко пъти след завръщането си и всеки път настояваше пред директора да изведе Фльор от Франция и да издири онзи, който го беше предал. Всеки път му се казваше, че са се свързали с Фльор, но тя искала още време, за да изпълни още една задача. Колкото до предателя, Портър каза, че той и колегите му работели по случая. Недоволен от отговора, Рийд реши сам да намери предателя.

Няколко дни след последното посещение в Уайтхол Рийд получи покана от Портър. Надеждите му се съживиха. Първата му мисъл беше, че Портър е променил намерението си и ще използва отново шпионските му умения. Втората беше, че са хванали предателя. Той влезе с бодра стъпка в кабинета на лорд Портър.

— Благодаря, че дойдохте така бързо — приветства го лордът.

— Да смея ли да се надявам, че имате задача за мене? Ужасно ми е скучно.

Портър стана и отиде към прозореца. Обърна се и каза:

— Избрах ви за тази задача поради видимия ви интерес към Фльор Фонтен.

Рийд застана нащрек.

— Да не е станало нещо с Фльор?

— Още не, но получих безумно съобщение от Питър Уелдън. Казва, че е време да изведем Фльор, а ако изчакаме, може да стане твърде късно.

— Кога тръгвам? — запита Рийд, стиснал зъби, за да сдържи тревогата си.

Седмици наред беше молил да изведат Фльор от Франция.

— Смятам, че не бива да се бавим. Можете ли да се приготвите да отплавате с отлива тази нощ? Корабът на капитан Скилинг е подготвен и ви чака на лондонското пристанище.

— Ще бъда готов веднага щом се върна у дома и облека нещо по-подходящо от тези труфила, с които съм сега. Някакви други инструкции?

— Капитан Скилинг има всички необходими подробности. Съобщението на Уелдън беше кратко, но абсолютно настоятелно. Ако тайната работа на Фльор Фонтен за нас е била разкрита, трябва бързо да я измъкнем.

Рийд кимна рязко.

— Ще я доведа… бъдете сигурен.

След края на разговора Рийд се запъти право към дома си. Ъпдайк го посрещна на вратата.

— Няма да ме има няколко дни, Ъпдайк. Заминавам веднага.

Ъпдайк кимна и последва Рийд в стаята му.

— Веднага ще ви опаковам чантата.

— Трябват ми само няколко неща.

Веждите на Ъпдайк се вдишаха.

— Както кажете. Аз ще дойда ли с вас?

— Не, това е… Не мога да го обсъждам с тебе и изобщо с никого.

Ъпдайк се намръщи.

— Не и някоя задача, милорд. Мислех, че сте приключили с всичко това.

Рийд започна да вади дрехи от гардероба си.

— Не е каквото си мислиш.

— Може ли да запитам какво търсите в гардероба?

— Търся нещо небиещо на очи, което да нося на кораба. И обувки, Ъпдайк. Онези стари неща в дъното на гардероба ще свършат работа.

Докато Ъпдайк търсеше нещата, от които имаше нужда Рийд, той самият отвори сандъка при долната част на леглото и извади няколко оръжия, включително чифт пистолети за дуел, страшна на вид кама и сабя.

— Господи — ахна Ъпдайк — Надявам се, не смятате да използвате тези оръжия.

— Само ако е необходимо, Ъпдайк, само ако е необходимо. Намери ли какво да облека?

Камериерът му подаде чифт черни панталони, бяла ленена риза и черен жакет. Когато извади снежнобяло копринено шалче, Рийд махна.

— Няма да ходя на префърцунен бал.

Напъха крака в ботушите, препаса сабята и започна да тъпче други оръжия в колана си. Преди да тръгне, метна на раменете си черно наметало.

Ъпдайк потръпна.

— Изглеждате същински пират, милорд. Мога ли да се надявам, че ще бъдете внимателен?

— Не очаквам опасност сега, но искам да бъда готов, ако възникне. Грижи се за нещата, докато ме няма, Ъпдайк.

— Можете да разчитате на мене, сър. Пазете се — викна камериерът след него, докато Рийд излизаше от стаята.

Капитан Скилинг го чакаше, когато той пристигна на кораба му. Поздрави го топло и го заведе в каютата си, за да поговорят за стратегията, докато чакат отлива.

— Бренди? — запита Скилинг, докато затваряше вратата.

— С удоволствие — отговори Рийд.

— Седнете, докато донеса питиетата. И на мене добре ще ми дойде малко подкрепление.

Рийд се отпусна на един стол, умът му беше зает с мисли за Фльор. Питаше се в какво ли се е забъркала. Скилинг му подаде чаша, до половината пълна с бренди, и придърпа един стол до масата, затрупана с карти. Рийд отпи полека, очаквайки Скилинг да заговори.

— Какво ви каза Портър? — запита капитанът.

— Главното — отвърна Рийд. — Каза, че вие ще ми дадете подробностите.

Скилинг кимна.

— Няма много за казване. Трябва да ви оставим на брега близо до вилата и да излезем в открито море до следващата нощ. Тогава ще влезем в заливчето, откъдето ви взехме, и ще чакаме наблизо за сигнала ви. Ако не се появите, ще отведа кораба на другото място за среща. Ако не сигнализирате да пратим лодка за вас на някое от двете места след две последователни нощи, имаме заповед да се върнем в Англия. Скалата близо до вилата е стръмна, смятате ли, че ще се справите? Съмнявам се да има път. Ако ви оставя на брега там, в заливчето, където пътят е по-достъпен, трябва вървите много до вилата.

— Не се тревожете, ще намеря начин да се кача. И ще доведа Фльор на срещата, даже ако трябва да я влача по целия път.

Скилинг се засмя.

— Сигурен съм, че ще я доведете.

Рийд отпи солидна глътка бренди.

— Каквото и да става, няма да замина от Франция без Фльор.

Преди Скилинг да успее да отговори, на вратата се почука.

— Влез — извика капитанът.

Влезе първият помощник.

— Отливът започна, капитане.

— Гответе се за тръгване — нареди Скилинг. — Аз ще бъда на руля.

Първият помощник излезе.

— Ще говорим по-късно — каза Скилинг. — Отивам на палубата.

— Ще дойда с вас — отговори Рийд и стана.

Макар че просторната каюта на капитана изобщо не приличаше на миниатюрните каюти без прозорци под палубата, Рийд предпочиташе да бъде навън, на открито.

Мрак надвисна на хоризонта, когато корабът се отдели от мястото си и заплува надолу по Темза. Щом навлязоха в Ламанша, платноходът литна бързо пред вятъра. Рийд си намери място на една обърната бъчва и придремваше, докато Скилинг водеше кораба през канала.

Когато дневната светлина прогони нощта, Рийд стана и се протегна. Скилинг предаде руля на първия помощник и покани пътника си да закуси с него. Рийд последва капитана в каютата му. Скоро след това бордният прислужник донесе яйца, шунка и бира. Изглежда, платноходът беше добре запасен за краткото пътуване.

След закуската Рийд се върна на палубата и остана там въпреки ситния дъждец и мъглата. Макар че се хранеше с капитана, реши да се увие в наметалото си и да спи на палубата заедно с моряците. Вятърът беше попътен. Излязоха от Ламанша и заплуваха на юг покрай френския бряг, достигайки предназначението си, без да срещнат никакви френски кораби, доста след смрачаване на третия ден. Времето беше ясно, но луната беше закрита от тънки облаци.

Капитан Скилинг нареди да свият платната и да пуснат котва. Рийд се приготви да слезе от кораба, чакайки нетърпеливо да спуснат лодката.

— Ще чакаме сигнала ви утре вечер — каза Скилинг. — Просто размахайте фенера напред-назад и ще спуснем лодката, за да ви вземе. Бог да е с вас, Хънтърст.

Рийд стисна рамото на капитана, после се спусна по стълбата и се настани в клатещата се лодка. Двамата моряци, които го придружаваха, отблъснаха лодката с греблата и загребаха към тъмния бряг.

В мига, когато лодката се блъсна в брега, Рийд скочи в прибоя и излезе на пясъка. Лодката отплава и скоро изчезна в мрака.

Той се вгледа в издигащата се пред него скала, търсейки най-лесния път догоре. След внимателен оглед реши, че няма лесен път. Сграбчи корена на най-близкото дърво и започна да се катери внимателно, инч по инч. Поради рохкавия пясък на няколко пъти изгуби опора под краката си, но след като спря няколко пъти, за да си поеме дъх, най-накрая се изкатери на хребета.

Трябваха му няколко минути, за да си почине и да се ориентира преди тръгване. Знаеше точно къде се намира. Беше близо до алеята, водеща към вилата. Едва не я пропусна в мастиленочерния мрак, но разпозна плета, ограждащ пътя от двете страни, и тръгна по изровената пътека. Почти беше стигнал до вилата, когато чу шум и извади пистолета си. Един мъж излезе от дупката в плета.

— Кой там?

Рийд разпозна гласа.

— Антоан, вие ли сте? Дойдох да заведа графинята на безопасно място.

Антоан се приближи към него и се взря в лицето му.

— Андре не ни каза, че вие ще дойдете за графинята. Слава богу, че дойдохте, monsieur.

— Какво правите тук навън?

— Тъкмо смених Гастон, той спи в конюшните. Редуваме се да стоим на стража след последното посещение на графинята в Дяволския замък. Ако дойдат войници, ще чуем конете им, преди да са се приближили. Само няколко минути трябват за Лизет и графинята, за да се скрият в дупката под земята.

Макар да кипеше отвътре, Рийд преглътна гнева си и запита колкото можеше по-тихо:

— Защо, за бога, Фльор се е върнала в Дяволския замък, щом е наясно с последиците? Преди да замина, я предупредих, че поведението й е безразсъдно.

— Последния път се върна заради вас, monsieur.

— Заради мене? — ахна Рийд.

— Oui, monsieur. Знаеше, че не искате да оставяте доктор Льоклер там, и поиска да го освободи заради вас.

— Измъкнала е Льоклер от затвора?

— Oui, monsieur. Той още е тук, в бившата ви стая.

— Добре ли е?

— Беше в по-добро състояние от вашето, когато ви докарахме.

Рийд погледна към тъмните очертания на вилата.

— Предполагам, всички спят, затова няма да го будя. Най-добре е да обявя присъствието си на сутринта. Предната врата отключена ли е? Мога да спя тази нощ на дивана в приемната. Междувременно се пригответе за бързо заминаване. Корабът ще ни чака в заливчето утре вечер след смрачаване.

— Ще бъдем готови, monsieur. Предната врата стои отключена, ако трябва Антоан или аз да влезем бързо. Ще остана на стража, докато вие и другите спите.

Рийд се запъти към вилата. Нищо не помръдваше, даже нямаше вятър. Странна тишина виснеше във въздуха и от нея го побиваха тръпки. Погледна към Антоан. Всичко му се стори наред, затова се качи по стъпалата към предната врата и завъртя дръжката. Вратата се отвори с тихичко изскърцване.

Той не чу и не видя нищо, докато търсеше опипом пътя към приемната. Знаеше много добре разположението на стаите и без затруднения стигна до приемната. Студ полази по гръбнака му. Огънят беше угаснал, с него си беше отишла и топлината. Той извади кремък от кесията в джоба си, напипа една свещ и я запали.

Въздъхвайки изморено, Рийд се отпусна на дивана и се втренчи в студеното огнище. Мисълта, че Фльор спи малко по-нататък по коридора, го стопли. Не беше престанал да мисли за нея след заминаването си оттук преди няколко седмици. Всичко у нея беше възхитително — страст и смелост, изкушение и желание, красота и решимост. Той трябваше със сила да се въздържи да не отиде на пръсти до стаята й, да легне на леглото и да се люби с нея.

Страх се настани в гърдите му. Въпреки гаранцията на Антоан той не можеше да не се безпокои за сигурността на Фльор. Всичко можеше да стане между сегашния момент и следващата вечер. Извади оръжията си, остави ги наблизо и угаси свещта. Отпусна се назад и затвори очи, надявайки се на няколко часа толкова необходим сън. Тъкмо беше задрямал, когато пред затворените му клепачи блесна светлина. Отвори очи и се намери вгледан в дулото на един пистолет.

Фльор.

Погледът му се вдигна полека, за да срещне нейния. Сякаш омагьосана, тя се взираше в него. Рийд бутна пистолета настрана и изрече с усмивка в гласа:

— Внимавай с това, може да гръмне.

Фльор ахна и пусна пистолета.

— Рийд! Какво правиш тук?

Рийд стана, взе пистолета и свещта от ръцете й и ги остави на масичката отстрани.

— Мислиш ли, че бих позволил друг да дойде за тебе?

Прониза я тръпка.

— Как разбра?

— Портър каза, че си в опасност и е време да заминеш.

Тя се взря в него, сякаш виждаше привидение.

— Не очаквах да те видя отново.

— Съжаляваш ли?

— Да съжалявам? Не, как мога да съжалявам?

— Беше глупаво и опасно да се връщаш в Дяволския замък — укори я Рийд. — Изкуши съдбата повече от допустимото.

— Смятах да замина, след като спася доктор Льоклер. Знаех колко ти е помогнал и исках да го измъкна оттам заради тебе. И успях.

— Ценя това, което си направила за добрия доктор, но си се изложила на опасност и това е глупаво.

Сякаш опровергавайки думите, ръцете на Рийд я обгърнаха и я притиснаха към твърдото му тяло. Устните му плениха нейните, Фльор се почувства така, сякаш пада в някакъв ад, в какъвто не беше очаквала да се озове отново. Топлината му обгърна леко облеченото й тяло, страстта между двамата избухна. Винаги беше така с Рийд, напрегнато и огнено.

Ръцете му се плъзнаха през косата й, разплитайки плитката й, и разпуснаха гъстата лъскава маса черни къдрици, които нападаха по раменете й. Той плъзна пръсти през копринените кичури, задържайки главата й, докато опустошаваше устата й. Фльор обви ръце около врата му, стисна го здраво и отвърна на целувката му с всяка унция жар у себе си.

След миг тя прекъсна целувката.

— Не тук.

Хвана го за ръка и го поведе по тъмния коридор към спалнята си. Щом влязоха, всеки задърпа дрехите на другия, завъртяха се в неистовия танц на развихреното желание.

Той загледа с натежали клепачи как тя откопчава жакета му и го смъква надолу по ръцете му. На свой ред смъкна пеньоара й и дръпна панделката, стягаща деколтето на нощницата. Тя се свлече по ръцете й, Фльор се измъкна от нея, дрехата се спусна по ханша й и се стече като локва в краката й.

Фльор чакаше нетърпеливо, докато Рийд свърши със събличането. Под светлината на гаснещия огън се възхищаваше на голата му фигура.

— Напълнял си — отбеляза тя, като го оглеждаше оценяващо.

— Почти си върнах формата от преди затвора.

Тя се пресегна и прокара ръка по мускулите на торса му, наслаждавайки се на усещането от леко окосмените му гърди.

— Представях си как ще изглеждаш, след като си възвърнеш здравето и силите, а сега го виждам. Ти си великолепен.

Тогава той погледна в очите й и Фльор видя как в сребристите им дълбини пламва желание, по-горещо от какъвто и да било огън. Потръпна, не можейки да отвърне поглед.

— Лежах буден и мислех как се любя с теб — всяка нощ, откакто напуснах Франция. Липсваше ми, Фльор.

Дъхът й спря, после излезе като дълга въздишка.

— И ти ми липсваше.

Той плъзна полека ръце надолу по нейните, очите му се взряха нежно в гърдите й. Пръстите му последваха очите, леко докосвайки пищните извивки.

— По-красива си, отколкото те помнех.

Зърната й набъбнаха, втвърдяваха се все повече с всяко докосване, с всяко ловко движение на пръстите му. Сякаш беше минала цяла вечност, откакто беше чувствала ръцете му по себе си. Когато той обгърна гърдите й и палците му започнаха да галят зърната, тялото й потръпна от наслада.

Той се наведе и целуна нежната извивка на всяка гърда, а после устата му намери зърното и го засмука, възбуждайки я така, че коленете й се разтрепериха. Докато устата му се местеше от едното на другото зърно, тя искаше това да продължи вечно, но още повече го искаше в себе си. Искаше всичко, искаше го целия наведнъж, да облекчи болката у нея, която заминаването му беше породило.

Сякаш усещайки жаждата й, той пъхна ръка между краката й, раздели ги и започна да я гали. Тя изстена, раздвижвайки се в отговор срещу него.

— Отведи ме в леглото — изпъшка тя срещу ухото му.

В отговор той я грабна на ръце и я отнесе на леглото. Положи я на дюшека и я последва, покривайки я с тялото си. При допира до плътта му тя се изви нагоре, притискайки хълбоците си към неговите. Усети твърдия му член да пулсира срещу стомаха й. Разтвори крака и го покани в себе си.

— Още не — каза Рийд, докато се спускаше надолу по тялото й и устата му се настани над влажната горещина между бедрата й.

После сведе глава и я вкуси.

Стон се изтръгна от нея, превръщайки вътрешностите й в течен огън. Жаждата за този мъж се събираше, гореща и дълбока, вътре в нея, а после избухна като светкавица и разтърси тялото й. Тя впи пръсти в косата му, задържа го притиснат към себе си, докато се извиваше под влажните ласки на езика му. Отдаде се на страстния му набег, предавайки се доброволно, жадна да вкуси силата и здравината на тялото му и собственото си желание.

— Рийд!

Името му се изтръгна от гърлото й, когато езикът му се заби в нея. Когато палецът му намери набъбналата пъпка над цепнатината, тя експлодира. Той веднага се плъзна нагоре, покривайки устата й със своята, за да улови и да заглуши виковете й.

Фльор усети собствения си вкус на езика му, смесен с неговия неповторим вкус и аромат. Кулминацията й избухваше отново и отново, докато не остана повече какво да даде. Или поне така й се струваше, докато Рийд не вдигна коленете й, за да ги разтвори и да навлезе с пулсиращия си член в нейния тръпнещ център. Мускулите й се стегнаха около него.

Той беше толкова твърд, че беше болезнено. Когато накрая влезе в нея, облекчението му беше така безгранично, че едва не свърши още в същия миг. Но се въздържа, решен да я отведе отново до върха, преди да си позволи освобождението, за което копнееше. Не беше имал жена след Фльор, не беше искал никоя жена. Но сега тя беше под него и той искаше удоволствието да продължи безкрайно.

Но както всички неща и това трябваше да свърши. Той се въздържа достатъчно дълго, за да почувства как пръстите й се впиват в гърба му, да я чуе как вика името му, докато достигаше онова вълшебно място, където пребивават само любовниците. И тогава се присъедини към нея, политайки нагоре към рая, докато се изливаше в нея.

По дяволите, как е могъл да живее толкова дълго, без истински да разбира колко дълбоко може да му въздейства връзката на взаимното желание? Или чувстваше желание не само към Фльор? Отблъсна отговора, докато се стоварваше до нея, а въздухът излизаше от дробовете му на задъхани тласъци.

— Господи, колко ми липсваше — изрече той, когато сърцето му забави пулса си до нормална честота.

Фльор се обърна към него, подпряла ръка на бузата си.

— Трудно ми е да повярвам. Лондон трябва да е пълен с жени, нямащи търпение да се омъжат за граф.

— Така е, но повечето са отегчителни. Прибягвах до всякакви хитрости, за да избягвам майките с дъщери за женене. Макар че трябва да призная, баба ми не е доволна от мене. Няма търпение да осигури наследник за графството.

Фльор се извърна, осъзнавайки, че никога няма да му даде наследника, който му беше необходим. Раждането на неговите деца не присъстваше в бъдещето й. Тя беше безплодна.

Рийд изруга, внезапно осъзнал защо Фльор е притихнала така.

— Съжалявам. Не исках да те засегна.

Обърна я към себе си.

— Няма нужда да се извиняваш, просто ми е хубаво, че те виждам тук.

Рийд би могъл да каже, че тя го лъже, но не настоя повече.

— Почти е съмнало, Лизет ще стане скоро. Не бива да ме заварва в леглото ти.

— Тя знае за нас. Нищо не остава скрито от Лизет. Остани още. — Тя се пресегна към него. — Има още време.

Рийд не можеше да се отдели от нея, дори да искаше. Ароматът на любенето им изпълваше ноздрите му, предизвиквайки го по най-първичен начин. Той я искаше отново. Сега, преди домакинството да се събуди и необходимостта да ги раздели. Привлече я към себе си. Тя се пъхна с желание в прегръдките му. Но когато той се надигна, за да легне върху нея, тя го бутна и го възседна. Тогава се зае да го възбужда с ръце и уста до непостижими висини на еротичното удоволствие.

Рийд беше почти замаян от жажда за нея, когато тя най-накрая се отпусна върху набъбналия му секс. Прилепи уста към неговата и погълна стона му, както той беше направил с нея, а после започна да се движи. В прилив на подновена енергия Рийд стисна ханша й и започна да навлиза и да излиза, вдигаше я и я отпускаше върху тласъците, идващи от слабините му. Двамата свършиха заедно в гръмотевично великолепие, утихвайки едва когато тя се строполи върху него, прилепила буза до сърцето му.

Заспаха, преплели тела и сърца.

Рийд се събуди от дневната светлина, проникваща през тесния прозорец. Проклятие, беше се успал! Нежно отмести спящата Фльор от себе си и я положи на дюшека, придърпвайки завивките над голото й тяло. После стана и се облече. След броени мигове излезе в коридора, тихо затвори вратата и се натъкна на Лизет. Макар че беше свела очи, той разбра какво си мисли.

— Питах се кога ще се събудите. Елате в кухнята. Закуската ви е готова.

— Знаели сте, че съм тук?

— Oui, Антоан ми каза, но оръжията на пода в приемната щяха да ви издадат във всеки случай. — Тя погледна към вратата. — Фльор още ли спи?

Рийд кимна.

— Bien^[1] нека да спи. Не си почиваше добре, след като заминахте.

Думите увиснаха във въздуха. Лизет се обърна и се отдалечи. Рийд знаеше, че тя очаква той да я последва в кухнята, и тръгна след нея. Антоан седеше на масата, когато той влезе. Седна и Лизет сложи пред него пухкав омлет и филия пресен хляб. Рийд погледна към Антоан, преди да започне.

— Гастон знае ли, че съм тук? — запита той след една хапка от омлета.

— Oui — отговори Антоан. — В момента стои на стража.

— Значи мислите, че опасността е достатъчно голяма и трябва двадесет и четири часова стража пред вилата?

Антоан пъхна последния залък хляб в устата си.

— Не ни харесваше положението, след като графинята отиде пак в Дяволския замък за доктор Льоклер.

Рийд се съгласи.

— Може би трябва да си починеш няколко часа. Днешната вечер може да се окаже дълга.

Антоан кимна в знак на съгласие и излезе. Лизет си наля чаша чай и седна срещу Рийд.

— Сърдите ми се — каза той.

— Не ви се сърдя, monsieur, само се безпокоя за ma chere petite. Какви са вашите намерения за Фльор?

Погледите им се срещнаха и той не отмести очи.

— Не искам нищо лошо да се случи на господарката ви. Фльор е зрял човек. Доставяме си взаимно удоволствие, няма да я изоставя.

— Ще се ожените ли за нея? — отвърна с въпрос Лизет.

Изненадан, Рийд заекна:

— Аз… сложно е. Имам нужда от наследник.

— А Фльор ви е казала, че не може да ви го даде.

— Тя вярва, че е така. Знаете ли нещо, което тя не знае?

— Не, не съм пророк. Но вярвам, че жената невинаги е виновна, когато не зачева. А вие мислете каквото искате.

— За какво говорите вие двамата? — запита Фльор от вратата.

Рийд погледна към нея и се усмихна. Въпреки сенките под очите и черните дрехи тя беше красива.

— Нищо важно. Седни и хапни нещо. Ще ти трябват сили за остатъка от деня и за през нощта. Приготви ли си нещата?

Фльор се усмихна благодарно, когато Лизет сложи пред нея чиния с храна.

— Последното съобщение от Андре предупреждаваше, че сме под подозрение и трябва да бъдем готови за внезапно заминаване. Малко неща искам да взема със себе си. Ще взема кутия с бижутата си и още много малко неща. Андре каза, че някой ще дойде за нас, но не знаехме, че ще си ти.

Той докосна ръката й, усещайки, че тя трепва под пръстите му. Усмихна се. Не само той усещаше напрежението помежду им.

— Познавам вилата и околностите. Решението да дойда беше лесно. Тръгваме след смрачаване. Всички ли смятате да пътувате за Англия, включително доктор Льоклер?

— Аз мога да отговоря за себе си — каза докторът от вратата.

Рийд стана и го поздрави топло.

— Мислех, че никога повече няма да ви видя, mon ami.

— Изглеждате добре — отвърна Льоклер, оглеждайки го оценяващо.

Последния път, когато Рийд го беше видял, докторът беше изпит и съсухрен, макар да не го бяха били и измъчвали толкова, колкото него.

Льоклер поздрави жените и седна до Рийд.

— Колкото до въпроса ви, mon ami, възнамерявам да остана във Франция. Понеже официално съм погребан в гробището извън стените на затвора, няма да ме преследват. Надявам се да се свържа с дъщеря си и семейството й в Прованс, в Южна Франция. Антоан и Гастон се съгласиха да ме заведат до своето село на юг от Париж, а оттам ще вървя сам. Времената са трудни. Мога да си създам малка практика в селото на дъщеря си и да им помагам. Бащата на зет ми беше принуден да работи на полето, за да издържа семейството си, и искам да им помогна с нещо.

— Да разбирам ли, че нито Антоан, нито Гастон ще дойдат с нас в Англия?

— И двамата искат да останат във Франция — отговори Фльор. — Ще ни закарат с каруцата до заливчето, а после ще продължат към селото си.

— А вие, Лизет? — запита Рийд, докато Лизет поднасяше закуската на Льоклер.

— Отивам, където отива Фльор — изрече твърдо жената.

— Ако това са плановете ви, няма да се бъркам.

Рийд изложи с тих глас сведенията, свързани с отпътуването им. Щом разбра, че всички са схванали плана му, групата започна да се разотива. Рийд стана и последва Фльор в стаята й.