Кони Мейсън
Цената на удоволствието (13)

Глава 13

Фльор помисли, че не е чула добре, но когато погледна към Вайълет, разбра, че не се е объркала. Свирепото изражение на жената беше прекалено силно, за да го вземе за нещо друго.

Без да обръща внимание на забележката, Фльор напълни чинията си, отнесе я на масата и седна до Лизет. Хелън и Вайълет високомерно ги загърбиха и започнаха да си бъбрят за последните клюки.

— Внимавай с тази — прошепна Лизет, кимвайки към Вайълет. — Чух я какво каза.

Когато Рийд влезе в стаята за закуска след няколко минути, Вайълет отправи цялото си внимание към него, като свенливо премигваше и докосваше ръката му. Фльор се извърна, отвратена от безсрамния флирт.

Още бяха в стаята за закуска, когато беше обявено пристигането на Галар Дювал.

— Макар да е малко рано за посетители, вие сте добре дошъл да се присъедините към нас, Дювал — проточи Рийд.

— Простете, mon ami — каза Дювал, — но имам да ви съобщя интересни новини.

— Моля, седнете при нас, Галар — подкани го Хелън. — Роднини сме, в края на краищата.

— Наистина — съгласи се Рийд. — Направете си закуска.

Винаги има място за още един.

Дювал нямаше нужда от втора покана. Напълни си чиния от бюфета и седна на едно празно място до Фльор.

— Какви са новините ви, мосю Дювал? — запита Фльор. — Добри вести, надявам се.

— Тъкмо научих, че вдовстващата графиня Хънтърст дава следобеден прием за моите съотечественици, които избягаха от режима на Терора и сега живеят в Лондон. Тя много съчувства на бедственото ни положение.

Рийд остави вилицата си и бутна настрана празната чиния.

— Баба съчувства на емигрантите заради връзките ни с Франция от татковата страна на семейството.

— Все пак исках да знаете, че ще присъствам, и се надявам да ви видя там.

— Нали знаете — каза Хелън, накланяйки глава към французина, — не виждам защо да не живеете тук с нас, както беше в провинцията. Вие сте братовчед на Рийд, независимо колко далечен, а живеете под наем в един от недотам добрите райони на Лондон.

— Ох, non, не бих могъл…

— Разбира се, че можете. Не е ли така, Рийд?

Лизет и Фльор се спогледаха, изразявайки без думи чувствата си към перспективата Дювал да се премести в имението, Фльор не му вярваше, очевидно това се отнасяше и за Лизет. Фльор не можеше да си обясни собственото си недоверие, освен може би с това, че долавяше нещо неискрено у този французин.

Рийд отправи многозначителен поглед към Хелън, в който се четеше по-скоро порицание, отколкото одобрение.

Дювал обаче реши проблема.

— Non, non, не искам да се натрапвам. Жилището ми е достатъчно за моите нужди, освен това съм сред сънародници. Но благодаря за любезната покана. Дойдох да питам дамите дали имат нужда да ги придружа.

— Тъй като ще присъствам на приема на баба, аз ще ги придружавам — каза Рийд.

— C’est si bon^[1] Не забравяйте, на разположение съм, ако имате нужда от мене. — Дювал изтри уста със салфетката си и стана. — А сега трябва да ви пожелая приятен ден. — Рийд стана. — Non, non, не ставайте, братовчеде. Не е необходимо да ме изпращате.

Рийд изчака Дювал да излезе от стаята, преди да се обърне към Хелън.

— Нямаш право да каниш някого да живее в дома ми, без първо да се посъветваш с мене.

Хелън вдигна рамене.

— Това беше моят дом, преди да стане твой. Освен това, по една случайност компанията на Галар ми е приятна.

— Тогава й се радвай, без да ме намесваш. Ако има нужда от парична помощ, ще му помогна, защото сме роднини, но гостоприемството ми се простира само дотам. — Бутна назад стола си. — Извинете ме, имам среща.

Хубаво, помисли Фльор, значи и Рийд вярва на Дювал не повече от нея.

— Внимавай — предупреди го тя, когато той спря на вратата и погледна към нея.

И Рийд излезе.

— За какво беше това? — запита Вайълет.

Фльор вдигна рамене.

— Просто го помолих да внимава. Два пъти се опитваха да го убият, на третия може да успеят.

— Рийд може да се грижи за себе си — каза Хелън, махвайки снизходително с ръка.

— Но аз ще се грижа още по-добре за него, когато стана неговата графиня — измърка Вайълет.

— Знам аспирациите ти, скъпа — отговори Хелън, — и съм сигурна, че ще спечелиш това, което най-много желаеш.

— Извини ме, Вайълет — прекъсна ги Фльор. — Рийд знае ли плановете ти да се омъжиш за него? Това не трябва ли да бъде негово решение?

Макар Вайълет да й отправи враждебен поглед, отговорът дойде от Хелън.

— Мъжете рядко знаят какво искат. Бабата на Рийд иска той да се ожени и да създаде наследник, а всички знаем, че е привързана към Вайълет. Сестра ми е от добро потекло и има голяма зестра, тя е идеалната за Рийд.

Фльор не си даде труда да отговори. Не й беше мястото в този разговор. Извини се, стана и излезе от стаята. Лизет я последва.

— Коя рокля смяташ да облечеш за приема? — запита Лизет, докато се качваха по стълбите към стаята на Фльор.

— Мисля да сложа бронзовата коприна, защото е следобеден прием. Ти какво ще облечеш?

— Бледорозовата, струва ми се. Вчера я донесоха.

Часовете летяха необикновено бързо. Докато Лизет бъбреше, умът на Фльор следваше Рийд. Тя се надяваше, че той се грижи за себе си, където и да се намира. Знаеше, че е глупаво да се безпокои за него, но не можеше да направи нищо.

След като Лизет излезе, Фльор отиде навън в градината. Времето беше особено хубаво, слънцето галеше вдигнатото й към него лице. Английското време не беше винаги толкова приятно.

Когато се върна у дома, Рийд я намери седнала на една скамейка в градината.

— Търсех те — каза той.

— Отдавна ли се върна?

— Не, тъкмо пристигам. Нито Хелън, нито Вайълет знаеха къде си.

— Нито пък ги е интересувало — добави Фльор. — Смятат ме за натрапничка.

Той й отправи усмивка, която стопли сърцето й.

— Аз не мисля така, освен това съм единственият, чието мнение важи. Стана време за обяд. Днес имаме гост.

— Не е необичайно Дювал да бъде тук и за обяд, и за вечеря. Хелън много се е привързала към него.

— Не е Дювал, баба ми е.

Сърцето на Фльор падна в петите. Както беше изтъкнала Хелън, вдовстващата графиня гледаше с благосклонно око на евентуалния съюз между Вайълет и Рийд.

— Ще влезем ли вътре? — запита Рийд, предлагайки й ръката си.

Преди тя да положи длан на свивката на лакътя му, той я привлече в обятията си я целуна.

Тя трябва да беше разпознала дяволития блясък в сребристите му очи, но нямаше време да осъзнае значението му, преди устата му да беше пленила нейната, опустошавайки дълбините й с език. Той възпламеняваше тялото й. Тя остана да вкусва целувката му за няколко кратки мига, преди да се дръпне.

— Престани, Рийд! Ако някой гледа от прозореца, може да ни види.

На бузата му се появи трапчинка.

— Права си, разбира се. Май не мога да се сдържам, когато съм край тебе. — Протегна ръка. — Ще влизаме ли?

Намериха вдовстващата графиня като център на вниманието в приемната. Тя се обърна с топлота към Фльор.

— Дойдох да ви предам лична покана за моя прием за френски емигранти следващата събота. Рийд може да ви придружи.

— Аз не съм точно от семейството — осмели се Вайълет. — Мога ли да се смятам поканена?

Вдовстващата графиня й отправи нежна усмивка.

— Вие, скъпа, както много добре ви е известно, оглавявате списъка на жените, които бих се радвала да приветствам като графинята на Рийд. Идеална сте за него във всички отношения.

Фльор замря. Сърцето й падна в петите. Осмели се да хвърли поглед към Рийд и се запита защо не възразява на избора на невеста. Смяташе ли да се ожени за Вайълет? Имаха ли уговорка с нея? Рийд беше ли й предложил вече брак? Какво, за бога, правеше тя — да живее в къщата му, да спи в леглото му, — когато той вече си беше избрал жена?

Тя стана.

— Извинете ме, не се чувствам добре.

Докато вървеше към вратата и към сигурността на своята стая, Вайълет подхвърли подире й:

— Може би нещо не ти понася.

Фльор нямаше нужда да й се напомня, че е натрапничка, че живее у семейство, което не се интересува от нея или от чувствата й. Никога досега не й беше ставало толкова ясно, че не й е мястото тук. Беше станала любовница на Рийд, колкото и да искаше да го отрече. Беше време да си върви. Трябваше да се съсредоточи върху задачата си, без Рийд да я разсейва.

Потънала в мислите си, Фльор осъзна, че Рийд е влязъл в спалнята й едва когато го чу да прошепва името й. Извърна се рязко, изненадана да го види пред себе си.

— Върви си.

— Никога не съм предлагал брак на Вайълет — каза той.

— Още не, може би, но ще й предложиш. Ако не на Вайълет, на някоя като нея. Време е да си вървя, Рийд. Утре с Лизет отиваме на хотел.

Той посегна към нея. Тя се дръпна.

— Бъди разумна, любов моя. Искам да бъдеш тук. Не съм готов да се женя, каквото и да казва баба.

— Но искаш любовница, а аз съм ти под ръка.

— Не е така.

— Какво съм, ако не твоя любовница? Вече не мога да понасям това, Рийд. Отивам си, не се опитвай да ме разубеждаваш. Желая ти щастие с Вайълет.

Рийд отново посегна към нея и тя отново му се изплъзна.

— Не, не ме докосвай. Няма да ме убедиш да променя намерението си. Отивам си, това е.

Рийд разбра, че тя говори сериозно. Нищо, което би могъл да каже или да направи, не можеше да промени решението й. Но той можеше да й предложи безопасно място, където да живее.

— Ако не мога да те убедя да останеш тук, където ще бъдеш в безопасност, тогава ми позволи да ти предложа алтернатива.

— Алтернатива ли? — повтори тя с подозрение.

— Точно така. Градската ми къща в момента е празна. Тя ще бъде идеална за вас с Лизет. Дори ще оставя прислужниците, които бяха там при пристигането ви. Ъпдайк, госпожа Пийбоди, готвачката, лакеите и слугините. Във всеки случай, тук ще бъдат в повече.

— Ако — наблягам, ако — приема предложението ти, сериозно смятам да плащам наем, а не просто символична цена.

— Съгласен съм — каза Рийд. Назова цена, която изглеждаше разумна и нямаше да тежи много на доходите й. Затаи дъх, докато тя обмисляше предложението му. — Наемът покрива заплатите на прислугата — добави той. — Така се прави обичайно с наемите.

Фльор изглеждаше скептична.

— Сигурен ли си? Не търся благодеяние. Имам достатъчно пари, за да живея прилично. Щом задачата ми в Лондон свърши, с Лизет ще отидем в имението на леля ми в провинцията.

— Не предлагам благодеяние. Много просто е, имам нужда от наемател или купувач за градската къща.

— Много добре тогава. Ще се преместим утре.

— Остани до приема на баба — каза Рийд. — Така прислугата ще има време да се приготви за преместването ви.

— Много добре. Съгласна съм с тези условия.

— Сега, след като уредихме това, ще влизаме ли за обяд?

Фльор поклати глава.

— Не мога да стоя в една стая с тях точно сега.

Рийд не настоя.

— Ще кажа да ти качат поднос.

— Благодаря.

Рийд се поколеба.

— Фльор, аз…

— Върви, Рийд. Няма какво друго да се каже. И двамата трябва да забравим за интимната част от отношенията ни и да се съсредоточим да намерим онзи, който те е предал.

В никакъв случай, закле се безмълвно Рийд. Не беше готов дв се откаже от Фльор.

Денят на приема настъпи. Пег помогна на Фльор да облече модна копринена рокля в бронзово, пропъстрена със сребристо, високата й талия, деколтето и малките ръкави подчертаваха стройната форма на полите и изящната фигура под тих. Пег подреди красиво косата й в купчина къдрици, закрепени със сребриста мрежичка. По молба на Фльор Пътси не й напудри косата, за разлика от косите на Хелън и Вайълет, чиито сложни фризури бяха увенчани с огромни щраусови пера. Фльор едва се удържа да не се разсмее на глас. Рийд също изглеждаше великолепно в извънредно финия жакет и панталони, плътно прилепващи по мускулестия му торс и крака, и други атрибути. Снежнобялата риза и грижливо вързаната вратовръзка бяха самото изящество. Всички заедно изчакаха във фоайето, докато докарат градската карета.

Когато каретата пристигна, дамите се настаниха вътре. Рийд реши да язди Абанос, вместо да се тъпче във вече претъпканото превозно средство. Когато пристигнаха, икономът ги обяви. Приемната жужеше. Съдейки по гласовете, Фльор заключи, че повечето гости са решили да говорят на френски.

Запътиха се към вдовстващата графиня, която седеше на почетно място в салона на стола си, подобен на трон. Дювал се появи като по магия и дръпна Хелън и Вайълет, за да ги запознае с другите емигранти, Фльор зърна един познат на Пиер, застанал в другия край на стаята, и се отдели от групата, за да го поздрави, докато Лизет се насочи към събралите се свои сънароднички.

— Мосю Барбо, колко хубаво е да ви видя отново — поздрави го Фльор. — Откога сте в Англия?

— Графиньо Фонтен — каза Барбо, целувайки ръката й. — Прекрасно е да ви видя жива и така добре изглеждаща. Чух за съпруга ви… — Сви рамене по галски. — Толкова много лоши неща се случиха. Моля, приемете моите съболезнования за вашата загуба. Наскоро пристигнах в Англия. — Поклати глава. — Смутовете във Франция са ужасни, просто ужасни. Пристигнахме заедно с граф Дюбоа. Избягахме през Ламанша посред нощ. Вярвам, не познавате Рене. Граф Дюбоа, позволете да ви запозная с графиня Фльор Фонтен.

Дюбоа, надменен млад човек с аристократична външност, поздрави излиятелно Фльор.

— Графиньо, какво щастие, че не сте споделили съдбата на съпруга си.

— Познавахте ли Пиер, милорд?

— Не, нямах удоволствието. Французойка ли сте? Някак си не изглеждате като французойка.

— Англичанка съм, милорд. Преселих се във Франция с Пиер, след като се оженихме.

Още една двойка се присъедини към групичката им. Докато разговаряха, Фльор се опита да прецени характера им. Бяха ли благодарни на Англия, че им е предложила убежище? Докато се придвижваше от група на група, разговаряше и се смееше, тя започна да разбира колко трудна ще бъде мисията й.

Много от емигрантите носеха маски — не истински, а вътрешни, които скриваха мислите им от света. Възможно ли беше някой от тях да е шпионин? Погледът й потърси Рийд и го намери. Взираше се напрегнато в нея с присвити очи и неразгадаемо изражение. Тя не виждаше какво е привлякло вниманието му, докато не осъзна, че граф Дюбоа я следва при придвижването й от група на група.

Когато Галар Дювал се приближи и я поздрави топло, Дюбоа като че ли се смути, дори може би прояви ревност.

— Не знаех, че познавате графинята, Дювал — каза Дюбоа.

— Тя гостува в дома на братовчед ми — отговори Дювал. — Виждам я, защото често посещавам лейди Хелън Харууд и лейди Вайълет Дюбъри.

— Ах, oui, сега си спомних. Братовчед ви е граф Хънтърст. Вие сте негова… приятелка, графиньо? Може би негова chere amie^[2]?

— Оскърбявате ме, граф Дюбоа — изрече възмутено Фльор.

— Извинете ме, сгреших в предположенията си.

— За ваше сведение съм гостенка на снахата на графа.

Навеждайки се към нея, Дюбоа каза:

— Разбирам, че Хънтърст неотдавна се е върнал в Лондон от чужбина и е наследил графството от покойния си брат.

— Не е моя работа да клюкарствам за семейството — отвърна язвително Фльор.

След това се отдалечи. Не хареса Дюбоа, дори не погледна назад, за да се увери, че е усетил как го е отрязала.

— Какво стана? — запита Рийд, когато я настигна. — Научи ли нещо за някого от емигрантите?

— Граф Дюбоа доста любопитстваше за тебе. А това поведение не ми хареса.

— Да не те е оскърбил?

Фльор забеляза здраво стиснатите му юмруци и твърдия блясък в сребристите му очи и прехапа език. Не й беше работа да кара Рийд да ревнува или да направи нещо неразумно.

— Не, просто не го харесвам. Не харесвам особено много и мосю Дювал, но това не означава, че някой от тях двамата е подозрителен. Трябва ми повече информация, преди да обвиня някого.

— Не искам да се излагаш на риск — изръмжа Рийд.

— Не искаш ли да хванеш предателя?

— Знаеш, че искам.

— Тогава не се бъркай — каза тя.

— А, ето ви, графиньо. Търсех ви.

Фльор се усмихна на мосю Барбо.

— Запознахте ли се с негова светлост?

— Не, не съм имал удоволствието.

Фльор ги представи един на друг.

— Бих бил поласкан, ако се присъедините към мене за кратка разходка с карета утре в парка, графиньо — изрече мосю Барбо.

Фльор помисли за момент, после изрече:

— С голямо удоволствие. — Даде адреса на Парк Авеню. Можеше да изчака един ден с преместването. — В колко часа ще дойдете да ме вземете?

— В два часа. Това добре ли е за вас?

— Напълно — отговори Фльор.

Барбо засия.

— До утре, графиньо. Беше ми приятно да се запозная с вас, Хънтърст.

— Мислиш ли, че е разумно? — запита Рийд през зъби.

— Как иначе да проникна в средите им? Приех задачата и смятам да я изпълня.

— Портър не очаква да се излагаш на опасност.

— Остави това, Рийд. Мога да се грижа за себе си. Гледай собствената си безопасност. Ако ме извиниш, виждам, че Лизет стои сама и трябва да ида при нея.

Рийд остана да гледа Фльор отдалеч, докато тя минаваше от група на група, разговаряйки и флиртувайки, или поне така му се струваше.

Когато баба му, му махна, той отиде веднага при нея, нерешително откъсвайки поглед от Фльор.

— Изглеждаш недоволен, моето момче. Какво те притеснява?

— Знаеш, че не обичам тези събития, бабо. Тук съм, защото дамите имат нужда от придружител.

— Обръщаш повече внимание на лейди Фонтен, отколкото на лейди Вайълет. Не ми казвай, че си се увлякъл по вдовицата. Тя не би била моят избор за тебе, Рийд, знаеш го. Жена, която няма деца след пет години брак, не е за тебе.

Раздразнение помрачи челото на Рийд.

— Още не съм готов да се женя, бабо. И дори да бях готов, Вайълет не би била моят избор.

Вдовицата потупа ръката му.

— Не се обиждай, скъпо момче. Знам, че още не си се възстановил от изпитанията във Франция.

— Точно така — измърмори Рийд.

Баба му не знаеше дори половината от истината.

Рийд прекара остатъка от следобеда да наблюдава Фльор отдалече. Малко преди гостите да започнат да се разотиват, Вайълет се примъкна към него и вплете пръсти в неговите.

— Не смяташ ли, че е време да насочиш вниманието си в друга посока? — измърка тя.

Раздразнен, Рийд се вгледа в нея. Толкова очевиден ли беше станал? Всички ли бяха забелязали вниманието му към е знаех, че обръщам специално внимание на някого.

— Знам, че Фльор ти е любовница, и нямам нищо против това, но всичко трябва да престане, щом ще се оженим.

Рийд дръпна ръката си от нейната.

— Не си спомням да съм ти правил предложение. Макар да нямам нищо против тебе, Вайълет — каза той, смекчавайки удара, — съветвам те да насочиш вниманието си другаде.

Вайълет го погледай свенливо.

— Няма да се откажа от тебе, Рийд. Решила съм да те имам за съпруг, Фльор може да ти е спасила живота, но не е достойна за тебе. Питам се с колко ли мъже се е сближила в работата си.

Рийд замръзна. Обзе го гняв. Как смееше Вайълет да очерня една смела жена като Фльор! Никой ни знаеше, че малко оставаше тя да загуби живота си заради своята страна.

— Работата на Фльор спасяваше живота на англичани. Питам се ти докъде би стигнала, за да спасиш живота на някой човек.

— Имам си чест, Рийд — изсумтя Вайълет.

Рийд беше твърде ядосан, за да отговори.

— Би ли взела Хелън и Лизет, докато ида де кажа довиждане на баба? Време е да тръгваме.

— Чакай, Рийд. Извини ме, че казах какво мисля за Фльор. Признавам, че ревнувам вниманието ти към нея, но не съм искала да я съдя сурово или да омаловажавам смелостта й.

Рийд кимна рязко и се отдалечи. Сбогува се с баба си и започна да търси Фльор сред тълпата. Видя я в един ъгъл да говори с Галар Дювал и — за негово учудване — с Хенри Демпси, друг агент на Портър. Какво правеше той тук?

Запита баба си как се е озовал Демпси в списъка с гостите, но отговорът й беше, че не знае за кого й говори той. Рийд не настоя, макар че появата на Демпси го беше стреснала. Решително се запъти да развали разговорката на групичката.

— Не ми се иска да ви прекъсвам, Демпси, Дювал, но дамите са готови за тръгване — каза Рийд. — Дойдох да взема Фльор.

— Жалко — каза Дювал, като стисна ръката на Фльор на прощаване.

— Наистина жалко — съгласи се Демпси. — Тъкмо се запознахме с графинята.

— Може би друг път — каза Фльор, издърпвайки ръката си с известно усилие от тази на Дювал.

Сбогува се с двамата.

— Ще дойда след малко, Фльор — каза й Рийд. — Искам да разменя две думи насаме с Демпси.

— Нека ви изпратя до вратата — изрече Дювал, настигайки Фльор.

— Какво правите тук? — запита Рийд, когато остана насаме с Демпси.

— Същото като вас — изрече Демпси, отказвайки да навлезе в подробности. — Разбирам, че според Портър някой от емигрантите е шпионин и следователно заплаха за страната.

— Портър не е разбрал добре — възрази Рийд. — Вярвам… — Изречението му прекъсна. — Няма значение какво вярвам, стига и двамата да работим за една и съща цел. Откъде познавате Галар Дювал? — запита той, рязко сменяйки темата.

— Натрапих се в разговора между графиня Фонтен и Дювал и му се представих. Опитвах се да се запозная днес с колкото може повече емигранти. Графинята е прелестна жена, нали? Разбирам, че сте двойка.

— Погрешно сте разбрали, Демпси. Ще говорим по-късно — дамите ме чакат.

Рийд се отдалечи в значително по-мрачно настроение, отколкото преди няколко минути. Не му харесваше вниманието на Демпси към Фльор. Макар да знаеше, че Портър ръководи търсенето на предателя, който можеше да бъде и двоен шпионин, не знаеше, че е включил в него и Демпси. Не знаеше много за Демпси и беше склонен да подозира всеки човек, който знаеше, макар и малко за операцията.

Рийд се присъедини към дамите във фоайето и ги придружи до чакащата пред портата карета. Щом ги настани вътре, възседна Абанос.

Вайълет подаде глава от прозореца.

— Няма ли да се прибереш у дома с нас?

— Имам да свърша една работа — отговори Рийд, докато се отдалечаваше.

— Добре! — възкликна Вайълет и се облегна на възглавниците. — Това със сигурност беше грубо от негова страна. Понякога не го разбирам.

Фльор изви нагоре очи и сподели развеселен поглед с Лизет.

— Хареса ли ти, Фльор? — запита Хелън. — Сигурно си се чувствала като у дома си сред горките изгонени емигранти.

— Горките изгонени емигранти, и мъжете, и жените, са оцелели от режима на Терора — нещо, което няма как да проумеете.

— Не искам да проумявам — изсумтя Хелън. Разбира се, изпитвам съчувствие към тези хора, но проблемите им не са мои. Разбирам вашето обвързване с тях, Фльор, но те не са и ваши хора. Галар Дювал, разбира се, е нещо друго. Той е роднина.

— Питах се — изрече замислено Вайълет — колко време смяташ да останеш с нас? Мисля, че нямаш търпение да посетиш дома си в провинцията.

— С Лизет смятаме скоро да напуснем имението — осведоми ги Фльор. — В момента Пег опакова багажа ни.

— О, заминавате, така ли? — запита ведро Вайълет. — Не мога да кажа, че ще ни липсвате. Рийд знае ли?

— Знае. Вече му казах какви са плановете ми. Ще се преместим в къща наблизо след един-два дни. Още не съм готова да напусна Лондон.

— Може ли да попитам къде ще живеете в Лондон?

Когато Фльор каза адреса на Рийд, на двете жени им трябваше цяла минута, за да разберат какво означава това.

— Местиш се в градската къща на Рийд? — изпищя Вайълет. — Курва! Вещица! Не можеш да имаш Рийд. Много време чаках за него.

Преди Фльор да успее да се защити, Вайълет я удари, прорязвайки плитка драскотина на бузата й с дългите си нокти, Фльор не беше от хората, които ще позволят някой да се отнася така с тях. Тя отвърна и зашлеви Вайълет през лицето. Зяпнала, Вайълет се дръпна, хващайки се за почервенялата си буза. Но преди схватката да излезе от контрол, каретата спря и кочияшът отвори вратата, Фльор изскочи първа, последвана плътно от Лизет. Фучейки като ранена котка, Вайълет се измъкна от каретата с помощта на Хелън.

— Рийд ще узнае за това — изрече Хелън, докато Фльор изтичваше леко по стъпалата, за да изчезне през портата.

 

 

В това време в другия край на града въвеждаха Рийд в канцеларията на Портър. Той беше отишъл в Уайтхол направо от приема.

— Какво има, Хънтърст? Изглеждаш разстроен — каза Портър.

— Включвали ли сте Хенри Демпси в операция „Предател“? — запита Рийд без никакъв увод.

Портър се намръщи.

— Доколкото ми е известно, Демпси не е получавал нова задача. Защо питате?

— Беше на приема на баба ми. Намекна, че сте го помолили да вземе участие в разследването ни.

Портър забарабани с пръсти по бюрото.

— Може да съм му споменавал за разследването. Възможно е и той да иска да намери предателя, също като вас.

— Може би — съгласи се Рийд. — Мислили ли сте, че самият Демпси може да бъде този предател?

Портър се засмя.

— Търсите предателя не където трябва, Хънтърст. Лично отговарям за всеки мой агент. Всички са били щателно проучени, преди да ги вземем на борда, точно както бяхте и вие.

Все още неубеден, Рийд просто изсумтя. Срещата завърши така внезапно, както и беше започнала. Рийд се отправи към дома замислен. Как, по дяволите, ще намери един предател при толкова много заподозрени?

Когато заобиколи по посока на конюшните зад къщата, чу гърмеж. След миг падна от коня и потъна в чернота.