Кони Мейсън
Цената на удоволствието (21)

Епилог

Сватбеният ден на Фльор не би могъл да бъде по-съвършен. По чудо не й се повръщаше, слънцето грееше ярко, без никакви признаци за дъжд. Церемонията беше благословено кратка, а последвалата я сватбена трапеза — възхитителна.

Бабата на Рийд се усмихваше възторжено през цялата церемония и по време на закуската. Преди церемонията беше прошепнала на Фльор, че се надява да живее достатъчно дълго, за да види раждането на наследника на Рийд. Това предизвика сълзи заради смъртта на Джейсън, но щастието й скоро надделя над тъгата.

Рийд нямаше намерение да казва на баба си, че Дювал е ускорил смъртта на Джейсън, защото се съмняваше, че старата жена би могла да не понесе шока. Но Портър го знаеше и това щеше да бъде изтъкнато в процеса срещу Дювал. Колкото до лейди Хелън, тя не намекна с нищо, че с Фльор са били нещо друго, освен добри приятелки. Хелън се беше озовала в неудобно положение. Приятелството й с Галар Дювал беше съответно отбелязано, давайки храна на мелницата за клюки. Тя трябваше да се държи възможно най-добре. Лейди Вайълет реши да не идва.

Фльор и Рийд планираха да тръгнат за провинциалното имение още на следващия ден, за да изчакат там раждането на детето си. Когато тръгнаха, хванати за ръце, към апартамента си през тази брачна нощ, Рийд поднесе на Фльор сватбен подарък. Изненада я с бижутата, които се предполагаше, че е занесъл в заложната къща. Тази изпълнена с любов постъпка накара сълзите да бликнат от очите й, но Рийд бързо ги изтри с целувки.

След седем месеца синът на Рийд и Фльор се появи на бял свят с малко фанфари и минимум болка. Новият виконт беше кръстен Джейсън Едуард три седмици по-късно. В негова чест в Хънтърст Парк се състоя величествен прием, съседи, приятели и арендатори пируваха до малките часове на нощта.

Никой не беше по-доволен от бабата на Рийд. Тя беше постигнала целта си. Беше доживяла да види правнука си, наследника на графството. В този най-щастлив ден не знаеше, че ще доживее да види още двама синове на Рийд и съпругата му.

Ръка за ръка щастливите родители се сбогуваха с гостите си и се качиха по стълбите към спалнята си, където се любиха нежно в чест на своето чудно дете.