Кони Мейсън
Цената на удоволствието (12)

Глава 12

Ръката на Фльор беше натъртена, но не беше много наранена. Лизет, госпожа Пийбоди и Пег искаха да я сложат да легне, но тя се пребори и спечели. Наистина бузата я смъдеше силно, но болката не беше нещо, с което да не може да се справи. Освен това искаше да види как е Рийд. Макар той да настояваше, че куршумът само го е одраскал, тя искаше да се увери лично. За целта помоли Пег да й помогне да смени скъсаната си рокля, за да намери Рийд.

— Най-добре направете каквото казва — обърна се Лизет към Пег на тромав английски. — Когато Фльор си науми нещо, нищо не може да я разубеди.

Фльор изчака нетърпеливо, докато Пег донесе роклята за разходка на сини и златисти райета, и побърза да я облече. След като и последната кукичка беше закопчана, тя излетя от стаята и хукна надолу по стълбите, следвана от Лизет. Влезе в кабинета, без да почука, и го намери празен.

— Мога ли да ви помогна, милейди? — изрече Ъпдайк от вратата.

Фльор се извърна.

— Можете да ми кажете къде да намеря негова светлост.

— Той излезе, милейди.

— Излязъл? Ами раната му? Трябва ли му хирург?

— Не, всъщност не — отговори Ъпдайк. — Беше само драскотина. Смени ризата и жакета и излезе веднага.

— Къде е отишъл?

— Не мога да кажа, милейди. Негова светлост не ми каза.

Фльор сериозно се усъмни. Ъпдайк изглеждаше повече от прост камериер. Той беше иконом, довереник и очевидно необходим за Рийд.

— Каза ли кога ще се върне?

— Не, милейди, макар че каза да не го чакаме за вечеря. Освен това каза — Ъпдайк направи пауза, — че не бива да излизате от къщата. Докато тайната около вашия неотдавнашен… ъ-ъ… инцидент не се разкрие, той иска да не излизате никъде без подходяща защита.

Фльор изсумтя неженствено. Колко присъщо за Рийд да мисли за нейната безопасност, а да пренебрегва своята. Как смее да излиза, без да й каже къде отива и защо! Това засягаше и нея, точно колкото него.

— Моля ви, ще му кажете ли, че искам да говоря с него веднага щом се върне? Няма значение колко късно може да бъде.

Фльор не успя да забележи многозначителното проблясвате в очите на Ъпдайк.

— Ще му предам съобщението ви, милейди. Мога ли да предложа на вас и мадам Лизет да пиете чай в приемната? Ще кажа на готвачката да сложи малко сандвичи и кейк, за да издържите до вечерята.

Фльор прие неохотно предложението. Беше пропуснала обяда и беше гладна.

— Какво става според тебе? — запита Лизет, след като с Фльор се уединиха в приемната с купчинка сандвичи и парчета кейк. — Предполагах, че опасността ще мине, след като дойдем в Англия. Кой ще иска да ти навреди?

Фльор пъхна един малък сандвич в устата си и започна да дъвче замислено. Преглътна и каза:

— Не мога да повярвам, че нещо ме застрашава.

— Тогава как си обясняваш, че стреляха по тебе?

— Единственото обяснение, което ми идва на ума, е, че Рийд е бил мишената. Всъщност, убедена съм в това. Сега само трябва да убедя и него.

Фльор прекара останалата част от деня свита на кълбо с книга в ръце. По-късно с Лизет вечеряха от поднос в нейната спалня, вместо да слязат в трапезарията. След като се нахраниха, Лизет й пожела лека нощ и излезе, Фльор повика Пег и помоли да й приготвят баня. След като изми косата си и се изкъпа, тя започна да се готви за лягане.

Понеже още нямаше пеньоар, облече една риза и се уви в одеяло. После седна на един стол пред току-що запаления огън да чака завръщането на Рийд. Не й се наложи да чака дълго. Часовникът на полицата над камината тъкмо беше избил десет пъти, когато тя чу вратата да се отваря. Рийд влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си.

— Ъпдайк каза, че си искала да ме видиш.

Фльор го атакува.

— Къде беше? Взе ли лакей със себе си? Ами ако някой пак те вземе за мишена? Не помисли ли?

Рийд дръпна един стол към камината и седна.

— Въпросите един по един, моля те. Не знам защо си разстроена. Бях взел пистолет в джоба на жакета, имах и нож в ботуша.

— Не разбираш. Днес стана мишена на опит за убийство. Толкова ли не ти е мил животът?

— Какво те кара да мислиш, че аз съм бил мишената? Можело е да бъдеш ти. — Наведе се и докосна насинената й буза. — Аз съм виновен за нараняването ти. Бях много груб. Боли ли?

Фльор вдигна рамене.

— Смъди, но не е сериозно. Не се обвинявай. Действаше по инстинкт. Може би ми спаси живота, макар да се съмнявам, че аз съм била мишената. Няма причина някой тук да иска смъртта ми.

— Какво те кара да вярваш, че имам врагове?

— Нали някой те е предал във Франция.

Рийд въздъхна тежко и се взря в танцуващите пламъци.

— Лорд Портър, изглежда, мисли като тебе. Смята, че аз съм бил мишената. И той, и аз не знаем защо. Убеден съм, че в редовете ни има предател. Портър даде задача на няколко агенти да разследват — продължи Рийд. — Прекарахме няколко часа тази вечер в обсъждане на проблема, включително възможността френски шпиони да се правят на емигранти. След като говорих с Портър, отидох при баба. Тя има много приятели емигранти. Помолих я да ги покани на прием следващата събота и да ти прати покана. Може би ще можеш да научиш нещо, защото те смятат за една от тях. Дори може да познаваш някои. Аз, разбира се, ще те придружа.

— Приемът изглежда добра идея, но присъствието ти не е желателно. В действителност, то може да затрудни мисията ми.

— Как така?

— Наистина, Рийд, ти не си емигрант и присъствието ти би могло да попречи на хората да говорят свободно. Нищо няма да ми се случи в дома на баба ти.

Рийд й отправи поглед, който казваше, че не мисли така.

— Не мога да поема този риск.

— Честно, Рийд, грижила съм се за себе си без твоята помощ след смъртта на Пиер. Мога да го направя сама. — Тя стана, подсказвайки края на разговора им. — Късно е, ще си лягам.

Забравила, че е само по една тънка риза, тя остави одеялото да падне, когато се надигна от мястото си.

Устата на Рийд пресъхна. Членът му се втвърди веднага. Застанала пред камината, Фльор стоеше като във витрина пред танцуващите пламъци, на чийто фон изпъкваше пищната й фигура. Очертани под прозрачната риза, стройните й крака и цепнатината между тях привличаха жадното му внимание. След като й се нагледа, той плъзна поглед нагоре към гърдите й. Дъхът му спря, когато забеляза колко сладко прилепва тънката материя на ризата към щръкналите й зърна.

Сякаш осъзнавайки, че той я гледа втренчено, Фльор посегна към одеялото.

— Недей — каза Рийд и се пресегна към нея. — Харесвам те точно както си сега.

Тя изписка стреснато, когато той я притегли в скута си.

— Колко си уморена? — прошепна на ухото й.

Фльор изпусна треперлива въздишка.

— Трябва да си вървиш.

— Знам, но не мога да се въздържа.

Устата му връхлетя нейната без капка нежност или сдържаност. Той я желаеше и не се срамуваше да си го признае. Заби езика си между устните й и я чу да изстенва, когато започна да гали нежната вътрешна повърхност на устата й. Усмихна се вътрешно, когато тя изви шия за целувките му. Не я разочарова, без бавене започна да прокарва пътека от леки целувки по стройните очертания на гърлото й. Смъкна ръкавите на ризата й, давайки на устата си свободен достъп до връхчетата на зърната й. Засмука ги силно, облизвайки набъбналите пъпки.

Ръцете на Фльор се насочиха към главата му. Пръстите й се вплетоха в копринените кичури. Рийд се втвърди още повече. Тя трябваше само да го докосне и той подлудя по нея. Ръката му намери ръба на ризата й и го вдигна нагоре по бедрото, за да я оголи за допира му. Премести ръка между бедрата й и започна да гали цепнатината, откривайки я влажна и готова за него.

Премести я на скута си, карайки я да го възседне, и тя се отвори за неговото изследване. Тя задърпа закопчалките на предната част на панталоните му.

— Моля те — изпъшка тя.

— Знам какво искаш, любов моя — измърмори Рийд.

Помогна й да откопчае отвора и да освободи ерекцията му. Ръката й се сви около него и започна да го гали от главичката до тестисите и обратно. Стори му се, че ще издъхне от наслада. Никога нямаше да се насити на тази жена.

Повече не можеше да издържа на нейното нежно изтезание. Обхвана в длани седалището й, вдигна я леко и членът му влезе в нея. Той изстена, когато тя се сви плътно около него. Отметнала глава, Фльор започна да го язди със силни тласъци, без да моли и без да търси пощада. Той й даде всичко, което имаше, а после още. Накрая пое от нея юздите, задържа ханша й на място и започна да навлиза със силни тласъци, отчаяно търсейки освобождение.

Фльор свърши първа. Той усети как тялото й се стяга. Ръцете й. Коленете й. Вътрешните й мускули се стегнаха около него и тя извика. Задъхан, Рийд продължи да влиза и да излиза, търсейки собствената си наслада. Тя дойде с изблик на гореща течност, когато той се изля в нея.

Фльор се отпусна като безкостна маса срещу него. Рийд не беше по-добре. Изпитваше чувството, че всяка кост в тялото му се е стопила в гигантска локва от течна наслада. Когато Фльор се раздвижи, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото й. После свали дрехите си и се присъедини към нея.

След кратка почивка започна отново да я люби.

Фльор беше сама, когато се събуди на следващата сутрин. Протегна се и се усмихна, спомняйки си всеки блажен момент от предната нощ. Макар да имаше хубави спомени от Пиер и да бяха имали щастливи мигове, нищо в неговото любене нямаше дори далечна прилика с това, което бяха правили снощи в леглото й с Рийд.

След като я беше отнесъл на леглото й, тя беше взела инициативата. С леко изчервяване си припомни как беше целувала всяка част от тялото му, галейки ерекцията му с език, как го поемаше в устата си и му даваше наслада, и го оставяше да й върне усещането. Всичко, което бяха правили, беше великолепно възбуждащо и изобщо не ги смущаваше. Рийд беше освободил разгулното у нея, което нито тя, нито Пиер бяха знаели, че съществува.

Но тези нейни отношения с Рийд трябваше да бъдат прекратени, след като отидеше да живее в лондонското му имение. Лейди Хелън не я харесваше, лейди Вайълет ревнуваше от нея. Освен това тя беше приела нова задача и смяташе да й посвети цялото си време и енергия.

Фльор още лежеше в леглото, когато Лизет пъхна глава в стаята.

— Готова ли си за ставане, ma petite? В момента товарят багажа на лорд Рийд в каретата.

Фльор се надигна.

— Колко е часът? Защо ме остави да спя толкова дълго?

— Само десет часът е, но понеже имаме много малко багаж, негова светлост каза да те оставя да спиш. Да ти пратя ли вода?

— Имам ли време за баня?

— Ще намерим. Ще се погрижа за това, ще кажа на Пег да ти донесе поднос, за да закусиш, докато се топли водата.

Лизет излезе. Фльор се отпусна в леглото, чувстващи се донякъде виновна, че създава допълнителна работа. Но се чувстваше лепкава от любенето на Рийд, усещаше аромата му по себе си. Не трябваше човек да е гений, за да разбере какво е правила, ако пропуснеше банята тази сутрин.

Закуската й пристигна, тя яде лакомо от подноса, сложен на скута й, докато пълнеха ваната. Щом Пег изнесе подноса и всички без Лизет излязоха, Фльор се измъкна от леглото и се потопи във ваната.

Лизет я погледна многозначително.

— Бил е в леглото ти снощи, нали?

Лизет винаги хващаше лъжите.

— Това, че съм го позволила, разваля ли мнението ти за мене?

— Никога не бих могла да разваля мнението си за тебе, каквото и да направиш. Не мога да те обвиня, че търсиш удоволствие, където можеш. Освен това, негова светлост е почтен мъж. Той ще се погрижи за тебе.

Фльор изфуча.

— Напълно способна съм да се грижа за себе си. Отказвам да стана поддържана жена.

— Както кажеш, ma petite — отвърна Лизет. — Но се страхувам, че се влюбваш в този мошеник, въпреки че знаеш, че няма да се ожени за тебе.

— Не се страхувай за мене, Лизет. Знам точно какви са отношенията ми с лорд Хънтърст.

Рийд я чакаше, когато тя слезе долу, облечена в синьо-златистата рокля за разходка.

— Пратих бележка вчера на мадам Анриет и на обущаря да доставят новия ти гардероб и обувките на Парк Авеню. Няма да се изненадам, ако науча, че първите ти рокли и повечето обувки, които поръчахме, са вече пристигнали. Готова ли си за тръгване?

Фльор кимна.

Ъпдайк й подаде новото боне, което беше в тон с роклята й.

— Ще ви видим след няколко дни, милейди. Цялото домакинство се мести на Парк Авеню. Негова светлост трябваше да направи това още щом се върна от Франция.

Фльор върза връзките на бонето под брадичката си и се усмихна на Ъпдайк.

— Благодаря, Ъпдайк. Надявам се в бъдеще да виждам приятелски лица.

Рийд хвана Фльор за лакътя и я изведе навън.

— Къде е Лизет? — запита тя.

— Чака в каретата с Пег. Аз ще яздя.

— Ела да пътуваш с нас, Рийд. Защо да ставаш мишена?

— Не се безпокой, любов моя — каза Рийд. — Просто влез в каретата и ме остави сам да се грижа за моето благополучие.

Фльор влезе каретата, мърморейки по адрес на упоритите мъже и неспособността им да приемат съвети.

— Каза ли нещо? — запита Лизет, докато Фльор подреждаше полите си около себе си.

— Говорех си сама, Лизет.

Каретата потегли. Пътят беше кратък, всъщност тя само зави зад ъгъла, Фльор можеше да го измине пеша, ако Рийд беше позволил. Той чакаше, за да отвори вратата, когато каретата пристигна.

— Mon Dieu^[1] — каза Лизет. — Защо не ми каза, че ще живеем в дворец, ma petite?

— Внушително е, предполагам, но ако имам какво да кажа по въпроса, няма да живеем дълго тук. Дамите от къщата понасят присъствието ни само защото Рийд го налага. Вдигни брадичка, Лизет, няма да ги оставим да ни сплашат.

Вратата се отвори. Няколко лакеи излязоха, за да помогнат да се разтовари багажът на Рийд и да го отнесат вътре. Рийд въведе двете жени в къщата и ги поведе нагоре по стълбите. Хюз се поклони и задържа вратата отворена, за да влязат.

— Добре дошъл у дома, милорд. Очаквахме ви заедно с гостенките ви.

— Благодаря, Хюз. Дамите в приемната ли са?

— Да, там са. Имат посетител. Да съобщя ли за вас?

— Посетител ли? Кой?

— Господин Дювал. Вярвам, познавате го.

— Така е. Няма нужда да съобщавате за нас, Хюз. Сами ще се представим. Стаите за гости приготвени ли са според нарежданията ми?

— Приготвени са, милорд.

— Кои стаи ще заемат гостенките ми?

— Лейди Хелън избра зелената стая в източното крило за лейди Фонтен. А за компаньонката й милейди предложи да я настаним при камериерката на лейди Фонтен в отделението за прислугата на третия етаж.

Рийд се намръщи, това изобщо не му хареса.

— Така ли? Ще видим това. Мадам Лизет не е прислужница. Тя ще вземе зелената стая в източното крило. Колкото до лейди Фонтен, вярвам, че ще й бъде по-удобно в розовата стая в западното крило. Ще се погрижите ли стаята да бъде приготвена? И покажете на Пег къде ще спи.

— Всичките стаи бяха почистени и проветрени, милорд, ако поискате да промените нарежданията на лейди Хелън. Новият гардероб на лейди Фонтен пристигна преди малко. Всичко беше отнесено в зелената стая, но ще се погрижа да бъде преместено в розовата стая и ще покажа на камериерката стаята й в отделението за прислугата.

— Благодаря, Хюз. — Рийд предложи ръка на дамите. — Да отидем ли в приемната?

— Пристигна — каза Хелън, когато тримата влязоха в приемната.

— Така е. Здравейте, Дювал. Изненадан съм да ви видя тук тази сутрин. Не идвахте ли вчера?

Дювал се прокашля.

— Лейди Хелън ме помоли да придружа нея и сестра й на разходка по магазините тази сутрин.

— Да, така е — каза Хелън. — Щом видях всичките кутии, които пристигнаха рано сутринта за лейди Фонтен, реших, че с Вайълет имаме нужда от нов гардероб. И понеже нямаш време за нас, пратих да повикат Галар да ни посети. Той пристигна веднага.

— Не бих си и помислил да разочаровам дамите — вметна Дювал.

— Приятно е да ви видя отново, Дювал — проточи Рийд. — Дювал, дами, позволете да ви представя мадам Лизет, компаньонката на Фльор.

Лизет направи реверанс, който получи отговор.

— Хюз осведоми ли те за настаняването на гостенките ти? — запита Хелън. — Надявам се, че одобряваш.

— Не, не одобрявам, Хелън. Понеже мадам Лизет не е прислужничка, тя ще заеме зелената стая.

— Ами лейди Фонтен? — запита Вайълет. Острият й поглед се впи във Фльор. Ако погледите можеха да убиват, Фльор щеше да бъде мъртва. — Тя трябваше да се настани в зелената стая.

— Фльор ще заеме розовата стая — осведоми я Рийд. — Изгледът от прозорците е живописен.

Вайълет възрази остро.

— Но розовата стая е…

— Да, така е — съгласи се Рийд, пресичайки изречението й по средата.

Фльор се запита какво е станало, но сдържа езика си. Скоро щеше да разбере.

— Понеже трябва да бъдем ваши гости, предпочитам да не бъдем официални — осмели се Фльор. — Ще ми бъде приятно да ме наричате Фльор и знам, че Лизет би предпочела да се обръщат към нея с малкото й име.

— Разбира се — каза Хелън. — И вие можете да ни наричате Хелън и Вайълет.

— Дювал, ако вие и дамите ни извините, ще разведа гостенките ни из къщата. Не искам да бавя разходката ви по магазините.

Рийд изведе Фльор и Лизет от стаята.

— Мина по-скоро добре — каза той, щом излязоха от приемната.

Фльор кимна.

— Но не ти ли се струва странно, че Дювал толкова се ангажира да услужва на Хелън и Вайълет?

— По-добре той, а не аз — отвърна Рийд.

Фльор задържа мислите си за себе си, докато Рийд ги развеждаше из къщата, обяснявайки функцията на всяка стая, през която минаваха. Първият етаж се състоеше от приемна, трапезария, огромна бална зала, стая за закуска, добре обзаведена библиотека и кабинет. Модерната, чудесно поддържана кухня и трапезарията за прислугата бяха в дъното на къщата, свързани с горните етажи посредством слугинското стълбище. Вторият етаж имаше източно и западно крило. Във всяко крило имаше общо пет спални. Третият етаж се състоеше от няколко спални, заети от прислугата.

— Как ще се ориентирам? — запита се Фльор на глас.

— На всеки етаж има лакеи, те ще те насочват — каза Рийд. — Дядо ми е построил тази къща, баща ми и брат ми добавяха подобрения. Дори имаме тоалетна във всяко крило. И модерна водопроводна инсталация.

— Прекрасно — отговори Фльор, надниквайки в едната от тоалетните. — В нашия замък нямаше такива удобства, макар че беше достатъчно голям.

Рийд спря пред една врата в източното крило и я отвори.

— Това е вашата спалня, Лизет. Можете да останете тук и да си почивате, или да се запознаете с помещенията за прислугата. Знам, че там ще се чувствате удобно.

Лизет се усмихна.

— Добре ме познавате, милорд. Може да съм ваша гостенка, но подобна височайша компания ме обърква.

— Ще ви покажа най-напред стаята на Фльор и после можете да правите каквото ви се иска. Можете ли да намерите пътя до кухнята и трапезарията за прислугата?

Лизет кимна и тримата продължиха към западното крило и спалнята на Фльор. Рийд отвори вратата и я задържа, пропускайки жените да влязат първи в стаята. Пег вече беше там и вадеше едно боне от голяма кутия за шапки.

— Стаята е красива — изрече Фльор, възхищавайки се на розовите завеси, минираните тапети и изисканите мебели. Погледът й се спря върху кутиите, които разопаковаме Пег. — Всичкото това за мене ли е?

— Като че ли мадам Анриет е изпълнила обещанието си да приготви няколко тоалета за една седмица. Останалите ще дойдат след няколко дни. Фльор сви вежди.

— Не помня да съм поръчвала толкова много рокли.

— Не си, но аз поръчах.

Изражението й издаваше недоволство.

— Ще ти върна всичко, до последния фартинг. Искам днес да си открия банкова сметка, ако може да се уреди. Време е да купя рокли и аксесоари за Лизет.

— Вярвам, че може да се уреди. Да го планираме ли след обяда? Трябва да изляза за малко, но ще се върна навреме, за да обядвам с вас. Ако имате нужда от нещо, просто позвънете.

Лизет реши да остане и да помогне на Фльор и Пег да разопаковат кутиите с новите дрехи. Тя започна да ахка над фините копринени чорапи, тънките ризи, копринените нощници, топлите пеньоари и другите рокли, които Фльор си спомняше, че е поръчвала. Имаше и костюм за езда и ботуши, въпреки че Фльор нямаше кон, бонета и обувки в тон с почти всеки тоалет.

След това Лизет и Пег отидоха да обядват с прислугата, Фльор се освежи и тръгна към трапезарията. Рийд пътуваше към дома. Беше почти обяд и той беше обещал на Фльор, че ще дойде. Яздеше Абанос по улицата, когато чу зад себе си карета, приближаваща се необичайно бързо за такова оживено движение. Отначало не му направи впечатление. Когато чу хора да ругаят и да викат, погледна зад себе си и видя една карета да го връхлита, а хора, ездачи и файтона да се дърпат панически от пътя й. Една доячка с млечна крава беше избутана от пътя. Претъпканата улица не оставяше много място за маневри.

— Пазете се! — викна Рийд, смушквайки с коляно Абанос, който препусна в галоп.

Като погледна през рамо, видя каретата да изблъсква една товарна кола, която се обърна на една страна. А каретата продължаваше да препуска към него. Сега ставаше очевидно, че той е мишена на поредното непредизвикано нападение.

Каретата го настигаше. Той разбра интуитивно, че може да стане причина за нараняване и дори смърт на хора, ако продължи да препуска, без да мисли за живота или крайниците си. Умът му трескаво търсеше възможност за бягство. Пред него имаше кръстопът. Без да мисли, Рийд сви надясно по една улица, където нямаше толкова хора. Каретата го последва. Тогава той видя тясната алея, достатъчно широка за кон, но не и за карета.

Рийд не се поколеба дори за миг и смушка Абанос в корема, за да го отклони в алеята. Съзнавайки, че каретата не може да го последва, той накара коня да забави ход и започна да си избира пътя сред боклука по настилката. Излезе на друга улица. Погледна през рамо и забеляза с облекчение, че никой не го следва. Не му трябваше много време, за да се ориентира, и не след дълго потегли към Парк Авеню.

Фльор го поздрави с усмивка, когато той влезе в трапезарията.

— Отдавна ли ме чакаш? — запита Рийд, отвръщайки на усмивката й.

— Не особено. — Тя се намръщи. — Задъхан си. Какво е станало?

— Нищо.

Той седна и разгърна салфетката си.

— Не ти вярвам. Можеш да ми кажеш. Знаеш, че ще те тормозя, докато не ми кажеш.

— Нищо, нищо няма — настоя Рийд. — Само малко произшествие на пътя.

Лакеят им поднесе студен обяд.

— Пак ли покушение? — запита Фльор.

— Предполагам, че може така да се нарече. Не беше нещо, с което да не мога да се справя. Остави това, Фльор. Къде е Лизет?

— Ще бъде готова да тръгне, когато се приготвим. — Тя отхапа парче пушена сьомга, сдъвка го добре и преглътна. Реши да смени темата. — Ще ми трябват парите, които си получил за бижутата ми. Искам да ги депозирам в банката заедно с полицата, която ми даде лорд Портър.

— Това беше една от задачите ми тази сутрин. Бях оставил парите ти в сейф в къщата и отидох да ги взема.

Довършиха обяда си в мълчание, независимо от въпросите, които Фльор искаше да зададе. Рийд изглеждаше разсеян, затова тя не започна да го разпитва. Лизет ги чакаше, когато отидоха във фоайето.

— Взех ти бонето, ma petite — каза тя. — Готова съм за тръгване, ако и вие сте.

— Каретата чака — обяви Хюз.

Фльор беше облекчена, когато Рийд се качи в каретата при нея и Лизет. Той като че ли не осъзнаваше, че животът му е в опасност. Или ако го осъзнаваше, не правеше нищо, за да се предпази.

Пазаруването мина успешно, Фльор си откри банкова сметка, депозира парите си и поръча нов гардероб за Лизет при мадам Анриет.

На следващия ден Фльор нямаше какво да прави. Тъй като Хелън и Вайълет я караха да се чувства нежелана, тя прекарваше възможно най-малко време с тях. Галар Дювал беше станал постоянно присъствие в имението. Беше останал за вечеря предната вечер и си тръгна едва когато Рийд намекна незавоалирано, че времето е много напреднало. На Фльор й се струваше, че французинът прекалено много се интересува къде ходи Рийд. Това не й харесваше.

Тя случайно научи, че спалнята й е свързана с тази на Рийд. Не беше учудващо, че Хелън беше определила за нея зелената стая, а не очарователната розова стая, която заемаше сега. Фльор забеляза свързващата врата едва когато се приготвяше да си легне тази вечер. Любопитството надделя и тя отвори вратата, за да види къде води. Не й трябваше много време, за да разбере, че е в господарския апартамент. Стаята беше два пъти по-голяма от нейната, декорирана в тъмни цветове и с огромно легло до едната стена, около което бяха разположени масивни мебели.

— Питах се кога ще забележиш вратата — обади се Рийд от другия край на стаята.

Беше се появил внезапно от една малка ниша, която Фльор предположи, че е будоар. Носеше халат, хлабаво вързан на тръста. Краката му бяха боси, а косата разбъркана от къпането.

— Не е за учудване, че Вайълет не хареса избора на стаи за нас. Защо ми даде стаята, свързана с твоята?

Рийд стигна до нея с три големи крачки и я привлече в обятията си.

— Знаеш защо. Освен това Вайълет не може да ми заповядва какво да правя.

— Всеки глупак може да види, че ревнува от мене.

— Няма основания. Не се интересувам от нея.

— Тя може да ти даде детето, от която така отчаяно се нуждаеш.

— Не бързам да се женя.

Ръцете му се стегнаха около нея.

Фльор го отблъсна.

— Има едно нещо, което искам да обсъдя с тебе, и сега моментът е подходящ. — Пое си дъх, за да се успокои. — Смятам, че Галар Дювал може да е отговорен за нападенията срещу тебе.

Когато Рийд отвори уста, за да каже нещо, тя положи пръст на устните му.

— Не отричай, че вчера пак са те нападнали.

— Не бях в опасност. Остави Дювал. Убеден съм, че онзи, който ме е предал, е от агентите на Портър.

Отново посегна към нея, но Фльор му се изплъзна.

— Не вярвам на Дювал. Сближил се е с Хелън с някаква цел.

— Разбира се, че е така. Роднина е, в края на краищата. Хелън казва, че много й е помагал, когато Джейсън е бил болен, а и след смъртта му, когато тя останала без подкрепа.

— Не ти ли изглежда странно, че е дошъл в провинциалното ти имение точно след като си изчезнал?

— Той е емигрант. Те непрекъснато пристигат в Англия. И аз помогнах на няколко емигранти да избягат.

— Но… Все пак мисля, че…

— Много мислиш — каза Рийд, притегляйки я към себе си.

Целувката му прогони от ума й всичко, с изключение на неговия вкус, аромата му и допира му.

Фльор излезе от спалнята на Рийд едва когато той я отнесе в леглото й малко преди зазоряване.

Замечтаното й изражение, замъглените от страстта очи и подутите устни предоставяха достатъчно доказателства какво е ставало в леглото на Рийд, когато тя се появи на закуска следващата сутрин. За съжаление, Вайълет забеляза това и се възмути.

— Рийд е мой, чуваш ли? — изсъска тя в ухото на Фльор. — Не можеш да го имаш.