Кони Мейсън
Цената на удоволствието (14)

Глава 14

Рийд се събуди в тъмно, студено място, където болката и призракът на смъртта се бореха за вниманието му. Опита се да помръдне и намери ръцете и краката си оковани. Изскърца със зъби и зачака ухапването на камшика.

— Можете вече да го пуснете.

От гласа се изливаше властност.

Изведнъж почувства ръцете и краката си свободни. Страхувайки се, че ще се намери в ада, Рийд накара очите си да се отворят. Усети неповторимия й аромат, преди мъглата, закриваща очите му, да се разсее достатъчно, за да я види.

Фльор.

— Какво стана? — изстена той.

Ръката, която докосна лицето му, беше прохладна и обнадеждаваща.

— Кочияшът Джон те намерил близо до конюшните — обясни Фльор. — Чул изстрел и отишъл да види какво става. Намерил те да лежи на земята, от слепоочието ти течала кръв.

— Нищо сериозно, милорд — произнесе напевен мъжки глас. Той се обърна към гласа и разпозна доктор Фрийман, семейния лекар. — Който и да е стрелял по вас, не е улучил — продължи докторът. — Куршумът е одраскал слепоочието ви, доста кръв и малко болка, но нищо фатално. Щом ви мине главоболието, ще бъдете като нов, само с изключение на плитък белег отдясно на главата.

— Благодаря, докторе — каза Рийд, раздвижвайки ръце и крака, за да се увери, че работят.

— Ти се бореше с доктора, докато той се опитваше да те закърпи — обясни Фльор. — Двама слуги трябваше да те държат.

Вгледа се в лицето му.

— Къде беше току-що? Бореше се толкова ожесточено.

Рийд погледна към хората наоколо си. Никой не беше достатъчно близо, за да го види как потръпва или да чуе шепота му.

— Бях в ада. Никога ли няма да избягам от този ужас?

— Какво казваш, Рийд? — запита Вайълет, избутвайки Фльор, за да стигне до него.

Рийд отклони въпроса й.

— Нищо важно, уверявам те.

— Толкова се безпокоях за тебе — каза тя, сключвайки ръце до сърцето си. — Защо някой ще иска да те нарани?

И Рийд би искал да узнае това.

Докторът се прокашля.

— Трябва да оставим лорд Хънтърст да си почива. — Даде знак на лакеите. — Помогнете на негова светлост да си легне. Ще дойда след малко да му дам нещо за облекчаване на болката.

Рийд понечи да протестира, но когато се надигна, острата болка в главата го накара да се съгласи с нарежданията на лекаря.

Моля те, послушай доктора — настоя Хелън. — Ще пратя съобщение на Галар. Ще ни бъде голяма утеха, докато ти се възстановяваш.

— Няма да стане нужда — наежи се Рийд.

Нямаше да лежи чак толкова дълго, не и когато един евентуален убиец се разхожда на свобода. Облегнат тежко на двама лакеи, той се прибра в спалнята си. Макар че искаше Фльор да бъде с него, устоя на подтика да я помоли да го придружи. Нямаше да бъде прилично. Но я накара да осъзнае чувствата му с погледа, който й отправи, преди да излезе от стаята.

Фльор прехапа устни, докато гледаше как отвеждат Рийд. За втори път животът му беше застрашен. Тя се закле безмълвно, че ще поднови усилията си да намери виновните. Това беше най-малкото, което би могла да направи за Рийд, преди да изчезне от живота му.

Цяла нощ я занимаваха мисли как да напусне Рийд и да се премести в градската къща, както беше планирано. Но когато на сутринта го намери да яде спокойно, седнал в стаята за закуска, разбра, че не е сериозно ранен, а това улесняваше решението и да напусне имението.

— Достатъчно добре ли си, за да ставаш от леглото? — запита Фльор, докато пълнеше чинията си и се настаняваше на един стол до него.

Тъй като в момента закусваха само двамата, тя чувстваше, че може да говори свободно.

— Добре съм — каза Рийд. — Доктор Фрийман каза да държа превръзката няколко дни, така и ще направя.

— Кои според тебе ги направи това?

— Иска ми се да знаех. Смятам да отида при Портър тази сутрин, за да съобщя за инцидента. Започвам да вярвам, че аз съм мишената на убиеца. Но причината за тези нападения ме озадачава.

— Може би ще науча нещо на разходката с мосю Барбо днес следобед. Той трябва да ме вземе в два часа. Утре с Лизет ще се преместим в къщата.

— Не искам да се местиш — каза Рийд. — Харесва ми да си тук.

Фльор замръзна. Разбира се, че му харесва тя да е тук. Беше му под ръка, за да задоволява страстта си. Какво би могло да бъде по-удобно?

— Не мога да остана тук. Ако живеем в една къща с тебе, това поражда подозрения и затруднява разследването ми.

Рийд удари с ръка по масата.

— Портър нямаше право да те моли да излагаш живота си на риск.

Усилието като че ли беше прекалено голямо за него, защото разтърка дясното си слепоочие с върха на пръстите си.

— Главата ли те боли? Трябваше да си починеш още един-два дни, както каза докторът.

— Главата ми е добре — изфуча Рийд през зъби.

Фльор довърши закуската си и стана.

— Нали не възразяваш да заема каретата ти? С Лизет искаме да пренесем някои неща в къщата.

— Тъкмо щях да ти го предложа. Всъщност, ще дойда с вас. Трябва да поговоря с Ъпдайк и останалите от персонала. Кога искаш да тръгнем?

— В десет часа, ако ти е удобно.

— Десет часа е чудесно. Ще се срещнем във фоайето.

Фльор се върна в стаята си, за да се увери, че всичко е опаковано и готово за пренасяне. Пет се грижеше за нещата, затова Фльор тръгна да търси Лизет. Попадна на Хелън и Вайълет във фоайето.

— Рийд каза, че заминаваш утре — изрече Хелън. — За добро е, нали знаеш.

— Наистина, така е — съгласи се Вайълет. — Хората започват да говорят за тебе. Повечето предполагат, че си chere amie на Рийд. — Тя се усмихна. — Не са далече от истината, нали? Не е тайна, че си спала с него.

— Нямам време за този разговор — отвърна Фльор и се обърна рязко.

— Чакай! — викна Вайълет след нея.

Фльор спря, но не се обърна.

— Отричаш ли, че Рийд те мести в градския си дом, за да посещава спалнята ти, без някой да му се меси?

Фльор не удостои въпроса на Вайълет с отговор. Голяма част от предположенията и беше истина, Фльор беше спала с Рийд, но не възнамеряваше това да продължава. Скоро щеше да замине за провинцията и да забрави за него.

Не, не да го забрави. Това не беше възможно. Но нямаше да го види повече. Рийд трябваше да създаде наследник, а тя не беше способна да му даде това.

Фльор намери Лизет и точно в десет часа се срещнаха с Рийд във фоайето. Натовариха сандъците им на каретата, докато той настаняваше двете жени вътре.

— Наистина не е необходимо да идваш с нас, Рийд — изтъкна Фльор. — Прислужниците в къщата знаят, че идваме, и могат да се погрижат за нас. Ти нямаше ли работа е лорд Портър?

— Имам. След като ви оставя и поговоря с Ъпдайк, отивам в Уайтхол. Днес не съм много годен за езда.

Сякаш за да докаже думите си, Рийд трепна и докосна слепоочието си, когато каретата потегли и затрополи по улицата.

Фльор се изкиска гърлено.

— Не бива да ставаш от леглото. Посещението при лорд Портър може да почака.

Дяволската трапчинка се появи на бузата на Рийд.

— Не се притеснявай за мене, любов моя. Добре съм.

Фльор знаеше, че Рийд не е толкова добре, колкото заявява, но не продължи да го укорява. Той си беше той, можеше да прави каквото си иска. Беше изтърпял много по-лоши неща и беше оцелял.

— Стигнахме — каза той, когато каретата спря.

Слезе и помогна на дамите да слязат. Двама лакеи изтичаха отвътре и започнаха да разтоварват багажа. Ъпдайк задържа вратата, за да влязат.

— Добре дошли, милейди, милорд — поздрави ги той.

— Благодаря, Ъпдайк — отвърна Фльор.

— Защо вие с Лизет не се заемете да наблюдавате разтоварването? — предложи Рийд.

Фльор разбра, че той иска да говори насаме с Ъпдайк, затова кимна и се качи горе след Лизет и Пег, която беше пристигнала по-рано.

Рийд изчака те да се отдалечат, преди да заговори.

— Искам да поговорим насаме, Ъпдайк. Ще се оттеглим ли в кабинета?

Щом влезе в познатата стая, Рийд намери брендито на обичайното място, напълни две чашки и подаде едната на Ъпдайк.

— Седни, Ъпдайк.

Камериерът се настани на един стол и отпи от брендито си.

— Какво има, милорд? Всичко е готово за графинята и компаньонката й, както пожелахте.

Рийд седна на бюрото си, топлейки брендито в длани.

— Назначавам тебе, Пег и целия персонал за стражи на Фльор. Тя изпълнява опасна мисия и е възможно да срещне хора, които не вземат присърце интересите й. Така че искам да съобщиш на персонала някои инструкции.

— Разбирам — отговори Ъпдайк. — Какво желаете да направя?

— Прави така, че Фльор да има придружители, където и да отиде. Искам да знам с кого излиза и колко време я няма. Днес трябва да се разхожда с карета заедно с един емигрант в парка. Прати верен човек на кон да я следва и да помогне, ако се наложи.

Ъпдайк се намръщи.

— Смятате ли, че лейди Фонтен може да бъде в опасност? Не можете ли да направите нещо, за да й попречите да се излага на риск?

— Много е упорита, не ме слуша.

— Може ли да се осведомя за превръзката, която носите?

— Още едно неуспешно покушение срещу живота ми — проточи Рийд. — Не е важно.

— Бих могъл да кажа, че е важно — възрази Ъпдайк. — Може би времето ми ще бъде по-добре оползотворено, ако пазя вас.

— Не! Мога да се грижа за себе си, Ъпдайк. Фльор не може.

— Както кажете, милорд — изрече леко саркастично Ъпдайк.

— Подигравка ли чувам в гласа ти?

— В никакъв случай, милорд. Ако някой може да попречи на евентуален убиец, това сте вие.

Устните на Рийд трепнаха развеселено.

— Чудесно се разбираме с тебе. — Ъпдайк стана, за да излезе. — Още нещо, оставих си ключ за предната врата.

— Щом смятате, че е необходимо, милорд. Във всеки случай, един лакей ще стои до вратата, за да ви отвори, когато идвате.

Устните на Рийд отново трепнаха.

— Нека го кажа по друг начин. Всички, включително прислугата, ще са си легнали, когато идвам.

— Но защо… — Веждите на Ъпдайк се вдигнаха, щом се досети. — О, разбирам. Значи натам духа вятърът.

— Точно така. Трябва да тръгвам, Ъпдайк. Следвай инструкциите ми и всичко ще бъде наред.

Фльор се върна в имението навреме за обяд и да се преоблече за разходката с мосю Барбо. Пег й помогна да облече синя копринена рокля с къси ръкави, квадратно деколте и висока талия, украсена с бродирани розови пъпки и поръбена с дантела. Преди да излезе от спалнята, Пег й подаде боне в тон с роклята и наметна копринен шал на раменете й.

— Приятна разходка, милейди — викна след нея камериерката, докато Фльор излизаше от стаята си. — Времето е чудесно за излизане.

Барбо пристигна точно в два часа. Възхищението му беше очебийно, докато я наблюдаваше как слиза по стълбите.

— Графиньо, вие сте истинско видение. — Предложи й ръката си. — Ще тръгваме ли?

Фльор се усмихна и положи ръка на лакътя на Барбо. Минаха край един лакей, който държеше вратата отворена. Барбо я настани в каретата.

Усмивката й угасна, когато видя, че граф Дюбоа седи на мястото срещу нея. Какво търсеше той тук?

— Граф Дюбоа изрази желание да се присъедини към нас — каза Барбо. — Помислих, че няма да възразите.

— Ни най-малко — каза тя, поздравявайки Дюбоа с насилена усмивка.

Подеха светски разговор, докато каретата навлизаше в парка и се насочваше към Серпантината. Тогава Фльор запита:

— И двамата ли успяхте да избягате от бунтовете във Франция със семействата си?

Барбо и Дюбоа размениха многозначителни погледи.

— Аз не съм женен и нямам близки роднини — отговори Барбо. — А граф Дюбоа единствен от своето семейство се е спасил от смърт.

— Съжалявам — каза Фльор и потупа ръката на Дюбоа. — Да поговорим ли за по-приятни неща?

— Наистина — каза Дюбоа, вземайки инициативата. — Разбирам, че скоро ще се преместите в градския дом на Хънтърст. Да не би лейди Хелън да се е уморила от вашата компания? Или решението е на Хънтърст?

— В действителност, аз реших да се преместя — отговори Фльор. — Достатъчно дълго гостувах и усетих, че е време да си намеря жилище. Лорд Хънтърст беше така любезен да ми предостави градския си дом под наем.

— Колко удобно за вас — изрече Дюбоа с тон, изпълнен с подигравка.

— Лорд Хънтърст в добро здраве ли е? — запита Барбо.

Въпросът стресна Фльор. Дали знае за последното покушение срещу живота на Рийд?

— Той е много добре, защо питате?

Барбо вдигна рамене.

— Няма причина. Разбрах, че семейство Бонъм дават прием утре вечер. Ще има музика. Вие ще присъствате ли? Ако ви трябва придружител, ще бъда щастлив да дойда да ви взема с моята карета.

— Ще ви отговоря, ако ми отговорите на един въпрос.

— Каквото кажете, графиньо.

— Защо така се интересувате от лорд Хънтърст?

— Галар Дювал е наш приятел — отговори Дюбоа вместо Барбо. — Често говори за Хънтърст. Каза ни, че е имало покушения срещу графа. Тревожим се за благополучието му. Той има ли врагове, графиньо?

— Не и доколкото ми е известно, но не съм запозната с работите на негова светлост. Аз съм просто позната на снаха му.

— Върви слух, че Хънтърст наскоро се е върнал от континента — вметна Дюбоа.

— Ако е бил във Франция, пътищата ни не са се пресичали там.

Въпросите за Рийд престанаха рязко, когато разговорът тръгна в друга посока. Следващият един час мина достатъчно приятно, макар че недоверието на Фльор към двамата растеше с всяка изминала минута. Но защо някой от тези мъже ще иска смъртта на Рийд? Колкото и да се опитваше, тя не можеше да свърже никого от двамата с Рийд.

Явно разходката беше приключила, защото Дюбоа даде знак на кочияша и каретата излезе от парка. Пътят до имението беше кратък.

— Не отговорихте на първия ми въпрос. Може ли да ви придружа на приема на семейство Бонъм утре вечер? — запита Барбо, докато й помагаше да слезе.

— Много добре, приемам да ме придружите. Можете да дойдете за мене в градската къща.

Барбо засия.

— Отлично. Ще дойда утре в девет часа вечерта. — Хвана я под ръка. — Ще ви изпратя до вратата, графиньо.

Фльор му позволи да я съпроводи до предната врата, която беше бързо отворена от един мрачен Хюз. Тя се сбогува с Барбо и влезе във фоайето. Икономът бързо затвори вратата зад нея.

— Мрачен сте, Хюз. Нещо ядосало ли ви е?

— Нямаше ви почти два часа. Мадам Лизет се тревожеше за вас.

— Не съм била в опасност — увери го Фльор, докато сваляше ръкавиците си. — Ще намеря Лизет да й кажа, че съм се прибрала. Моля, кажете да докарат каретата. Мисля, че с Лизет ще се пренесем в градската къща още сега вместо утре.

Фльор намери Лизет в спалнята й, заета да опакова багажа си.

— Научи ли нещо, ma petite? Не ми харесва тази игра, която играеш. Защо прие нова задача, когато можехме да живеем тихо и мирно в къщата на леля ти в провинцията?

— Не бях в никаква опасност, Лизет. Научих още малко днес за Барбо и Дюбоа, но нищо, което да ги свързва с Рийд. — Тя въздъхна. — Склонна съм да се съглася с него, че предателят е от самата организация.

— Вярваш ли, че е замесен английски агент?

— В момента не съм сигурна за нищо, освен за факта, че някой иска смъртта на Рийд. Ако си готова, бих искала да се преместим в градската къща още днес вместо утре.

— Нямам нищо против — съгласи се Лизет. — Не ми харесва атмосферата тук.

 

 

След сравнително оживена дискусия с Портър Рийд не беше по-близо до разкриването на онзи, който го беше предал. Портър обаче се тревожеше за неговата безопасност и предложи той да остане скрит, докато предателят не бъде заловен. Рийд веднага отказа.

Излезе от канцеларията на Портър без ясни решения. След това отиде в банката си, при шивача и на други места, а накрая се отби в клуба си, за да обядва сам. Когато някой питаше за превръзката, той отговаряше, че е паднал по стълбите. Никой не посмя да се усъмни в обяснението му, с изключение на приятеля му виконт Толанд.

— Хайде, де, Хънтърст, не ми казвай, че очакваш да повярвам, че си паднал по стълбите — засмя се Толанд, когато Рийд го покани за следобедно бренди. — Какво стана всъщност? Чух, че някой е стрелял по тебе. Книгите за залози са пълни с възможни заподозрени. И аз заложих.

Рийд вдигна вежда.

— И на кого заложи, моля ти се?

Толанд се засмя.

— Ами на лейди Вайълет, разбира се. Знаеш колко раздразнителни стават жените, когато очакваното предложение за брак не се реализира.

Рийд отметна глава и се разсмя.

— Всичките залози ли са толкова нелепи като твоя? Действително, Толанд, Вайълет не е избухлива жена.

Толанд вдигна рамене.

— Имаш ли по-добри заподозрени?

— Нямам. Не знам от какво започват такива клюки. Само предположения са. Не съм в опасност.

Макар че отговорът му не беше съвсем верен, той не беше свързал никой свой познат с непредизвиканите нападения.

Толанд се взря многозначително в превръзката, закриваща слепоочието на Рийд. Рийд махна с ръка.

— Казах ти, паднах по стълбите. Непохватно, знам, но това е истината.

— Ти го казваш — проточи Толанд. — Аз съм ти приятел. На твое разположение съм, ако имаш нужда от помощта ми.

— Оценявам това, Толанд.

— Помислих да ида на масите в „Крокетс“ тази вечер и може би да надзърна при жените, когато играта стане скучна или картите се обърнат срещу мене. Не искаш ли да дойдеш с мене? Напоследък не си излизал много. Трябва повече да излизаш сред хората. Променил си се, откакто се върна там… където и да си бил.

Рийд помисли да откаже, но си спомни, че Фльор няма да го посрещне в леглото си, когато се върне у дома. Беше изложила съвсем ясно чувствата си. Искаше да продължи живота си и не искаше той да бъде част от него.

— Защо не? — каза Рийд. — Знаеш ли какво, Толанд. Ще се върна у дома да се преоблека и ще се срещнем в „Крокетс“ около девет часа. Удобно ли ти е?

— Идеално — отвърна Толанд. — Ще се видим… — Изречението му свърши по средата, когато погледът му падна на нещо зад гърба на Рийд. — Я, познаваш ли онзи джентълмен? Като че ли се е запътил точно към тебе.

Рийд погледна през рамо.

— Този джентълмен е граф Дюбоа, емигрант.

— Това е сигнал да си вървя. До довечера, Хънтърст.

Рийд загледа как Толанд се отдалечава, вече съжалявайки за планираната разгулна нощ.

— Лорд Хънтърст, колко хубаво е да ви видя отново. Мога ли да се присъединя към вас?

Рийд небрежно махна към стола, който Толанд току-що беше освободил.

— Заповядайте.

Дюбоа седна с претенциозен жест, повика сервитьора и поръча бренди.

— За какво мислите, Дюбоа?

— Нищо важно, милорд. Видях приятелско лице и помислих, че може да запитам дали е удобно да се присъединя към вас. — Вгледа се напрегнато в Рийд. — Днес по-рано срещнах графиня Фонтен. Тя е прелестна. Отдавна ли я познавате?

Ръцете на Рийд стиснаха ръба на масата, докато ревността се разливаше из него. Ако това копеле само докоснеше Фльор, той щеше да го убие.

— Не, отскоро. Тя е приятелка на снаха ми. Запознахме се, когато се преместих в семейното имение.

Дюбоа отпи от брендито.

— Разбирам, че е наела градската ви къща.

— Беше празна, така че намирането на надежден наемател беше добре дошло. Защо е този интерес от ваша страна? — запита Рийд уж небрежно.

Дюбоа вдигна рамене.

— Просто си говорим, mon ami. Графинята се съгласи да придружи приятели ми Барбо на приема на семейство Бонъм утре вечер.

— Наистина — изрече Рийд, едва успявайки да го произнесе със стиснати зъби. — Това ли е всичко, което искахте да ми кажете?

— Надявам се, че можете да ме осведомите относно графинята. У нея има някаква тайнственост, която ме заинтригува. Барбо казва, че познавал покойния й съпруг, но не знае почти нищо за самата дама. Имам намерение да я ухажвам.

— Знам за графинята дори по-малко от вас — отвърна Рийд. — Не е моя работа дали ще я ухажвате. — Бутна стола си и се изправи. — Ако ме извините, имам среща.

Дюбоа също стана.

— Разбира се. Adieu^[1], милорд.

Рийд се отдалечи, едва сдържайки гнева си. Ако Фльор искаше да приеме ухажванията на друг мъж, това нямаше защо да го засяга. Само дето не беше така. Фльор може би флиртуваше с опасността. Дюбоа можеше да е френски агент със задача. Тя не знаеше ли, че се излага на риск? Той подозираше, че знае, и това го ядосваше още повече.

Дюбоа не беше глупак. Въпросите му за Фльор обезпокоиха Рийд. Какво е намислила тя? Дали не се задълбочаваше прекалено много в дейностите на французите?

Когато се върна у дома, Хюз му предаде бележка от баба му. Беше покана за семейната вечеря на следващия ден. Когато мина покрай приемната, Хелън подаде глава оттам.

— Ето те, Рийд. Получи ли поканата от баба?

— Хюз ми я даде още като се прибрах. Откъде знаеш, че е от баба?

— С Вайълет също сме поканени. Ти ще ни придружиш, разбира се.

Рийд беше достигнал границите на търпението си.

— Страхувам се, че няма, Хелън. Вече съм поел друго задължение. Ще напиша бележка на баба, че за съжаление няма да дойда, и ще я пратя по някой лакей. Приятно забавление.

— Трябва да отидеш! — изрече укорително Хелън. — Вайълет разчита на тебе.

— Съжалявам, Хелън, но не съществувам само за да ви бъда на разположение.

— Знаеше ли, че Фльор се премести в градската къща днес следобед? — каза Вайълет.

Рийд замря. Сякаш някой го беше ударил в стомаха.

— Мислех, че ще се премести утре.

— Промени си решението.

Той се извърна рязко.

— Приятна вечер, дами.

— Щом отказваш да ни придружиш, ще повикам Галар — извика след него Хелън. — Роднина е, в края на краищата.

— Поздрави го от мене — проточи Рийд.

Никак не му се искаше да разочарова баба си, но не искаше да го принуждават да кавалерства на Вайълет. Съзнаваше какви са очакванията й относно него и нямаше намерение да си я окачва като окови на краката.

След като излезе от къщата, Рийд пристигна в „Крокетс“ малко след девет часа. Толанд го видя да влиза и му махна с ръка. Рийд се запъти към него. Помещението беше претъпкано и вмирисано на пури, немита плът и силен парфюм. Комбинацията от миризми накара Рийд да запуши нос. Защо преди не му беше правило впечатление? Дори нещо по-лошо — стените сякаш започваха да се приближават към него. Изведнъж усети, че не може да диша. Овладя го паника, почувства се отново в онзи мрачен ад, където царуваха болката и смъртта. Пот изби по челото му, започна да се задъхва, усещайки как демоните му напират да изскочат.

— Ей, Хънтърст, добре ли си? — запита Толанд. — Не изглеждаш много добре.

Рийд затвори очи и се принуди да си поеме дъх. Но когато ги отвори, нищо не се беше променило. Той беше в ада.

— Извинявай, Толанд — изхълца той, — но трябва да си вървя. Не ми е много добре.

— Да те изпратя ли до вас?

— Не, не искам да ти развалям вечерта. Ще го направим друг път.

С тези думи той излезе с несигурна крачка от игралната зала.

Облегна се на стената и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Защо сега? Защо тук? Внезапните му плъзгания назад към тъмната бездна дълбоко у него бяха много редки, откакто се беше върнал от Франция. Какво беше отключило пристъпа на паника този път? Отговорът внезапно блесна пред него. Фльор го беше изоставила. Вече не беше до него, за да прогонва демоните му.

Всички си бяха легнали, когато Рийд се върна у дома. Оттегли се веднага, спирайки във фоайето, за да каже на Хюз, че не иска никой да го безпокои. Мракът още го притискаше, когато си легна.

Тогава дойдоха сънищата. Сънуваше, че го бият и продължават много след като изпадне в безсъзнание. Или че примира от глад, или моли за вода. Сънуваше как другите затворници умират около него и как ги погребват в безименни гробове извън стените на затвора.

Вцепеняващ студ превръщаше чайниците му в олово. Бореше се с настъпващия към него ужас. Завивките се усукваха около тялото му като невидими окови, спъвайки движенията му. Не искаше да вика, стягаше се срещу въображаемите удари на камшика.

Събуди се с рязко трепване, чаршафите го приковаваха към леглото. Кошмарът изглеждаше толкова истински, че той почти усещаше болката от побоите. Задъхан, се строполи от леглото. Отдавна не беше имал такива кошмари.

Трябваше да избяга от ужаса.

Скочи от леглото. Облече се в тъмното с треперещи ръце. Излезе навън, когато часовникът в коридора удари два часа. Поколеба се. Къде, по дяволите, да отиде в този час на нощта? Където и да е, помисли си. Където и да било, само да избяга от тормозещите го демони.

Смъкна се по стълбите и излезе, затваряйки вратата зад себе си. Хладният нощен въздух му помогна да проясни главата си, но не можа да облекчи безредните му мисли. Макар да нямаше предвид определена посока, тръгна под ситния дъжд, който беше започнал да вали.

Мокър и треперещ, Рийд вървеше безцелно. Когато вдигна поглед, за да се ориентира, изумен разбра, че стои пред градската си къща, където Фльор спеше дълбоко в леглото си.

Без да размисли, той бръкна в джоба си и намери ключа от предната врата. Обзе го нерешителност, но нуждата надделя. Качи се по стъпалата и пъхна ключа в ключалката. Вратата се отвори безшумно под допира му.

Затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Сигурно беше луд, за да търси жена, която не можеше да има. Луд или не, отдели се от вратата и бавно се заизкачва по стълбите.