Кони Мейсън
Цената на удоволствието (10)

Глава 10

Фльор се събуди сама в странно легло и странна спалня. Стаята не беше толкова голяма като тази на Рийд, мебелите също не бяха така тежки и подчертано мъжки.

Почукване на вратата прекъсна мислите й.

— Влезте — извика тя.

Една камериерка се вмъкна в стаята.

— Добро утро, милейди. Казвам се Пег. Ако сте готова, ще кажа да ви приготвят банята.

— Банята звучи чудесно, Пег, благодаря. Мадам Лизет станала ли е?

— Още спи. Госпожа Пийбоди каза да не я будим.

— Госпожа Пийбоди вероятно знае най-добре. Сигурна съм, че нейният билков чай е бил от голяма помощ.

— Лорд Хънтърст каза да не бързате. Когато бъдете готова, ще ви чака в стаята за закуска.

— Значи веднага ще се изкъпя — отговори Фльор.

Имаше нужда да вземе някои решения, и то възможно най-бързо.

Банята й пристигна скоро. Месинговата вана беше внесена в стаята и поставена пред камината. След като я напълниха с вода, внесена от двама яки лакеи, Фльор потъна вътре и отпусна глава на ръба. Но колкото и да й се искаше просто да полежи в топлата вода със затворени очи, не се забави. Трябваше да види как е Лизет, преди да отиде да закуси с Рийд.

Довърши банята си и остави Пег да я облече в същата черна рокля, с която беше пристигнала. Нямаше търпение да хвърли вдовишките одежди. Свързваше цвета с нещастни времена, смърт и опасности. Всичко това сега беше зад гърба й и тя не искаше никакви напомняния за отминалата болка.

Рийд седеше начело на масата, когато Фльор влезе в стаята за закуска. Вече беше проверила Лизет и я беше намерила спокойно спяща, наблюдавана от една камериерка. Рийд се усмихна, стана и я настани отдясно на себе си. Един лакей пристъпи, за да налее чай в чашата й.

— Мога ли да ти донеса една чиния? — запита Рийд, махвайки към храната, разположена на бюфета. — Готвачката знае какво харесвам и обикновено праща една чиния за мене от кухнята. Но тя искаше да направи нещо специално за моите гостенки.

— Всичко изглежда чудесно, а аз съм гладна. Бих искала яйца шунка, една кифла и малко пушена херинга, благодаря.

Рийд напълни чинията й и я постави пред нея. После сипа за себе си и се присъедини към нея.

— Иска ми се наоколо да няма прислужници — каза той, след като освободи лакея. — Предпочитам да бъда сам с тебе.

Известно време ядоха мълчаливо. После Фльор каза:

— Прекрасно е, благодари на готвачката си от мое име.

Рийд се усмихна.

— Радвам се, че мога да ти доставя удоволствие — направи пауза — не само в едно отношение.

Двойственият смисъл не убягна на Фльор. Тя едва се удържа да не се изчерви.

— Какъв сте лош, лорд Хънтърст.

— Опитвам се. — Рийд бутна настрана чинията си. — Пратих вест за пристигането ви до лорд Портър тази сутрин, но срещата с него не е спешна. Ти преживя мъчителни неща, а на Лизет й трябва време, за да се възстанови.

Фльор остави вилицата си и взе чашата, поглеждайки към Рийд над ръба й.

— С Лизет имаме нужда от място, където да живеем, и малко дрехи, за да заменим оставените във Франция. Трябва по-скоро да продам бижутата си.

— Няма нужда да бързаш. Двете с Лизет можете да останете тук колкото искате.

— Не може така. Това е твоето ергенско жилище, не ни е мястото тук. Имам нужда да ме насочиш към компетентна модистка и почтен златар, който ще ми даде изгодна цена за моите бижута.

— Ще те заведа при модистката, където ходят Хелън и Вайълет. Знае се, че при нея винаги има готови дрехи за спешни случаи като твоя.

— Кои са Хелън и Вайълет?

— Снаха ми и сестра й, сега живеят в имението Хънтърст на Парк Авеню. Помислих, че няма да ми бъде толкова напрегнато, ако живея в ергенската си къща, докато те са в Лондон. Ще те придружа при модистката веднага щом бъдеш готова.

— А бижутата ми?

— Не се тревожи. Довери ми се да уредя нещата вместо тебе.

Вирнала предизвикателно брадичка, Фльор бутна назад стола си и се изправи.

— Не съм ти любовница, Рийд. Мога да се грижа за нас двете с Лизет, Отдавна се издържам сама.

— Знам го, любов моя — зауспокоява я Рийд. — Няма по-независима жена от тебе. Докато не устроиш живота си, нека се грижа за тебе така, както ти се грижеше за мене. Кога ще можеш да се приготвиш, за да излезем?

Фльор въздъхна примирено. Нямаше начин да спори с него.

— Ще си донеса шала.

След броени мигове Фльор седеше до Рийд в шикозната му карета, пътуваща към Бонд Стрийт. Той я спря пред един магазин, чиято табела провъзгласяваше, че тук е „Къщата за изискани дами на мадам Анриет“.

Рийд дръпна спирачката, скочи долу и заобиколи, за да помогне на Фльор да слезе. После влезе заедно с нея в плюшения интериор на магазина. Посрещна ги самата мадам Анриет.

— Лорд Хънтърст, добре дошъл. Кого сте ми довели днес? — запита тя със силен акцент.

Фльор погледна изумено към Рийд.

— Бил си тук и преди.

Той вдигна рамене.

— Идвал съм един-два пъти с Хелън и Вайълет. Понякога действам като техен придружител. Мадам Анриет, представям ви графиня Фльор Фонтен.

Очите на Анриет блеснаха.

— А, емигрантка.

— Не, не точно — обясни Фльор. — Аз съм англичанка, бях омъжена за французин. Сега съм вдовица и току-що се върнах в Англия.

— Ах, това обяснява черната рокля. И сега вече не сте в траур и искате нещо не толкова потискащо. Нещо в лилаво или сиво, може би?

— Не — намеси се Рийд. — Графинята има нужда от цялостен гардероб в различни цветове, достоен за положението й в живота.

Мадам Анриет вдигна елегантна вежда, сякаш да запита дали Фльор е достатъчно платежоспособна като за скъп нов гардероб.

— Ще доведа компаньонката на графинята, за да й ушиете нови дрехи, след като се възстанови от своята mal de mer. Запишете всичко на моята сметка и я пратете на секретаря ми.

— Рийд… лорд Хънтърст, не мога да приема вашето милосърдие — възпротиви се Фльор.

— Ще уредим това по-късно, Фльор — каза й тихо Рийд.

Анриет плесна с ръце и иззад една завеса се появи една асистентка.

— Заведете графиня Фонтен в пробната и й вземете мерки. Идвам веднага.

Фльор отправи многозначителен поглед към Рийд, преди да последва асистентката зад завесата.

— Не пестете нищо — каза той на собственичката. — Искам Фльор да има костюми за разходка, бални рокли, дневни рокли, сутрешни пеньоари, костюми за езда и подходящо бельо. Имате ли някакви готови рокли? Графинята има нужда от нещо скромно, което да облече веднага.

Очите на Анриет блеснаха.

— Имам две готови рокли, които ще стоят много добре на графинята. Една от сатен на сини и златисти райета и друга от муселин.

— Добре. Ако й стават или могат да се пригодят бързо, ще ги вземем. Колкото до моделите, вярвам, че вкусът на Фльор е безупречен. Тя ще знае кои модели и материи ще й стоят най-добре. Сигурен съм, че няма да иска да поръча повече от две рокли, но не я слушайте. Следете какво харесва и какво не харесва, направете каквото й харесва, независимо какво ви казва. Ще получите добра компенсация за вниманието към нейните нужди.

— Напълно разбирам, милорд.

Фльор се върна след няколко минути. Анриет я настани пред една маса с купчина книги с модели и кукли, облечени с различни рокли, а тя самата се зае да събира мостри от платове. Щом Фльор спреше малко повече вниманието си върху някой модел или мостра, Рийд улавяше погледа на Анриет и кимваше. Анриет на свой ред записваше в бележника си. Така мина голяма част от сутринта. След като Фльор избра две дневни рокли и една малко по̀ фантазе за вечерни излизания, тя каза, че е приключила.

Рийд се спогледа с Анриет над главата на Фльор и погледът му говореше друго.

— Мадам Анриет има две готови рокли, които може да ти станат. Пробвай ги, Фльор. Всичко е по-добро от това, с което си в момента. Макар че черното ти отива, знам, че искаш да облечеш нещо цветно.

— Роклите, които току-що поръчах, ще бъдат достатъчни за нуждите ми — възпротиви се тя.

— Угоди ми — каза Рийд. — Сигурно не искаш да отидеш при лорд Портър с вдовишки дрехи, нали?

Фльор се съгласи неохотно и последва Анриет зад завесата. И двете рокли й станаха. Особено й хареса синьо-златистата раирана рокля за разходка.

— Отива ви — забеляза Анриет.

И Фльор мислеше така.

— Чудесна е. Не съм носила толкова красива рокля, откакто…

Изречението прекъсна. Не искаше да мисли за Пиер и за хаоса, последвал смъртта му.

— Ще я носите ли? Сигурна съм, че лорд Хънтърст ще я…

— Много е скъпа — каза Фльор, опипвайки фината материя на полата. — Но — добави — наистина имам нужда от нещо на момента.

— Значи се разбрахме. Какво да направя с черната рокля, с която дойдохте?

Фльор набръчка нос.

— Дайте я за бедните.

Вече не искаше да я гледа. Някак си щеше да се разплати с Рийд за новия си гардероб. Надяваше се да спечели поне пет хиляди лири от продажбата на бижутата. Изумрудите и сапфирите бяха особено красиви. Тогава с Лизет щяха да се оттеглят в провинцията и да живеят простичко с леля Шарлот.

Рийд почти онемя, когато Фльор излезе иззад завесата. Макар да изглеждаше чудесно в черно, модната синьо-златиста рокля я беше преобразила. Сметаненият й тен блестеше. Топлите й кафяви очи блестяха палаво, когато тя се завъртя в кръг, за да може той да я огледа.

— Тази рокля е правена за тебе — каза Рийд. — Никоя друга жена няма да изглежда така великолепно в нея, както си ти.

— Ласкател — отвърна дяволито Фльор. — Чудесно е да облечеш отново нещо привлекателно — призна тя.

— Муселинената не ти ли стана? — запита Рийд. — Не ти ли стана?

— Да, но тази ми харесва повече.

— Ще вземем и другата — реши Рийд. — Увийте другата рокля, мадам Анриет. Ще я вземем.

— Не, Рийд, трябва да облека и Лизет. Не мога да си позволя двете рокли при всичко, което поръчах.

— Казах, че ще го обсъдим по-късно — натърти Рийд.

Преди Фльор да успее да отговори, вратата се отвори и вътре влязоха две жени, които си бъбреха оживено. И двете бяха прелестни. И когато видяха Рийд, престанаха да бърборят и се втренчиха в него.

— Рийд, къде беше? — запита по-възрастната. — Не дойде да ни придружи на онзи бал, на който се съгласи да дойдеш.

Рийд се поклони на жените.

— Извинявай, Хелън. Трябваше спешно да замина извън града.

— Можеше поне да пратиш съобщение — каза по-младата, отправяйки му закачлива усмивка.

Двете жени отправиха остър поглед към Фльор с крещящо любопитство.

— Отново извинете, дами. Представям ви графиня Фльор Фонтен. Фльор, това е снаха ми лейди Хелън Харууд и сестра й лейди Вайълет Дюбъри.

Трите жени направиха реверанси.

— Защо не съм чувала за графинята? — запита Вайълет.

В гласа й имаше режеща нотка, която Фльор не разбираше. Да не би тази жена да ревнува от нея? Имаше ли някаква връзка между Вайълет и Рийд? Мислите й се пръснаха, когато мадам Анриет подаде на Рийд пакета с муселинената рокля.

Вайълет погледна свирепо към пакета, а после и към Фльор.

— Никога не си ми купувал дрехи, Рийд. Каква ти е тази жена?

Рийд въздъхна ядосано. Нямаше време за глупостите на Вайълет.

— Не ти дължа обяснение, Вайълет. Трябва да тръгваме.

— Рийд — каза Хелън, хващайки го за ръката. — Ще ми се обадиш ли? Трябва да говоря с тебе за издръжката. Не стига за нуждите ми. Ако можеш да купуваш дрехи на тази… тази жена, можеш да си позволиш да бъдеш по-щедър със съпругата на брат си.

— Достатъчно, Хелън. Ще дойда веднага щом мога. Междувременно можеш да се опиташ да свиеш разходите си. Приятен ден, дами.

Хващайки Фльор за ръка, тоя я изведе от магазина.

— Имаш ли някаква връзка с лейди Вайълет? — запита Фльор.

— Лейди Вайълет не ми е никаква — каза Рийз. — Необвързан съм, макар че баба прави всичко възможно да промени ергенското ми положение. — Настани я в каретата, качи се на капрата и пое юздите. — Скоро ще те представя на баба. Ще я харесаш.

— Къде отиваме сега?

— За обувки, после за шапка. Трябват ти чехли, обувки за разходка и бонета, които да не са черни.

— Рийд, не мога да си позволя всичко това!

— Може би, но аз мога. Ще бъдеш облечена по последна мода, когато отидем утре при лорд Портър.

Тя стисна устни.

— Трябва да продам бижутата си, преди да направим още покупки.

Рийд я погледна така, че тя се почуди какво ли има предвид.

— Повярвай ми, ще се погрижа за бижутата ти, любов моя. Ще се погрижа за всичко. Ако отидеш сама, може да те измамят. Ъпдайк е опитен в тези неща. Ще му възложа да се занимае с продажбата. Колко се надяваш да получиш за бижутата си? Имаш ли предвид някаква сума?

— Изумрудите и сапфирите са семейно наследство на фамилията Фонтен. Не мога да им определя цена. Пиер ми ги даде за сватбата. Получих останалите като подаръци. Само благодарение на плановете на Пиер успях да избягам с тях. Не очаквам да им взема реалната цена, но се надявам на пет хиляди лири за всичките.

— Хммм, пет хиляди лири изглеждат разумно. Сигурен съм, че Ъпдайк ще постигне добра цена. Да отидем ли да изядем нещо, преди да довършим пазаруването?

Рийд я заведе в една популярна кръчма, където обядваха чудесен пай с гълъби и сладкиш с горски плодове, плуващ в девънширска сметана. След като се наобядваха, я отведе при един обущар на Бонд Стрийт, където поръча няколко чифта чехли и стилни ниски обувки. После отидоха при шапкаря, където Рийд настоя тя да купи няколко модни бонета. Когато се върнаха в къщата, главата на Фльор се въртеше. Вихърът на пазаруването я беше изтощил. След като посещението в стаята на Лизет я увери, че компаньонката й се възстановява бързо, тя се оттегли в собствената си стая. Свали роклята, за да не я намачка, и се строполи на леглото. Беше спала много малко предната нощ и заспа почти веднага. Дори нямаше време да се безпокои как ще плати за всички хубави неща, които беше накупила.

Рийд се оттегли в кабинета си и повика Ъпдайк.

— Лейди Фльор има някои семейни ценности, които иска да продаде. Изумруди и сапфири, мисля, и някои не толкова ценни дрънкулки. Заключил съм ги на сигурно място.

— Искате да ги продам вместо дамата? — запита Ъпдайк. — Знам няколко магазина, където купуват скъпоценности, внесени нелегално от емигранти от Франция.

— Сигурен съм, че е така, но няма да продавам бижутата на Фльор. Само искам тя да мисли, че са били продадени. Предупреждавам те да знаеш, ако те запита за тях. Ще й кажеш, че уреждаш въпроса.

Ъпдайк се намръщи.

— Какво възнамерявате, милорд?

— Смятам да дам на Фльор мои лични пари. Дължа й повече, отколкото мога да й се отплатя. И понеже тя няма да приеме пари от мене, ще държа бижутата й в сейфа си, докато не се съгласи да си ги вземе обратно.

— Много добре, милорд, ще направя, както кажете. Дамите ще останат ли у нас?

— Съмнявам се, че мога да ги задържа тук повече от един ден. Фльор няма търпение да се изнесе.

Ъпдайк прочисти гърлото си.

— Хм, вие изглеждате особено привързан към графинята. Защо не се ожените за нея? Баба ви много би се зарадвала.

Рийд се взря в ръцете си. Би се оженил веднага за Фльор, само да можеше да му даде наследник. Замисли се за препятствието, което стоеше на пътя му, и се запита дали наистина има значение. Би могъл да осинови колкото иска сирачета и да определи едно от тях за свой наследник. Или би могъл да остави братовчед си Галар да го наследи.

— Милорд? — каза Ъпдайк, напомняйки му за увисналия във въздуха въпрос.

— Сложно е, Ъпдайк. Достатъчно е да кажа, че има препятствия пред един брак между нас. — Рийд се изправи. — Това е всичко, Ъпдайк. Трябва да отида в банката, преди да затвори.

 

 

Фльор отвори очи, осъзнавайки, че някой е влязъл в спалнята й.

— Будна ли си, ma petite?

— Лизет, защо си станала?

— От лежането няма смисъл, когато човек се чувства добре. Сега съм съвсем добре, Фльор. Всъщност смятам да се присъединя към вас с негова светлост за вечеря. Дойдох да видя дали си готова.

Фльор потърка очи.

— Ще бъда готова веднага щом си измия лицето и си облека новата рокля.

Лизет пипна фината материя на дрехата.

— Много е хубава тази рокля. Продаде ли бижутата?

— Още не, но Рийд е възложил това на Ъпдайк. Той като че ли знае как се вършат такива неща.

— Скоро ли ще се преместим в хотел или хан? — запита Лизет.

— Ще пратя утре писмо до леля Шарлот. Ще останем на хотел, докато не получа известие от нея. Сигурна съм, че ще ни покани да идем при нея в провинцията. Тя е чудесна жена. Писах й след смъртта на Пиер, но не получих отговор. Пратих още няколко писма по Андре, но не знам дали са стигнали до нея. Надявам се да е добре.

— И аз се надявам. Знаеш, че отивам там, където си ти — увери я Лизет.

Фльор се изми бързо. Лизет закопчаваше новата й раирана копринена рокля, когато Пег дойде да ги повика за вечеря. Когато я последваха в трапезарията, намериха Рийд вече там. Той стана, когато влязоха дамите.

— Лизет, колко е хубаво да видя, че изглеждате толкова добре. Госпожа Пийбоди ми каза, че се чувствате оздравяла.

— Напълно се излекувах, милорд. Бяхте много любезен към нас.

— Напротив, аз ви дължа много.

Той ги настани да седнат, а след това зае собственото си място начело на масата.

Поднесоха първото ястие, възхитителна гъбена супа. Стигнаха до десерта без много разговори. Рийд освободи лакея, после небрежно заяви:

— Ъпдайк получи добра цена за бижутата ти. Знаеше точно къде да ги занесе.

Вниманието на Фльор се изостри.

— Вече? Получил ли е толкова, на колкото се надявах?

— Повече. Продал е всичко за седем хиляди лири.

— Седем хиляди! — ахна Фльор. — Много съм му благодарна. Това е повече, отколкото смятах. С Лизет ще потърсим утре ново жилище.

— Няма нужда да бързаш — каза Рийд.

— Не искам да се натрапвам на живота ти. Щом получа вест от леля, ще се преместим в нейния дом в провинцията. Малко мир и тишина, точно това ни трябва сега на нас двете с Лизет. Освен ако — добави тя с надежда — лорд Портър няма някаква задача за мене.

— Можеш да забравиш за други задачи — отвърна Рийд. — Няма да допусна отново да се излагаш на опасност.

Лизет погледна от Фльор към Рийд и отново към Фльор.

— Извинете ме — каза тя. — Смятам, че е време да се оттегля в моята стая.

— Ще дойда с тебе — предложи Фльор.

— Non, знам пътя. Остани да си поговорите с негова светлост, та petite.

Рийд стана, дръпна стола на Лизет и я предаде на лакея, който чакаше пред вратата.

— Ако обичаш, придружи мадам Лизет до стаята й. — Щом излязоха, той протегна ръка към Фльор. — Ще се оттеглим ли, любов моя?

Фльор знаеше точно какво има предвид той. Жаждата в изражението му беше недвусмислена. Почувства, че устата й буха, а кожата й беше толкова чувствителна, че тя се страхуваше да не се разпадне, ако Рийд я докосне. Не можейки да устои на чувственото обещание в неговия глас, тя стана и го хвана под ръка. Когато се осмели да вдигне поглед към лицето му, коленете й едва не се огънаха под нея. Очите му вяха присвити, усмивката — хищна.

Тя почувства смътен прилив, тръпка, лекота в гърдите. Тялото й сякаш оживяваше под горещия му поглед. За щастие беше запазила частица воля.

— Не можем… не бива…

Изведнъж устата му се озова толкова близо до нейната, че й стана трудно да диша.

Тя искаше.

Искаше него.

Искаше всичко, всичко, което можеше да получи за краткото време, в което им оставаше да бъдат заедно. Ръцете му я обгърнаха и тя се отпусна в тях, въздъхвайки срещу устата му, докато тялото й заживяваше собствен живот. Тогава той я целуна и всяка мисъл за редно или нередно излетя през прозореца.

Рийд прекъсна целувката. С усмивка в гласа каза:

— Какво казваше, че бива или не бива да правим?

— Аз… не си спомням.

В сребристите му очи се мярна дяволито пламъче, докато двамата излизаха от трапезарията и се качваха по стълбите към спалнята му. Той отвори вратата, грабна я на ръце и я внесе вътре.

— Мога да вървя, Рийд.

— Харесва ми да те усещам в ръцете си. — Остави да я стъпи до леглото и започна да я съблича. — Тази рокля ти отива, но те предпочитам гола.

— Благодарение на тебе и на Ъпдайк ще мога да платя новия си гардероб и този на Лизет.

Не чу никакъв отговор, защото Рийд се беше съсредоточил върху задачата да съблече и нея, и себе си. Освободи своето и нейното тяло от дрехите невероятно бързо, после отстъпи назад, за да й се възхити. Тя беше слаба, но не прекалено, гърдите й бяха твърди и закръглени, зърната имаха цвета на пищна тъмна роза. Краката и бяха дълги и стройни, а гнездото помежду им тъмно и пищно.

Фльор отвърна на погледа му, внезапно осъзнавайки, че това вече не е същият мъж, когото беше измъкнала от Дяволския замък. Мускули опасваха корема му, раменете му като че ли бяха станали по-широки, ръцете — по-силни, краката — по-яки. А сред тъмните косми в слабините му се издигаше най-великолепният образец на мъжественост, който някога беше виждала.

Тя протегна ръка, за да го погали, наслаждавайки се на твърдата повърхност от вени и гладка копринена кожа. Под допира й сексът му набъбна и трепна, издигна се, твърд и тежък, под дланта и.

— Ти си великолепен — измърмори тя.

Той се наведе, за да близне зърното й.

— И ти си великолепна.

Легна на леглото и я дръпна грубо върху себе си. Тя ахна, когато чувствителните й зърна опряха в космите на гърдите му. Хълбоците им се срещнаха. Топлината на мъжествеността му се притискаше между бедрата й и биенето на сърцето му срещу нейното я караше да стене от наслада. Как би понесла раздялата с този толкова жизнен мъж, когото обичаше до полуда?

— Ела отгоре, Фльор — прошепна той на ухото й.

Тя се надигна леко, хвана члена му с две ръце, настани го между бедрата си и го пое със силен натиск. Той навлезе така дълбоко, че сякаш докосваше душата й.

Един стон се надигна в гърлото на Рийд.

— Мога да умра като щастлив мъж точно сега.

Тогава хвана ханша й и я поведе нагоре-надолу върху ерекцията си, за да посреща трескавите му тласъци. Двамата дишаха тежко, Фльор знаеше, че удовлетворението ще настъпи скоро. Опита се да го задържи, искаше той да не излиза от нея колкото може по-дълго време, да вкуси властта си над него. Искаше удоволствието да продължава вечно.

Но нямаше как да задържи мига. Когато той вдигна глава, за да засмуче зърното й, я разтърсиха спазми, по цялото й тяло се разляха еротични усещания. Тя вече не беше Фльор Фонтен, принадлежеше тялом и духом на Рийд Харууд, граф Хънтърст, мъж, когото не можеше да има.

Рийд усети малките й експлозии да притискат члена му и разбра, че е постигнала кулминацията си. Трескаво безумие се отприщи у него, докато препускаше към забравата. Когато тя се изви силно и извика името му, той вече не можеше да се сдържа. Хванал ханша й, навлизаше отново и отново горещия и център, докато бурята в него не избухна и той се изля в нея.

— Омъжи се за мене, Фльор — чу се изненадан да казва той.

Щом изрече думите, пожела да ги върне обратно. Бракът с която и да било жена беше изключен. Още не беше готов да си окове краката, нали?

Сълзи избиха в очите на Фльор. Никой мъж с ранг или имот, или някакви надежди за бъдещето не би искал жена, която не може да му роди деца.

— Да се омъжа за тебе? Не мога и ти знаеш защо. Заради семейството и графството си длъжен да имаш наследник. И не ме обичаш. Изпитваш страст и благодарност.

— Не знам за любовта, защото досега не съм я изпитвал, но към тебе чувствам нещо повече от обикновена благодарност. Колкото до наследниците, имам братовчед, французин, който наскоро дойде в Англия.

— Не може да имаш това предвид. Никой уважаващ себе си англичанин няма да предаде графството си на французин. Моля те, Рийд, не ме питай отново, защото и двамата знаем, че предлагаш нещо невъзможно.

Фльор може би имаше право, осъзна Рийд. Със сигурност не искаше Дювал да го наследява. Твърде много неща около братовчед му не се връзваха. И макар да искаше Фльор в живота си, беше говорил, без да помисли. Бракът беше сериозна стъпка, за която той още не беше готов.

Отказа се от темата.

— Спи — изшептя той. — И двамата имахме тежък ден.

Рийд се събуди с Фльор, отпусната отгоре му. Ярки слънчеви лъчи протягаха пръсти през прозорците. Проклятие, беше се успал! Отмести от себе си спящата Фльор и внимателно я положи на леглото. После стана, изми се, без да я събуди, облече се и слезе долу на закуска. Ъпдайк го посрещна на най-долното стъпало.

Бях тръгнал да ви будя, милорд. Баба ви е тук. Трябваха ми много аргументи, за да я убедя да ви изчака в приемната. — Многозначително вдигна вежди. — Тя искаше лично да ви измъкне от леглото, а и вие, и аз знаем защо това нямаше да бъде добра идея.

Ъпдайк беше прекалено досетлив.

— Колко е часът?

— Наближава единадесет.

— Господи, не съм разбрал, че е толкова късно! Баба каза ли какво иска?

— Не каза и аз не я питах. Трябва да знаете още нещо. Мадам Лизет е с нея. Тъкмо занесоха поднос с чай и те като че ли водят доста задушевен разговор.

Рийд изригна проклятие.

— По-добре да ида там бързо. Не знам какво е казала Лизет на баба. Имам нужда от кафе, Ъпдайк. Горещо и черно, да съответства на настроението ми.

Рийд се стегна, преди да залепи усмивка на лицето си и да се представи пред баба си.

— Ето те и тебе — каза тя.

Той се отправи към възрастната жена и положи целувка на пергаментовата й буза.

— Не знаех, че ставаш толкова рано, бабо. Нямаше нужда да идваш тук. Щях да дойда, ако ме беше повикала.

Тя погледна към Лизет.

— Нямах известия от тебе вече няколко дни и започнах да се тревожа. Реших да дойда лично да се уверя, че не си се влошил след отвратителните преживявания във Франция.

— Както виждаш, съм добре.

— Лизет ми каза, че си извел нея и графиня Фонтен от Франция в много труден момент. Мислех, че вече си се отказал от приключенията на „плаща и кинжала“. По-добре вземи да си търсиш съпруга. Не че съжалявам, че си спасил две дами в беда — добави тя, усмихвайки се снизходително на Лизет.

— Това беше мисия, която не можех да откажа, бабо. Фльор и Лизет ми спасиха живота. Мой ред беше да спася техния.

Вдовстващата графиня погледна към Лизет.

— Двете с графинята правили ли сте планове за бъдещето? В Лондон има доста голяма колония от емигранти. Аз се сприятелих с много от тях и често давам приеми у дома в тяхна чест. Ще пратя покана за вас и графинята следващия път, когато давам прием.

Лизет заговори на френски с графинята. Рийд не им обръщаше внимание, както често правеше с женското бърборене.

Разговорът им завърши, когато графинята обърна вниманието си към Рийд и изрече:

— Е, след като животът ти се успокои, какви са плановете ти да си намериш съпруга?

— Нямам планове — каза решително Рийд, спомняйки си ненавременното предложение и отказа на Фльор.

— Не става така — изсумтя баба му. — Ще устроя бал и ще поканя всички мои приятели с дъщери или внучки за женене. — Да — каза тя, — точно това ще направя.

Преди Рийд да успее да отговори, един лакей влезе с кана кафе. Рийд си наля една чаша и я изпи, като си опари езика. Наля си още една, духна я и я поднесе към устните си. Преди да отпие и една глътка, Фльор влезе в стаята.

— Ъпдайк каза, че ще те намеря тук. — Завъртя се и полите и литнаха около стройните й глезени. — Харесва ли ти новият ми муселин? Ох — спря се рязко, — не знаех, че имаш компания. Прекъсвам ли нещо?

— Ни най-малко — каза Рийд, оставяйки настрана чашата си. — Бих искал да се запознаеш с баба ми, вдовстващата графиня Хънтърст. Бабо, това е Фльор Фонтен, жената, която ми спаси живота.