Кони Мейсън
Цената на удоволствието (19)

Глава 19

Фльор се събуди с усмивка, припомняйки си всеки чувствен момент от изминалата нощ. Усмивката й обаче угасна, когато разбра, че е сама в леглото. Рийд беше излязъл, без да я събуди. Не трябваше да е гений, за да разбере, че се е измъкнал, преди тя да започне да го убеждава да не отива на срещата с Демпси. Той знаеше, че тя иска да дойде с него и че вярва на Демпси не повече от него самия, но упорито беше отказал да позволи това.

Когато и ако го видеше по-късно през деня, тя си обеща, че ще го убеди, че има нужда от нея. Той не беше непобедим, всеки има нужда от някого. Защо Рийд беше настоял да се види с Демпси на такова съмнително място, като знае, че може би влиза в капан?

Фльор приседна на ръба на леглото и понечи да стане. В мига, когато стъпи на пода, й се повдигна. Стана толкова внезапно, че едва успя да извади навреме нощното гърне. Пег влезе в спалнята, докато тя още повръщаше.

— О, милейди, вие сте болна!

Втурна се да напълни една чаша с вода от каната и я подаде на Фльор. Фльор я взе с благодарност и изплакна устата си.

— Да пратя ли Гордън за лекар? — запита тревожно Пег.

Фльор се облегна назад, облекчена, че гаденето вече е минало.

— Не, няма нужда. Сега съм много по-добре. Трябва да е от сьомгата, която вечерях снощи. На някой друг прилошало ли му е?

— Не, милейди. Готвачката направи сьомгата специално за вас, знае колко я обичате. Мадам Лизет не обича риба, тя вечеря варено говеждо с прислугата.

— О, добре, каквото и да е, май ми мина.

Погледът на Пег обхвана Фльор, тревожно изражение набръчка челото й.

— Както кажете, милейди, но на ваше място бих закусила нещо леко. Най-добре една препечена филийка и чай. Сестра ми често намира, че й е полезно.

Фльор прие намека.

— Ще направя както казваш, Пег, благодаря ти.

Докато се приготвяше за деня, тя започна да прави планове. Независимо дали Рийд искаше или не искаше помощта й, щеше да я получи.

Докато Фльор правеше планове, свързани със срещата на Рийд и информатора, Рийд довършваше своите планове. По пътя до дома, след като остави спящата Фльор, той реши да не включва Портър на този етап, защото беше убеден, че може сам да се справи със ситуацията.

Тъкмо се зазоряваше, когато влезе в имението си. Прислужниците вече се бяха раздвижили. Рийд се качи по стълбите към стаята си и дръпна шнура на звънеца. Хюз се появи след малко, изненадан от ранното сутрешно повикване. Рийд поръча да му приготвят баня.

Остана да лежи в топлата вода, припомняйки си как се бяха любили снощи с Фльор, всеки еротичен момент. Усмихна се вътрешно, доволен, че тя най-накрая се беше съгласила да се омъжи за него.

Когато водата започна да изстива, той излезе от ваната и се изсуши. После облече дрехите, които Хюз му беше донесъл. Засмя се, когато стомахът му изкурка. Снощи беше огладнял и се надяваше, че закуската е готова и бюфетът е подреден за него.

Нямаше нужда да се безпокои. Персоналът му действаше бързо. Очевидно камериерът му беше алармирал готвачката, когато той си беше поръчал баня. Един лакей стоеше наблизо, готов да му налее чая, и той си напълни една чиния с яйца, шунка, пушена херинга, домати и препечен хляб.

— Дамите още ли са тук? — обърна се Рийд към лакея.

Напоследък беше толкова зает, че не беше обръщал внимание кога влизат и излизат.

— Лейди Хелън и лейди Вайълет наредиха да свалим багажа им долу тази сутрин. Вярвам, господин Дювал ще дойде при тях по-късно, за да ги заведе в новото им жилище.

— Благодаря — каза Рийд, докато разгръщаше сутрешния вестник, който лежеше до чинията му.

Наистина нямаше време да се бави тази сутрин. Искаше да седне в кабинета си, преди двете жени да слязат долу. Нямаше настроение за спречквания точно сега.

Късметът му се усмихна. Той довърши закуската си и отиде в кабинета, като каза на Хюз, че не иска никой да го безпокои. Задълба се веднага в плановете си за тазвечерната среща с Демпси и осведомителя. Нямаше намерение да се вижда с Фльор преди срещата. Знаеше, че тя се опитва да го уговори да я вземе със себе си, но твърдо беше решил, че няма да го направи. Най-добре беше днес да стои далече от нея.

Беше почти единадесет часа, когато Рийд помоли Хюз да повика главния коняр и кочияша Джон в кабинета му. След десетина минути двамата мъже влязоха при него.

Двамата бяха едри, силни и способни да се грижат за себе си. Бяха и добри, верни мъже, на които можеше да се довери.

— Знаете ли да стреляте с пистолет? — запита Рийд без предисловие.

Кочияшът Джон пристъпи напред.

— Знам, милорд. Справям се с оръжията.

Бейтс, главният коняр, поклати глава.

— Не улучвам, като се целя в нещо. Обаче ме бива с тоягата, казвам си го направо. — Протегна здравите си юмруци. — И ръцете ми си ги бива колкото всякакво оръжие.

— Искате ли да ми помогнете в едно положение, което може да стане и опасно? Преди да отговорите, знайте, че ще бъда въоръжен и добре се справям с пистолет, нож и сабя.

— Можете да разчитате на мене — отговори кочияшът.

— И на мене — потвърди Бейтс. — Кажете ни какво да правим, милорд.

— Имам среща с двама мъже довечера в десет часа. Трябва да се видим в „Гарваново гнездо“, доста съмнителна кръчма близо до пристанището. Срещата е много важна за мене. Свързана е със сведения, които издирвам от доста време.

— С вас сме, милорд. С какво можем да помогнем? — запита Бейтс.

— Искам двамата да дойдете с мене и да ми помогнете, ако стане нужда. Щом пристигнем, се скривате в тъмното близо до предната врата на кръчмата и не се показвате. Когато изляза, ако ви се стори, че съм в беда, помощта ви ще ми бъде много ценна.

— Можете да разчитате на нас — каза Джон.

— Ще облечем тъмни дрехи. Когато изляза от кръчмата, чакайте сигнала ми, за да действате. Джон, ще докараш каретата в девет и половина.

Рийд отвори едно чекмедже и подаде на Джон пистолет и няколко куршума.

— Зареди го и пробвай прицела предварително, за да бъде готов, ако стане нужда да стреляш. Можеш ли да намериш тояга, Бейтс?

Бейтс се ухили.

— Да, милорд, скътал съм една в моята стая.

— Някакви въпроси? — Никой не запита нищо. — Много добре, ще се видим с вас довечера.

Малко след като двамата излязоха, Хюз обяви мосю Дювал. Въздъхвайки, Рийд му каза да го покани.

— Дойдох за дамите, Хънтърст — изрече важно Дювал. — Надявам се, не възразяваш да им помогна да се преместят в новия си дом.

— Нямам никакви възражения.

Дювал като че ли не искаше да си тръгва.

— Привързах се към лейди Хелън и сестра й.

— Колко хубаво за тях — изрече иронично Рийд.

Сарказмът му не засегна Дювал.

— Ще се погрижа добре за тях. Някой от семейството трябва да се грижи за вдовицата на брат ти. Повече от щастлив съм да поема това задължение, което по право би трябвало да е твое.

Рийд се стегна. Това оскърбление ли беше?

— Внимавай, Дювал, добрината ми не е безкрайна.

— Не съм искал да те оскърбявам, Хънтърст. Ние сме братовчеди. Докато не създадеш наследник, аз съм следващият с права над графството.

Очите на Рийд се присвиха.

— Питах се кога ли ще повдигнеш темата. Трябва да знаеш, Дювал, че нямам намерение да умирам в скоро време.

Дювал веднага би отбой.

— Non, non, тълкуваш погрешно думите ми. Искам да бъдем в добри отношения.

— Дръж дамите извън живота ми и ще ти бъда вечно благодарен. Ожени се за Хелън, ако искаш, имаш благословията ми. Или ако предпочиташ Вайълет, твоя е.

Дювал грейна.

— Благодаря, mon ami. Ще взема дамите и си отиваме. Adieu.

Рийд се замисли след излизането на Дювал. Какво основание имаше да смята, че него го е грижа какво правят Хелън и Вайълет? Наистина, Хелън беше съпруга на Джейсън, но двете със сестра й се бъркаха в живота му. Ако Хелън зависеше от щедростта му, щеше да бъде различно, но и двете жени имаха достатъчно средства.

Рийд поработи още един час на бюрото си, после помоли Хюз да му донесе обяда на поднос в кабинета. Не искаше никой да го безпокои, докато планира тазвечерната среща. Искаше да бъде готов за капана, ако това беше намерението на Демпси.

Срещата довечера щеше да потвърди или да опровергае предположението, че Демпси е изменил на короната. Ако се окажеше виновен, причината за покушенията срещу живота на Рийд ставаше ясна. Демпси знаеше, че Рийд търси предателя и че следата може да отведе до него. Но кой беше партньорът му? Тази част беше загадка. Макар че Дюбоа или Барбо биха могли да бъдат френски шпиони, това не означаваше по необходимост, че имат причина да искат смъртта му.

Той вече не представляваше заплаха за Франция. Загадката щеше да се изясни, щом събереше всички парчета.

Фльор се разхождаше из приемната, ядосана, че Рийд й беше забранил да го придружи. Изправи рамене. Той не й оставяше никакъв избор. Това, че не искаше да я въвлича, не означаваше, че трябва да му се подчини. Тя повика Ъпдайк и Гордън и им разказа за плановете на Рийд с ясното съзнание, че той вярва най-много именно на тези двама свои служители.

— С Гордън ще се погрижим за сигурността на негова светлост — изрече твърдо Ъпдайк. — Можете да ми се доверите, милейди. Кажете ни къде ще отиде негова светлост.

— Ще ви кажа, преди да тръгнем. Рийд настоя да го направи сам, затова искам помощта ви, без той да знае. Не вярвам на хората, с които има работа.

— Предателят, искате да кажете — изсумтя Ъпдайк. — Знам, че негова светлост е бил предаден във Франция. Гордън също знае нещичко. Не се тревожете, ще се въоръжим и ще бъдем на разположение, ако негова светлост има нужда от нас.

— Благодаря ви, знаех, че ще искате да помогнете. Мисля, че трябва да отидем на срещата преди негова светлост. Можем да оставим каретата наблизо и да видим какво става.

— Ако ме извините, че казвам това, милейди, вие няма да ни придружите — настоя Ъпдайк. — Не вярвам негова светлост да влезе неподготвен в капан. Той ще има някакъв план, можете да бъдете сигурна в това.

— План, в който мене ме няма — възрази Фльор. — Или едвам с вас, или никой не отива. Само аз знам къде трябва да се срещнат Рийд и господин Демпси.

Ъпдайк я погледна внимателно.

— Негова светлост е имал основания да не иска да участвате.

Фльор се ядоса.

— Искате ли да ми помогнете или не? Мога да отида и сама. Справям се с пистолет не по зле от който и да било мъж.

Гордън и Ъпдайк се спогледаха многозначително.

— Много добре — съгласи се Ъпдайк. — Кога искате да тръгнем?

— В девет часа. Така ще имаме преднина пред Рийд. Вземете оръжие, ако имате.

Мъжете кимнаха и се отдалечиха. Лизет дойде при нея след малко, с решително изражение на лицето.

— Мортимър ми каза за плановете ти. Няма да ходиш никъде. Остави мъжете да се справят.

— Трябва да го направя, Лизет. Не се опитвай да ме спираш. Животът на Рийд може да е в опасност.

— Много добре, щом настояваш на тази глупост, идвам с тебе.

— Не, Лизет, оставаш тук. Участието на прекалено много хора не е добра идея.

— Не го прави, ma petite — замоли я Лизет. — Сигурна съм, че лорд Рийд ще се справи сам. Ще се сърди, ако се намесиш.

— Трябва да поема този риск, Лизет. Обичам Рийд прекалено много, за да му позволя да нагази в опасността сам. — Вдигна ръка, когато Лизет отвори уста, за да възрази. — Достатъчно, Лизет. Решила съм го.

Денят мина твърде бавно за Фльор. Стана осем часът, после осем и половина. Ъпдайк и Гордън отидоха да вземат оръжията си и да приготвят каретата, Фльор пъхна собствения си пистолет в джоба си, загърна се в наметалото си, сложи бонето и зачака във фоайето.

След миг чу почукване на вратата. Понеже икономът и лакеят бяха в пристройката за каретите, тя отвори. Остана повече от изненадана, когато видя Дювал да стои на прага. Беше силно разстроен и изглеждаше нервен.

— Мосю Дювал, какво ви носи насам по това време на нощта?

— Лейди Фонтен, простете за натрапването, но стана нещо ужасно.

Кръвта замръзна във вените на Фльор. Какво ужасно нещо е довело Дювал тук в такова състояние?

— Какво има, мосю Дювал? Как да ви помогна?

— Братовчед ми, Хънтърст.

Ръката на Фльор се прилепи към устата й.

— Божичко, станало ли е нещо с Рийд?

— Тази вечер отидох в имението Хънтърст да донеса някои неща, които лейди Хелън беше оставила при преместването. Хюз ми отвори. Хънтърст се появи на балкона на фоайето да види кой е дошъл. Mort Dieu, не знам как можа да се случи нещо толкова трагично.

Ако Дювал не стигнеше скоро до съществения момент, Фльор се побоя, че може да го удуши.

— Кажете ми, мосю, не пропускайте нищо.

Дювал закърши ръце.

— Когато Хънтърст се наведе над перилата, чух изпукване и изведнъж перилата се сцепиха. Той падна долу.

— Не! — извика Фльор.

— Цялото домакинство трепери — продължи Дювал. — Повикаха лекар, отнесоха Хънтърст в стаята му. Аз отидох, разбира се, исках да направя нещо, за да помогна. Много кръв течеше от главата му, изглеждаше много зле. Когато го чух да шепне името ви, се досетих, че ще искате да бъдете до него.

— О, да — възкликна Фльор. — Отивам веднага щом докарат каретата.

— Няма време за губене — каза Дювал. — Каретата ми с кочияша чака вън.

— Благодаря, благодаря — извика Фльор, излитайки от вратата покрай Дювал.

Той хукна след нея. Помогна й да се качи в каретата, влезе и затвори вратичката.

Фльор беше толкова разтревожена за Рийд, че не забеляза накъде отива каретата. След пет минути, точно в девет часа, Ъпдайк и Гордън докараха каретата пред къщата и зачакаха Фльор да се появи. Понеже не идваше, Ъпдайк отиде да я доведе. След усърдно търсене из къщата се разбра, че я няма никъде.

Ъпдайк реши да намери Рийд и да му каже за внезапното изчезване на Фльор. Когато отиде в имението, научи, че Рийд вече е тръгнал на някаква тайнствена мисия и никой от прислужниците не знае къде е отишъл. Понеже Ъпдайк нямаше представа къде и как да се свърже с Рийд, се върна много разтревожен в къщата. Лизет щеше да го убие заради това, не му се мислеше какво ще направи пък негова светлост.

Точно в десет часа Рийд излезе от каретата си и се огледа, търсейки признаци за капан. Не видя нищо, което да предизвика подозрението му, с изключение на една кола без обозначения, оставена на улицата срещу друга кръчма, много подобна на „Гарваново гнездо“. Самото „Гарваново гнездо“ беше толкова съмнително заведение, колкото и всяка кръчма, която Рийд някога беше виждал.

— Знаете какво да правите — обърна се той към Джон и Бейтс.

Двамата веднага се скриха в сенките.

Рийд провери пистолета си, увери се, че може бързо да изтегли сабята си, и влезе в кръчмата. Забеляза Демпси да седи на една маса в общата стая, пълна с шумни подпийнали клиенти. Спря за миг в очертанията на вратата, за да огледа обстановката. Стори му се странно, че Демпси е сам, след като му беше обещал да доведе осведомителя.

Усещайки потенциална опасност, Рийд остана нащрек, а очите му зашариха в търсене на признаци за тайни движения. Като че ли никой не му обръщаше внимание. Когато Демпси му махна да се приближи, той тръгна към масата му.

— Сядай, Хънтърст — покани го Демпси.

— Сам си — изръмжа Рийд, докато дръпваше стола и се настаняваше.

— Нашият осведомител е недоверчива душа. Чака ни в алеята наблизо, зад кръчмата. Страх го е, че предателят може да научи за срещата ни и да иска да го убие.

— Луд си, ако мислиш, че ще ида в алеята с тебе. Там е идеалното място за клопка. Ако не доведеш човека, си тръгвам.

Демпси се взря в него, очевидно разтревожен.

— Много добре, Хънтърст, принуди ме.

— Принудил съм те? Май че да, принудих те да се разкриеш като изменник на короната. Ти ме предаде, признай си. Мислеше ли, че си извън всяко подозрение?

Думите на Рийд със сигурност шокираха Демпси.

— Подозирал си ме? Какво съм направил, че да възбудя подозрението ти?

— Много неща. Лорд Портър отказваше да повярва, че някой от неговите хора може да стане предател, но аз не съм толкова наивен. Ти си подлец, Демпси. Защо го направи?

— За пари, разбира се, има ли друга причина? Французите плащат много добре за сведенията, а аз имах достъп до тайни, които за другите не бяха известни. Знаех имената на всички шпиони, които работеха в Париж и в цяла Франция.

— Копеле — изсъска Рийд. — Правосъдието ще възтържествува. Няма осведомител, нали? Заложил си капан и очакваш да вляза в него. Няма да стане, Демпси. Една стъпка съм пред тебе.

Демпси се усмихна.

— Така ли? Ще се погрижим за това.

Той стана. Рийд бутна стола си и скочи.

— Трябва да ти покажа нещо навън.

— Това поредният номер ли е, Демпси? Можеш да се откажеш, няма да се хвана на лъжите ти.

Усмивка изви устните на Демпси.

— Няма ли да дойдеш? Доколко държиш на годеницата си?

Дясната ръка на Рийд посегна към джоба му, където беше сложил пистолета.

— На твое място не бих стрелял — предупреди го Демпси. — Партньорът ми има заповед да убие лейди Фонтен, ако нещо стане с мене.

— Не ти вярвам, Фльор си е в леглото, където й е мястото.

— Аз пък съм на друго мнение. Партньорът ми я държи в каретата си — добре вързана и със запушена уста. Не забеляза ли друга карета отсреща на улицата?

— Даже ти няма да паднеш толкова ниско да въвлечеш една жена в това.

— Няма ли? Издирват Черната вдовица във Франция, определили са цена за главата й. Ще получа солидна награда, ако я заловя или я убия.

Рийд замръзна. Истината ли казваше Демпси? Наистина ли беше заловил Фльор?

— Само да й направиш нещо, си мъртъв. — Гласът му беше нисък и смъртоносен. — Защо ме предаде? Защо искаш смъртта ми, щом вече не съм заплаха за Наполеон?

— Смъртта ти не е толкова важна за мене, колкото за партньора ми.

Рийд замря с ръка над дръжката на сабята.

— Партньорът ти? Кое е това копеле.

— Ела с мене да видиш.

Рийд се разкъсваше. Ако враговете му бяха пленили Фльор, не можеше да си позволи да рискува. Трябваше да отиде с Демпси. Слава богу, че беше имал предвидливостта да доведе помощници, които умееха да следват заповедите му.

— Много добре, ще играя играта ти.

— Не е игра, Хънтърст, съвсем истинско е.

Овързана и със запушена уста, като същинска коледна пуйка, Фльор се ругаеше, че е допуснала да я направят на глупачка. Как се беше оставила на Дювал да я измами? Като неразумна идиотка му беше повярвала, когато беше казал, че Рийд е ранен, и за да влоши положението още повече, не беше обърнала внимание накъде я отвеждат. Едва когато разбра, че пътят към имението Хънтърст продължава прекалено много, тя разбра, че е попаднала в клопката на най-стария номер на света.

Когато се беше озъбила на Дювал, той беше реагирал бързо. Преди тя да събере сили, за да се пребори, той беше извадил въже изпод седалката и беше вързал ръцете и краката й. Когато тя беше отворила уста, за да вика, той я беше запушил с парцал.

Фльор знаеше къде я отвежда Дювал. Когато подуши вонята на Темза, разбра, че са някъде близо до доковете, вероятно наближават „Гарваново гнездо“. Нямаше нужда да е гений, за да разбере защо са я отвлекли. Демпси беше заложил капан на Рийд и тя беше примамката. Освен това Демпси и Дювал бяха съучастници. Демпси беше предател, а Дювал — френски шпионин. Защо не го беше видяла по-рано? Защото й се беше искало да постави Дюбоа в ролята на шпионин и да игнорира Дювал като дразнещ, но безобиден паразит.

— Няма да чакаме много — каза Дювал. — Скоро Хънтърст ще бъде там, където искаме.

Фльор се опита да каже нещо, но парцалът в устата й заглушаваше думите.

— Аз планирах всичко това, нали разбирате — започна да се хвали Дювал. — Най-накрая ще получа това, което ми се полага. А, вие, госпожо Черна вдовица, ще получите каквото заслужавате. Като спасихте Хънтърст, осуетихте плановете ми да сложа край на мизерния му живот. Даже помогнах на брат му да получи финалната си награда, знаехте ли това?

Поразена, Фльор се взря невярващо в Дювал. Той беше чудовище… не, нещо по-лошо от чудовище. Рийд знаел ли е в какво нагазва? Тя се замоли дано не попадне в капана, който му бяха приготвили Дювал и Демпси.

 

 

Рийд беше нащрек, когато тръгна след Демпси навън в тъмната, влажна нощ. С ъгълчето на окото си зърна Джон и Бейтс да се измъкват от сенките. Поклати леко глава, за да им даде знак да останат скрити. Трябваше да мисли най-вече за Фльор. Трябваше да разбере дали тя е в опасност, преди да повика подкрепление.

Демпси го побутна към каретата, която преди беше спряла на отсрещната страна на улицата, но сега стоеше пред каретата на Рийд.

— Предай сабята и още каквото носиш — нареди Демпси. Протегна ръка. — Като те познавам, имаш скрито оръжие някъде по себе си.

— Защо да го правя? Покажи ми доказателство, че Фльор е в каретата, както казваш, и може да помисля.

Изведнъж завеската се вдигна и вътре в каретата се запали лампа. Рийд премига и пристъпи достатъчно близо, за да надникне през прозорчето. Това, което видя, подкоси коленете му. Овързана и със запушена уста, Фльор наполовина седеше, наполовина лежеше на възглавниците.

Рийд се устреми напред, посегна да отвори вратата на каретата и да спаси любимата си. Демпси хвана ръката му и го дръпна назад.

— Ако бях на твое място, нямаше да го правя. Още едно движение и ще има последици.

— Проклет да си! — изръмжа Рийд. — Пусни я веднага.

Демпси се подсмихна.

— Не мисля така, Хънтърст. Нали разбираш, държим и тебе, и любовницата ти. Двамата с Черната вдовица бяхте трън в петата на Наполеон, всеки по свой начин. Нямам нито богатства, нито титли. Възнаграждението за Черната вдовица би трябвало да ми стигне до края на живота ми. А партньорът ми ще спечели още повече от смъртта ти.

— Кой е този твой мистериозен партньор, Демпси? Кога ще го видя?

Едно лице се появи на прозорчето. Зашеметен, Рийд отстъпи назад.

— Ти! Ние сме братовчеди, Дювал. Защо искаш смъртта ми?

— Толкова ли си наивен да не разбереш, че искам графството? Трябваше да си умрял в затвора, когато напуснах Франция. Знаеш ли, че аз помогнах на брат ти да получи последната си награда? Преди ти да оцелееш в Дяволския замък напук на всички предвиждания, никой не стоеше между мене и наследяването на графството.

Дювал беше убил брат му! Вбесен, Рийд посегна към него, за да стисне предателя за врата и да му изстиска живота. Един пистолет, притиснат към ребрата му, моментално охлади шева му.

— На твое място не бих го направил — изсъска Демпси. — Предай си оръжието и влизай в каретата. Ако не се противиш, може да размислим и да оставим любовницата ти да си върви.

Рийд усещаше кога го лъжат, и двамата щяха да умрат. Но ако останеше жив, това беше единственият му шанс да помогне на Фльор. Извади сабята от ножницата и я подаде на Демпси.

— Пистолетът, ако обичаш — сръчка го Демпси. — Знам, че доста те бива, Хънтърст. Не би си позволил да излезеш само с едно оръжие.

Рийд бръкна в джоба си, извади пистолета и го подаде на Демпси.

— Друго? — запита Демпси.

— Дадох ти всичко — изръмжа Рийд.

Очевидно Демпси не беше удовлетворен, защото започна да го претърсва. Рийд затаи дъх, надявайки се Демпси да не открие дяволски острата кама, скрита в ботуша му. Не я откри.

— Сега влизай в каретата — нареди Демпси, отваряйки вратата, и бутна Рийд вътре.

Рийд не се възпротиви. Докато бяха заедно с Фльор, и двамата живи, имаше големи шансове да оцелеят.

— Какво те кара да мислиш, че няма да ни проследят? — проточи Рийд, настанявайки се до Фльор.

— Улиците са безлюдни, не видях нито кочияш, нито слуги да се навъртат край каретата ти. Очевидно си дошъл сам — каза Дювал.

Рийд не отговори. Знаеше, че кочияшът Джон е достатъчно умен, за да го проследи.

Демпси се покатери на мястото на кочияша и пое юздите. Каретата тръгна бързо по улицата.

Рийд погледна към Фльор, опитвайки се да й предаде малко от увереността, която усещаше.

— Развържи лейди Фонтен. Ненужно и жестоко е да я държите вързана и със запушена уста.

— Ще остане така засега.

Рийд преглътна едно проклятие.

— Къде ни водите?

— Където няма да ви намерят. Щом се уверим, че не ни подозират за изчезването ви, ще се отървем от тебе и любовницата ти.

— Поне ми кажи как станахте партньори — каза Рийд. — Как един шпионин на короната се е свързал с някакъв си Дювал?

Дювал се стегна, ядосан.

— Моля, моля! Винаги съм знаел, че съм трети поред наследник на графството след вас двамата с брат ти. Бях дребен чиновник в Париж, когато попаднах на Демпси. Разбрах, че ни продава сведения, и го издирих. Когато той спомена, че Рийд Харууд работи под прикритие в Париж, веднага се хванах за тази новина. Двамата уредихме да те заловят и да те пратят в Дяволския замък. Скоро след това заминах за Англия, за да сложа край на живота на брат ти. Можеш да си представиш колко бях шокиран, когато ти се появи в Англия жив — продължи Дювал. — Мислех, че си умрял мизерно в Дяволския замък. След като взе графството, смъртта ти стана моята мисия в живота. Когато Демпси се върна в Лондон, се обединихме за общата кауза.

— В Лондон — добави Демпси — научих, че новият граф Хънтърст е жив и здрав и че Черната вдовица е избягала в Англия. Събрахме две и две и стигнахме до графиня Фонтен. Не беше трудно.

— Отвратителни сте и двамата — изръмжа Рийд. — Ти, Демпси, предаде родината си за пари, а ти, Дювал, толкова искаш титлата, че си готов да убиеш заради нея. Какво ще направите после?

— Смятам да се оттегля, след като си получа възнаграждението, че съм отървал Франция от двама нейни врагове — похвали се Демпси.

— А аз ще стана граф Хънтърст. Голямо постижение за някакъв си французин — изсмя се Дювал. — Когато обяви годежа си с лейди Фонтен, стана наложително да те убия, преди да създадеш наследник.

Фльор изръмжа изпод кърпата. Рийд посегна и потупа вързаните й ръце, опитвайки се да й вдъхне увереност. Все още му беше трудно да си представи Дювал и Демпси като съдружници. Единственото ясно нещо в цялото това фиаско беше, че алчността е подбудител и на двамата.

— Стигнахме — каза Демпси, когато каретата спря. Отвори вратата и слезе. Дювал го последва. — Излизай — нареди той и махна на Рийд.

Рийд се поколеба.

— Ами Фльор?

— И тя ще дойде. Не опитвай нищо — Демпси те държи на мушка.

Рийд слезе и посегна към Фльор.

— Вярвай ми — прошепна той, докато й помагаше да излезе от каретата. — Ще се измъкнем.

Трябваха му няколко секунди, за да огледа обстановката. Макар да не знаеше къде се намира, порутените постройки и тесните, осеяни с боклуци улици говореха красноречиво за местонахождението им — бедняшките предградия на Лондон. Както носеше Фльор на ръце, го подбутнаха да тръгне по една тясна пътечка между сградите. Докато вървеше, се опитваше да заобикаля купчини от неопределими отпадъци. Към средата на пътечката му казаха да спре пред една тясна врата в една от запуснатите постройки.

Демпси отвори вратата.

— Влизай — изръмжа той.

Без да пуска Фльор от ръцете си, Рийд влезе в една тъмна, влажна дупка, воняща на изоставено. Сетивата му се изключиха, старите му ужаси оживяха.

Бълбукащ звук изригна от гърлото му, докато пропадаше надолу… надолу… надолу, право в ада.